РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 13.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 32 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.И.В., с която срещу Д.Г.А.З.Д.са предявени искове по чл.349, ал.2 ЗЗД /отм./ вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 700 000 щатски
долара за причинени неимуществени и имуществени вреди
и пропуснати ползи, претърпени
вследствие пътно-транспортно произшествие
станало на 20.06.1992 г. около 02.00 часа на главен път І- София-Кулата между селата Долна Градешница и Струмяни, причинено от по вина на Н.А.К., като водач на товарен
автомобил “Волво” с рег.№ *******. Поддържа правни и фактически
доводи, че отговорността на ответника произтича от застраховка „Зелена карта“ №
391686-5005488500094, издадена от
Застрахователна компания G. H., P. and C. /ответник в производството/.
Като пряк резултат от инцидента, твърди че
било тежко увредено здравето му, изразяващо
се в ампутация на десния крак
- тежка телесна повреда, претърпял болки и страдания и понесъл имуществени вреди, които описва.
С молба от
25.03.2015 г. ищецът пояснява
претенциите си, като поддържа, че пртендира сумата 60000.00 щатски долара за обезщетяване на имуществени вреди /пропуснати
ползи/ изразяващи се в разликата
между отпуснатата и получавана
от него инвалидна пенсия към
настоящия момент и получаваното
от него трудово възнаграждение,
което би получил до навършване
на пенсионна възраст, в
случай че увреждането не бе
настъпило и сумата
640000.00 щатски долара- обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и
страдания от ПТП и травмите от него.
Поддържа,
че за ангажиране на отговорността по цитираната застраховка предявил иск срещу
АД „А.З.“ М. – Дирекция „Ликвидационна дейност“- „зелена карта“, по който иск
било образувано гр.д. № 3086/1995 г. на СГС, ГК, 7-ми състав. Негов процесуален
представител в производството била адв.А.К., а
предявените претенции – за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди претърпени от описаното ПТП. По това дело в открито съдебно
заседание, проведено на 21.04.1998г., ищецът чрез процесуалните си
представители направил отказ от иска и производството по делото било прекратено
с влязло в сила протоколно определение на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК
/отм./. Било постигнато и подписано извънсъдебно споразумение между адв.А.К. като негов представител и АД „А.З.“ М. за
обезщетяване на причинените му вреди със сумата 47700 германски марки –
застрахователно обезщетение.
Твърди,
че адв.А.К. не е била овластена
да подпише споразумението, както и че не е получил посоченото обезщетение.
Твърди, че посоченото обезщетение е било изплатено от застрахователя „А.З.“ М.
АД по банковата сметка на адв.А.К., като негов мним
представител още през 1998 г. / с платежно нареждане от 27.04.1998 г./
С
влязло в сила на 16.09.2010 г. решение на СГС по гр.д.№ 2090/2005 г. по описа
на същия съд била прогласена недействителността на споразумението от 15.04.1998
г. сключено между адв.А.К.
като негов представител и АД „А.З.“ М. с правоприемник по твърдения З.Б.В.И.Г.
по предявения от него иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. Изразява правни и фактически
доводи, за това че извършените от чуждо име без представителна власт действия
не пораждат последици за него като мнимо представляван и нямат действия в
отношенията между него и третото лице, с което мнимият представител е
договарял. Последното, доколкото ищецът не ги е потвърдил изрично.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати застрахователни обезщетения за сумата 700 000 щатски долара, от която сумата 60000 щатски долара за обезщетяване на имуществени вреди
/пропуснати ползи/ изразяващи
се в разликата между отпуснатата
и получавана от него инвалидна
пенсия към настоящия момент
и получаваното от него трудово
възнаграждение, което би
получил до навършване на пенсионна
възраст, в случай че увреждането
не бе настъпило и сумата 640000 щатски долара- обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от ПТП и травмите
от него.
В
срока по 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище
по исковете.
Оспорва
исковете като недопустими с излагане на подробни правни и фактически доводи за
това.
Оспорва
исковете като неоснователни с излагане на подробни правни и фактически доводи
за това.
Прави
възражение за погасяване по давност на претенциите и излага подробно становище.
С
определение от 14.05.2018 г. съдът е конституирал като подпомагаща страна на
страната на ответника З.Б.В.И.Г.
Последният изразява становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява
от представения протокол за предявяване
на предварително производство по сл.д.№
3374/1992 г. на РП Сандански, че на 20.06.1992 г.
около 02.00 часа на главен път
І- София-Кулата между селата
Долна Градешница и Струмяни е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на Н.А.К., като водач
на товарен автомобил “Волво” с рег.№ *******.
Установява се, чрез представеното
експертно решение № 0426 от заседание № 031 от 18.02.1993 г., че на пострадалия
И.И.В. е
определена трета Г.а инвалидност – пожизнено във връзка с извършената
травматична ампутация на краката
– десен подколенник с направа на протеза. Страните не спорят, че това травматично увреждане е причинено
от описаното ПТП.
Страните не
спорят и се установява, че за увреждащия автомобил - товарен автомобил “Волво” с рег.№ ******* с гръцка регистрация към момента на
ПТП е налице валидна застраховка „Зелена карта“ № 391686-5005488500094,
издадена от Застрахователна компания G. H., P. and C.-
ответник в производството.
От
приложения препис на искова молба се установява, че ищецът, като пострадал от
ПТП е предявил към А.З. „М.“АД /с правоприемник Б. АД/ претенции за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, по която е
било образувано гр. дело № 3086/95 г. на СГС. За процесуален представител по образуваното производство И.И.В. е упълномощил
адв. А.К. и Р. Ж.видно от представеното пълномощно.
Във връзка с образуваната
щета №
178/1995 г. при А.З. „М.“АД с правоприемник Б.АД, пострадалия В. предоставил пълномощно на адв.А.К..
С доклад по щета № 178/1995 г. на 15.04.1998 г. представителя на
застрахователя Б.АД определил застрахователно обезщетение за причинените вреди
на В..
Установява
се, че със споразумение от 15.04.1998 г., ЗПАД Б.е определил застрахователно
обезщетение за причинените на пострадалия имуществени и неимуществени вреди в
размер на 47700 германски марки от пътното произшествие станало на 20.06.1992
г. В споразумението страните предвидили, че сумата ще бъде изплатена по
посочена от адвокат А.К. банкова сметка *** И.В.. Постигнали съгласие адв.К. да направи постъпки за прекратяване на образуваното
производство по гр. дело № 3086/95 г. на СГС.
По силата на Договор-пълномощно от
30.05.1995 г. плащането на горепосоченото обезщетение в полза на В. е извършено
чрез неговия пълномощник – адв.К..
С Постановление от 20.04.2004 г. на
прокурор при СРС по пр.пр. № 32876/032 г. по описа на
СРС, вх. № 17463 по описа на 04 РПУ - СДВР, се отказва образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер срещу адв. А.К., като изрично са цитирани телеграми, с които адв. К. кани И.В. да получи посочената сума, като от
обратните разписки се установява, че същият е отказал тяхното получаване.
Страните не
спорят и се установява, че производството по гр. дело № 3086/95 г. на СГС е
било прекратено поради отказ от иска на основание чл.119, ал.2 ГПК с
определение от 21.04.1998 г., което е влязло в сила.
Установява
се, че с влязло в сила
на 16.09.2010 г. решение на СГС по гр.д.№ 2090/2005 г. по описа на същия съд е
прогласена недействителността на споразумението от 15.04.1998 г. сключено между адв.А.К. като
представител на пострадалия И.В. и АД „А.З.“ М. с правоприемник ЗПАД Б.по
предявения от него иск по чл.42, ал.2 ЗЗД.
Установява
се, че на 01.07.2015 г. в СГС е подадена искова молба от И.В. срещу адв.А.Ф.К. с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за нанесените му вреди от
нейното поведение като негов мним представител във връзка с получаване на
застрахователно обезщетение за причинените му от ПТП вреди по
сключеното споразумение. По нея е образувано гр.д.№ 8527/2015 г. по описа на
СГС, което е висящо към момента на произнасяне на настоящия съдебен акт видно
от извършената служебна справка.
Чрез
приетата в производството ССчЕ /л.335 по делото/ се
установява, че разликата между трудовото възнаграждение на И.В., което би
получил, ако не бяха настъпили уврежданията от ПТП от 20.06.1992 г. определено
на основание получаваното от него към този момент трудово възнаграждение при ЕТ
„Л.-**-Л.М.П.“ гр.Петрич до датата на произшествието
и получаваната от пострадалия инвалидна пенсия от 18.12.1996 г. до 31.12.2015
г. възлиза на сумата 85987.03 лв. В приетата
допълнителна ССчЕ експертът е дал констатация, че за
времето от 20.06.1992 г. до 31.12.2015 г. В. не е получавал доходи, а само
инвалидна пенсия. За времето от 01.01.2009 г. до
23.01.2015 г. същият се е осигурявал като самоосигуряващо
се лице – собственик на ЕТ В.-Х. И.В., за който период едноличния търговец е с
нулев финансов резултат. Констатациите на ССчЕ сочат,
че в периода 20.06.1992 г. – 31.12.2015 г. В. не е получавал други доходи освен
инвалидната пенсия, която му е определена и отпусната.
Предявени са
искове по чл. 349, ал. 2 от ЗЗД /ред. бр.2/1950 г./ (отм.).
С
разпоредбата е предвидено, че при договора за застраховка срещу гражданска
отговорност ДЗИ се задължава да заплати в рамките на определената в договора
сума стойността на обезщетението, което застрахованият е заплатил или трябва да
заплати на трето лице, увредено от него поради определени в договора
обстоятелства, за които той отговаря. Както е посочено с т. 2 на Постановление
№ 7 ОТ 04.10.1978 г., ПЛЕНУМ НА ВС, Министерският съвет, на основание чл. 1,
ал. 3 ЗДЗИ /отм./ с Постановление № 155 от 31.08.1961 г. е възложил на "Б."
- АД да осъществява външната застрахователна и презастрахователна дейност,
очертана с устава на същата организация, утвърден с постановлението.
Поради това с чл. 5 на устава на "Б." - АД е
предвидено, че дружеството е застраховател и презастраховател за всички
застрахователни дейности, включващи международен частноправен елемент. Прието
е, че в съответствие с предмета му на дейност "Б." - АД е член на
Съвета на Бюрата на застрахователните агенции по международната застраховка
"Гражданска отговорност" на собствениците и водачите на моторни
превозни средства от системата "Зелена карта" и има качеството на
"национално бюро" според типовата конвенция, приета в Лондон през
1953 г., и системата "Синя карта", приета от Будапещенската
конференция през 1963 г.
Според дадените разяснения с Постановление № 7 ОТ
04.10.1978 г., ПЛЕНУМ НА ВС, участието в двете международни частноправни
конвенции и системи на застраховане и презастраховане обвързва "Б." -
АД и му придава качеството на представител на всички участници в същите за
настъпилите на българска територия непозволени увреждания, причинени на местни
лица от застрахованите чуждестранни собственици и водачи на моторни превозни
средства. Увредените местни лица могат да предявяват искания за
обезщетяване направо пред "Б." - АД. Последното заради това му
качество е и пасивно легитимирано пред съдилищата по всички дела, заведени от
местни лица срещу чуждестранни застрахователи, чието седалище е извън страната,
които са членове на двете системи на международно застраховане и
презастраховане, без да е необходимо тяхното конституиране и призоваване в
качеството им на страни.
В случая се
установи, чрез събраните в производството доказателства, че в съответствие с
действащата нормативна уредба – чл.12 Закона за застраховане на имуществата
/отм./ относно задължителната имуществена застраховка „ГО“ и чл.349 ЗЗД /отм./
относно доброволната имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ в съответствие
с дадените разяснения с Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС, ищецът е
реализирал правата си към А.З. „М.“АД с правоприемник ЗПАД Б., а след това З.Б.В.И.Г.
АД в качеството му на „национално бюро“ по посочения ред.
Като
пострадал от ПТП станало на 20.06.1992 г. около 02.00 часа на главен
път І- София-Кулата между селата Долна Градешница
и Струмяни, причинено по вина на Н.А.К., като водач на товарен
автомобил “Волво” с рег.№ *******, В. е предявил претенции към
представителя на чуждия застраховател А.З. „М.“АД с правоприемник ЗПАД Б.за обезщетяване на
причинените му имуществени и неимуществени вреди. По образуваното производство
пред съда по гр.д.№3086/1995 г. по описа на СГС ищецът е направил отказ от
исковете, като на основание чл.119 ал.2 ГПК /отм./ е формирана сила на пресъдено нещо по този спор за вземанията породени от това
ПТП между страните И.В. и ЗПАД Б..
Налице е
забрана за пререшаване на спора, свързан с репариране на причинените му
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, състояло се през 1992 г. към
представителя на чуждия застраховател А.З. „М.“АД с правоприемник ЗПАД Б., а
по-късно З.Б.В.И.Г. АД. Настоящата претенция обаче е предявена пряко към чуждия
застраховател – G.H., P. and C. или Д.Г.А.З.Д.,
който не е бил страна в производството по гр.д.№3086/1995 г. по описа на СГС и
по силата на чл.298, ал.2 ГПК не се явява правоприемник на неговия представител
в РБългария – ЗПАД Б.. Поради това, съдът намира
претенциите за допустими. Разгледани по същество, съдът намира че следва да
отхвърли същите като неоснователни. Съображения:
Доколкото
ЗПАД Б.е бил представител на чуждия застраховател G. H., P. and
C. или Д.Г.А.З.Д.и
в това му качество е била насочена и обоснована претенцията на ищеца към него,
то, воденото дело и извършеното процесуално действие и формирането на СПН за
неоснователност на претенциите несъмнено се отразява и на пряката претенция към
чуждия застраховател, представляван в проведеното производство от ЗПАД Б..
Според дадените разяснения с Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС
процесуално легитимиран да отговаря по исковете е Националното бюро и
конституирането на чуждестранния застраховател не е необходимо. Поради това,
съдът намира за основателни възраженията на ответника, че предявяването на иск
срещу Международното бюро по системата „Зелена карта“ всъщност представлява
упражняване правото на пострадалия за предявяване на пряк иск срещу
застрахователя /в случая чуждестранния застраховател/ и замества такова производство.
На
самостоятелно основание, съдът намира че макар сключеното между И.В. и АД „А.З.“ М. с правоприемник
ЗПАД Б.споразумение от 15.04.1998 г. да е било обявено за недействително от
съда с влязло в сила решение, последното не формира сила на пресъдено
нещо по отношение на застрахователя Д.Г.А.З.Д.според указанията на чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК. В съответствие с дадените указания с Постановление № 7 ОТ 04.10.1978 г.,
ПЛЕНУМ НА ВС, ЗПАД Б.в качеството на национално бюро и представител на чуждия
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение на увредения В., чрез
неговия представител адв.К. по сключеното
споразумение от 15.04.1998
г.
В производството бе установено, че
заведената през 1995 г. щета при ЗПАД Б.е
приключила със заплащане на обезщетение в размер на 47 700 000 лева и отказ от
иска. В хода на процеса ответникът доказа твърденията си за надлежно извършване
на плащането на горепосоченото обезщетение в полза на В. /чл.75, ал.1, изр.1 ЗЗД/ и е получено от негов пълномощник, от негово име и за негова сметка по
силата на Договор-пълномощно от 30.05.1995 г. С Постановление от 20.04.2004 г.
на прокурор при СРС по пр.пр. № 32876/032 г. по описа
на СРС, вх. № 17463 по описа на 04 РПУ - СДВР, се отказва образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер срещу адв. А.К., като изрично са цитирани телеграми, с които адв. К. кани И.В. да получи посочената сума, като от
обратните разписки се установява, че същият е отказал тяхното получаване.
Поради това, съдът намира че
предявената в настоящето производство претенции се явяват неоснователни и
недоказани.
По отношение
на разноските:
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде присъдена сумата 21337.31 лв.-разноски по делото за съдебна
експертиза и адвокатско възнаграждение по представения списък, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Искането на ищеца за намаляване присъжданото адвокатско
възнаграждение в полза на ответника на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира
за неоснователно. Минималното възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата 23273.68 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от И.И.В., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.*******, действащ
чрез адв.Р.Т.Т.
от САК срещу Д.Г.А.З.Д./G. H., P. and C./ с данъчен номер *******със седалище
и адрес на управление *******, чрез пълномощник адв. Г.Х. от АК К., искове по
чл.349, ал.2 ЗЗД /отм./ вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 700 000 щатски
долара за причинени неимуществени и имуществени вреди
и пропуснати ползи, претърпени
вследствие пътно-транспортно произшествие
станало на 20.06.1992 г. около 02.00 часа на главен път І- София-Кулата между селата Долна Градешница и Струмяни, причинено от по вина на Н.А.К., като водач на товарен
автомобил “Волво” с рег.№ ******* по застраховка „Зелена карта“ №
391686-5005488500094, издадена от
Застрахователна компания Д.Г.А.З.Д./G. H., P. and C./ както следва: 700 000 щатски долара, от която сумата 60000 щатски долара за обезщетяване на имуществени вреди
/пропуснати ползи/ изразяващи
се в разликата между отпуснатата
и получавана от него инвалидна
пенсия към настоящия момент
и получаваното от него трудово
възнаграждение, което би
получил до навършване на пенсионна
възраст, в случай че увреждането
не бе настъпило и сумата 640000 щатски долара- обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от ПТП и травмите
от него.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН ********** с
адрес ***, ж.к.*******, действащ чрез адв.Р.Т.Т. от САК да заплати
на Д.Г.А.З.Д./G.H., P. and C./ с данъчен номер *******със
седалище и адрес на управление *******, чрез пълномощник адв.
Г.Х. от АК К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 21337.31 лв.– разноски по
делото за тази инстанция.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника - З.Б.В.И.ГРУП
АД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: