Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  316                           09.09.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  десети  август                                              Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Снежина Радева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 764 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен, ЕИК *********, против НП № 17- 000495/18.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и моли да бъде отменено изцяло. По същество оспорва изложените факти в НП и акта, и направените въз основа на това правни изводи, като твърди, че лицето Реджеб е било на граждански договор.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2018г. св.И., заедно със св.В., тогава инспектори в ДИТ- Разград, извършили проверка по работни места на строителен обект на стадион Лудогорец Арена в гр.Разград. На място установили строителната фирма Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен. При проверката всеки установен на обекта работник попълнил трудова справка бланка. След това проверката била приключена на 30 .04.2018г. по документи. След анализа на всички събрани доказателства, контролните органи установили, че едно от лицата Р.А.Р.е упражнявал труд в деня на проверката /извършвал е декофриране/, без отношенията му да са уредени като трудови, без трудов договор. Бил представен граждански такъв, но това е в нарушение на трудовото законодателство. За това констатирано нарушение на чл.62, ал.1 от КТ на дружеството бил съставен АУАН.

Обстоятелствата по акта са изложени и в обжалваното НП, поради което на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс.

Към преписката са приложени и протокол от извършена проверка, пълномощни, призовка, декларация от 11.04.2018г. от Р. А. Р., списък на работниците в дружеството към 10.04.2018г., граждански договор от 02.04.2018г. сключен между Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен и Р., доклад за извършената работа по гр.договор от 02.04.2018г., приемо-предавателен протокол, РКО от 13.04.2018г., книга за инструктажа на 10 и 11.04.2018г., договор за строителство от 01.02.2018г., възражение, уведомление за оттегляне на пълномощно, трудов договор от 16.03.2018г. сключен между Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен и Р., справка за приети и отхвърлени уведомления, молба от Р. от 28.02.2018г. за постъпване на работа, длъжностна характеристика, декларация от Реджеб Р., молба от 04.10.2018г., писма.

По делото е разпитан и св.Р.- технически ръководител в Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен, която заявява, че се занимава с административната дейност и по отношение на лицето Р., че действително първоначално са сключили трудов договор, за който било подадено уведомление, но лицето не се явило на работа. Впоследствие Р. отново отишъл в офиса и пожелал пак да бъде назначен на работа, но тъй като заявил, че ще пътува в чужбина, свидетелят му предложил да сключат граждански договор, което и направили. Доколкото си спомня тогава /датата на проверката/ лицето отишло на обекта да приеме СМР или да върне отремонтирани, не знае с какъв транспорт и как е вършил работата. Уведомили НАП за заличаване на трудовия му договор.       

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението на жалбоподателя е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна. От представените по делото доказателства- показанията на св.И. и В., писмените доказателства- декларация, длъжностна характеристика, граждански договор, констативен протокол, по несъмнен начин се установява, че на посочената дата- 11.04.2018г. лицето Р. е било на процесния строителен обект и полагал труд, като действията му /декофриране/ покриват дейностите включени в длъжността общ работник, строителство на сгради. В случая независимо, че страните са наименовали договора „граждански“ по същество същият урежда трудови правоотношения.

В случая административнонаказателната отговорност на работодателя е ангажирана на основание чл.83 от ЗАНН. Според цитираната  разпоредба в предвидените в съответния закон случаи  на юридически лица  и еднолични търговци може да се  налага имуществена санкция  за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Тази отговорност, приложима и спрямо работодателите, е обективна и безвиновна. В конкретната хипотеза работодателят е привлечен към отговорност за неизпълнение на задълженията, които му е възложил КТ, а именно  да уреди като трудови правоотношенията със своите работници и да сключи с тях  писмен трудов договор преди те да са постъпили на работа. Трудови са тези отношения, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект - работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд. Съобразно императивната норма на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила  трябва да се уреждат само като трудови правоотношения. Чл.61 и 62 от КТ задължават работодателя да  сключи с работника писмен трудов договор преди той да е постъпил на работа.

Съставомерните признаци на нарушението, които следва да се установят,  са следните: полагане на труд от страна на даденото физическо лице и липсата на сключен между работодателя и това лице валиден  писмен трудов договор. Тези факти са установени по безспорен начин от доказателствата  по делото. В момента на проверката в обекта са се намирали значителен брой работници на обжалващото дружество, като един от тях е бил Р. Р. и той е изпълнявал фактически действия, характерни за длъжността „общ работник, строителство на сгради“. Ето защо неизпълнението на задълженията по КТ от  страна на работодателя покрива признаците на нарушение  по чл.414, ал.3 от КТ във връзка с чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Становището на работодателя, че в случая се касае за граждански договор между страните, е без правно значение за спора, тъй като посочения граждански договор реално прикрива трудови правоотношения. Както вече се посочи и по-горе, отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Съобразно изискванията на КТ той е длъжен да предприеме такива мерки, които да гарантират, че в стопанисваните от него предприятия и обекти, физическите лица ще полагат труд само при стриктното спазване на императивните разпоредби на КТ и до работа няма да се допускат лица, с които не е сключен писмен трудов договор. В случая работодателят е допуснал лицето Р.Р. да изпълнява част от задълженията, възложени на общия работник- да извършва демонтаж на кофражно оборудване, но без с него да е сключен такъв договор. Ето защо правилно административнонаказващият орган е приел, че на работодателя следва да се наложи имуществена санкция.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди. Наложената имуществена санкция е определена към минимума на предвиденото в чл.414, ал.3 от КТ и се явява съответна на извършеното нарушение.       

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17- 000495/18.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на Кънстракшън груп ЕООД гр.Шумен, ЕИК *********, е наложена глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: