РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 127 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.М.В.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. П.П. ***, против Решение
№ 260173/24.03.2021г. постановено по АНД № 1648 по описа на Районен съд – Русе за
2020 г., с което е потвърдено НП №2101/26.10.2007г. . на Началника на Сектор
Пътна полиция при ОД МВР Русе, с което
на жалбоподателя е наложено на основание чл.183 ал.4 т.7 вр.чл.137 а от ЗДвП
административно наказания глоба в размер на 50лв. В жалбата се навеждат
основания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че съдът не се е произнесъл по направени възражения и искания във връзка с
оспорването на авторството на положения подпис в атакуваното НП и по отношение
на възраженията за съставомерността и доказаността на нарушението. Моли съда да
отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение, с което да реши
спора по същество като отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответната в производството страна, редовно
призована, не се явява в с.з., не изпраща упълномощен процесуален представител. В с.з. не представя
допълнително доказателства, посочва в писмен отговор, че жалбата е
неоснователна, моли съда да потвърди постановеното решение на РС Русе като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, касационната жалба е основателна.
Русенският районен съд е сезиран на
18.09.2020г. с жалба от В.В. срещу НП №2101/26.10.2007г. на Началника на Сектор
Пътна полиция при ОД МВР Русе. В жалбата
се твърди, че издаденото наказателно постановление е връчено на В. едва на 15.09.2020г.,
поради което срокът за обжалването му не е изтекъл. Твърди се, че подписът,
положен в разписката за връчване на НП от 05.03.2008г. не е положен от В. и във
връзка с това се иска назначаване на графологична експертиза.
Съдът е насрочил и разгледал в съдебно
заседание за 13.11.2020г. жалбата, като с определение е постановил
необходимостта от разпит на актосъставителя , но не се е произнесъл по искането
в жалбата, касаещо оспорването на авторството на подписа на разписката на
оспореното НП. В следващото с.з.на
08.12.2020г. е провел разпит на актосъставителя, който заявил,че не си спомня
за случая и отхвърлил искането за събиране на гласни доказателства и отново не
се е произнесъл по оспорването на авторството на подписа ,положен в разписката
към оспореното НП. В последствие с определение 260071 / 26.01.2021г., обезсилено
с определение № 11 от 22.03.2021г. по кад № 37 по описа на АдмС-Русе . В
посоченото определение РРС е приел, че жалбата
има характер на искане за възстановяване на срока за обжалване, но не са
изтъкнати и доказани причините за това.
И в това обезсилено от АдмС-Русе
определение, поради произнасяне по искане, с което въззивният съд не е бил
сезиран и неправилно определяне на
предмета на спора, и в сега оспореното решение се прави извод, че к.ж.В.
е узнал за издаденото НП много по-рано, при връчване на ЗПАМ №20048/2008г., с
която е иззето свидетелството му за правоуправление поради отнемане на всички
контролни точки, и при изследване на подписа му по отношение на ЗПАМ.
На друго основание в оспореното решение РРС
е приел ,че жалбата е просрочена, което е извел от съдържание на удостоверение рег
.№ 108500-16551 от 10.09.2020г. без да изследва въпроса кога е връчено това
удостоверение на жалбоподателя, изследвайки не датата на извеждането му , а
датата на съставянето му 09.09.2020г.,поради което е приел, че 7 дневния срок
за депозиране на жалба изтича на 16.09.2020г., а жалбата е подадена на
18.09.2020г.
При направен извод за просрочие на
жалбата, и без да се произнесе по оспорването на подписа върху разписката за
връчване на НП ,съдът е изложил и съображения за неоснователността на жалбата
по същество, приемайки презумтивната доказателствена стойност на АУАН,
независимо че тя е била оспорена, но съдът не е събрал доказателства в подкрепа
на тезата на жалбоподателя
Обжалваното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие в
мотивите.
На касационен контрол подлежи развитата от
въззивния съд процесуална дейност,
свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и
формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество. Касационната
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите,
но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална
законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за
спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното
му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността
на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един
или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и
могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект -
спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното
събиране, проверка и оценка, изградено в
съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, като следва да се отчитат грешките при
прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила, на каузалните
връзки между явленията и др.
В случая
районния съд при изпълнявайки задълженията си за събиране и преценка в
съвкупност на доказателствения материал, е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл.14 и чл.305 ал.3 НПК.
Волята на съда
е неясна за страните- ако е приел ,че жалбата е просрочена е следвало с
надлежно определение да я остави без разглеждане и да прекрати производството,
а не да се произнася по една според него недопустима жалба. Все пак настоящата
инстанция следва да подчертае, че изводите за просрочие на жалбата са
необосновани, не само защото съдът е приел за даденост факти, които не са
надлежно удостоверени,а позоваването на връчването на ЗНПАМ е неотносимо към
настоящето производство по обжалване на НП, а и защото не се е произнесъл по
отношение на оспорването на подписа върху разписката на обжалваното НП, с което
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е дал отговор
на основни за допустимостта въпроси. По отношение на съставомерността и
доказаността нарушението съдът е посочил схематични и твърде кратки доводи, без
да отговори на възраженията по жалбата. Констатирано е несъответствие между
мотивите на решението и неговия диспозитив, което е съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане
от друг състав на същия съд
Мотивиран така Административен съд – Русе
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 260173/24.03.2021г.,
постановено по АНД № 1648 по описа на Районен съд – Русе за 2020 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.