О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 901

 

В името на народа

 

гр. Пловдив, 16.08.2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА                                                                                 

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

                                                                                                                        ХРИСТО  ИВАНОВ              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов ВЧНД № 1515 по описа на ПОС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.

С Определение № 1175/15.07.2019 г., постановено по ЧНД № 4284/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, е оставена без разглеждане жалбата на С.М.С. ***, ЕГН ********** против Постановление от 28.05.2019 г., с което Районна прокуратура, гр. П. е прекратила наказателно производство по досъдебно производство № 9/2017 г. по описа на II РУП, гр. П., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316 във вр. чл.308,ал.1 от НК.

Против така постановеното определение е постъпила жалба от С.М.С., с която се излагат съображения за неправилност на така постановения съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е инициирано по жалбата на С.М.С. против Постановление на Районна прокуратура, гр. П. за прекратяване на наказателно производство, искайки същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуално-следствените действия като бъдат дадени указания на прокуратурата за правилното прилагане на материалния закон. Районният съд, като е обсъдил събраните по делото доказателства е преценил, че С.М.С. няма правен интерес от подаването на жалбата и в този смисъл е нелегитимирана страна. С оглед на тези констатации е преценил, че жалбата се явява недопустима, оставена е без разглеждане и производството по делото е прекратено.

Настоящият съдебен състав, като прецени законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери следното:

            За да бъде допустима жалбата пред пъровинстанционния съд е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Това изброяване е изчерпателно. Споделя се изводът на първостепенния съд, че доколкото жалбоподателката не притежава нито едно от посочените по-горе качества, които да я легитимират като част от кръга лица, то същата не е легитимирана да обжалва актовете на прокуратурата, свързани с наказателното производство, касаещи гореописаното досъдебно производство. Кръгът на пострадалите лица  следва да се съобрази с оглед на специфичния обект на документните престъпления.

           С престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване  на документирането, т.е. общия /групов/обект  на престъплението или основният непосредствен обект на  престъплението/изведен от заглавието на съответния раздел/  не се насочва директно  към защита на  индивидуална  правна сфера. Съдът  приема, че за да придобие  едно лице качеството на пострадал, то това лице  следва да е претърпяло  такива вреди  от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като  граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на  обективно претърпени вреди  и тяхното наличие не може да бъде резултат  на  субективно  усещане. Тези вреди трябва да са преки и непосредствени. Въпреки това, за да се направи преценка  за това,  дали  от  дадено престъпление  са претърпени такива вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определено лице да бъде страна  в съдебната фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК , следва да се  проверят   характеристиките на конкретното престъпление, а именно- предмета на обвинението, съставомерните общественоопасни последици(престъпен  резултат),в какво се изразяват, ако ги има и доколко са свързани с правната сфера  на определен правен субект. Вредата  като негативно въздействие  върху  благо, охранявано  от правото, по принцип  се състои  в отрицателно  изменение  в материалната или в духовната сфера  на  даден правен субект . Респективно   отнесено към  наказателното право, това общо положение обосновава, че  засегнатия с престъплението  обект  следва да  е свързан  с имуществени  или неимуществени  права  на гражданите.

      Пострадал от документно престъпление   би могъл да бъде определено физическо лице.  И това е така, защото по начало  всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на  обществения живот,  в  по-малка или по-голяма   степен засяга нечии права и  лично пространство.  В този смисъл Решение № 536/22.1102г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о., Решение № 301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о.

Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото "правно значение“. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, тъй като се касае до опосреднен обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления. В същата насока е Решение № 596 от 21.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 504/2002 г., II н. о.  Критериите за  регламентираното в закона качество пострадал, са обективно установени и съответно трябва да бъдат изследвани подробно. В конкретиката на настоящия случай липсват всякакви данни, а и самата жалбоподателка не споделя доводи, които да свързват евентуалното извършване на гореописаното деяние с претърпените вреди, които са  пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза. Всички инкриминирани документи касаят узаконяването на определени имоти  и подаването на процесните документи не би могло да засегне нейни субективни права и интереси. От тези действия жалбоподателката не би могла да понесе каквито и да е било преки вреди, още по-малко на деликтно основание.

 В този смисъл жалбоподателката няма  качеството на пострадало лице и  не е активно легитимирана да оспорва прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство.

По изложените по горе съображения, обжалваното определение  следва да се потвърди. Водим от горното, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1175/15.07.2019 г., постановено по ЧНД № 4284/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: