Р Е Ш Е Н И
Е
В И М E Т О Н А Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 05.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на
пети март две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
При участието
на секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурор Стоев, като разгледа докладваното от съдия Зл.
Чолева гр.дело № 12 448 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
С решение от 04.11.2016г. , постановено по гр.дело №
12549/2016г. на СРС, 31 състав са отхвърлени предявените от С.Р.С. и М.Т.С. срещу Софийски районен съд /СРС/ искове с правно основание
чл.2“б“,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ - за сумата от по 2 500,00лв., претендирана от всеки от ищците
поотделно като обезщетение за неимуществени вреди /напрежение, тревоги, нерви,
изживявания за безнадежност, безсилие и отчаяние, загуба на време/ вследствие
на забавата за разглеждане на гр.дело № 3738/2013г. на СРС, 50 състав.
С решение на СГС , ІV“б“ състав от 21.12.2017г. по
гр.дело № 1638/2017г. е обезсилено
решението на СРС, 31 състав , поради разглеждането му без задължителното участие на прокурор- в нарушение на чл.10,ал.1
от ЗОДОВ и делото е върнато за ново разглеждане.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на СРС, 49 състав под № 136174 от 07.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 1997/2018г., с което са отхвърлени предявените от С.Р.С.
и М.Т.С. срещу Софийски районен съд /СРС/ искове с правно основание
чл.2“б“,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ - за сумата от по 2 500,00лв., претендирана от всеки от ищците
поотделно като обезщетение за неимуществени вреди /напрежение, тревоги, нерви,
изживявания за безнадежност, безсилие и отчаяние, загуба на време/ вследствие
на забавата за разглеждане на гр.дело № 3738/2013г. на СРС, 50 състав за
периода 11.03.2013г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива
на обжалваното решение относно годината – погрешно посочена като 2016г./ до
11.01.2016г.
Решението се обжалва от ищците С.Р.С. и М.Т.С..
Въззивниците
заявяват
искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Поддържат,
че незаконосъобразно от първоинстанционния съд е прието, че забавата за
разглеждане на процесното дело извън разумния срок се дължи единствено на
свръхнатовареността на СРС и на конкретния съдебен състав. Считат, че след
като институцията, чиято администрация е
допуснала натовареност на съда или на отделния съдия до степен да забави
разумните срокове, тази институция – в случая ответникът, следва да носи
отговорност за вредите от тази забава. Молят настоящата инстанция да съобрази,
че в конкретния случай от ответника не се твърди наличие на форсмажорно обстоятелство.
Въззивниците-ищци поддържат незаконосъобразност на извода на първата инстанция,
с който е прието, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка
между претърпяните от тях неимуществени вреди
и неправомерната забава. Намират , че необосновано от първата инстанция е прието
наличието на други причини за вредите, извън забавата. Молят настоящата
инстанция да съобрази и факта, че процесното дело е насрочено едва след
извършена проверка от Инспектората на ВСС по подаден от тях сигнал. На последно
място поддържат, че ЗОДОВ регламентира термина “разумен срок“, а в случая
процесният срок на забавата от 2 години и половина очевидно не е съобразен със
законовото изискване за „разумен срок“. С изложените доводи въззивниците-ищци
мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени с
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Софийски
районен съд /СРС/ – не депозира отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК , не заявява становище по жалбата и в съдебно заседание.
Контролиращата
страна – Софийска
градска прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и
срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което се
явява допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК..
Предявени са искове с правно основание чл.2“б“,ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи /Конвенцията / от С.Р.С. и М.Т.С.- за сумата от по
2 500,00лв., претендирана от всеки от тях поотделно като обезщетение за
неимуществени вреди, /напрежение, тревоги, нерви, изживявания на безнадежност,
безсилие, отчаяние и загуба на време/,
претърпяни в периода 11.03.2013г.- 11.01.2016г. от забавата за насрочване за разглеждане чрез
насрочване в открито съдебно заседание на гр.дело № 3738/2013г. по описа на СРС,
50 състав, , ведно със законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – до окончателното
изплащане.
С обжалваното решение исковите претенции са отхвърлени
като неоснователни. Неоснователността на предявените искове е мотивирана от
първоинстанционния съд с липсата на доказано необосновано забавяне на
разглеждането на делото от съда, произтичаща от доказания по делото факт на
свръхнатоваренст на СРС , както и свръхнатовареността на конкретния съдебен
състав. И на второ място- неоснователността е мотивирана с недоказаната от
ищците причинно-следствена връзка между претърпяните от тях неимуществени вреди
и забавата на съда при насрочването на процесното дело. Прието е , че
тревогите и изнервеността на ищците са последица от резултата и
изпълнението на решението друго дело по повод недвижимия имот – предмет и на
процесното дело, а не произтичат само от
забавата за насрочване на конкретното процесно дело.
Настоящият съдебен състав намира тези изводи на
първата инстанция за незаконосъобразни. Настоящата инстанция приема, че от
събраните по делото доказателства се установява основателността на предявените
искове.
Между страните по делото няма спор относно
правно-релевантните факти по делото, а те се установяват и от приложеното
гр.дело № 3738/2013г. на СРС, 50 състав и събраните по настоящото дело гласни
доказателства. А именно: Ищците по настоящото дело са подали пред СРС, искова молба с вх.№ 1873 на 30.01.2013г. , с
която от тях са предявени искове с правно основание чл.72,ал.1 от ЗС срещу
трима ответника- физически лица, за сумата от по 6 760,00лв., претендирана
от всеки от ищците поотделно. По тази
искова молба е образувано гр.дело № 3738/2013г.,
разпределено за разглеждане на 50 състав
на 31.01.2013г. 42951/2012г. Твърденията на ищците за нарушение на правото им
за разглеждане на делото в разумен срок
са основани на забава при образуването и движението на делото до насрочването
му за разглеждане в открито съдебно заседание, като основателността на тези
твърдения се установява, видно от материалите по процесното дело. С
разпореждане от 04.02.2013г. на 50 състав на СРС на ищците по процесното дело
/ищци по настоящото / са дадени указания за отстраняване нередовности на
исковата молба, в изпълнение на които от ищците е подадена молба-уточнение от
15.02.2013г. С разпореждане от 25.02.2013г. на ищците са дадени нови указания
от 50 състав на СРС - за отстраняване
нередовности на исковата молба, в изпълнение на които от ищците е подадена
молба-уточнение от 11.03.2013г. При липсата на последващи указания от съда във
връзка с редовността на исковата молба, настоящият съдебен състав приема, че
считано от 11.03.2013г. не е била налице процесуална пречка за движение на
делото. Отговорите на исковата молба по чл.131 от ГПК са подадени от ответниците на 30.04.2013г.
След постъпването на отговорите делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определението по
чл.140 от ГПК, постановено на 11.01.20106г., след подадени две молби от ищците
по чл.255 от ГПК – за определяне на срок при бавност от 22.07.2014г. и от
17.03.2015г. и след подаден от ищците сигнал до Инспектората при ВСС с вх.№
3138/17.12.205г. Действително, в ГПК
липсва изрично указан срок за постановяване на определението по чл.140 от ГПК. Преценката
за спазването на „разумния срок“ следва да се извърши с оглед конкретните обстоятелства по
конкретния казус, съгласно установената и задължителна практика на ЕСПЧ. В
конкретния случая, настоящият съдебен състав приема, че забавата на СРС за
постановяване на определението по чл.140 от ГПК с 2 години и 8 месеца след
постъпване на отговора на исковата молба от ответниците, при съобразяване на конкретните
обективни и субективни причини, довели до тази забава, безспорно надхвърля
„разумния срок“. Основната обективна
причина за надхвърляне на разумния срок за насрочването на процесното дело за
разглеждане в открито съдебно заседание в конкретния случай настоящият съдебен
състав приема, че е свързана с дългогодишната свръхнатовареност на СРС,
съгласно ежегодно отчитаните данни за постъпленията на гражданските дела в този
съд и приключилите съдебни производства по тези дела, в сравнение с другите
съдилища от същото ниво в страната, както преди
исковия период по настоящото дело, така и след него. Втората обективна
причина е конкретната свръхнатовареност на съдебния състав, на който е
възложено делото, видно от представената по делото справка за разгледаните дела
от него през 2013г.- 2 328, през 2014г.- 2 205 и през 2015г.-
2 512 /л.14 от първоначалното дело
№ 12549/2016г./ Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията /, обаче, възлага
на всяка от договарящите държави, включително и РБ, задължение, независимо от
разходите, да организира съдебната си система по такъв начин, който да дава
възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок . В този смисъл са
решенията на ЕСПЧ - Airey v Irland A 32 /1979/; 2 ЕГИИ 305 и Sussmann v
Germany 1996-ІV; 25 EHRR 64§55 . В случаите на доказана „хронична натовареност“
на съда, както в конкретния случай, държавата носи отговорност за
непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от нея мерки за
справяне с този проблем- така Zimmermann and Steiner срещу Швейцария / А 66 /1983/ ; 6 EHRR 17 и Guincho срещу
Португалия /A 81 /1984/; 7 EHRR 233/, както и Pammel срещу Германия / 1997-ІV; 26 EHRR 100/ и други решения на ЕСПЧ.
Основателно в тази връзка е възражението на ищеца, че именно държавата следва
да носи отговорност за бавното правораздаване, тъй като от нея зависи
създаването на условия, при които магистратите да работят нормално и в срок, а
последиците от липсата на такива условия не следва да бъдат носени от съдиите
чрез дисциплинарни производства срещу тях, както и неблагоприятните последици от
липсата на тези условия не следва да бъдат понасяни физическите и юридически лица, потърсили
защита чрез съда. Съответно- държавата дължи обезщетение на гражданите и
юридическите лица за вредите, резултат от нарушението им право за разглеждане
на делото в разумен срок, когато тези вреди са пряка и непосредствена последица
от неизпълненото от държавата нейно задължение да обезпечи организацията на
съдебната си система по такъв начин, че да дава възможност на съдилищата
обективно при нормални условия да разглеждат делата в разумен срок. Това задължение на държавата по отношение на
СРС не е изпълнено, съгласно ежегодните отчети на СРС и обобщените
статистически данни на ВСС /публично известни и достъпни/ относно броя на
разгледаните дела от останалите съдилища в страната от същото инстанционно
ново. На следващо място, липсват доказателства през процесния период от страна
на ответника да са предприети управленски и/или
организационни действия за
облекчаване работата на конкретния магистрат през процесния период на забавата,
с оглед предоставените от самия ответник данни за свръхнатовареността на
магистрата, отразени и в представената от ответника и обсъдена по-горе справка
за разгледаните дела през времето на забавата. Следва да бъде отчетен също така
и субективният фактор, свързан с липсата на предприети действия за
преустановяване на забавата от страна на съдебния състав след постъпилите молби
по чл.255 от ГПК през 201г. и през 2015г.
На следващо място, съгласно практика на ЕСПЧ
претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, нервно
напрежение, чувство за беззсилие и
безпомощност и загуба на доверие в съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на
правото им за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като тази
презумпция е оборима. В конкретния случай презумпцията освен, че не е оборена,
вредите , именно като пряка и непосредствена последица от забавата за
постановяване на съдебното решение по процесното дело, са доказани и със събраните
гласни доказателства- показанията на свидетелите Светла Китова и Ради С..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на двамата свидетели, като
отчита тяхната заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК, /като деца на
ищците/, от една страна, но от друга, отчита, че те почиват на техни преки и
непосредствени впечатления и са напълно житейски обосновани. Като последица от това- приема за
незаконосъобразен извода на първата инстанция за липса на доказателства за
причинно-следствена връзка между забавата на съда и претърпяните от ищците
неимуществени вреди.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че предявените
искове за по чл.2“б“ , ал.1 от ЗОДОВ,
вр. с чл.6,§ 1 от Конвенцията се явяват доказани по своето основание.
По отношение размера на дължимите на ищците обезщетения,
настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с критерия за справедливост
по чл.52 от ЗЗД, той възлиза на сумата от по 1 800,00лв.- за всеки един от
ищците поотделно. Настоящият съдебен
състав, при съобразяване на задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968
г., приема, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде
взето предвид на първо място обстоятелството, че продължителността за насрочването
на делото в открито съдебно заседание след постъпването на отговора по чл.131
от ГПК е приблизително 3 години /2 години и 8 месеца/ – дълъг период през който
от ищците са търпяни гореизброените неимуществени вреди. От
друга страна, настоящият съдебен състав намира,че следва да бъде зачетен
фактът, че процесното дело не е от категорията на тези, изискващи завишено внимание от съда, съгласно
практиката на ЕСПЧ, както правилно е прието от първата инстанция, тъй като се
касае за претендирано парично обезщетение за твърдяни подобрения в недвижим
имот. Настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото на ищците
обезщетение съобразява и константната съдебна практика на ВКС при определяне
размерите на обезщетенията за бавно правосъдие по граждански и наказателни
дела, относима към исковия период. При
отчитането на тези правно-релевантни обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема, дължимото на ищците обезщетение, съответстващо на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД е в размер
на 1 800,00лв.- за всеки от ищците поотделно. До тази сума исковите претенции се явяват
основателн, а за разликата над нея- до пълния предявен размер от по
2 500,00лв. следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложените мотиви съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта на отхвърлените искове за
сумите от по 1 800,00лв. – за всеки от ищците поотделно и вместо него-
постановено друго, с което исковете за тези суми да бъдат уважени. В частта на
отхвърлените искове за разликите над сумите от по 1 800,00лв.- до пълните
предявените размери от по 2 500,00лв. , обжалваното решение следва да бъде
потвърдено по други мотиви, а именно- изложените по-горе.
По разноските по делото: При горния изход на делото и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищците имат правото на разноски, /включващи
както тези, направени за държавни такси и адвокатско възнаграждение при
първоначалното разглеждане на делото от първата и въззивната инстанция, така и
тези, направени при настоящото разглеждане на делото пред първата и въззивната
инстанция/ от 1 234,80лв.
Съответно, на основание чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете само за първата инстанция при
първоначалното разглеждане на делото, в съответствие със заявеното от него
искане за присъждане на такива само в това производство- от
28,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената на предявените искове, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 49 състав под № 136174
от 07.06.2019г., постановено по гр.дело № 1997/2018г., в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Р.С. и М.Т.С. срещу Софийски районен съд /СРС/ искове с правно основание
чл.2“б“,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ - за сумата от по 1 800,00лв., претендирана от всеки от ищците
поотделно като обезщетение за неимуществени вреди /напрежение, тревоги, нерви,
изживявания за безнадежност, безсилие и отчаяние, загуба на време/ вследствие
на забавата за разглеждане на гр.дело № 3738/2013г. на СРС, 50 състав за
периода 11.03.2013г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива
на обжалваното решение относно годината – погрешно посочена като 2016г./ до
11.01.2016г. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски районен съд /СРС/ да заплати на С.Р.С. и М.Т.С. , на основание чл.2“б“,ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди , вр. с чл.6,§1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи - сумата от по 1 800,00лв. /на всеки един
от тях поотделно/, като обезщетение за
неимуществени вреди /напрежение, тревоги, нерви, изживявания за безнадежност,
безсилие и отчаяние, загуба на време/ вследствие на забавата за разглеждане на
гр.дело № 3738/2013г. на СРС, 50 състав за периода 11.03.2013г. - 11.01.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 49 състав
под № 136174 от 07.06.2019г., постановено по гр.дело № 1997/2018г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Софийски районен съд /СРС/ да заплати на С.Р.С. и М.Т.С. – сумата
от 1 234,80лв.- разноски по делото за първата и въззивната инстанции, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.С. и М.Т.С. да заплатят на Софийски районен съд – сумата от 28,00лв.- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието контролираща
страна- Софийска градска прокуратура.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.