О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
10.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 01.10.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно
търговско дело № 1459 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1718/23.04.2018г. на
Варненски районен съд, 30-ти състав, постановено по гр.д. №9277/2017г. по
описа на ВРС, ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, е осъден да заплати:
1. на ищеца С.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 5 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 24.04.2016г. на главен път
I-4 София – Варна в района на гр. Севлиево, по вина на водача на „Ауди А3” 323,
с рег. № ОВ 5739 ВН Кристияна
Николаева Царевска, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG 30115002474685. със срок на действие от 05.10.2015г. до 05.10.2016г., издадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, на основание
чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й
плащане, на основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 ЗЗД, както и сумата 672 лева, представляваща сторени
разноски в производството по делото, съобразно уважената част на исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК;
2. на ищцата А.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 24.04.2016г. на главен път
I-4 София – Варна в района на гр. Севлиево, по вина на водача на „Ауди А3” 323,
с рег. № ОВ 5739 ВН Кристияна
Николаева Царевска, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG 30115002474685. със срок на действие от 05.10.2015г. до 05.10.2016г., издадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, на основание
чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й
плащане, на основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 ЗЗД, както и сумата 638,48 лева, представляваща
сторени разноски в производството по делото, съобразно уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК;
Исковете
в останалите им части – за заплащане на ищеца С.Н.С. на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените
5 000 лв. до претендирания размер от 12 500 лв., съответно за заплащане на ищцата А.Д.М. на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000
лв. до претендирания размер от 8 700 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното им
плащане, са били отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с
това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците С.С. и А.М. са били осъдени да заплатят на ответното дружество суми в размери
съответно 204 лв. и 183,60 лв., представляваща сторени по делото разноски, по
съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Това
решение се обжалва от ищците С.С. и А.М. в
частта му, с която се отхвърлят частично
предявените искове, с обща въззивна
жалба вх. №32635/16.05.2018г., подадена чрез общ пълномощник адвокат А.Д.,***.
Решението
се обжалва и от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с въззивна
жалба вх. №33868/21.05.2018г., в следните негови части:
1. за разликата
над 2 000 лв., до присъденото на ищеца С.Н.С. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното му плащане;
2. присъденото в
полза на ищеца С.Н.С. обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й плащане;
3. за разликата
над 1 500 лв., до присъденото на ищцата А.Д.М. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното му плащане;
4. присъденото в
полза на ищцата А.Д.М. обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й
плащане;
5. присъдените в
полза на ищците С.С. и А.М. разноски в размери съответно 638,48 лева и 638,48 лева.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивните жалби на ищеца С.С. и на
ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно
администрирани. Дължимите държавни такси за въззивното
производство по тези жалби, в размери съответно от 150 лева и 110
лева, са внесени предварително от задължените лица.
Въззивната жалба на ищцата А.Д.М. е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК.
Същата обаче е нередовна, тъй като липсва доказателство за внасянето на пълния
размер на дължимата за въззивното производство
държавна такса.
Както
обстоятелствената част, така и от петитума на въззивната жалба сочат, че предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта му, с която
предявеният от този ищец главен иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 4 000 лв. до претендирания размер от 8 700 лв.
При обжалван
материален интерес от 4 700 лв. дължимата за въззивното
производство държавна такса е в размер на 94 лева. Понастоящем жалбоподателят е представил доказателство за внасянето на
държавна такса в размер на 74 лева. Следователно, дължима за довнасяне е сума в размер на 20 лева. Тези нередовност на въззивната жалба следва да се отстрани от жалбоподателя в указан му от съда срок.
Осъществена е
размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен срок всяка от
страните е депозирала писмен отговор по въззивната
жалба на насрещната страна.
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По предварителните
въпроси.
Във въззивната жалба на
ищците С.С. и А.М. се прави оплакване за неправилност на
решението в обжалваните му части като се оспорва изводът на първоинстанционния
съд, че за възмездяване на причинените им увреждания
справедливи се явяват обезщетения в размери от по 5 000 лева, съответно
4 000 лева.
Като обосновават
подробно аргументи за надлежно установените по делото увреждания, които всеки
един от тях е получил вследствие на процесния деликт, съответно за приложимите критерии при определяне на
дължимото обезщетение, жалбоподателите молят за
отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване в цялост на предявените
осъдителни искове. Претендират и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, по реда и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №43861/28.06.2018г., в който подробно
обосновава становище за неоснователност на въззивната
жалба с искане да бъде оставена без уважение. В условие на евентуалност се иска
при евентуалното й уважаване да не се присъждат пълните размери на претендираните обезщетения тъй като същите не съответстват
нито на реално претърпените от ищците вреди, нито на принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД.
Във въззивната жалба на
ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД се прави оплакване за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части.
Наред с това сочи,
че първоинстанционния съд не е обсъдил релевираните от него насрещни твърдения и възражения по
иска, с което обосновава оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се, на
първо място, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен
начин, че първопричината за настъпване на ПТП, при което ищците са получили
увреждания, е лошото техническо състояние и липсата на поддръжка на пътя, което
изключва изключителната вина на застрахования водач.
Обосновани са, на
второ място, твърдения, че ищците не са успели да установят при условията на
пълно и главно доказване, че са преживели тежки травматични увреди (физически и
психически) и продължителен оздравителен процес, с оглед на което присъдените
им обезщетения са необосновано завишени по размер.
Като неправилен се
оспорва и изводът на първоинстанционния съд, че
лихвата за забава върху дължимите обезщетения следва да се присъди считано от
датата на увреждането. Като се позовава на нормите на чл.429, ал.3 и чл.380,
ал.3 от КЗ счита, че същата следва да се присъди от 12.04.2017г. – датата,
следваща деня, в който застрахователят за първи път е
бил уведомен за настъпилото ПТП, съответно са били посочени банкови сметки, по
които може доброволно да плати обезщетения на пострадалите.
Моли за отмяна на
решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените главни осъдителни
искове за суми над 2000 лв. (за ищеца С. С.), съответно над 1500 лв. (за ищцата
А. М.), както и за отхвърляне на акцесорните претенции
за присъждане на обезщетения за забава считано от 24.04.2016г. В съответствие с
това моли и за ревизиране на първоинстанционното
решение и в частта му за разноските. Претендира и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
В подадения писмен
отговор вх. №44349/29.06.2018г. въззиваемите по тази въззивна жалба страни С.С. и А.М., чрез общия си
пълномощник адвокат А. Д. оспорват въззивната жалба
като неоснователна. Като твърди, че вземанията на банката са изискуеми поради
настъпилия краен падеж, същите са установени по основание и размер от събраните
по делото доказателства, ищецът счита, че решението на първоинстанционния
съд в обжалваната му част е законосъобразно и правилно и моли да бъде
потвърдено от въззивния съд.
Като обосновават
подробно аргументи за установеност в конкретния случай на всички елементи на
непозволеното увреждане и причинените им в резултат на това вреди, съответно,
че дължимите им обезщетения следва да се присъдят дори в пълните претендирани размери, ищците молят решението в обжалваната
му част да бъде потвърдено от въззивния съд. По
отношение на началната дата на забавата се позовават на нормата на чл.84, ал.3
от ЗЗД и установената съдебна практика като поддържат становище, че макар
отговорността на застрахователя да произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане, то същата е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач - пряк
причинител на вредите.
За изслушване на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
Във връзка с
евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при
поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените
съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №32635/16.05.2018г. по описа на ВРС на ищците С.Н.С., ЕГН **********, и А.Д.М., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, подадена чрез общ пълномощник адвокат А.Д.,***, срещу
решение №1718/23.04.2018г. на
Варненски районен съд, 30-ти състав, постановено по гр.д. №9277/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с която се отхвърлят частично предявените искове- за заплащане на
ищеца С.Н.С. на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 5000лв. До претендирания размер от 12 500лв.,
съответно за заплащане на ищцата А.Д.М. на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над присъдените 4 000лв. до претендирания размер от
8 700лв. ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането – 24.04.2016г. до окончателноо им
заплащане.
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №33868/21.05.2018г. по описа на ВРС на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт К.И., срещу решение №1718/23.04.2018г. на
Варненски районен съд, 30-ти състав, постановено по гр.д. №9277/2017г. по
описа на ВРС, в следните негови части:
1. за разликата
над 2 000 лв., до присъденото на ищеца С.Н.С. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното му плащане;
2. присъденото в
полза на ищеца С.Н.С. обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й плащане;
3. за разликата
над 1 500 лв., до присъденото на ищцата А.Д.М. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното му плащане;
4. присъденото в
полза на ищцата А.Д.М. обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането – 24.04.2016г. до окончателното й
плащане;
5. присъдените в
полза на ищците С.С. и А.М. разноски в размери съответно 638,48 лева и 638,48 лева.
УКАЗВА на въззивника А.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, в едноседмичен срок, считано от датата
на получаване на съобщението (чл.60, ал.4 ГПК), да представи
доказателство, удостоверяващо, че по сметка на Варненски окръжен съд е внесена
сума в размер на 20 лева, необходима за покриване на пълния
размер на дължимата за въззивното производство
държавна.
При неизпълнение
сумата ще бъде събрана принудително – чл.77 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание за 13.11.2018г. от 13,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните чрез пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на страните, че
следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА
ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в
списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по
основание и размер.
Препис от
определението да се връчи на страните ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На насрещните
страни ДА СЕ ВРЪЧАТ и преписи от подадените отговори на въззивните жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.