Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено извън сградата на съда в дома на ответника в
гр.Дългопол
на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
при участието на прокурор при ВОП
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1433 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от Ф.Ю.М. иск с правно основание чл.5
от ЗЛС за поставяне на С.А.К. – нейн син под пълно
запрещение, поради това, че същият не е в състояние да се грижи за своите
работи и интереси.
В исковата молба ищцата посочва, че ответникът е нейн син, който е
освидетелстван с диагноза „Тежка умствена изостаналост“, констатирана с решение
№ 03412/30.08.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД Излага, че синът е
в невъзможност да се грижи самостоятелно за себе си, не разбира свойството и
значението на постъпките си и не е в състояние да защитава своите интереси. По
тази причина моли да бъде поставен под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищцата Ф.М. поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен.
Ответникът – С.А.К., редовно уведомен за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за
изслушването му по реда на чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От справката с представеното в
съдебно заседание удостоверение за раждане се установява, че С.А.К. е роден на ***г.
и негова майка е ищцата Ф.Ю..
Видно от представеното експертно
решение № 03412 от 30.08.2016г. на ТЕЛК
комисия при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-гр.Варна, С.А.К. е освидетелстван пожизнено
с първа група неработоспособност с поставена диагноза – „Тежка умствена
изостаналост“ с 95% чужда помощ. Констатирано е изоставане в развитието на
когнитивните функции на ниво тежко умствено изоставане с невъзможност за
самостоятелно съществуване и без
перспектива за подобрение.
От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл.
337, ал. 1 от ГПК се установява, че същият не е в състояние да проведе макар и
елементарен разговор, не издава членоразделни звуци, не концентрира вниманието
си, не дава признаци да разбира поставените въпроси нито дава отговор на същите
– вербален и невербален.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля П.К.С., която посочва, че С. е негов
син, който не говори, не може да се храни сам, както и да поддържа лична
хигиена, а всичко от основните човешки функции извършва с чужда помощ. Посочва,
че не разбира когато му се говори, не изразява емоции, не може да ходи и да
върши нищо самостоятелно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е
предявен от легитимирано лице – майка на ответника, т. е. негов близък
роднина, поради което същият е
допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения
под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством
придобитите лични впечатления по време на изслушването на С.К. в
съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните гласни
доказателства и експертно заключение ТЕЛК от 2016г., съдът установи, че ответникът не е ориентиран във времето
и пространството, не е в състояние да изрази мисъл, впечатление или емоция чрез
думи и действия, нито да оценява адекватно фактите от обективната действителност и да свързва с тях обичайните им правни
последици. Ответникът страда от тежко заболяване на психиката –„Тежка умствена изостаналост“, което не му
позволява да формира воля, да се грижи за своите работи и да участва
адекватно в социалния живот по начин, който да гарантира, че интересите му –
лични и материални ще бъдат съхранени.
При това положение следва да се приеме, че е налице
душевно заболяване на ответника С.К. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до
невъзможност за грижа за своите работи, което обуславя извод за необходимост от
ограничаване на гражданската дееспособност на лицето, чрез поставянето му под пълно запрещение. Доколкото към настоящия момент липсват други
механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с
увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът
намира, че приложението на този институт не противоречи на основните принципи
заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ, бр.
12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.А.К., EГН **********, с адрес: *** по иска на Ф.Ю.М., ЕГН ********** с
адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Дългопол за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: