РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-в състав в публичното заседание на тринадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Боряна Петрова
при секретаря Маргарита Димитрова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдия Иванова в.гр.дело N: 1 609 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение № 228895 от 04.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 33 496/2016 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, Агенция „П.И.“
е осъдена да заплати на „Д.з.“ АД, *** на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
сумата 17 617,26 лева, предс-тавляваща платено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Бизнес Каско“ на л.а.„Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******по щета № 178485/20.05. 2011 г., с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лих-ва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – сумата 5 379,00 лева, представляваща мо-раторна
лихва за периода от 20.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и сумата 1 439,85 лева – разноски по чл.78, ал.1 ГПК, от които:
919,85 лева – държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице, 20,00 лева –
депозит за разпит на свидетел и 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така
постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Агенция „П.И.“,
гр.София. Във въззивната жалба се поддържа, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон
и е необосновано. Навежда се оплаква-не за неправилност на изводите на съда, че
пътно-транспортното произшествие /ПТП/ е настъ-пило в
причинна връзка с неизпълнение на задълженията на служители на жалбоподателя за
поддръжка на републиканските пътища, като в тази връзка се поддържа, че се
касае за случай-но събитие, тъй като ПТП е реализирано по механизма на
заобикаляне на парче пластмаса с форма на бордюр, при което е бил осъществен удар
в мантинелата, за което жалбоподателят не следвало да
отговаря, тъй като на служителите му не можело да се вмени задължението да
почистват пътищата в страна от случайно попаднали по тях предмети. Релевират се доводи и че ПТП е настъпило в причинна връзка
с поведението на водача на автомобила, евентуално – при съпричиняване
от страна на последния, поради това, че не е изпълнил задълженията си по чл.8,
ал.1 ЗДвП – да се движи в дясната половина на пътя за посоката на движението
си, по чл. 23, ал.1 ЗДвП – да се движи на достатъчна дистанция от предния
автомобил и по чл.20, ал.2 ЗДвП – при избиране скоростта на движението да се
съобразява с пътната обстановка, като се твърди, че в нарушение на посочените
норми водачът на повредения автомобил се в движил в лявата лента, извършвайки
изпреварване, на дистанция, която не му е позволила да реагира адекватно при
създалата се ситуация, и със скорост от 130 км/ч., която макар да е разрешена
при движение на автомагистрала, не е била съобразена с пътната обстановка.
Моли
въззивния съд да уважи жалбата му и след като отмени
атакуваното решение, да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, а при условията на евен-туалност – да намали
присъдения размер на регресното вземане. Претендира присъждането
на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна по нея – ищецът „Д.з.“ АД, ***, в който жалбата се
оспорва изцяло. Излагат се доводи, че по делото е установено по безспорен
начин, че ПТП е настъпило в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на
ответника да поддържа пътния участ-ник в изправно
състояние. В тази връзка се поддържа, че съгласно чл.30 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на републиканските пътища, какъвто безспорно е процесният пътен участък, което обстоятелство се признава и
във въззивната жалба, се осъществява от АПИ; че
чл.167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възмож-но най-кратък срок; че според
§1, т.19 от ДР на ППЗДвП, „препятствия на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението; че в случая
намиращото се на пътното платно голямо парче твърда пластмаса с формата на
бордюр, станало причина за настъпване на процесното
ПТП, представлява препятствие на пътя, което е създало опасност за движение-то
и за което не е било сигнализирано своевременно от отговорното да стори това
лице съглас-но нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП; че неизпълнението
на посоченото задължение по осигурява-не на условия за безопасно движение се
намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените вследствие на
същото имуществени вреди на собственика на застрахованото при въззиваемия МПС, поради което за последния е налице основание
за ангажиране на гаран-ционно-обезпечителната
отговорност на ответника за бездействието на лицата, на които пос-ледният е възложил поддържането и ремонта на пътя. Инвокират се и доводи за неосновател-ност
на възражението на ответника за съпричиняване по
съображения, че по делото не се уста-новява водачът
на автомобила да е нарушил правилата за движение и че в тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът е допринесъл
с поведе-нието си за настъпване на вредоносния
резултат, каквито доказателства по делото не са анга-жирани.
Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакува-ното решение. Претендира присъждането на разноски
по делото.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част,
както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК
на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе
по правилността на решението по релевираните в
жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
В подадената исковата молба
ищецът „Д.з.“
АД, *** твър-ди,
че на 20.05.2011 г. на АМ „Хемус“, км.388,5 в посока гр.Шумен, е било
реализирано ПТП с участието на л.а.„Мицубиши Паджеро“с ДК № ******, собственост на „Х.И.“ ЕООД,
управлявано от Б.Г.Ц.-И., поради наличието на непредвидимо препятствие на
пътното платно – парче пластмаса с формата на бордюр, в опит за заобикалянето
на което автомобилът е поднесъл и се е ударил в мантинелата
вляво за посоката на движение, при което МПС е било увредено. Сочи се, че за реализираното
ПТП е бил съставен протокол за ПТП с № 859573/20.05.2011 г. от РУП-гр.Провадия
при ОДМВР-гр. Варна и че във връзка с настъпилите от него вреди от страна на
собственика на увреденото МПС при „Д.з.“ АД е била заведена щета № 178485/20.05.2011
г. по сила-та на сключен договор за имуществена застраховка „Бизнес Каско“ на МПС, както и че по застрахователна полица № 121410908249/20.12.2010
г., валидна от 04.02.2011 г. до 03.02.2012 г. застрахователят е изплатил на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение в общ размер на
17 602,26 лева, както следва: на 20.06.2011 г. – сумата 16 442,26
лева и на 27.06. 2011 г. – сумата 1 160,00 лева. Поддържа се и че ПТП е
настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, за
поддръжката на която отговаря Агенция „П.И.“ съгласно чл.30, ал.1 ЗП, както и
че с изплащане на обезщетението застраховате-лят е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането. Релевират
се дово-ди и че с писмо с изх.№ 4174/28.12.2011 г.,
получено на 03.01.2012 г., застрахователят е пока-нил
ответника да му заплати доброволно изплатеното застрахователно обезщетение и разнос-ките по определянето му, но плащане не е последвало.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответната агенция да му заплати сумата 17 617,26 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обез-щетение и разноски за определянето му, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както
и сумата 5 379,00 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и направе-ните по делото разноски.
Ответникът – Агенция „П.И.“,
гр.София в подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК писмен отговор е оспорил
предявените срещу него искове по основание и раз-мер.
Инвокира съображения, че до размера на сумата
16 442,26 лева искът е недопустим пора-ди изтекла погасителна давност, тъй
като сумата е била изплатена от застрахователя на 20.06. 2011 г., а исковата
молба е била депозирана на 22.06.2016 г., а при условията на евентуалност – че
е неоснователен, а за разликата до пълния предявен размер – счита претенцията
за неос-нователна.
Излага доводи и че не е било налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не е изпълнено изискването съгласно Общите условия на
застрахова-теля за уведомяване за настъпило застрахователно събитие. От
представеното искане за оцен-ка на вреди от С.П.П.не ставало ясно в какво качество е депозирал последното и
кой е управлявал процесния автомобил – той или лицето
Б.Г.Ц.-И., като твърди и че водачът на автомобила не е имал пълномощия да го
управлява. Оспорва твърденията ПТП да е
реализирано по отразения в протокола за ПТП начин и щетите по авто-мобила да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Счита, че при така описания от ищеца
механизъм на ПТП – заобикаляне на парче пластмаса с форма на бордюр, при което
е бил реализиран удар в мантинелата, се касае за
случайно събитие, за което ответникът не следва да отговаря, тъй като на
служителите му не може да се вмени задължението да почистват пъ-тищата в страна от случайно попаднали по тях предмети.
Навежда аргументи, че ПТП е настъ-пило в причинна
връзка с поведението на водача на автомобила, евентуално – при съпричи-няване от страна на последния, тъй като той не е
изпълнил задълженията си по чл.8, ал.1 ЗДвП – да се движи в дясната половина на
пътя за посоката на движението си и по чл.23, ал.1 ЗДвП – да се движи на
достатъчна дистанция от предния автомобил. Моли съда да постанови реше-ние, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждането на разноски по производството.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни до-казателства, както и изслушаните АТЕ пред СРС и СГС, въззивната инстанция приема от фактическа страна следното:
Не се спори в процеса, че на
20.12.2010 г. между „Х.И.“ ЕООД - като застрахован и „Д.з.“ АД - като
застраховател е подписана застрахо-вателна полица „Бизнес Каско“
на МПС с № 121410908249, по силата на която л.а.„Мицубиши
Паджеро“с ДК № ******, година на производство: 2003
г. за периода от 00,00 ч. на 04.02. 2011 г. до 24,00 ч. на 03.02.2012 г. е бил
застрахован при посоченото дружество за застрахова-телната
сума 24 000,00 лева, при уговорена застрахователна премия от 996,00 лева, по
застра-хователно покритие: „Пълно каско“,
които обстоятелства се потвърждава и от приложеното по делото заверено копие от тази полица.
Съгласно клаузите на представените
по делото Общи условия при застраховка на сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства на юридически лица и еднолични търговци /„Бизнес Каско“ на МПС/, застраховката може да се сключи по избор на
застрахова-ното лице за едно от изброените в тях покрития,
сред които е и „Пълно каско“, включващо всички клаузи
без клауза „З“ /т.7.5/ – разходи за пътна помощ. При клауза „З“ застрахователят
покрива разходите за изпратена от него пътна помощ, в т.ч. и за репатриране или
транспор-тиране на застрахованото МПС, когато то е
претърпяло ПТП или се е повредило по време на движение на пътя /т.6.8/. Когато
застраховката не покрива клауза „З“, както в процесния
слу-чай, и е настъпило застрахователно събитие,
покрито по друга клауза, застрахователят запла-ща и
направените целесъобразни разходи за пътна помощ, репатриране или
транспортиране на застрахованото МПС до мястото на извършване на ремонта /но за
не повече от 150 км., което разстояние включва отиването на автомобила на пътна
помощ до мястото на произшествието и връщането му до мястото на извършване на
ремонт/, както и разходите за престой на пар-кинг до
3 денонощия – т.108 от Общите условия.
Между страните в процеса не е
спорно, че на 20.05.2011 г. на АМ „Хемус“ при км. 388,5 по посока гр.Шумен, е
настъпило ПТП с участието на процесния автомобил. Съгласно
данните от приетия в процеса в заверено копие протокол за ПТП с №
859573/20.05.2011 г. на РУП гр.Провадия при ОДМВР-гр.Варна, на посочената дата
в 13,00 часа е настъпило ПТП с участието на л.а.„Мицубиши
Паджеро“с ДК № ******, собственост на „Х.И.“ ЕООД,
управляван от Б.Г.Ц.-И., при следните обс-тоятелства:
преминаване около непредвидено препятствие на платното за движение /парче
пластмаса с форма на бордюр/, към който видимостта е била скрита от движещо се
пред него друго МПС, поднасяне и удар в предпазната мантинела
вляво по посока на движението.
В същия акт е изготвена схема
на произшествието, в която е обозначено разположе-нието
на препятствието на платното за движение; описани са констатираните видими щети
по автомобила – счупена предна броня и преден ляв фар и декор.решетка, силна
деформация отп-ред вляво по окачване на МПС,
деформация по преден ляв калник, предна и задна врата и др. и е удостоверено,
водачът на МПС не е бил под влияние на алкохол. Отразено е и че протоко-лът е съставен след посещение на място от органите
на „Пътна полиция“ – МВР, и е подписан
от съставителя и от Б.Г.Ц.-И. – без възражения.
Видно от писмо с рег.№
6246/01.07.2011 г. на РУП-гр.Провадия при ОДМВР-гр.Вар-на, на мястото на ПТП са
били направени 3 броя снимки, представени по делото, две от които – на
необозначен предмет в лявата лента на платното за движение.
С исковата молба е ангажирана и
фактура № **********/20.05.2011 г., издадена от „Мобил
кар“ ЕООД с получател: „Х.И.“ ЕООД, двустранно подписана,
на стойност 202,26 лева, с посочено основание на стопанската операция: пътна
помощ на МПС „Мицубиши“ ******, и плащане: в брой.
Изложените обстоятелствата във
връзка с реализирането на ПТП се потвърждават и от събраните пред първата
инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелката Б.Г.Ц.-И.,
посочена в констативния протокол за ПТП като водач на про-цесния
лек автомобил. При разпита й същата е заявила, че си спомня процесното
ПТП, преди настъпване на което се е движела по АМ „Хемус“ в посока:
гр.Варна-гр.София; че няколко минути се е движела зад друг автомобил в дясна
лента на разстояние около 20 метра и когато той е предприел маневра
изпреварване на тежкотоварен автомобил – тир, тя е започнала из-преварване след
него със скорост не повече от 130 км/ч. Сочи, че автомобилът пред нея, почти
завършил изпреварването, се е отклонил рязко вдясно и е успял да застане пред
тира, в който момент за нея е станало видимо препятствие на пътя – по нейна
преценка с размери на бордюр 30/30/60 см., намиращо се по средата на лявата
лента, за което впоследствие е разбрала, че е от твърда пластмаса. Свидетелства
и че в опит да избегне препятствието тя е намалила рязко, изчакала е движещият
се в дясна лента тир да мине и се е върнала в нея, при което е изгубила контрол
над автомобила; че след първоначалното отклонение вдясно автомобилът се е
върнал в лявото платно и за да не се обърне свидетелката го е качила на
разделителната тревна ивица между двете платна на магистралата, а ударът е бил
поет от мантинелата. Твърди и че мястото е било
посетено от органите на Пътна полиция, а автомобилът е бил качен на репатрак и откаран в гр.Варна в оторизиран сервиз.
Съгласно данните от приложеното
искане за оценка на вреди на 20.05.2011 г. пред застрахователя е депозирано искане
от „Х.И.“ ЕООД, за обезщетяване на нанесените на процесния
автомобил вреди в предна лява част, задна лява част и ходова част. По
образуваната по него щета № 178485/20.05.2011 г. е изготвен опис на претенция
от 31.05. 2011 г. и опис-заключение по претенция № 178485/23.05.2011 г. от
02.06.2011 г., като с ликви-дационен акт №
187133/15.06.2011 г. е разпоредено да се извърши плащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 16 442,26 лева в полза на „Х.И.“ ЕООД, а с
ликвидационен акт № 187519/24.06.2011 г. – и на допълнително обезщетение за имуществе-ни вреди в размер на 1 160,00 лева, или общо
сумата 17 602,26 лева. От приложения опис-зак-лючение
по претенцията от 02.06.2011 г. се констатира, че в същото не е предвидено запла-щането на транспортни разходи – срещу това перо е
отразена сума 0,00 лева. Данни за репари-ране на
разходите за репатриране на МПС не се съдържат и в ангажираните ликвидационни
актове.
По делото са представени и два
броя преводни нареждания, от които се установява, че „Д.з.“ АД е наредило
извършването на два превода по сметката на „Х.И.“ ЕООД с основание: щ.178485/11
„Каско МПС“, ******„Мицубиши
Паджеро“, както следва: на 20.06.2011 г. на стойност
от 16 442,26 лева и на 27.06.2011 г. на стойност от 1 160,00 лева,
или общо на сума в размер на 17 602,26 лева.
В производството пред СРС е допусната
и изслушана авто-техническа експертиза, из-готвена от вещото лице инж.Й.Й., неоспорена от страните, която дава заключе-ние,
че процесното произшествие е настъпило при следния
механизъм: преминавайки покрай препятствие на пътното платно /парче пластмаса с
форма на бордюр/, към което видимостта е била скрита от движещото се пред него
МПС, за да избегне удар в препятствието, водачът е отклонил автомобила вдясно и
ляво, вследствие на което е настъпила загуба на напречна ус-тойчивост
и удар в предпазната мантинела вляво по посоката на
движение. От същото доказа-телство се констатира и че
всички увреждания на автомобила, отразени в описа на застрахо-вателя,
се намират в причинна връзка с механизма на произшествието; че стойността, необхо-дима за възстановяване на автомобила, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата 28 436,83
лева; че с оглед причинените щети по автомобила е било наложително репатриране
на същия, поради невъзможност за движение на собствен ход, като представената
фактура за пътна помощ за сумата 202,26 лева съответства на средните пазарни
цени към датата на ПТП, както и че обичайните разноски за ликвидиране на щета
от риск „Каско“ при ПТП са в размер на 15,00 лева.
От допуснатата пред въззивния съд допълнителна авто-техническа експертиза, изгот-вена от вещото лице инж.Й.Й.,
неоспорена в процеса, се установява, че към да-тата
на ПТП действителната стойността на автомобила е била 22 935,00 лева, а
към датата на сключване на застрахователния договор – 23 990,00 лева; че необходимата
стойност за възс-тановяване на автомобила в размер на
сумата 28 436,83 лева, определена по средни пазарни цени, надхвърля действителната
му стойност към датата на ПТП, поради което е налице тотал-на
щета на превозното средство, както и че стойността на уврежданията по процесното МПС, определена при условията на тотална щета, след
приспадане на запазените части, възлизащи на 25 % от действителната стойност на
автомобила, е в размер на 17 201,00 лева.
При така приетата фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за частичното
ангажиране на отговорността на жалбоподателя – ответ-ник
в първоинстанционното производство по предявения
срещу него иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
По силата на разпоредбата на
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вре-дата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото оп-ределяне. С оглед тази законодателна
уредба предпоставките за уважаване на иск на визи-раното
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застра-ховка между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и
застраховка „Каско“/; плащане на застрахо-вателно
обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 и
сл.ЗЗД от трето лице – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Между „Д.з.“ АД и „Х.И.“ ЕООД е
сключен застрахователен договор за застраховка „Бизнес Каско“
с обект на застрахователно покритие л.а.„Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******, в срока на действието на която – на
20.05.2011 г., застрахованият автомобил е бил увреден вследствие на ПТП. Сключената
застраховка е по клауза „Пълно каско“, като по отношение на въпроса
относно включените в тази клауза покрити рискове е налице препращане към
представените в процеса и неоспорени от ответ-ника Общи
условия за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства на юридически лиза и еднолични търговци /“Бизнес каско“
на МПС/ на „Д.з.“ АД, неразделна част от договора. Сключеният между тези лица
застрахователен договор съдържа всички изискуеми се реквизити по глава
Осемнадесета от Част Четвърта на КЗ /отм./, валиден е и е породил действие в
правната действителност. Законова пречка съконт-рагентите
по застрахователния договор да уговорят препращане по въпроса относно покрити-те
застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна част от
договора – не е налице.
Реализирането на
произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от това събитие
безспорно се установяват от ангажирания протокол за ПТП със снимковия материал
към него, документите по щетата, събраните гласни доказателства и заключението
на приетата пред първоинстанционния съд ATE., като в
производството не е спорно, което се установява и от приложените общи условия,
неразделна част от застрахователния договор, че настъпилото произшествие
представлява покрит по договора риск.
В производството не е спорно, че
процесният пътен участък от АМ „Хемус”, където е настъпило
събитието, е част от републиканската пътна мрежа, а съгласно чл.19, ал.1, т.1
ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „П.И.“, която на основа-ние
чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на тези пътища. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстра-няват във възможно
най-кратък срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са
вменени задълженията да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък, в т.ч. да отстра-нява намиращите се на
него препятствия, създаващи опасност за участниците в движението.
Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците и
служителите на ответната агенция, на които същата е възложила дейността по
поддържането и ремонта на ре-публиканската П.И. в процесния участък, е довело до неосигуряването към
20.05.2011 г. на безопасни условия за движение по него. Настъпването на
разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, из-пълняващи
визираната дейност, в
т.ч. и поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да предупредят участниците в
движението за наличието на опасност на пътя /каквато обективно представлява
наличието на по-големи предмети на път-ното платно/, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за
деянията на тези лица отговаря Агенция „П.И.“, чиято отговорност има обезпечително-гаран-ционен характер. Вследствие на това
бездействие на застрахованото при ищеца лице са причи-нени
имуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване. По
изложените съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че
не отговаря за претърпените от застрахования вреди.
Предвид обстоятелството, че в
конкретния случай е налице тотална щета по смисъла на чл.193, ал.3 и ал.4 КЗ
/отм./ – с оглед на това, че стойността на разходите, необходими за
възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му в изправно техническо
състоя-ние е по-голяма от определената от АТЕ действителна стойност на същото
към момента на събитието, от определената от експертизата действителна стойност
следва да се приспадне стойността на запазените части на л.а.„Мицубиши Паджеро“, които не могат
да надвишават 30 % от действителната стойност на МПС /в т.см. и решение №
165/2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В конкретния случай стойността на запазените части на лекия автомобил, съгласно
заключението на АТЕ, е 25 % от действител-ната му стойност,
съобразно което размерът на дължимото се обезщетение при тотална щета на
увреденото МПС възлиза на сумата 17 201,00 лева.
Съгласно нормата на чл.213,
ал.1 КЗ /отм./, действал към момента на възникване на регресното
право, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят
е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати
на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката
сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно такова.
Неоснователно е наведеното от жалбоподателя
възражение за наличието на съпричи-няване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а.„Мицубиши
Паджеро“ с ДК № ******, поради нарушаване на изискванията
на чл.8, ал.1 ЗДвП – да се движи в дясната по-ловина
на пътя за посоката на движението си и на чл.23, ал.1 ЗДвП – да се движи на доста-тъчна дистанция от предния автомобил. От ангажираните
гласни доказателства бе констатира-но, че водачът на автомобила е извършвал
маневра изпреварване, което е било причината да се намира в лявата лента за движение.
В чл.41, ал.1 ЗДвП е предвидено, че пътните превозни средства се изпреварват от
лявата им страна, а съгласно ал.2 на същата разпоредба – при изп-реварване водачът на пътното превозно средство напуска
пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство
и се връща в напуснатата лента, с оглед на което движението на процесното МПС в лявата лента по време на изпреварване не
нарушава правилата по чл.8, ал.1 ЗДвП. От друга страна: до приключване на
съдебното дирене в първа инстанция ответникът не е ангажирал доказателства, с
които да установи – в съответствие с изискванията на чл.154, ал.1 ГПК, каква е
била дистанцията между увредения автомобил и превозното средство след
започнатото изпреварване, както и че същата е недостатъчна, за да се избегне
възникнала опасност, когато движещото се пред него МПС рязко е намалило ско-ростта си и е променило посоката си на движение.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че ответната агенция не е доказала чрез провеждането
на пълно и главно доказване, че водачът на л.а.”Мицубиши
Пад-жеро” с ДК № ******с поведението си е допринесъл за
реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат,
което да е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението на жалбоподателя,
че в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП водачът на авто-мобила
се в движил със скорост от 130 км/ч., която макар и да е разрешена при движение
на автомагистрала, не е била съобразена с пътната обстановка, е инвокирано за първи път едва с въззивната
жалба, поради което като несвоевременно заявено съгласно чл.266, ал.1 ГПК, не
следва да бъде обсъждано.
По горните съображения въззивният съд приема, че в дадения казус са налице пред-поставките
за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия
се в пра-вата на застрахования застраховател по реда на чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Предявеният иск се явява основателен и доказан по размер за сумата 17 216,00
лева, включваща: репарираните от ищеца вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането в размер на 17 201,00 лева и ликвидационните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15,00 лева, която сума
е дължима, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
В размера на търсеното обезщетение
не следва да се включва сумата от 202,26 лева по приложената по делото фактура
за пътна помощ. С ангажираните от ищеца доказателства пред СРС, при условията
на пълно и главно доказване в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК застрахователното
дружество не е установило, както че сумата по фактурата е била зап-латена от застрахования /фискален бон или друг
документ, удостоверяващ плащане, към нея не е приложен/, така и че същото в
качеството му на застраховател е репарирало този вид разход като вреди по процесната щета. А както бе посочено по-горе, за да се
породят суброга-ционни права за ищеца, е необходимо
същият да е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за съответния
вид вреди.
При приетата частична
основателност на този иск, съдът дължи произнасяне по реле-вираното
в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК от Агенция „П.И.” възра-жение
за изтекла погасителна давност по отношение на част от заявеното главно вземане
– на стойност 16 442,26 лева. С оглед изискванията на закона и
обстоятелствата по делото, решава-щият състав на СГС
намира за неоснователно наведеното от ответника възражение. Главното вземане на
ищеца се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която
е започнала да тече от момента, в който то е станало изискуемо – съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, който момент в случая съвпада с момента на извършване на
плащането по щетата – 20.06.2011 г., на която дата е платена сумата
16 442,26 лева. От този момент до датата на предявяване на иска по пощата
на 20.06.2016 г., съгласно товарителница № **********, издадена от „Евро-път-2000“
АД, петгодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Обезщетението
за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжни-кът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. По делото е представена покана от „Д.з.“ АД до Агенция
„П.И.“ за изплащане на сумата 17 617,00 лева по процесната
щета в 7-дневен срок от получаване на поканата. От представе-ното
известие за доставяне обр.243 /неоспорено в процеса/,
поканата е получена от ответника на 03.01.2012 г., предвид което считано от
11.01.2012 г. последният е изпаднал в забава относ-но
погасяването на задължението му за
главницата от 17 216,00 лева и дължи на ищеца обез-щетение
по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД върху него в размер на законната лихва. При спазване
принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес във връзка със заявения от ищеца начален период, от който се претендира това
обезщетение, последното следва да се присъда за времето от 20.06.2013 г. до датата
на исковата молба /деня, предхождащ депозирането й – 19.06.2016 г. вкл./, в
размер на сумата 5 250,96 лева, определен при условията на чл.162 ГПК.
Поради частичното несъвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции от-носно изхода от разглеждането
на спора, атакуваното решение следва да се отмени в частта, с която искът по
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е уважен за разликата над сумата от 17 216,00 лева
до сумата 17 617,26
лева, а искът за мораторна лихва – за сумата над 5 250,96
лева до сумата 5 379,00 лева, като се постанови друго, с което тези
претенции в посочените части се отхвър-лят, като
неоснователни.
Решението
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото пред СРС за разликата над сумата
от 1 406,71 лева до сумата от 1 439,85 лева. В
останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 10,36 лева – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 ГПК на жалбоподателя Агенция „П.И.“ следва
да се присъди сумата 20,94 лева – разноски за въззивната
инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
На
ответника по жалбата „Д.з.“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски за
въззивната инстанция в размер на 244,25 лева,
съобразно отхвърлената част от същата.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 228895 от 04.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 33 496/2016 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав – в ЧАСТТА, с която Агенция „П.И.“ е
осъдена да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ******на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
сумата над 17 216,00 лева
до сумата 17 617,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „Бизнес Каско“
на л.а.„Мицубиши Паджеро“ с
ДК № ******по щета № 178485/20.05. 2011 г., с включени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 20.06.2016 г. до окончателното изпла-щане
на сумата; в ЧАСТТА, с която Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на „Д.з.“ АД на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 5 250,96 лева до 5 379,00 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и в ЧАСТТА, с която
Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на „Д.з.“ АД на основание чл.78, ал.1 ГПК разликата
над сумата от 1 406,71 лева до сумата 1 439,85 лева – разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Д.з.“ АД, ЕИК ******, със се-далище и адрес:
гр.София, район „Оборище“, бул.„Княз ******срещу Агенция „П.И.“, с адрес на управление:*** иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от 17 216,00 лева до сумата 17 617,26 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Бизнес Каско“ на л.а.„Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******по
щета № 178485/20.05.2011 г., с включени ликвидационни разноски в размер на
15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 20.06. 2016 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – за разликата над сумата от 5 250,96
лева до сумата
5 379,00 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение за периода: 20.06.2013 г. до 19.06.2016 г. вкл., като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228895 от 04.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 33 496/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес: *** да ЗАПЛАТИ на Агенция „П.И.“, с адрес: гр.София, бул.„******, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 10,36 лева /девет лева и тридесет
и шест стотинки/ – юрискон-султско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция, както и на основание на
основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 20,94 лева /двадесет
лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“,
с адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седа-лище и адрес: гр.София, район „Оборище“, бул.„******,
на осно-вание чл.78, ал.3 ГПК сумата 244,25 лева
/двеста четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.