№ 6454
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора А. В. К.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело №
20241100111130 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 29, вр. чр. 30, вр. чл. 3 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, депозирана от молителя Д. С. С., баща на детето М.Д. С., родено на
******* г. в град София, срещу майката Р. Н. С., с искане за връщане на
детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Кралство Испания.
В молбата се твърди, че от повече от една година молителят живее за
постоянно със съпругата си Р. Н. С. и малолетното си дете М.Д. С. в Кралство
Испания на адреса на С., като детето там е завършило първи клас. Твърди се,
че отношенията им се влошават, като през месец юли 2024 г. ответницата
помолила бащата детето да пътува до България за периода от 23.07.2024 г. до
31.08.2024 г. За целта Д. С. и Р. С. оформили декларация-разрешение от страна
на Д. С., като тази декларация, според испанското законодателство, се
подписала и от двамата родители. Детето трябвало да започне училище в
Испания на 09.09.2024 г., но след изтичане на договорения срок до 31.08.2024
г., майката не върнала детето в Испания, като това наложило идването на
бащата в България, за да убеди ответницата да върне детето. Ответницата
започнала да манипулира детето, за да бъде отчуждено от своя баща,
ограничавала контактите им. Майката завела в Районен Съд - Варна дело за
родителски права над детето под № 9518/2024 г. В стремежа си да се опита да
съхрани отношенията си с малолетното дете, бащата се съгласил да му се
ограничат контактите с детето от петък до неделя от 18.00 ч. до 18.00 ч., като
1
майката му разрешила да бъде с детето си от 17-20.09.2024г. Също така
майката принудила бащата да признае международната компетентност на
Районен съд - Варна. Излага се, че майката на детето задържала паспорта му и
не разрешавала на детето да се върне в Испания, въпреки, че детето трябва да
посещава училище и да бъде във втори клас. Твърди се, че до момента детето
не е записано на училище в България. Твърди се, че извършеното от майката е
международно отвличане на дете.
Моли да се осъди ответницата по чл. 3 от Хагската Конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, да предаде на Д.
С. С. малолетната М.Д. С., да даде разрешение на бащата да изведе детето от
Република България в Кралство Испания и да предаде паспорта на детето, за
да може детето да продължи да посещава училище в Кралство Испания.
Към молбата са приложени преписи от следните документи:
Удостоверение за раждане на детето М.Д. С.; Удостоверение за граждански
брак; Удостоверение за адресна регистрация, издадено от Общински съдет на
Торревиеха, Общински регистър - Торревиеха (Аликанте); Декларация
разрешение за пътуване извън нацианалната територия за непълнолетното
дете М.Д. С.; Споразумение (без подписи);
Ответницата Р. Н. С. оспорва молбата по Хагската конвенция, като
изразява становище, че производството по настоящото дело е недопустимо,
сочи, че с Д. С. С. действително са в граждански брак от 21.08.2015г., от който
е роденото детето М.Д. С., родена на ******* г. Сочи, че на 31.07.2024г. е
подала искова молба за развод пред РС – Варна, като било образувано
гражданско дело №9581/2024г., 18 състав. Сочи, също, че прилага исковата
молба, в която подробно е описала взаимоотношенията й с молителя по
настоящото дело и причините довели до непоколебимото й желание за
раздяла с него. Излага, че още с подаването на исковата молба, е поискала
постановяване на привременни мерки, предвид наличие на спор между
родителите относно упражняване на родителските права и местоживеенето на
детето. Сочи, че РС - Варна отчел факта, че има международен елемент в
бракоразводното дело и в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета
от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и
относно международното отвличане на деца, с Разпореждане №
32363/06.08.2024г., било указано на С. изрично да признае международната
компетентност на българския съд или възрази срещу нея, съгласно чл. 10 от
Регламента, като с молба с вх.№73977 от 17.09.2024г. Д. С. не приел
международната компетентност на българския съд. Поради изложеното, в
открито съдебно заседание, проведено на 20.09.2024г., 18 състав на ВРС, в
съответствие с чл. 15 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019
година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца в неотложни случаи и във висш интерес на
детето, приел за разглеждане предявените от ответницата (по настоящото
2
дело) искове по Привременните мерки, като делото било отложено за
02.10.2024г. за събиране на доказателства. Излага се, че с Протоколно
Определение № 5279 от 02.10.2024г. на 18 с-в по описа на ВРС, от което се
представя препис, били постановени привременни мерки, като родителските
права са предоставени за упражняване на майката Р. Н. С., местоживеенето на
детето е определено на адрес в гр. Варна, с. Тополи, ул. „*******, а на бащата
Д. С. бил определен режим на лични отношения, като бил осъден да заплаща
издръжка на детето. Твърди се, че молителят е запознат с всички тези факти,
но въпреки всичко подал молбата по чл. 3 от Хагската конвенция за отвличане
на деца от 1980г., на 27.09.2024г., седем дни, след като 18 с-в на ВРС приел за
разглеждане исковете по Привременните мерки, след като изрично се е
съобразил с международния елемент на делото. Също така ответницата
излага, че било прекратено частично производството по гр.д. № 9581/24г., 18
с-в на ВРС и ведно с извършен превод, същото ще бъде пратено по
компетентност до Кралство Испания.
Излага, че след приключване на същинското производство, а именно
произнасяне по иска за развод, като през това време тя и детето ще останат в
България, ще бъдат уредени окончателно и въпросите по отношение на
родителската отговорност, личните отношения и издръжката на детето, в
зависимост от обичайното местопребиваване на детето.
Отделно от това, ответницата моли, в случай, че се приеме, че
производството по настоящото дело е допустимо, да бъде отхвърлена
подадената молба от Д. С. по чл. 3 от Хагската конвенция, като неоснователна
и недоказана, като излага подробни съображения, вкл. и такива, отнасящи се
до личните й отношения с молителя.
Към отговора са представени преписи от следните документи: искова
молба от 31.07.2024 г. по гр. дело № 9581/2024 г. по описа на ВРС, 18 състав,
Протоколно определение за постановяване на привременни мерки от
02.10.2024г.; социален доклад с изх . № 327-00 1/25.09.2024г.; социален
доклад изх. № 777-002/02.09.2024 г. Заявление за отписване на испански език,
без превод.
По делото е изискан и постъпил социален доклад от компетентната
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Варна, изслушан е молителят.
Видно от посочения социален доклад на ДСП Варна, изготвен на
25.10.2024 г. след проведен разговор с г-жа Р. Н. С. и самостоятелни срещи с
детето М.Д. С., детето М. има изградена емоционална връзка и с двамата си
родители, като детето е посочило, че иска да живее с майка си, в социалния
доклад е посочено, че отношенията между двамата родители са конфликтни,
между тях липсва сътрудничество и активна родителска връзка, като
конфликтните взаимоотношения между родителите на детето могат да доведат
до негативни последици за развитието и поведението на момичето. В
заключителната част на социалния доклад е посочено, че е наблюдавано, че в
присъствието на майката детето е видимо спокойно, контактно и социално,
3
майката има възможност да предостави много добри условия за развитието на
детето на територията на Общ. Варна. Към момента желанието на майката е с
М. да останат в България, където детето е прекарало по-голямата част от
живота си, в Испания семейството е живяло по-малко от една година, няма
данни, че детето живее на територията на страната против волята си.
Молителят, при изслушването му пред настоящия съд заявява, че
преди довеждането му в Република България през м. юли 2024 г., детето
живеело в Испания, гр. Торревиеха, област Аликанте, ул. *******, купен по
време на брака. На посочения адрес молителят, ответницата и детето живеели
от м. октомври 2023 г., като детето било записано веднага на училище, където
използвали метода на Монтесори, игра заедно с училище, детето се развивало
много добре. Родителите подписали споразумение, че детето ще бъде изведено
от Испания от 23.07. до 31.08., съответно майката трябвало да го върне
обратно, за да започне училище на 09.09.2024 г. за втори клас в испанското си
училище, което не се случило. Молителят твърди, че не знае причините,
поради които ответницата подала молба за развод във Варна, а той се върнал в
България, за да върне детето обратно, което трябвало да започне училище, но
майката категорично отказала да му даде паспорта на детето. Молителят
сочи, че е налице незаконно задържане на детето в Република България, счита,
че обичайното местопребиваване на детето е било в Кралство Испания преди
да бъде доведено и съответно задържано в Р. България, защото то учело там,
чувствало се добре там, цялата му среда била там. Излага, че в Испания
живеели заедно в едно жилище, полагали заедно грижи за детето, всичко било
наред, той имал магазин и регистрирана фирма в Испания, социални
осигуровки и бизнес, който е регистриран в гр. Торревиеха, а ответницата
нямала нищо там. В един момент детето било взето от майката и било
закарано в село Тополи, Варненско, откъдето е ответницата. Молителят сочи
точната дата, на която детето е доведено в село Тополи - 23.07.2024 г., тогава
бил самолетният полет, като той изпратил детето и ответницата на автогарата,
всичко било наред, уговорката била, че ще си починат малко, а после ще се
върнат, като майката ще доведе детето обратно, както било по споразумение.
Поради изложеното твърди, че е налице незаконно задържане на детето в
България от неговата майка, без негово разрешение, като в случая обичайното
местопребиваване на детето е в Кралство Испания.
Молителят излага също, че преди раждането на детето живеели в София,
в апартамент в ж.к. „Хаджи Димитър“, но в момента този апартамент бил
запечатан от СДВР, поради престъпни дейности, извършени вътре, поради
факта, че Р. С. пуснала сирийци да живеят вътре, които впоследствие били
уличени в търговия на хора. Докато живеели във Варна, детето посещавало
детска градина. Сочи, че преди да замине от Испания, ответницата подала
жалба за домашно насилие, за което бил оправдан от испанския съд, а
понастоящем имало дело срещу ответницата за домашно насилие, което се
водело в Софийски районен съд, като била издадена заповед за незабавна
защита с № 340, срещу нея, да се въздържа от насилие спрямо молителя и
4
дъщеря им, М. С..
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е
неоснователна, тъй като обичайното местопребиваване на детето е в
Република България.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете в Испания по
реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в
Испания непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в
нарушение на установените в Испания правила за упражняване на
родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на
детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или
задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето М.Д.
С., се установява, че детето е родено на ******* г. в град София, по време на
брака на родителите му (страни в настоящото производство), сключен на
21.08.2015 г. в град София.
Видно от твърденията и на двете страни по делото, семейството, заедно
с детето М., се установило да живее в Кралство Испания, гр. Торревиеха, от
месец октомври 2023 г., където било закупено жилище, и където детето
трябвало да учи, тъй като климатът в този град се отразявал много добре на
астматичните проблеми не детето (по твърдения вкл. и на майката в исковата й
молба за развод, депозирана пред РС – Варна, представена заедно с
депозирания отговор), като на 22.07.2024 г. била подписана и от двамата
родители декларация – Разрешение за пътуване на детето извън националната
5
територия на Кралство Испания, с посочена дата на заминаване – 23.07.2024 г.
и очаквана дата на завръщане – 31.08.2024 г., но майката, независимо от
посоченото в декларацията, не върнала детето в Кралство Испания.
От твърденията на страните, а и от представените документи –
декларация за пътуване на детето, удостоверение за колективна регистрация,
издадена от Общински регистър – Торревиеха – Аликанте, на 16.04.2024 г., се
установява, че преди довеждането му в България на - 23.07.2024 г., детето е
имало обичайно местопребиваване в Кралство Испания, където и двамата
родители са упражнявали ефективно родителските права.
В случая кумулативно дадената предпоставка в чл. 3, б. „б“ от Хагската
конвенция - по време на прехвърлянето или задържането на. детето, правото
на упражняване на родителските права да е било ефективно упражнявано, при
бащата се доказва от факта, че е живял заедно с детето си в едно домакинство
и е полагал грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Хагската конвенция, правото на
упражняване на родителските права дава възможност на родителя, който ги
упражнява освен да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
да има правото да определя и местопребиваването му.
От представените от ответницата доказателства обаче се установява, че
след депозиране на молбата по чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца – 27.09.2024 г., в Районен съд –
Варна, с протоколно определение от 02.10.2024 г., постановено по гр. дело №
9581/2024 г. по описа на РС Варна (образувано на 31.07.2024 г., т.е. преди
образуване на настоящото гр. дело 11130/2024 г. на 27.09.2024 г.), са
определени привременни мерки, на основание § 3 на чл. 15 от Регламент (ЕС)
2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,
свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане
на деца, съгласно които упражняването на родителските права по отношение
на детето М.Д. С. е предоставено на майката Р. Н. С., при която е определено и
местоживеенето на детето на адрес: ул. „******* с. Тополи, общ. Варна,
определен е режим на лични отношения между бащата Д. С. С. и детето М.,
осъден е бащата да заплаща в полза на детето М.Д. С. чрез неговата майка и
законен представител Р. Н. С., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано
от датата на протоколното определение - 02.10.2024 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на задължението. Със същото
определение е постановено, че то не подлежи на обжалване, като на основание
чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета, постановените мерки се
прилагат до предприемане на привременни мерки от компетентния съд в
Испания. В същото съдебно заседание, на основание чл. 18 от Регламент (ЕС)
2019/1111 на Съвета и чл. 10 от Регламент (ЕО) 4/2009, Районен съд - Варна е
прогласил, че не е международно компетентен, като е прекратил
производството в частта по предявените от Р. Н. С. срещу Д. С. С. небрачни
6
искове за предоставяне родителските права по отношение на детето М.Д. С.,
род. на ******* г., на майката и определяне на местоживеенето му при нея; за
определяне режим на лични отношения на бащата с детето; за осъждане на
ответника да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 300 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2024 г., до настъпване
на основание за нейното изменени или прекратяване.
При това положение, настоящият съд, съобразявайки постановените
привременни мерки по гр. дело № 9581/2024 г. по описа на РС Варна, на
основание § 3 на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019
година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, по силата на които упражняването на
родителските права по отношение на детето М.Д. С. е предоставено на
майката Р. Н. С., при която е определено и местоживеенето на детето на адрес:
ул. „******* с. Тополи, общ. Варна, намира, че молбата на молителя Д. С. С.,
следва да бъде отхвърлена, като съдът отхвърля молбата за връщането на
детето в Испания, като неоснователна.
По разноските:
В случая страните не претендират разноски, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си. Отделно от това, съгласно
разпоредбата на чл. 22а, ал. 3 от Закона за закрила на детето, по молбите в
производството по ал. 1 не се събират държавни такси и не се дължат
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 29, вр. чр. 30, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, депозирана от
Д. С. С., ЕГН **********, за връщането в Кралство Испания на детето му -
М.Д. С., ЕГН **********, родено на ******* г. в град София, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7