Решение по дело №2289/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                   

№.....

 

06.12.2019 г., гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на шести декември   две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                  

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

            

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело №2289 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на „М.А.“ ЕООД чрез адв. В.С.срещу отказ № 20190531181449-2/21.10.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531181449/31.05.2019 г..

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че към заявлението е приложен сертификат за учредяване на чуждестранното юридическо лице, както и за назначаването на директор на дружеството. Твърди, че процесните документи имат поставен апостил и извършен превод на български език и легализация. Моли, обжалваният отказ да бъде отменен.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20190531181449-2/21.10.2019 г., длъжностното лице е приело, че заявителят не е изпълнил дадените на 16.10.2019 г. указания.

С указания №20190531181449/16.10.2019 г., длъжностното лице по регистрацията е указало на заявителя да представи актуален документ, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, ведно със заверен превод на български език отговарящ на изискванията на чл. 7, ал. 3 Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „М.А.“ ЕООД, ЕИК*********на обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП.

Настоящият състав на съда счита, че обжалваният отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.

На първо място следва да бъде посочено, че длъжностното лице по регистрацията неправилно и незаконосъобразно приема, че към заявлението трябва да бъде представен актуален документ, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол и удостоверяващ лицата, които го представляват. Според Съда към заявлението не е необходимо да бъдат представяни доказателства за правосубектност във връзка с чуждестранното юридическо лице, посочено в представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и заявлението. В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред /чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание определени с правилника за прилагане на закона. Предвид, че вписването на обстоятелствата по ЗМИП е въз основа на декларация, то обхвата на проверката, която следва да направи длъжностното лице по регистрацията не включва проверка на съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, също не е необходимо установяване съществуването и представителството при юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.  Разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от  Наредба № 1 от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива документи при вписването не съответства на специалния ЗМИП не може да бъде прилагана /чл. 15, ал. 3 от ЗНА/. 

На следващо място съдът намира, че дадените от длъжностното лице указания на 16.10.2019 г. за представяне на актуален документ, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, ведно със заверен превод на български език отговарящ на изискванията на чл. 7, ал. 3 Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ЗТРРЮЛНЦ. Гражданският процесуален кодекс и Административнопроцесуалният кодекс не предвиждат представяните в съответните производства документи на чужд език да бъдат придружавани с превод на български език, в който подписът на преводача да е нотариално заверен. Такова изискване не е предвидено и в ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ е установено изискване,  когато със заявлението се представя документ на чужд език, той  да бъде придружен със заверен превод.  Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, в случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език, а трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът, съответно юридическото лице с нестопанска цел докаже, че преводът на български език им е бил известен.

Съгласно чл. 7, ал. 3 Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ /Наредба № 1/, когато представените към заявлението документи са представени  на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи., като подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В този смисъл настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г., е приета в противоречие със закона, в приложение на който е издадена, а именно ЗТРРЮЛНЦ. При положение, че този закон, както и Гражданският процесуален кодекс и Административнопроцесуалният кодекс не изискват преводите на документите да бъдат извършвани с нотариална заверка на подписа на преводача, то няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред Агенция по вписванията, следва да има такова изискване, което е очевидно по-строго и по-формално. Затова настоящият съдебен състав приема, че установеното в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 изискване не следва да се прилага – по арг. от чл. 15, ал. 3 от  Закона за нормативните актове.

Предвид изложеното, Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Съдът.

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190531181449-2/21.10.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531181449/31.05.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише заявените обстоятелства по подаденото заявление образец Б7 с вх. № 20190531181449/31.05.2019 г. по партидата на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение.

 

 

                                                           Съдия: