Решение по дело №450/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 130
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 5 юли 2024 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20245200600450
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. П., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Д.а
в присъствието на прокурора Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245200600450 по описа за 2024 година
С присъда №21 от 20.03.2024г. е признат подсъдимият М. Г. Р. за виновен
в това, че на 12.05.2020г. в гр.П., на ул.“******“, срещу *******, от паркиран
лек автомобил марка „********“ с рег. № ************, като извършител, в
съучастие с Н.П.С., ЕГН: **********, също като извършител, с помощта на
технически средства- 1 бр. крик, 1 бр. метални клещи с верига и 1 бр.
отвертка, е направил опит да отнеме чужда движима вещ- 1 бр. катализатор
марка „***********” от горния лек автомобил, на стойност 122,50 лв., от
владението на Н.И.Н., ЕГН: **********, от същия град, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на
основание чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден нашест
месеца лишаване от свобода, като е признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по
първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че стойността на 1 бр.
катализатор марка „***********” от лек автомобил „********“ с рег. №
************, е 260,80 лв.
1
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години .
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК е постановил веществените
доказателства: 1 бр. автомобилен крик с № **, 1 бр. отвертка с черна
пластмасова дръжка и 1 бр. метални клещи с верига в единия край с обща
дължина 55 см., черна на цвят, да се отнемат в полза на държавата и да се
унищожат, а 1 бр. лична карта № **********, издадена на *******г., да се
отнеме в полза на държавата и да се изпрати по компетентност на ОДМВРП..
На основание чл.189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия М. Г. Р., ЕГН:
**********, да заплати сторените по делото разноски, както следва: в размер
на 146,80 лв., платими по сметка на ОД на МВР П., както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 2398,26 лв., платими в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд П..
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимият М. Р., чрез защитника му адвокат Г. С. – Ц.. Присъдата се
обжалва само досежно присъдени в тежест на подсъдимия разноски в полза на
съдебната власт. Твърди се ,че в тази и част присъдата е незаконосъобразна и в
нарушение на разпоредбата на чл.189 ал.3 изречение последно от НПК. Моли
да се измени присъдата като се съобрази цитираната законова разпоредба тъй
като е имало двама подсъдими по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на ОП-П. моли да се потвърди присъдата като правилна
и законосъобразна тъй като производството е приключило само спрямо
жалбоподателя- подсъдим.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните и като провери изцяло така
атакуваната присъда направи следните изводи:
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Св.Н.Н. от гр.П. била собственик на лек автомобил марка „********“ с
peг.№ ************. Превозното средство не се ползвало през големи
периоди от време и стояло паркирано в междублоково пространство в гр.П., на
ул.******, срещу ***, в района на детска градина „****“. Подс.М. Р. се
2
познавал със св.Н.С.. На 11.05.2020г. двамата се уговорили да се видят и да се
разходят из гр.П. с колата на подс.Р.- л.а. марка ******* с peг.№ РА ******,
собственост на неговия баща. Във вечерните часове на 11.05.2020г. подс.Р.
отишъл с автомобила до дома на св.С., за да го вземе. По време на разговора
между тях, св.С. споменал на подс.Р. за възможността да откраднат
катализатора на лекия автомобил марка „********“ с peг.№ ************, за
който знаел, че не се ползва и стои от много време паркиран до ДГ „****“.
Подс.Р. се съгласил, като не се противопоставил по никакъв на това
предложение. В изпълнение на взетото решение, двамата се отправили с
автомобила на подсъдимия към дома на св.С., откъдето той взел нужните
технически средства за извършване на кражбата- крик, клещи с верига и
отвертка. Около 02:30 часа на 12.05.2020г. подс.Р. и св.С. се отправили към
ул.******, пред дом ***, където бил паркиран автомобилът на св.Н.. Подс.Р.
спрял управляваното от него МПС на ул.**************. Св.С. оставил
личните си вещи в лекия автомобил на подсъдимия, като взел подготвените за
изпълнение на деянието технически средства, с които двамата се отправили
към колата на св.Н.. Св.С. поставил подемния крик под предна част на
автомобила, за да го повдигне, като по този начин осъществил достъп до
катализатора. След това той легнал под автомобила и с помощта на
техническите средства, които взел от дома си, успял да изреже и свали
катализатора. През това време подс.Р. стоял изправен до колата, следейки за
това действията им да не бъдат забелязани от други лица. По същото време в
гр.П., по ул.**************, придвижвайки се с лек автомобил „*********“ с
рег.№ **********, преминал св.И.Т., с когото пътували и свидетелите А.А и
Т.Ш.. Всички те се познавали с подс.Р. и св.С. от с.Д., обл.П., където се
виждали понякога в обща компания. Преминавайки по ул.**************,
св.Т. забелязал и разпознал паркирания автомобил на подс.Р., за който знаел,
че се управлява от него. Малко след това св.Т. видял и повдигнатата с крик
кола на пострадалата. У него възникнало съмнение, че се случва нещо
нередно, тъй като преди чувал, че подс.Р. се занимава с кражби на
катализатори на автомобили. Ето защо св.Т. позвънил на спешен номер ЕЕН
112 и съобщил за подозренията си. Преминаването на автомобила на св.И.Т.
било забелязано от св.Н.С. и подс.Р.. Уплашени от това да не бъдат видени,
двамата се скрили зад оградата на ДГ „****“, където изчакали отминаването
на автомобила. Веднага след това двамата се върнали до колата на
3
пострадалата, където възобновили действията си, като св.С. продължил
демонтажа на катализатора, докато подс.Р. следял действията им да не бъдат
забелязани. Св.А. Б. заемал длъжността инспектор в Сектор КП към РУ[1]П..
На 11.05.2020г. св.Б. бил дежурен. Около 03:30 часа на 12.05.2020г. в ОДЧ на
РУ- П. бил получен сигнал от спешен тел.112 за две лица, извършващи кражба
от лек автомобил, паркиран на ул.******. Св.Б. разпоредил на всички налични
патрулни екипи да се отправят към посоченото място. Първи на сигнала се
отзовал св.П.Е.- мл. експерт в Сектор КП при РУ- П.. Още с пристигането си
на указаното място, той видял повдигнатия на крик автомобил на св.Н., до
който стоял подс.Р.. Забелязвайки патрулката, подс.Р. и св.С. побягнали в
различни посоки, като последният успял да избяга още преди да бъде
забелязан от полицаите. Междувременно, св. Е. побягнал след подс. Р.. В хода
на преследването полицаят многократно разпореждал на подсъдимия да спре,
но той продължил да бяга. Достигайки оградата на детската градина,
подсъдимият я прескочил и излязъл на ул.В., където св.Е. успял да го настигне
и залови. Веднага след това била установена самоличността на подсъдимия,
който признал на полицейските служители, че заедно със св.С. свалили
катализатора от автомобила. При извършения оглед на местопроизшествието
били открити и иззети както отрязаният от автомобила катализатор, така и
техническите средства[1]отвертка с черна пластмасова дръжка, клещи с
прикачена към тях режеща верига, в т.ч. и крикът, с който бил повдигнат
автомобилът на пострадалата. В паркирания на ул.************** автомобил,
управляван от подс.Р. били открити два броя лични карти на името на св.С.,
секретен ключ, ключ за автомобил с логото на „*****“, както и мобилен
телефон. Още същата вечер служители на РУ- П. посетили жилището на св.С.,
където той не бил открит, тъй като не се прибрал, а останал да пренощува на
друго място. В хода на разследването по ДП била изискана информация по
реда на чл.159а от НПК, в резултат на което било установено, че иззетият от
лекия автомобил „*******“ мобилен апарат бил с активирана в него сим
карата с № ********, регистрирана на името на Р. С.а- майка на св.С.. От
изготвената в хода на съдебното производство допълнителна повторна
съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на
инкриминирания катализатор към датата на извършване на деянието възлиза
на 122.50 лева. От изготвената в хода на съдебното производство повторна
дактилоскопна експертиза се установява, че иззетите дактилоскопни следи от
4
крика, с който бил повдигнат процесният автомобил, представляват
отпечатъци от десни среден и безименни пръсти на св.С.. Видно от
свидетелството за съдимост на подс.Р., към момента на инкриминираното
деяние същият е неосъждан. Още в хода ДП, инкриминираната вещ- 1 бр.
катализатор марка „***********“ била върната от разследващия орган на
пострадалата Н.Н. с приемо-предавателен протокол от 20.05.2020г./л.55 от
ДП/. Го Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства които настоящата инстанция не намира за нужно да
обсъжда. Решаващият съд е направил задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и е достигнал до правилен извод за виновността на
подсъдимия- жалбоподател. Още повече, че страните не оспорват приетата
фактическа обстановка и извършения от съдебния състав анализ на
доказателствата. Обжалва се присъдата само в частта досежно присъдените по
делото разноски единствено в тежест на Р..
Производството по делото е започнало с ОА спрямо двамата подсъдими
М. Р. и Н.С.. На 05.10.2023г. производството спрямо подсъдими Н.С. е
приключило с одобрено споразумение от РС-П..
След одобряване на споразумение са разпитани в съдебно заседание
свидетели и разноски в съдебната фаза не са направени в този период. Видно
е, че всички сторени , в съдебната фаза разноски , са направени когато и
двамата подсъдими са участвали в процеса и не е било одобрено
споразумението за С..Назначените по делото повторна дактилоскопна
експертиза, повторна и допълнителна Автотехническа експертиза и
комплексна СВЕ са по искане на защитниците и на двамата подсъдими и
касаят общата им престъпна дейност. Последното съдебно заседание в което
са сторени и последните съдебни разноски е от 27.09.2023г., а споразумението
е одобрено на 05.10.2023г. за подсъдимия С..
За да възложи разноските само в тежест на М. Р. съдът е посочил
нормата на чл.189 ал.2 от НК в която е отразено, че разноските се възлагат на
осъдения подсъдим. В случая според решаващият съд тъй като осъдителната
присъда е постановена само по отношение на Р. то той дължи разноските по
делото.
Настоящият състав намира, че изводите на РС-П.,в тази им част, са
неправилни. Това е така тъй като изречение последно на чл.189 ал.2 от НК
5
предвижда, когато осъдените са няколко, то съдът определя частта която всеки
от тях следва да заплати. Независимо, че спрямо С. е постигнато
споразумение то той е осъден съподсъдим наред с жалбоподателя. Сторените
разноски са по времето когато и двамата подсъдими са участвали в съдебното
производство и преди одобряване на споразумението. Съдът е следвало да
присъди в тежест на Р. половината от сторените разноски и да изпрати делото
на съдебния състав одобрил споразумението за произнасяне на разноските по
реда на чл.306 от НПК.
С оглед на изложеното присъдата следва да се измени в частта за
присъдените разноски като се намали размера от 2398,26лв. на 1199,13лв.
което следва да се заплатят от подсъдимия М. Г. Р..
В останалата и част като законосъобразна и обоснована присъдата
следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК и съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №21 от 20.03.2024г.постановена по НОХД №
321/2022г. по описа на Районен съд гр. П. в частта в която е осъден
подсъдимия М. Г. Р. да заплати сторени в съдебната фаза разноски в размера
на 2398,26лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА ОТ 2398,26лв. на 1199,13лв.
Потвърждава присъда в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6