Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София 13.12.2018 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                        РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 6832 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на С.В.Т., подадена срещу решението на СРС, Г.О., 75 състав, постановено на 25.01.2018 г. по гр. дело № 27682/2014 г., с което съдът е осъдил С.Т. да заплати на З. „Б.В.и.г.” сумата от  6 000 лв. - частично предявена претенция от общо заявена в размер на 45 000 лв., представляваща изплатеното по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.08.2009 г. в гр. София, за което е образувана преписка по щета № 471009090908639/6; сумата от 1 022.44 лв. - застрахователно обезщетение по щета № 471009090908639/8 във връзка със същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба в съда - 23.05.2014 г., до окончателното плащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80 лв. - обезщетение за забава върху претенцията по щета № 471009090908639/8 за периода 10.02.2013 г. - 23.05.2014 г., и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 067.84 лв.

            Подадената жалба е бланкетна, като в нея се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно (постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени норми) и необосновано. От въззивния съд се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици от това.

            Насрещната страна - З. „Б.В.и.г.”, счита въззивната жалба за неоснователна.

            Пред СГС не са събрани нови доказателства.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            СРС е сезиран от З. „Б.В.и.г.“ с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), насочени срещу С.В.Т. и „Т.“ ООД - за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща частично предявена претенция от общо заявена в размер на 45 000 лв., и за сумата от 1 022.44 лв., както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 80 лв.

            Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.08.2009 г., на ПП І-8, 17 км, в посока към гр. София, било реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „Опел Кадет” с peг.№ ********, собственост на В.С.Б., и товарен автомобил „Форд Транзит” с peг.№ ********, собственост на „Т.“ ООД и управляван от  С.В.Т., чиято гражданска отговорност за вреди, нанесени при управление на МПС, към датата на ПТП била застрахована при ищеца със застрахователна полица № 0330947100019995. Излага, че при произшествието били причинени телесни повреди на Р.Е.А., която пътувала в лекия автомобил „Опел Кадет“, изразяващи се в травматичен мозъчен оток, контузия на левия бял дроб, счупване на костите на лявата подбедрица, контузия на дясна подбедрица в горната част и разкъсно-контузна рана на поясна област. Ищецът поддържа, че във връзка с настъпилото ПТП срещу С.В.Т. било образувано НОХД № 85/2010 г. по описа на Районен съд гр. Сливница и с присъда № 178/15.10.2010 г. съдът го признал за виновен за това, че на 15.08.2009 г., при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг.№ ********, след употреба на алкохол над допустимата от закона норма – 3.14%, е нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил на Р.Е.А. три средни телесни повреди. Твърди, че на 2.07.2012 г. между Р.Е.А. и З. „Б.В.и.г.“ било сключено споразумение, по силата на което на 5.07.2012 г. ищецът изплатил на А.застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. Излага, че при процесното ПТП бил увреден и лекият автомобил „Опел Кадет“ с peг.№ ******** и при З. „Б.В.и.г.“, след депозиране на заявление от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета № 471009090908639/8, по която на собственика на увредения автомобил било изплатено обезщетение в размер на 1 022.44 лв. Въз основа на така изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди солидарно ответниците – виновния водач С.Т. и възложителя на работата, при и по повод на която  е настъпило ПТП, „Т.“ ООД“, да му заплатят сумата от 6 000 лв. - частично предявена претенция от общо заявена в размер на 45 000 лв., представляваща изплатеното по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.08.2009 г. в гр. София, за което е образувана преписка по щета № 471009090908639/6; сумата от 1 022.44 лв. - застрахователно обезщетение по щета № 471009090908639/8 във връзка със същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба в съда - 23.05.2014 г., до окончателното плащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80 лв. - обезщетение за забава върху претенцията по щета № 471009090908639/8 за периода 10.02.2013 г. - 23.05.2014 г., ведно с разноските по делото.           Ответникът С.В.Т., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че оспорва всички факти и обстоятелства, отразени в исковата молба.

            Ответникът „Т.“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба.

            СРС е уважил исковете срещу С.Т. и ги е отхвърлил срещу „Т.“ ООД. Съдът е приел, че по делото се установяват всички предпоставки за ангажиране отговорността на виновния водач на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.): наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ищеца и собственика на товарния автомобил „Форд Транзит” с peг.№ ********, осъществяването  на твърдяното ПТП, причинено по вина на С.Т., управлявал автомобила в пияно състояние, причинени в резултат на ПТП вреди, които ищецът е овъзмездил. СРС се е позовал на представената по делото присъда на основание чл.300 от ГПК. СРС е отхвърлил исковете срещу „Т.“ ООД, като е посочил, че отговорността по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) е регресна такава само срещу виновния водач, като законът не предвижда солидарната отговорност на последния ведно с тази на възложителя на работата.

            Въззивният съд счита обжалваното решение за валидно и допустимо.

Както бе отразено по-горе, настоящият съдебен състав е сезиран с бланкетна въззивна жалба.

Съгласно наложилата се съдебна практика (в този смисъл е напр. решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр. дело № 4339/2013 г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О. на ВКС, определение № 639 от 13.05.2014 г. по гр. дело № 1997/2014 г. на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. дело № 2008/2014 г. на ВКС, Г.К., І Г.О.), след като е сезиран с бланкетна жалба, в която не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд няма право да се произнася по основания за неправилност, с каквито не е сезиран. Същият, на основание чл.269 от ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма (установена в публичен интерес), както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

По настоящото дело не е налице императивна норма, която да е нарушена от страна на първоинстанционния съд; в случая въззивният съд не следи служебно за интереса на някоя от страните.

Така изложеното обуславя потвърждаване на решението в обжалваната му част.

  Съдът намира, че не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по жалбата З. „Б.В.и.г.”, тъй като няма доказателства за договорено такова за представителство пред въззивния съд.

Водим от горното, съдът

 

 

                                                                   Р  Е  Ш  И: 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.01.2018 г. на СРС, Г.О., 75 състав, постановено по гр. дело № 27682 по описа за 2014 г., в частта, в която исковете по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД са уважени срещу С.В.Т..

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.