РЕШЕНИЕ
№ 1840
гр. Варна, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110118387 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата К. Ат.Б. излага, че ответникът Анг.А. е неин бивш съпруг. Посочва, че
бракът им, сключен на 18.04.1992г., бил прекратен с решение от 01.04.2004г. по гр.д.
№1187/2001г. по описа на ВРС, 16 състав. Сочи, че по време на брака двамата придобили
следния недвижим имот: ап. №28, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изп.директор на АГКК, като последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 30.08.2021г., адрес на имота: гр.*** №***, самостоятелния обект се намира на ет.6
в сграда с идентификатор **** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ: 76,95кв.м., състоят се от: входно антре, дневна- кухнястолова, две спални, баня-
перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба №23 с полезна площ 5,13кв.м., при
граници: коридор, изба №28 и изба №****, както и 2,8761% идеални части от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- *** под обекта:
*** над обекта:*** заедно с 2,8761%ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР
на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 30.08.2021г., адрес на
поземления имот: гр. ***, с площ 440кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен
план: 6,7, квартал: ***, парцел: УПИ V, при съседи на ПИ:***. Твърди, че след прекратяване
1
на брака с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот в равни дялове, като
жилището е неподеляемо, а страните не могат да се поделят доброволно.
Моли съдът да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на
гореописания недвижим имот при равни квоти.
Ответникът А. Н.А. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва
иска по основание. Твърди, че имотът не е съсобствен, а е негова еднолична собственост. Не
оспорва, че с ищцата са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 18.04.1992г. Възразява, че
бракът не бил прекратен с решение от 01.04.2004г., тъй като решението на районния съд в
частта за прекратяване на брака е влязло в законна сила на 30.07.2003г., затова
придобиването на имота не е по време на брака, а след прекратяването му с развод с
решение, влязло в сила в частта за прекратяването му на 30.07.2003г. С извършване на
доброволната делба била прекратена съсобствеността по отношение на всички поделяеми
имоти в сградата, но не било установено, че страните по настоящия спор са съсобственици
при равни дялове. Сочи, че до 14.04.2005г. страните не са се легитимирали като титуляри на
вещно право. Твърди, че за придобиване на процесния имот е вложил лични, предбрачни
средства, като ищцата не е влагала средства. С договор №3/Ж11 от 06.09.1995г., подписан
между „***" ООД гр.Варна, от една страна като продавач и от друга страна ответника като
купувач, първата страна се е задължила да продаде, а втората да купи, жилище, подлежащо
на изграждане, представляващо апартамент №***, на ***етаж, състоящо се от дневна-кухня-
столова, две спални, баня, тоалет, перално помещение, входно антре и два балкона с площ
76.95кв.м., избено помещение №23 с площ 5,13кв.м., както и 2,8761%ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху дворното място(парцел V6,7, кв.792 по плана на 17
подрайон), в което ще се изгради сградата при уговорена продажна цена 1 730 348 неден.лв.
С подписани две споразумения от същата дата страните по облигационното правоотношение
уговорили степента на завършеност на обекта, предмет на сключения между тях
предварителен договор, както и начина на разсроченото плащане на продажната цена.
Твърди, че в изпълнение на уговореното, е превел на продавача първата вноска от
стойността на земята в размер на 173 034 неден.лв. в деня на подписване на предварителния
договор и споразумението, т.е. на 06.09.1995г. На 26.02.1996г. платил сумите 259
552неден.лв., представляваща първа вноска за жилището, и 432 588неден.лв. - втора вноска
за земята. На 14.05.1996г. извършил плащане с лични средства в размер на 7968.06дем., в
левова равностойност представляваща 533 860.02неден.лв. На 27.08.1998г. между страните
по предварителния договор било подписано допълнително споразумение, в което предвид
инфлационните процеси страните се съгласили уговорената в лева продажна цена на
жилището да се конвертира в щатски долари. Сочи, че в допълнителното споразумение
продавачът е признал, че е получил левовата равностойност на 16750щ.д., за която
ответникът твърди, че е изцяло платена с негови лични средства. Излага, че с
допълнителното споразумение страните се съгласили окончателната цена на жилището да е
в размер на 21750щ.д., като купувачът се е задължил да извършва поетапно плащане на
разликата от 5000щ.д., като са изплатени с лични средства 3000щ.д. на вноски на
2
23.10.1998г., 04.05.1999г., 05.05.1999г., 03.09.1999г. и 21.04.2000г. Твърди, че ищцата не е
влагала за придобиване на жилището нейни средства, тъй като от м.септември 1994г. е била
в България, а не в Германия. Поддържа, че преди прекратяване на брака страните са били
във фактическа раздяла, считано от 28.09.2001г., когато ищцата се е изнесла от семейното
жилище в Германия и се е регистрирала на друг адрес. Навежда, че след фактическата
раздяла на 24.04.2003г. е извършил плащане с лични средства на сумата от 1043лв., която по
курс щ.долар/лв. към този момент била 2.0860 или 500 щ.долара (499.8562 щ.д.). Твърди, че
общо платената от него сума в размер на 19750щ.д. е с лични негови средства. Навежда, че
към 04.05.1992г. е имал наличност в банковата си сметка в Германия в размер на 21010дем.,
като тази сума е била включена в преведената на 29.07.1994г. сума в общ размер от
50000дем. по откритата на името на ответника банкова сметка. От тази сума на 11.11.1994г.
е преведена сумата от 25 000дем. по банкова сметка на ответника, откъдето са извършвани
плащанията на продажната цена на жилището.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 34 от ЗС.
По делото е представено съдебно удостоверение от 22.04.2005г., от което се
установява, че с решение от 1.04.2004г. по гр.д.№1187/2001г. на ВРС е прекратен
сключеният между страните на 18.04.1992г. брак, като в тази си част съдебното решение е
влязло в законна сила на 1.04.2004г. Съдържанието на посоченото удостоверение не
отговаря на отразеното в представеното по делото копие от решение от 1.04.2004г.
постановено по в.гр.д.№1525/2003г. на ВОС в което е отбелязано, че по отношение на
прекратяването на брака между страните решението е влязло в законна сила на 30.07.2003г.
След запознаване със съдържанието на решението на въззивната инстанция съдът
констатира, че решението на районният съд не е било обжалвано от страните в частта, с
която се прекратява брака, като при това положение миродавно за настоящият състав е
отбелязването, че в нея си част решението е влязло в законна сила на 30.07.2003г. От друга
страна имотът чиято делба се иска е придобит на 5.11.2004г. съгласно отразеното в
представения нот.акт №1***като изрично е записано, че продавачът продава на А. Н.А. и К.
****. само 2.8761%ид.ч. от собствените си 5.8841%ид.ч. от недвижим имот в гр****, целият
с площ от 434кв.м., представляващ УПИ V-6,7 в кв.792 по плана на 17 подрайон на града.
Моментът на придобиването е след възприетата от съда като миродавна дата на влизане в
сила на съдебното решение за прекратяване на брака поради което съставът приема, че
страните са придобили процесните идеални части при първоначален режим на дялово
собственост с дял от по 1/2ид.ч. от придобитите 2.8761%ид.ч. Съгласно представеното копие
от договор за доброволна делба от 13.04.2005г. настоящите страни по делото заедно с други
съсобственици в имота са извършили доброволна делба на изградената в него сграда, като те
са придобили процесният ап.28.
Съставът намира, че фактът на вписване на ищцата като купувач в нот.акт от
5.11.2004г. за продажба на идеални части от мястото, представлява признание за това, че
средствата предоставени по време на брака за закупуването на имота са СИО, а дори това да
3
не е така, то заплатената сума за продажбата на идеалните части е платена без уговорки,
което води на извода, че тя е предоставена по равно от двамата купувачи. От друга страна
изграденият апартамент се явява прирещение към закупените идеални части и участието им
в собствеността му е пропорционално на участието им в собствеността им в ид.ч.
Твърденията на ответника за по-голям принос и трансформация на лични средства
щяха да имат значение, ако придобиването на собствеността бе станало по време на брака
между страните, но тава не е така. Дори да се беше доказало, че са на лице по-голям принос
и влагане на лични средства от страна на ответника, то те губят правното си значение с
извършеното записване при придобиване на ид.ч. от земята и в последствие от самия
апартамент на името на двамата бивши към тях моменти съпрузи.
Воден от горното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен, като
процесният имот се допусне до делба при равни квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от
съделителите.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба недвижим имот представляващ ап. №***, самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, като последното изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е от 30.08.2021г., административен адрес на имота: гр.***,
самостоятелния обект се намира на ет.6 в сграда с идентификатор *** с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 76,95кв.м., състоят се от: входно антре, дневна-
кухня-столова, две спални, баня- перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба
№23 с полезна площ 5,13кв.м., при граници: коридор, изба №28 и изба №22, както и 2,8761%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж- ***, над обекта: ****, заедно с 2,8761%ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е от 30.08.2021г., адрес на поземления имот: гр. ***, с площ 440кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м/, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел: УПИ V, при съседи на ПИ:
***
при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от двамата съделители К. А. Б. ЕГН********** от
гр.*** и А. Н. А. ЕГН********** от ***, на основание чл.34 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5