№ 20
гр. Разград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20203300900075 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявени са обективно съединени искове от Д. К. М. против ЗД“Бул инс“АД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 100 000лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер 3220лв., причинени вследствие настъпило
застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност, сключена при
ответното дружество, ведно със законната лихва от 24.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумите.
В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 30.07.2020г., при
пресичане на улица в гр.Цар Калоян е бил блъснат от лек автомобил, управляван от ИСМ.
М. М., при което е получил множество телесни увреждания: травматичен шок; съчетана
травма на глава, гърди, корем, крайници – контузио капитис; комоцио церебри; контузио
торацис; контузио абдоминис; полифрагментна фрактура на костите на лява и дясна
подбедрица. Бил е на болнично лечение, по време на което е претърпял оперативни
процедури и е заплатил медицински консумативи в размер 3220лв. Ищецът твърди, че е
пенсионер и прогнозата за лечението му е за дълго и мъчително възстановяване, а предвид
тежестта на травмите пълно възстановяване няма да настъпи до края на живота му. Твърди
още, че състоянието му обременява положението на цялото му семейство, тъй като
съпругата му ще трябва да се грижи за него, а и да работи, за да посрещнат разходите за
лечението му. Ищецът посочва, че към момента на ПТП лекият автомобил е бил застрахован
със застраховка ГО при ЗД“Бул инс“АД. Заявил е претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество, но страните не са стигнали до
споразумение.
1
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощените адвокати.
Ответникът ЗД“Бул инс“АД, представляван от изп.директори Ст. П. и Кр.К., е
депозирал писмен отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител, в който
изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта,
както и че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалият не е
пресякъл пътното платно на пешеходна пътека, не се е съобразил с приближаващите МПС и
рязко, внезапно и неочаквано е променил посоката на движението си – нарушения на чл.113
ал.1 т.1 и чл.114 т.1 ЗДП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: на 30.07.2020г. вечерта около 22ч., в
гр.Цар Калоян по ул.“Освобождение“ се движел л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № ***,
управляван от св.И.М.. Същият излязъл от улица, пресечна на главната и се включил в
движението в посока към гр.Русе. В същото време ищецът Д.М. започнал да пресича
ул.“Освобождание“ пред дом №4 от левия тротоар към десния. Улицата била двупосочна, с
широчина 10м., с две ленти за движение. В близост нямало пешеходни пътеки – най-
близката била на разстояние 50м. от мястото, на което ищецът предприел пресичане на
улицата. Дясната страна на улицата била осветена от улични лампи, разположени на два
стълба. Лявата страна, откъдето е започнал пресичане на улицата ищецът, била без
осветление. Допълнително мястото било осветено от светлините на магазин и барче,
намиращи се на отсрещната на дом №4 страна. Ищецът се движел бавно, подпирайки се на
патерица. Същият не бил забелязан от св.И.М. и на разстояние 2,2м. преди да достигне
десния тротоар, Д.М. бил блъснат от лекия автомобил, управляван от свидетеля М..
Механизмът на настъпилото ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по
назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз
основа на приобщените към делото материали по ДП № 330 ЗМ-158/2020г. на ОДМВР
Разград и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства,
поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се
установява, че късите светлини на лекия автомобил осигурявали видимост на св.М. на
разстояние 50м. Същият се движел с разрешената за населено място скорост 49км./ч.
Опасната зона за спиране е 46,23м. и при положение, че видимостта на водача с късите
светлини на автомобила е 50м., вещото лице дава заключение, че ударът е бил
предотвратим, ако водачът на автомобила е възприел пешеходеца своевременно, в първия
момент на осветяването му и при своевременна реакция за употреба на спирачки. В случая
обаче, водачът не е възприел пострадалия своевременно, а със закъснение от 1,66 секунди,
когато е бил на разстояние 27,2м. от пешеходеца, и е употребил спирачки едва след удара,
установено от оставените спирачни следи след мястото на произшествието. Изцяло
кореспондиращи с експертния извод са показанията на св.М., който обяснява, че е излязъл
от пресечка на главната улица и е поел по нея, но въобще не е видял преминаващия
2
пешеходец и не е разбрал, че го е блъснал. От неговите показания се установява още, че
мястото е било много добре осветено от светлините на крайпътните заведения и за него не е
съществувал проблем, свързан с по-слаба видимост на пътя.
Крайният извод на експертизата, който съдът възприема като подробно мотивиран, е,
че произшествието е било предотвратимо в случай, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген голф“ е реагирал в първия възможен момент на видимост – на 50м., чрез
употреба на спирачки.
Хипотезата, разгледана от вещото лице, за предотвратимост на удара от момента, в
който пешеходецът рязко променя посоката си при излизане на пътното платно, само ако е
бил на дълги светлини, не е приложима в случая. На първо място, установява се от
св.показания на св.М.Желязкова, която е възприела непосредствено настъпилия инцидент,
че пострадалият се е движел бавно, подпирайки се на патерица, така е навлязъл и на пътното
платно. От навлизането му на платното до мястото на удара са изминали 12,2 секунди,
установено в заключението на вещото лице, което не може да бъде определено като рязка
промяна на посоката на движение. На второ място, вещото лице уточнява в с.з. след разпита
на св.И.М., че коригира данните в заключението (л.9 от експертизата) – автомобилът не е
изминал 166м. за времето на пресичане на пешеходеца до момента на удара, защото е
излязъл от пресечка на главната улица, която се е намирала на по-близко разстояние,
съответно изводът за възприемане на пешеходеца само в случай на включени дълги
светлини не е приложим за конкретната пътна обстановка. Главното в случая обаче остава
посоченото по-горе обстоятелство, че по делото не са събрани доказателства за рязка
промяна в посоката на движение на пешеходеца при излизане на пътното платно.
Телесните увреждания на Д.М. вследствие на инцидента са установени от вещото
лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз
основа на приетите писмени доказателства и преглед на пострадалия на 6.06.2021г. В
резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил полифрагментни фрактури на костите на
лява подбедрица – голям и малък пищял и полифрагментни фрактури на костите на дясна
подбедрица. Поставени са метални остеосинтези на счупванията на големите пищяли.
Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. След
проведеното оперативно лечение, обичайният срок за имобилизация е 4 месеца, а
работоспособността се възстановява след 7 месеца. С оглед възрастта на пострадалия и
обстоятелството, че травмата е и на двете подбедрици, вещото лице прави извод, че в
настоящия случай оздравителният период е удължен. При извършения преглед на
6.06.2021г. е установен минимален напредък в двигателната функция и опороносимост на
долните крайници. Търпените от ищеца болки и страдания са били силни, същият изпитва
такива и към момента при промяна на времето и ще търпи подобни до края на живота си.
Според експерта не е възможно пълно възстановяване, а само частично, което води до
влошаване на качеството на живот на пострадалия.
3
Относно приложената по делото фактура № **********/3.08.2020г. за закупуване от
Д.М. на интрамедуларен тибиален пирон на стойност 3220лв. вещото лице дава заключение,
че разходът е относим към проведеното от ищеца оперативно лечение – метално
остеосинтезиране на фрактурите на големите пищяли на двете подбедрици.
За конкретиката на претърпените неимуществени вреди вследствие на телесните
увреждания, по делото е събрана медицинска документация, коментирана от вещото лице,
както и свидетелски показания. От представените епикризи се установява, че първоначално
ищецът е бил хоспитализиран в ОАИЛ за периода 31.07.2020г.-2.08.2020г., с диагноза:
травматичен шок; съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници – контузио капитис;
комоцио церебри; контузио торацис; контузио абдоминис; полифрагментна фрактура на
костите на лява и дясна подбедрица. След проведеното му лечение, ищецът е постъпил в
отделение по ортопедия и травматология за периода 2.08.-10.08.2020г. Извършена е
оперативна интервенция открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула. В периода 10.08.-15.08.2020г. пострадалият е преминал реконвалесценция след
хирургичната намеса, след което е изписан от лечебното заведение.
Установява се от разпита на св.Д М.а – съпруга на ищеца, че възстановяването на
последния е бавно, трудно и мъчително. Въпреки, че е имал предходни здравословни
проблеми, налагащи придвижването му с патерица, ищецът бил активен, постоянно вършел
дейности вкъщи, излизал навън. След пътно-транспортното произшествие обаче само лежал,
не можел да слиза сам по стълбите, не искал да се храни. Целият му ден преминавал с
стаята. Грижи за него полага съпругата му, която едновременно с това ходи на работа,
защото средствата не им достигат във връзка с увеличените разходи за лечение на ищеца.
Лекият автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД“Бул инс“АД за периода от 3.10.2019г. до
2.10.2020г. Застрахователят е приел за разглеждане писмена застрахователна претенция от
ищеца с вх. № ОК-510903/24.08.2020г. за обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди, с приложен констативен протокол за ПТП и епикризи. С уведомление изх. №
5239/10.09.2020г. застрахователят е уведомил ищеца, че няма основание да изплати
застрахователно обезщетение и му е посочил документи, които следва да представи: влязъл
в сила съдебен акт, авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, медицински документи. Видно от материалите по
досъдебното производство, съдебно-медицинската експертиза във връзка с телесните
увреждания на ищеца е изготвена на 21.09.2020г., т.е. след уведомлението на
застрахователя, а автотехническа експертиза не е изготвена. Към настоящия момент
разследването по ДП № 330 ЗМ-158/2020г. не е приключило, няма привлечено обвиняемо
лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
4
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством
изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.
И.М. като водач на застрахования автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.20 ал.2 ЗДП – при избиране
скоростта на движението е длъжен да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Нарушени са и чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДП, вменяващи на водача с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди, както и да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Причината за настъпване на
ПТП, установена посредством САТЕ, е, че водачът на автомобила не е възприел пешеходеца
своевременно, в първия момент на осветяването му, при обективна възможност за това,
предвид осветената от късите светлини на автомобила зона от 50м., и липса на своевременна
реакция за употреба на спирачки. Тези действия попадат в обхвата на цитираните
разпоредби на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 и 2 ЗДП. Нарушенията на правилата за движение са
довели като последица до настъпването на пътно-транспортното произшествие и съответно
причиняването на телесните увреждания на ищеца: полифрагментни фрактури на костите на
лява подбедрица – голям и малък пищял и полифрагментни фрактури на костите на дясна
подбедрица, установено в заключението на СМЕ, и травматичен шок; съчетана травма на
глава, гърди, корем, крайници – контузио капитис; комоцио церебри; контузио торацис;
контузио абдоминис, установени в представената по делото медицинска епикриза от ОАИЛ
при МБАЛ гр.Разград.
За лечението си пострадалият е извършил доказани имуществени разходи в размер от
5
3220лв., установени с представената фактура и заключението на СМЕ.
Презумпцията за вината на водача на лекия автомобил за нарушаване на правилата за
движение по пътищата, съдържаща се в чл.45 ал.2 ЗЗД, не е оборена.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
виновния водач на лекия автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
За уважаването на първия иск остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи
от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне
паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалия.
В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид
множеството телесни увреждания, продължителността на изтърпените болки – с висок
интензитет през време на болничното лечение, след това продължително време
пострадалият е бил обездвижен в домашни условия. Същият се обслужвал с помощта на
своята съпруга, прекъснал социалните си контакти. Налице е дълъг срок на оздравителния
период на получените фрактури на двата долни крайника и неудобства, които търпи във
връзка с нарушаване на режима на обичайните дейности, вкл. и тези, свързани с най-
необходимите ежедневни дейности. Към настоящия момент последиците от телесните
увреждания не са преодолени – налице е ограничение на двигателния режим и на
ежедневните дейности на ищеца, което влошават качеството му на живот. Следва да се
съобрази изводът на вещото лице при проведеното изслушване в с.з., че прогнозата за
здравето на пострадалия е за невъзможност за пълно преодоляване на последиците от
травмите до края на живота му.
Предвид горните съображения съдът преценява, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 40 000лв. В този размер същото съответства на
характера, степента и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания.
Не се доказаха направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради пресичане на пътното платно не на
пешеходна пътека, без съобразяване с приближаващите МПС и поради рязка, внезапна и
неочаквана промяна на посоката на движението – нарушения на чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1
ЗДП.
По отношение на първото възражение се установява от САТЕ, че в близост до
мястото на ПТП няма пешеходна пътека. Съгл. чл.113 ал.2 ЗДП, по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
6
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Не се установява от събраните доказателства
ищецът да е нарушил някое от тези правила, поради което неговите действия са били в
съответствие с установените в закона.
По отношение на второто възражение доказателствата сочат, че пешеходецът не е
излязъл рязко на пътното платно. От една страна, при стъпването на пътното платно от
пешеходеца, лекият автомобил все още не е бил излязъл на главната улица от пресечката
съобразно изводите на вещото лице в с.з., а от друга страна налице е била обективна
възможност за водача на лекия автомобил да го възприеме навреме, защото ищецът не е
попадал в опасната зона за спиране на св.М. от момента, в който последният е бил в
обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец.
В последното съдебно заседание ответникът е повдигнал въпроса относно предходно
травматично увреждане на долен крайник на ищеца, което допринася за настоящия
вредоносен резултат. На първо място, възражението не е направено своевременно, за да
бъде включено в предмета на доказване, и поради тази причина не подлежи на разглеждане.
На второ място, дори и да бъде разгледано, вещото лице по СМЕ в съдебно заседание
обяснява, че преди ПТП ищецът е бил в активна форма, позволяваща му да извършва всички
ежедневни дейности, вкл. и да излиза извън дома си, въпреки, че се е придвижвал с
патерица. Вредите, които търпи в момента, експертът категорично определя като резултат от
настъпилото на 30.07.2020г. пътно произшествие.
В обобщение, обезщетението за претърпени неимуществени вреди, определено в
размер 40 000лв., следва да се присъди на ищеца, а над този размер до първоначално
претендирания такъв от 100 000лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Доказан се явява искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 3220лв., изразяващи се в заплащане на медицински услуги във връзка с
причинените на ищцата телесни увреждания. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
тази сума.
Горните обезщетения следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху
всяко от тях. Относно началния момент на дължимост, съдът приема следното: в чл.497 ал.1
КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. С оглед
обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с разпоредбата
на чл.106 ал.3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да изиска от
7
увреденото лице представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на
застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни
обезщетения. В разглеждания случай, с отговор с изх. № 5239/10.09.2020г. застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение и е посочил какви документи следва да представи
ищецът. Само че към този момент подобни документи не са били съставени, част от тях
липсват и към настоящия момент по образуваното наказателно производство.
Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497 ал.1 т.1 КЗ е обвързано с момента на
представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ, изискани от
застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват
обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл.497
ал.1 т.1 КЗ, какъвто е настоящият случай предвид констатацията в предходния параграф,
този срок не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от
увреденото лице доказателства, поради това, че застрахователят не ги е поискал или
обективно не съществуват поради тяхното несъставяне/непостановяване, срокът по чл.497
ал.1 т.1 КЗ е неприложим. В този случай се прилага тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр.
чл.496 ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя. Такова е искането
и на ищеца в съдебното производство. Претенцията е предявена на 24.08.2020г.,
тримесечният срок е изтекъл на 24.11.2020г. и от 25.11.2020г. застрахователят дължи
законна лихва върху двете обезщетения до окончателното им изплащане.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
заплатил ДТ в размер 328,80лв. и е представляван от упълномощен адвокат, който е
осъществил безплатно процесуално представителство. Съобразно изхода от правния спор и
на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на Д.М. сумата 137,67лв. за
направените деловодни разноски. На упълномощения адв.Д. ответникът следва да заплати
възнаграждение в размер 1826,60лв., на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения. Ответникът е внесъл депозит за САТЕ в
размер 350лв. и 40лв. за призоваване на свидетел. Заплатил е също така адв.възнаграждение
в размер 4320лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът
следва да му заплати сумата 2737,84лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ОС Разград ДТ в размер 1400лв. съобразно уважената част от иска за
обезщетение за неимуществени вреди (дължимата такса е 1600лв., от която ищецът е внесъл
200лв.), както и сумата 152лв. за изплатено възнаграждение от бюджета на съда на в.л. по
СМЕ (в с.з. съдът погрешно е констатирал, че за възнаграждението е внесен предварително
депозит от страна по делото).
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представляван от Ст.П. и Кр.К.,
да заплати на Д. К. М. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 3220лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на
30.07.2020г. с участието на „Фолксваген голф“ с рег. № ***, застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” ЗД“Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми, считано от 25.11.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 137,67лв. за
направени деловодни разноски в съдебното производство.
Отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Д.
К. М. против Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, над размера 40 000лв. до
претендирания такъв от 100 000лв., заедно със законната лихва върху неуважената част от
иска над размера от 40 000лв. до 100 000лв., като неоснователен.
Осъжда Д. К. М. да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД сумата
2737,84лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство.
На осн. чл.38 ЗА осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати на
адв.Д.Д. при ВТАК, със служебен адрес гр.Велико Търново, ул.“Ц.Церковски“ № 38г, ет.1,
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца Д.М. в размер
1826,60лв.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 1400лв. съобразно уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди и сумата 152лв. за изплатено по реда на чл.83
ал.3 ГПК възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9