ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. София, 15.01.2024 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
полк. Величка З. Влашева
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20236000600052 по описа за 2023
година
образувано по въззивна жалба, вх. № …./18.07.2023 г. и допълнение към въззивна жалба, вх.
№ …./27.11.2023 г. от адв. И. А. от САК - защитник на подсъдимия Я. И. Д. срещу присъда
№ 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на СВС.
Закритото съдебно заседание по чл. 327 от НПК се проведе на 15.01.2024 г. в 11.00 ч. чрез
видеоконференция по „Viber“, като съдия полк. Величка Влашева - член на съдебния състав,
участва в заседанието чрез видеовръзка от кабинета си в сградата на Военен съд – Пловдив,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Д-р Г.М.Д. 28“.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С присъда № 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на С. военен съд
подсъдимият ...Я. И. Д. – младши шофьор в първа група „.....“ на взвод „.....“ в рота
транспортно осигуряване на в.ф. ..... – С. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.205, ал.1, т.5, вр. чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като е осъден
на „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева и е оправдан в частта на обвинението да не е
заместил присвоените вещи. Със същата присъда е признат за виновен и за извършено
престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като е осъден на 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено най-
тежкото от така определените наказания, а именно 6 (шест) месеца лишаване от свобода.
Присъединено е изцяло наказанието „глоба“ от 300.00 (триста) лева към най-тежкото
наказание „лишаване от свобода“. Първоинстанционният съд е отложил изтърпяване на
наказанието 6 (шест) месеца лишаване от свобода за срок от (три) години. На подсъдимия са
възложени съдебно-деловодните разноски в размер на 190.00 (сто и деветдесет) лева,
платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на С. военен съд,
1
както и разноски в размер на 1572.58 (хиляда петстотин седемдесет и две хиляди лева и
петдесет и осем стотинки) платими в полза на държавата в бюджета на Министерство на
отбраната, по сметка на Регионална служба „Военна полиция“- С..
Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв. И. А., в качеството й на защитник на подсъдимия ...Я. И. Д.. В нея се посочва, че
постановената присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по делото не са
събрани доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че подсъдимият
е извършил деянията, за които е осъден. Твърди се, че всички доказателства по делото
установяват, че във в.ф. ..... – С. не са установени никакви липси и са извършени курсове на
пътните превозни средства, описани в пътните листа.
В допълнителна въззивна жалба от защитника на подсъдимия се развиват подробни
съображения в подкрепа на твърдението, че липсват доказателства, които да установяват по
безспорен начин виновно извършени деяния. Счита се, че основното доказателство, на което
съдът се позовава, е изготвената и приета по делото видео-техническа експертиза, с която е
установено, че на инкриминираните дати и часове, когато са използвани картите, с които е
следвало да се заредят .....те „…………“ и „…………“, превозните средства са били на
територията на в.ф. ....., което обстоятелство не се оспорва от подсъдимия. Посочва се, че
първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, различната от описаната в
обвинителния акт и е приел различен механизъм на присвояването, като в мотивите е
посочил, че това престъпление е извършено с помощта на свидетеля М.П., заемащ
длъжността „…………..“. В мотивите към присъда за първи път се споменавало за
присвояване на излишъци на дизелово гориво, което е станало благодарение на излишъците,
генерирани от ГСМ на поделението и тези излишъци са му били давани от свидетеля по
делото П.. Излагат се съображения, че неправилно е оценен доказателствения материал и е
налице противоречие на изводите на първоинстанционния съд с доказателствената
съвкупност по делото и по -конкретно с видео-техническата експертиза, следствения
експеримент, фотоалбума, заявката за транспорт, свидетелските показания на свидетеля
М.Ц. П., приобщени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, на свидетеля Ю.Р.П. и на свидетеля
М.В. И.. Посочва се, че основният съд е нарушил чл. 303, ал.1 от НПК като е постановил
присъдата си на предположение, че подсъдимия е извършил деянието по чл. 204 от НК със
свидетеля П.. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че неправилно са оценени
обясненията на подсъдимия Я. И. Д.. Твърди се, че е налице неяснота в мотивите към
съдебния акт досежно обстоятелствата как свидетеля П. е изчислявал какви са излишъците,
които могат да бъдат „усвоени“ от подсъдимия за текущия месец, както и по какъв начин
тези излишъци не съвпадали с разхода на двата автобуса за точно определен маршрут, тъй
като заявката е била получавана няколко дни по-рано. Същото възражение се посочва и по
отношение на инкриминираните дати 15.09.2020 г. и 07.10.2020 г., като се твърди, че не е
изяснен механизма на деянието.
Досежно престъплението по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК във въззивната жалба е
посочено, че в мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал
2
противоречие като е посочил, че мотив за извършване на престъплението е „стремежът на
подсъдимия да прикрие извършеното присвояване на дизелово гориво“, поради което
защитата намира, че основния съд е приел, че е извършено друго престъпление, а именно по
чл. 202, ал.1, т.1 от НК, а не това, за което е признат за виновен – по чл. 311, ал.1 от НК.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която
да признае подсъдимия Я. И. Д. за невинен по повдигнатите му обвинения.
Няма постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба и допълнението
към нея и за правилното му изясняване не е необходим разпитът на подсъдимия ...Я. И. Д..
Към настоящия момент няма и доказателствени искания и не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото
срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е
задължително, поради което следва да бъде уведомен, че присъствието му в залата не е
задължително.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с атакуваната присъда
№ 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на С. военен съд,
събраните на съдебното следствие доказателства, с доводите във въззивната жалба,
допълнението към нея и след служебна преценка, намира че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане с призоваване на страните, в законоустановения срок.
Поради изложеното и на основание чл. 327 от НПК Военно-апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12 февруари 2024
година от 11.00 часа в гр. София, Съдебна палата, партер, зала № 4.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимият ...Я. И. Д. и защитника му адв. И. А. – АК-С., както и
прокурор от Военно-апелативна прокуратура .
НЕ ДОПУСКА провеждане на съдебно следствие по делото.
ДА СЕ УВЕДОМИ подсъдимият, че присъствието му в залата не е задължително.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3