Решение по дело №71/2014 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ____/15.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 71 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

„Тържищна компания Марица” АД е предявила против „Сиконко Билдинг" АД иск с правно основание чл. 694 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 95/ 30.10.2013г. по т. д. № 67/ 2011 г. на ОС - Хасково е обявена неплатежоспособността на „Тържищна компания Марица" АД - Хасково. В хода на откритото производство по несъстоятелност назначеният от съда синдик е приел изцяло предявените от ответника вземания. С Определение от 23.06.2014 г. ОС – Хасково е оставил без уважение възражението на длъжника против изготвения от синдика списък, включително и в частта относно вземанията на „Сиконко Билдинг" АД. С настоящия иск ищецът оспорва всички вземания на „Сиконко Билдинг" АД, включени в изготвения от синдика списък на приетите, за които против „ТК Марица" АД не е налице влязло в законна сила съдебно решение, а именно: 1) Парично   вземане   за   сумата   от   177970. 98   лв., представляващи непогасената част от сумата в размер на 528 719. 64 лв., отразена по Фактура № **********/25.10.2001 г. на „Сиконко Билдинг" АД, представляваща задържани и неизплатени от „ТК Марица" АД парични средства в размер на 5% от стойността на основния договор за строителство от 22.04.2000 г. за парични гаранции, които след изтичане на десет годишен гаранционен период, считано от датата на въвеждане на обекта в експлоатация чрез издаването на Разрешение за ползване № 1472/29.12.2001г. от ДНСК - София следва да бъдат върнати  на строителя „Сиконко Билдинг" АД, за което твърди, че е погасено по давност поради изтичането на петгодишен срок от настъпването на падежа за плащането на сумата - датата на издаването на Фактура № 4315 -25.10.2001г. При условията на евентуалност прави възражение за недължимост на сумата поради липсата на основание за връщане на претендираната сума като гаранция, тъй като не представлява част от стойността на задържаната гаранция, както и поради това, че е налице некачествено, непълно и неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора за строителство, което дава основание за задържане на гаранцията; 2) Парични вземания за неизплатено договорно възнаграждение по Договор за строителство от 22.04.2000 г. за извършени строителни работи на обект: „Пазари на едро - Марица" - Хасково извън размера на частично предявената осъдителна претенция по гр. д. № 47/ 2005г. на ХОС и по гр. д. № 46/ 2005 г. също на ХОС, по издадените от „Сиконко Билдинг" АД данъчни фактури и паричните вземания за лихви върху тях, претендирани от ответника в общ размер на 1 307 405. 89 лв., от които: по Фактура № 0306 от 15.09.2000 г. - сумата от 474 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 249. 22 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 574 лв., считано от 16.09.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 574 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по Фактура № 0441 от 17.11.2000 г. - сумата от 453 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 222. 75 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 553 лв., считано от 16.11.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 553 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане; по Фактура № 1448 от 21.03.2001г. - сумата от 301 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 114.16 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 401 лв., считано от 22.03.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 401 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по Фактура № 2420 от 29.05.2001 г. - сумата от 79 097 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 39581.15 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 80097 лв., считано от 30.05.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 80 097 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по   Фактура  № 1451 от 02.04.2001 г. -  сумата от 25 906 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 13 772. 30 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 27 906 лв., считано от 03.04.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 27 906 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по  Фактура  №  4313   от  22.10.2001 г. - сумата от 133 978  лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 58 008. 62 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 135 678 лв., считано от 23.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 135 678 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по  Фактура №  4315 от  25.10.2001 г.  -  сумата  от 172 966 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 76 913. 27 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 177 966 лв., считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 177 966 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по Фактура № 4316 от 25.10.2001 г. - сумата от 274 802 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 124 586. 42 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 284 802. 32 лева, считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 284 802. 32 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане; по Фактура № 3340 от 18.07.2001 г. - сумата от 200 981 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение за строителен обект „Столова", както и сумата от 105 000 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 215 981 лв., считано от 19.07.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 215 981 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане. Според ищеца посочените вземания са погасени по давност поради изтичането на петгодишен срок от настъпването на падежите за плащането на всяка една от отделните суми, формиращи посочения общ размер на претенцията - датите на издаването на фактурите за съответните плащания. При условията на евентуалност излага становище за недължимост на посочените суми поради неизпълнение на Договора за строителство от 22.04.2000г. от страна на „Сиконко Билдинг" АД, респ. поради непълно, неточно и некачествено изпълнение, водеши и до пълно неизпълнение на поетите с този договор задължения на строителя. Предвид изложеното иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае по отношение на ответника „Сиконко Билдинг" АД, че ищецът  „Тържищна компания Марица" АД не дължи посочените вземания, включени в обявения в ТР списък на приетите вземания.

Ответникът „Сиконко Билдинг" АД оспорва предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 694 ТЗ, с който се иска да бъде установено несъществуването на приетите вземания на „Сиконко Билдинг” АД против длъжника „Тържищна компания Марица" АД. Всъщност предявени са 10 обективно съединени иска общо за сумата от 1 485 376. 87 лв., всеки един от който има за предмет отделно вземане, включени в списъка на приетите вземания.

Искът е допустим, тъй като исковата молба е депозирана в съда на 01.07.2014 г. в преклузивния 7 – дневен срок от обявяване на Определение от 23.06.2014 г. по т. д. № 67/ 2011 г. на ХОС в ТР на 24.06.2014 г., с което е оставено без уважение възражението на „Тържищна компания Марица" АД против приетите от синдика вземания на „Сиконко Билдинг” АД.

Предявеният иск е отрицателен установителен, поради което в тежест на ответника е да докаже съществуването на оспорените вземания.

По делото не е спорно, че на 22.08.2000 г. между страните е сключен договор за строителство, по силата на който „Сиконко Билдинг” АД се задължил да извърши строителни работи по строежа на Пазар за търговия на едро Марица – Хасково на стойност 3 998 613 евро. Не е спорно също така, че изпълнителят е изпълнил възложената му работа, като е изградил въпросният обект съобразно уговореното, което се установя от представените Констативен акт за предаване на строежа от 20.07.2001 г. и Разрешение за ползване № 1472/ 29.12.2001 г.

Първият от предявените искове касае вземането „Сиконко Билдинг" АД в размер на 177 970. 98   лв., представляващи непогасената част от сумата в размер на 528 719. 64 лв. по Фактура № **********/25.10.2001 г., представляваща задържани и неизплатени от „ТК Марица" АД парични средства в размер на 5% от стойността на основния договор за строителство от 22.08.2000 г. като парична гаранция за добро изпълнение. Според чл. 10 общите условия на договора „Сиконко Билдинг" АД и „Тържищна компания Марица" АД са се споразумели от договорната цена да бъдат удържани 5 % като парична гаранция за добро изпълнение. Посочената сума възлиза общо на 528 719. 64 лв., за която „Сиконко Билдинг" АД е издал на „Тържищна компания Марица" АД Фактура № 4315/ 25.10.2001 г. Съгласно чл. 60. 3/а/ половината от задържаните парични суми следва да бъдат изплатени на възложителя при съставяне на протокол за приемане на работата, а според чл. 60. 3/б/ остатъкът се изплаща от възложителя след изтичане на периода за отстраняване на недостатъците. Според чл. 49.1 от общите условия изразът „Период за отстраняване на недостатъците” ще означава периодът за отстраняване на недостатъците, определен в Приложението към Офертната форма, която съгласно чл. 2 от договора  от 22.08.2000 г. се счита неразделна част от договора. Посочената оферта не е представена по делото, поради което съдът не може да направи извод от кой момент вземането за остатъка от паричната гаранция за добро изпълнение е станало изискуемо и дали към датата на подаване на молбата на „Сиконко Билдинг" АД за присъединяване давността е била изтекла (чл. 628а, ал. 2 ТЗ). Доказването на вземането, включително и на неговата изискуемост, е в тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск и след като по делото липсват доказателства в тази насока следва да се възприеме тезата на ищеца, че вземането е станало изискуемо с издаването на Фактура № 4315/ 25.10.2001 г., от който момент до датата на молбата за присъединяване по т. д. № 67/ 2011 г. на ОС – Хасково 5 – годишната погасителна давност е изтекла. По изложените съображения съдът намира, че вземането на ответника  „Сиконко Билдинг" АД към „Тържищна компания Марица" АД за сумата от 177 970. 98   лв., представляваща остатъка от задържаната от длъжника като парична гаранция за добро изпълнение сума от 528 719. 64 лв., е погасено по давност, поради което предявеният иск в тази част са явява основателен.

Доводите на ответника, че периодът за отстраняване на недостатъците по чл. 49.1 от общите условия е 10 години съгласно чл. 173 ЗУТ, не може да се сподели, тъй като към датата на сключване на договора за строителство на 22.08.2000 г. ЗУТ не е бил в сила. Към този момент е действал ЗТСУ и подзаконовите актове по прилагането му, които не са уреждали гаранционни срокове в строителството.

Неоснователно е и разбирането на ответника, че в производството по чл. 694 ТЗ е недопустимо да разглеждат възраженията на длъжника за изтекла погасителна давност. Съдебната практика на ВКС е еднозначна и последователна, че в производството по установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът може да оспорва съществуването на вземането като противопоставя на кредитора всички възражения, които би могъл да противопостави и по един осъдителен иск, включително и с възражение за изтекла погасителна давност (в този см. Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002 г., V гр. о.)

Следващите искове касаят вземанията на „Сиконко Билдинг" АД за неизплатено договорно възнаграждение по договора за строителство от 22.08.2000 г. по 9 на брой фактури общо за сумата от 1 307 405. 89 лв., от които:

474 лв. по Фактура № 0306 от 15.09.2000 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 249. 22 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 574 лв., считано от 16.09.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 574 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

453 лв. по Фактура № 0441 от 17.11.2000 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 222. 75 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 553 лв., считано от 16.11.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 553 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане;

301 лв. по Фактура № 1448 от 21.03.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 114.16 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 401 лв., считано от 22.03.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 401 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

79 097 лв. по Фактура № 2420 от 29.05.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 39581.15 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 80097 лв., считано от 30.05.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 80 097 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане;

25   906  лв. по Фактура № 1451 от 02.04.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 13 772. 30 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 27 906 лв., считано от 03.04.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 27 906 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

133 978  лв. по  Фактура  №  4313 от 22.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 58 008. 62 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 135 678 лв., считано от 23.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 135 678 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

172 966 лв. по  Фактура №  4315   от  25.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение,  както и сумата от 76 913. 27 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 177 966 лв., считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 177 966 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

274 802 лв. по Фактура № 4316 от 25.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 124 586. 42 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 284 802. 32 лева, считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 284 802. 32 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

200 981 лв. по Фактура № 3340 от 18.07.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение за строителен обект „Столова", както и сумата от 105 000 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 215 981 лв., считано от 19.07.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 215 981 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане.

Посочените вземания представляват част от вземанията на строителя „Сиконко Билдинг" АД по договора за строителство от 22.08.2000 г., извън размера на предявените осъдителни претенции по гр. д. № 46/ 2005 г. и гр. д. № 47/ 2005 г. на ОС – Хасково. Ищецът оспорва процесните вземания поради погасяването им по давност. Съдът намира ищцовата теза за изтекла погасителна давност по отношение на предявените в производството по несъстоятелност вземания за основателна. Фактурите, в които са обективирани процесните вземания, са издадени в периода 15.09.2000 г. – 25.10.2001 г., от който момент вземанията са станали изискуеми и до подаване на молбата за присъединяване на „Сиконко Билдинг" АД в производството по несъстоятелност по т. д. № 67/ 2011 г. на ХОС са изминали повече от 5 години, което е довело до погасяването им по давност. Претендираните от ответника суми не са били предмет на съдебен спор, на принудително изпълнение, нито са били признати от длъжника, поради което погасителната давност спрямо тях не е била прекъсвана. Преобладаващата съдебна практика, която съдът споделя, застъпва становището, че предявяването на частичен иск прекъсва давността само за сумата, за която е предявен иска, а за останалата част от вземането, което не е предмет на частичната претенция, давността не се счита прекъсната (Решение № 1006 от 20.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 191/2003 г., V г. о., Решение № 470 от 2.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 98/2008 г., ТК, II о., Решение № 610 от 9.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 391/2008 г., I т. о.). Поради това независимо от водените т. д. № 46/  2005 г. и т. д. № 47/ 2005 г. на ХОС погасителната давност за частта от вземанията на „Сиконко Билдинг" АД, извън предмет на предявените частични искове, следва да се счита изтекла, тъй като не е била прекъсната с предявяването на частичния иск. С изтичането на 3 - годишна давност са погасени и вземанията за лихва за забава върху претендираните договорни възнаграждения по посочените фактури. Предвид изложеното съдът намира оспорените от „Тържищна компания Марица" АД вземания на „Сиконко Билдинг" АД за погасени по давност, поради което следва да се признае по отношение на ответника, че „Тържищна компания Марица" АД не му дължи същите. При това положение е безпредметно да се обсъждат доводите на ищеца за наличие на неточно изпълнение от страна на ответника на задълженията си по договора за строителство от 22.08.2000 г. 

С оглед изхода на делото на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ „Сиконко Билдинг" АД следва да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 59 415. 07 лв. 

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Тържищна компания Марица" АД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, Северна индустриална зона, Димитровградско шосе, ЕИК ********* не дължи на „Сиконко Билдинг" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски”, ж. к. „Мусагеница”, ул. „Въртопо” № 150, ЕИК ********* сумата от 1 485 376. 87 лв., от които:

177 970. 98 лв., представляващи непогасената част от предоставената като парична гаранция за добро изпълнение сума в размер на 528 719. 64 лв. по Фактура № 4315/25.10.2001 г.;

474 лв. по Фактура № 0306 от 15.09.2000 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 249. 22 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 574 лв., считано от 16.09.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 574 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

453 лв. по Фактура № 0441 от 17.11.2000 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 222. 75 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 553 лв., считано от 16.11.2000 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 553 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

301 лв. по Фактура № 1448 от 21.03.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 114.16 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 401 лв., считано от 22.03.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 401 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

79 097 лв. по Фактура № 2420 от 29.05.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 39 581.15 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 80 097 лв., считано от 30.05.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 80 097 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане;

25 906  лв. по Фактура № 1451 от 02.04.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 13 772. 30 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 27 906 лв., считано от 03.04.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 27 906 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

133 978  лв. по  Фактура  №  4313 от 22.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 58 008. 62 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 135 678 лв., считано от 23.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 135 678 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

172 966 лв. по Фактура №  4315 от 25.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 76 913. 27 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 177 966 лв., считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 177 966 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

274 802 лв. по Фактура № 4316 от 25.10.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение, както и сумата от 124 586. 42 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 284 802. 32 лева, считано от 26.10.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 284 802. 32 лв. от 21.03.2005 г. до окончателното изплащане;

200 981 лв. по Фактура № 3340 от 18.07.2001 г., представляваща част от неизплатеното възнаграждение за строителен обект „Столова", както и сумата от 105 000 лв., представляваща част от лихвата за забава върху главницата от 215 981 лв., считано от 19.07.2001 г. до 21.03.2005 г. и законната лихва за забава върху сумата от 215 981 лв. от 21.03.2005г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сиконко Билдинг" АД да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 59 415. 07 лв.  

Решението подлежи на обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Съдия: