Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 733 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „П.И И.– С.“ ЕООД твърди
наличието на договорни отношения с ответника „Т.е.” АД, породени от рамков договор от 10.02.2011 г.
По силата на този договор ищецът е извършил строително-ремонтни работи на обект „Паропроизводство“ – Котлоагрегат №
2, като съгласно уговореното в договора за извършените от ищеца работи са
издадени 10 броя фактури. Във връзка с дължимото възнаграждение за извършената
по обект „Паропроизводство“ – Котлоагрегат № 2
ищецът е образувал т.д. № 1533/2016 г. на СГС, 12 състав, но
впоследствие установил, че поради технически пропуск е пропуснал да заяви по
това дело изцяло вземанията си за възнаграждение за извършената по този обект
работа, а именно извършените работи по двустранни протоколи №№ 533/07.06.2012
г.; 534/07.06.2012 г. и 535/07.06.2012 г. Във връзка с тези протоколи са издадени,
съответно фактури №№ **********/07.06.2012 г. за сумата от 58220.86 лева;
**********/07.06.2012 г. за сумата от 4245.77 лева и **********/07.06.2012 г.
за сумата 5010.70 лева. Поддържа, че сумите по тези фактури не са платени от
ответника, поради което иска от съда да осъди ответника да му заплати
възнаграждение за извършената по горепосочените протоколи работа в общ размер
от 67477.33 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, както и лихва за забава при плащането
на дължимото възнаграждение за периода от 15.02.2014 г. до 15.02.2017 г. в
размер на 20603.02. лева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Т.е.” АД оспорва исковете,
като неоснователни. Твърди, че описаните в исковата молба работи не са
възложени от него по твърдения в исковата молба рамков договор от 10.02.2011
г., а по рамков договор от 11.04.2011 г. Твърди, че процесните работи, които
имат характер на допълнителни СМР няма как да са възложени по рамковия договор
от 10.02.2011 г., тъй като в този договор изрично е записано, че възлагане на
СМР става след предварително уведомяване на възложителя и представяне на
протокол с уточнени обеми и цени, а доказателства за такива ищецът не твърди да
има, съответно не представя. Излага и твърдения, че обективираните в процесните
протоколи работи са извършени некачествено и непълно. При условията на
евентуалност, в случай, че ищецът измени основанието на исковете си и посочи
като основание на иска рамковия договор от 11.04.2011 г., прави възражение за
неподведомственост на делото поради уговорена с
този договор арбитражна клауза. При условията на евентуалност заявява и
възражение за прихващане по предявения главен иск със свое вземане срещу ищеца,
представляващо обезщетение за нанесени му вреди от налагане на допуснато по
искане на ищеца обезпечение по чл. 389 от ГПК чрез налагане на запор върху
вземания, които има ответникът към „НЕК“ ЕАД за доставки на електрическа
енергия на стойност от 408141.54 лева, което впоследствие е било отменено по отношение на вземанията над сумата от
28240.12 лева поради отпадане на причините за допускането му. Твърди, че за
времето на налагане на запора от 20.03.2015 г. до вдигането му на 09.12.2016 г.
е бил лишен от достъп до дължимите му от „НЕК“ АД пари, с което е бил поставен
в невъзможност да заплати свои публични задължения към НАП своевременно, за
което му е начислена лихва за забава в размер на 66678.90 лева, която сума
твърди да е стойността на нанесените му от незаконния запор вреди. Предявява и
свое вземане срещу ответника за лихва за забава при плащане на дължимото му
обезщетение за горепосочените вреди за периода от датата, на която ищецът е
поканен да плати обезщетението до 07.07.2017 г. в размер на 3080 лева. Моли
съда да отхвърли исковете, евентуално да уважи направеното възражение за
прихващане. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 08.04.2017 г. по елекронното дело на
ответника в ТР-АВ е вписана промяна в наименованието му от „ТЕЦ С.“ АД в „Т.е.”
АД.
Ищецът представя рамков договор от
10.02.2011 г., сключен между ответника, в качеството на възложител и ищеца, в
качеството на изпълнител. С този договор изпълнителят се задължава да извършва
строително-монтажни работи /пещостроителни и изолационни работи, при посочени в
чл. 1 от договора часова ставка от 3лв/ч.час; допълнителни разходи върху труд
100 %; доставка складови разходи 10% и печалба 10 %. Изпълниттелят извършва
тези работи след уведомяване от възложителя и представяне на протокол, съставен
от представители на възложителя с уточнени обеми и видове ремонтни работи.
Ответникът представя договор от
11.04.2011 г., с който ответникът възлага на ищеца пещостроителни и топлоизолационни
работи на обект „Котлоагрегат К2” към „ТЕЦС.”, на стойност от 285766.26 лева
без ДДС. В договора е посочено, че ориентировъчният обем на работата е съгласно
обемна ведомост и протоколи, неразделна част от договора. В този договор е
постигнато съгласие, споровете във връзка с него да бъдат разрешавани от АС към
БТПП.
Ищецът представя три протокола от
07.06.2012 г., с която са приети извършени ог ищеца работи на обект: цех
„паропроизводство”, котлоагрегат № 2 /невключени в обемната ведомост за
котлоагрегат № 2/. В тези протоколи не е посочено въз основа на какъв договор
са извършени приетите с тях работи. Въз основа на протоколите са издадени три
броя фактури, съответно №
**********/07.06.2012 г. за сумата от 58220.86 лева; № **********/07.06.2012 г.
за сумата от 4245.77 лева и **********/07.06.2012 г. за сумата 5010.70 лева.
Във фактурите като наименование на стоката или услугата е посочено извършени
изолационни работи по протокол, съгласно договор от 10.02.2011 г.
От
изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че горепосочените фактури са осчетоводени от ищеца по дебит сметка
4111 вземания от клиент „ТЕЦС.” АД, както и кредит сметки 70303 приходи от
продажби на услуги и 4532 начислен ДДС по продажбите. Фактурите са включени в
дневника на продажбите на ищеца и в справка декларация по ЗДДС. Ответникът е
осчетоводил фактурите по дебит сметка 613 разходи за придобиване на ДМА, дебит
сметка 4531 начислен ДДС за покупките и кредит сметка 401 доставчици,
аналитична партида „П.и и.” ЕООД. Фактурите са включени в дневника за покупките
на ответника и в справка декларация по ЗДДС. Ответникът е ползвал данъчен
кредит по фактурите.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване, съгласно
разпределената от съда с доклада доказателствена тежест, на спорното обстоятелство, а именно, че
основание на процесните вземания е рамковият договор от 10.02.2011 г. Видно от
съдържанието на сключения между страните рамков договор, в същия не са посочени
конкретни СМР, които се възлагат от ответника на ищеца с този договор, а
единствено условията, при които ще се извършват в бъдеще такива работи.
Постигнато е съгласие конкретизирането на работите да се направи след
уведомяване на изпълнителя от възложителя и представяне на протокол, съставен
от представители на възложителя с уточнени обеми и видове ремонтни работи, след
което изпълнителят следва да започне изпълнение на уточнените по този начин
работи. В случая ищецът не е представил такъв протокол, с които да са уточнени
работите. Напротив, ответникът проведе насрещно доказване, че процесните работи
са възложени по договор от 11.04.2011 г. Видно от съдържанието на този договор,
с него са възложени на ищеца
пещостроителни и топлоизолационни работи на обект „Котлоагрегат К2” към „ТЕЦС.”,
като е уговорено, че ориентировъчният обем на работата е съгласно обемна
ведомост и протоколи, неразделна част от договора. Видно от представените три
броя процесни протокола, с които са приети работите, заплащане на които търси в
настоящето производство ищецът, работите са извършени по обект „Котлоагрегат
К2” и представляват работи, невключени в обемната ведомост за котлоагрегат № 2.
Обстоятелството, че в издадените въз основа на тези протоколи фактури като
основание е посочено договор от
10.02.2011 г. не е доказателство, установяващо по безспорен начин основанието
на калкулираните с фактурите вземания, доколкото фактурите са издадени въз
основа на протоколите, в които са индивидуализирани работите по начин, които
обосновава извод, че същите са възложени именно с договора от 11.04.2011 г. Фактът,
че ответникът е осчетоводил фактурите също не доказва спорния по делото момент.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че работите са извършени и дължимата за цях цена по фактурите не е платена, но
поддържа, че СМР са възложени с друг договор. Осчетоводяването на фактурите в
счетоводството на ответника е по аналитична партида на доставчика „П.и и.”
ЕООД /в счетоводното отразяване не е
посочено конкретно основание за записване на тези задължения/, което предвид
наличието на повече от едно облигационно правоотношение между страните не е
категорично доказателство за установяване на факта, че основание на вземанията е
договорът от 10.02.2011 г. Правилата за разпределение на доказателствената
тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и
пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се
осъществили. Така съдът е длъжен да приеме, че процесните СМР не са възложени с
договора от 10.02.2011 г., поради което основанието на предявените вземания
/което е основен спорен по делото факт/ не е доказано, съответно предявеният иск, основан на вземания на ищеца,
възникнали по договор от 10.02.2011 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за
неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на лихва за забава.
При този изход на
производството ответникът има право на направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 3400 лева, в това число 2600 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 800 лева депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „П.И И.– С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
„Западна промишлена зона”, площадка наС. АД-сграда ЦЗЛ, ет. 3 срещу „Т.е.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата от 67477.33 лева,
представляваща дължимо на ищеца възнаграждение по възложена от ответника с
договор от 10.02.2011 г. работа, приета с двустранни протоколи №№
533/07.06.2012 г.; 534/07.06.2012 г. и 535/07.06.2012 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20603.02. лева,
представляваща лихва за забава при
плащането на дължимото възнаграждение за периода от 15.02.2014 г. до 15.02.2017
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„П.И И.– С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, „Западна промишлена зона”, площадка наС.
АД-сграда ЦЗЛ, ет. 3 да заплати на „Т.е.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
производството в размер на сумата от 3400 лева /три хиляди и четиристотин лева/
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: