Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 8846 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 150605 от 15.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 68***/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав, П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на Р.Й.И., на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано срещу нея наказателно
производство по ДП № 33/2012 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по
описа на СРП, прекратено на основание чл.24, ал.1 НПК с постановление на
прокурор при СРП от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Ответникът е осъден за
заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение по образуваното срещу нея ДП № 33/2012 г. по описа на
СО-СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху
сумата от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е
осъден да заплати на ищцата сумата от 10 лв., представляваща разноски по
делото, както и да заплати на адв. Г.П.Т. сумата от 607, 62 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Срещу
постановеното съдебно решение, в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника – П.НА Р.Б.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността й, както и определеното от
съда обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е силно
завишено. Съдът не е обсъдил възражението, че с определение от 28.04.2015 г. за
прекратяване на наказателното производство е отменено от съда и след този
период вредите на ищцата не са само от действията на ответника. Поддържа, че са
налице предпоставките на чл.5 ЗОДОВ, тъй като ищцата е неизправна страна по
гражданско правоотношение, поради което не следва да черпи права от собственото
си противоправно поведение. Съдът не е съобразил
и представената по делото справка от НСлС и справка за съдимост, от които се
налага извода, че ищцата е търпяла в значително по – нисък интензитет
неимуществени вреди в сравнение с лицата, спрямо които не са водени наказателни
производства за престъпления от общ характер. По делото не са ангажирани
доказателства, че претендираните вреди са резултат само и единствено от това
повдигнато на ищцата обвинение. Счита, че решаващият съд не е съобразил
възраженията му относно наличието на експертно решение на ТЕЛК от 2011 г. – 2
години преди началото на наказателното производство спрямо ищцата, поради което
не е налице причинна връзка между здравословното състояние на ищцата и воденото
спрямо нея наказателно производство. Поддържа, че ищцата не е доказала
претърпените от нея неимуществени вреди, както и относно оценката на обществото
относно воденото срещу нея наказателно производство. Решаващият съд не е
обсъдил в достатъчна степен възраженията му относно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р.Й.И.,
с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Счита, че е ангажирала доказателства по делото
относно фактите, за които носи доказателствена тежест. По делото не е
установено, че през разглеждания период спрямо ищцата е водено друго
наказателно производство. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е в обичайния размер. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски за оказаната
безплатна правна помощ.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата твърди, че през 2011 г. без законен повод и без законно основание
в СО при СГП е образувано разследване по ДП № 33/2012 г. на СО към СГП, пр. пр.
№ М.18/2012 г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК. Многократно била разпитвана
то следователи. Действително е взела автомобил от автокъща с намерение да го
купи, но същият се повредил и нямала възможност да го доизплати. На 17.10.2013
г. била привлечена като обвиняем. В хода на наказателното производство била
многократно привличана като обвиняем с цел прецизиране на обвинението, била
преглеждана от вещи лица. С постановление от 05.10.2017 г. на прокурор при СГП
досъдебното производство срещу ищцата било прекратено поради липса на
престъпление. В резултат от воденото спрямо нея наказателно производство е
претърпяла неимуществени вреди„ Започналото срещу нея наказателно производство
отключило психическо заболяване – циклостимия, което се проявявало в различна
степен. Била хоспитализирана, диагностицирана и са й предписали медикаменти,
които приемала и понастоящем. В тази връзка е издадено решение на ТЕЛК. През
2015 г. направила опит за самоубийство, като поглътнала голямо количество
медикаменти. Постоянно идвали полицаи, за да й връчват призовки, да я
разпитват, да я изследват и привличат, като я карат да дава едни и същия
обяснения за едно и също нещо. Не вярвала, че този тормоз над нея ще спре.
Смятала, че ще отиде в затвора без да е виновна. Мисълта за воденото срещу нея
разследване я преследвала ежедневно. Отключили й се алергии към метали и някои
антибиотици. През 2016 г. започнала промяна в звучността на гласа й от
притеснение и стрес. През 2017 г. състоянието й се влошило и се наложило
оперативно решение, на което се подложила. Изпитвала срам и унижение от това,
че е разследвана. Станала раздразнителна и страдала от безсъние. Не можела да
си намери работа, защото не можела да изпълнява спокойно и качествено трудова
дейност. Срамувала се от близките си. За
оказаната й защита в наказателното производство наела адвокат, на когото
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 1 000 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение за оказаната й по делото безплатна правна
помощ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор по делото, с който оспорва изцяло предявените искове –
по основание и размер. По делото не е доказано, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата е стабилен акт. Счита,
че по делото не са ангажирани доказателства от претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Счита, че претендираното обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е завишено о размер и не е съобразено с чл.52 ЗЗД.
Счита, че наказателното производство спрямо ищцата е започнало от 17.10.2013
г., когато ищцата е привлечена като обвиняема, а не от 01.11.2012 г., когато е
образувано досъдебното производство. Позовава се на приложимост начл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено по изключителна вина на ищцата, тъй
като в неправомерното си поведение сама е дала повод на органите на досъдебното
производство да започнат наказателното й преследване. Твърди, че ищцата е
неизправна страна по възникнало гражданско правоотношение, поради което не
следва да черпи права от собственото си противоправно поведение. В условията на
евентуалност счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, поради което
и на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ при наличие на предпоставки за ангажиране на
отговорността му обезщетението следва да е в по – нисък от претендирания
размер. Твърди, че органите на П.НА Р.Б. не са разгласявани информация за
воденото наказателно производство и не следва да отговаря за чужди действия,
както и да са извършили спрямо нея действия, извън правно регламентираните в
хода на наказателното производство. Твърди, че срещу ищцата са водени и други
наказателни производства, които сочи на значително занижен интензитет на
търпените от ищцата вреди. Оспорва претендираните от ищцата имуществени вреди,
тъй като не са ангажирани доказателства, че упълномощеният от ищцата адвокате
извършвал процесуални действия в наказателното производство. Също така сумата
надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение. Моли съда да
постанови решение, с която да отхвърли предявения иск, а в условията на
евентуалност – да присъди обезщетение в по – нисък размер.
На 27.02.2012 г. Р.Й.И. е разпитана като
свидетел по ДХ № 33/2012 г. по описа на СО-СГП във връзка с инкриминираното деяние.
На 02.04.2013 г. и на 25.04.2013 г. е
извършена очна ставка между свидетелите – Г. Й.К.и Р.Й.И.
С постановление от 17.10. 2013 г. Р.Й.И.
е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК, за това,
че на 22.01.2011 г., в гр. София, ж. к. „Люлин“, на бул. „Околовръстен път“
срещу бл.***, в автокъща „Конкорд“, с управител Г. ***, противозаконно е
присвоила чужда движима вещ, която владее – лек автомобил марка „Пежо“у модел
306, рег. № *******, собственост на А.В.А., на стойност 2 000 лв., с
уговорка до 20 дни да заплати допълнителна сума в размер на 1 600 лв., за
да придобие собственост върху вещта и деянието не представлява маловажен случай.
С постановление от 28.04.2015 г.
наказателното производство е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 НК вр.
с чл.24, ал.1, т.1 НК – поради липса на осъществен от обективна и субективна
страна състав на престъпно деяние.
С определение от 09.05.2016 г., постановено
по НЧД № 7034/2016 г. по описа на СРС, НО135 състав, е отменено горепосоченото
постановление на СРП за прекратяване на досъдебното производство. С
постановление на прокурор при СРП са дадени писмени указания за извършване на
процесуално – следствени действия и досъдебното производство е върнато на
водещия разследването следовател при Следствен отдел при СГП. След приключване
на разследването досъдебното производство е постъпило в СРП със заключително
мнение на водещия разследването за прекратяване на наказателното производство
на основание чл.243, ал.1, т.1 НК вр. с чл.24, ал.1, т.1 НК.
С постановление за прекратяване на
наказателното производство от 05.10.2017 г. по ДП № 33/2012 г. по описа на СО –
СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по описа на СРП, е прекратено наказателното
производство срещу Р.Й.И. за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК.
Видно от представеното писмо до СРП от МВР – СДВР, рег. № 513000-55924 от
30.11.2018 г. образуваните и водени досъдебни производства срещу Р.Й.И.,
съгласно автоматизираните информационни фондове на МВР, са по заявителски
материал от 02.04.2011 г. за деяние по чл.194, ал.1 НК за кражба, като след
извършена проверка производството е прекратено; по заявителски материал от
08.05.2011 г. за деяние по чл.194, ал.1 НК кражба, е наложено административно
наказание; наложено е административно наказание на 09.12.2011 г. за деяние по
чл.206, ал.6, т.4 и ал.5 НК – обсебване на внесено имущество.
Представена е и справка за съдимост от 30.11.2018 г., съгласно която Р.Й.И.
е осъждана по НОХД № 18675/2011 г., по което е одобрено споразумение от
12.10.2011 г., за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК вр. с
чл.55, ал.1, т.2 НК вр. с чл.42А НК.
От заключението на вещите лица д-р А.П.А.– психиатър и Г.Г.Г.- психолог,
по изслушаната пред СРС съдебно – психиатрична експертиза се установява, че по
време на воденото срещу ищцата наказателно производствопри ищцата са се
породили периода на негативни емоционални състояния, психосоматична
проблематика. Продължителното въздействие на стресогенни фактори са долели до
смесено тревожно депресивно разстройство, което се проявява с наличие на
невротични и депресивни симптоми на фона на висока тревожност. За да купира
симптомите на напрежение – безсъние и безпокойство, ищцата най-вероятно е
предозирала приема на медикаменти (по време на изследването категорично отрича
суицидни мисли и намерения), но
въпреки това, предвид наличието на основното афективно разстройство остава и
хипотезата за суициден опит.
Вещите лица приемат при анализа на данните от медицинската документация,
прегледа и анамнезното проучване, че ищцата страда от афективно разстройство,
което покрива критериите на F34.0 Циклотими, затегнато тревожно депресивно състояние. Началото на
психичното разстройство е през 2009 г. със симптоми на затегнато тревожно
депресивно състояние, чести психогенни кризи, последвани от злоупотреба от
транквилизатори и бутафорни суицидни опити. Провеждано лечение с антидепресанти
и транквилизатири са с добър терапевтичен ефект. През 2011 т. ищцата е
консултирана от психиатър по повод на тревожно депресивно състояние и е
насочена за дневен стационар. През 2012 г. се явила на ТЕЛК и била пенсионирана
с психиатрична диагноза. През 2012 г. и първата част на 2013 г. се чувствала
добре, нямала оплаквания, работела. През 2013 г., след повдигането на
обвинението започнала да става напрегната, получавала паник атаки. Провеждала
амбулаторно лечение. Поставена е диагноза „биполярно афективно разстройство“ и
са предписани медикаменти. Ищцата редовно посещавала амбулаторен психиатър. На
28.01.2015 г. ищцата се натровила с
медикаменти, като объркала дозата на лекарствата, тъй като се чувствала
напрегната и искала да се успокои. Била настанена в токсикологично отделение на
ВМА за един ден. При прегледа ищцата заявява, че никога не е имала мисли,
намерения и опити за самоубийство. След приключване на наказателното
производство през 2017 г. се чувствала много добре, приемала поддържаща терапия„
на 19.04.2018 г. ищцата е преосвидетелствана, като й е определена 61 % трайна
неработоспособност с дата на инвалидизация 18.10.2011 г. Водещата диагноза е
циклотимия, общо заболяване – циклотимия, затегнато тревожно депресивно
състояние. Постигнатата медикаментозна ремисия преди повдигнатото обвинение и
появата на тревожно депресивна симптоматика след това дават основание на вещите
лица да приемат, че актуалните преживявания са в пряка причинна връзка с
продължителното стресогенно въздействие на факторите върху личността на ищцата.
В началото при ищцата се е развила стресова реакция, чиято проява е повишена
тревожност, напрежение, панически атаки, повишено артериално налягане, упорито
безсъние. Нарушена е комуникацията с околните, ограничени са контактите,
променен е цялостно начина на живот. Емоционалният фон е дистимен.
Продължителното въздействие на стресогенни фактори са довели до затегнатия ход
на смесено тревожно депресивно разстройство, което се проявява с наличие на
невротични и депресивни симптоми, на фона на висока тревожност. За да купила
симптомите на напрежение, безсъние и безпокойство ищцата най - вероятно е
предозирала приема на медикаменти.
Пред СРС са представени медицинските документи, които са обсъдени от
вещите лица в експертното им заключение.
Пред СРС е разпитана свидетелката Д.П.К.– съквартирантка на ищцата. От
показанията й се установява, че през 2011 г. започнало наказателно дело срещу
ищцата. Делото се водело във връзка с автомобил. Ищцата имала задължение за доплащане
цената на лек автомобил, който се оказал развален и не можело да се ползва.
Разбрала се с автокъщата да поправи автомобила и сумата да се върне след време.
Нещата не се развили по този начин. Започнал психически тормоз над ищцата.
Идвали полицаи, давала обяснения. Здравословното й състояние се влошило. Два
пъти лежала в болницата – по повод образувание във гласните връзки, както и във
Военна болница по повод опит за самоубийство. Ищцата изпитвала чувство на срам.
Не можела да погледне хората от жилищния блок, тъй като всички я разпитвали за
делото – какво е направила, защо идвали полицаите. Много тежко преживяла
воденото срещу нея наказателно производство. От следствието разбрала, че делото
е прекратено. Независимо от това една сутрин дошли полицаи и я отвели. Ищцата
нямала апетит, страдала от безсъние, тревожност, страх, плачела. В момента, в
който се позвънявало на вратата, тя започвала да трепери и да се страхува, не
искала да отваря врата. Страхувала се да не идва полиция. Ищцата не е работела,
тъй като не била в състояние да работи. Наказателното производство приключило
през 2017 г.
Пред СРС е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на
22.08.2017 г. между Р.Й.И. и адв. П.П.В., за защита по ДП № 33/2012 г., ССлС
към СГП пр. пр. № М-18/2012 г. Страните са уговорили адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000 лв., като е удостоверено, че сумата е платена в брой при
сключване на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СО - СГП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 ЗСВ Прокуратурата е единна и централизирана,
като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно
материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
Жалбоподтелят
релевира доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
което е прекратено, тъй като извършеното деяние не е престъпление, претърпените
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на
органите на прокуратурата от повдигнатото обвинение на ищеца в извършване на
престъпление.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени по – горе, се установи осъществяването на всички
елементи от горепосочения правопораждащ фактически състав.
Не е спорно
между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи, че срещу
ищцата е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.206,
ал.1, пр.1 НК – престъпление против собствеността – присвоявания, обсебване, за
което е предвидено лишаване от свобода от една до шест години. С оглед на това престъплението
е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
На основание
чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието
е амнистирано.
Относно
съдържанието на израза „обвинение в извършване на престъпление“ е налице задължителна практика, постановена
по реда на чл.290 ГПК - решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. №
1215/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 3418/05.10.2012 г. по гр.д.№ 1310/2011
г. на ВКС, ІV ГО; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, IV
ГО; решение № 397/26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на ВКС, IV ГО; решение
№ 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ВКС, IV ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
посочената съдебна практика, изразът „обвинение в извършване на
престъпление“ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ трябва да се тълкува по - широко
за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален
смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице,
дори и на същото да не е повдигнато обвинение и да не е привлечено в качеството
на обвиняем, като в последствие производството е прекратено поради неизвършено
престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу
него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено,
без да му е повдигнато обвинение.
Следва да се
съобрази също така и формираната съдебна практика на ВКС, с която е разяснено,
че в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпно деяние, а едва по - късно ищецът е бил уличен и/или срещу
него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. -
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е
могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е
образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той
би могъл да извърши. В тази насока са решение № 51 от 11.03.2021 г. по гр. д. №
2340/2020 г, на ВКС, ГК ІV ГО; решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело №
3143/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело №
4874/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело №
1215/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело №
1310/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело №
892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело №
6047/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В настоящото
производство ответникът не поддържа възражението си, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство няма данни да е влязло в сила и в
този смисъл да е придобило стабилитет, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество. Единствено за изчерпателност на изложението е нужно да се
отбележи, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т.4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи изисква то да е съобщено на лицето, което претендира
вредите по реда на чл.2, ал.1, т.2 (сега – т.3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В
случая постановлението за прекратяване на наказателното производство е съобщено
на Р.Й.И., като по делото не се твърди и съответно установява ищецът да е
поискал наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда.
Това налага изводът, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е настъпил.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че върху обема на отговорността му се отразява
постановеното от съда определение за отмяна на постановлението за
първоначалното прекратяване на наказателното производство. С цитираното по -
горе Тълкувателно решение, т.7, е разяснено кой е органът, който е пасивно
легитимиран да отговаря при прекратяване на наказателното производство поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление и това е именно Прокуратурата на РБ.
Жалбоподателят
поддържа, че по делото не е установено наличието на претърпени от ищцата
неимуществени вреди, които са се намират в пряка причинно – следствена връзка с
воденото срещу нея наказателно производство.
На основание
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже тези обстоятелства, в каквато
насока е и съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото. За установяването
им по делото е изслушана комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, обсъдена по - горе. Вещите лица са извършили задълбочен и обстоен
анализ на психологичното и психиатрично състояние на ищцата, както и
отражението на воденото срещу нея наказателно производство по конкретното дело-
ДП 33/2012 г. по описа на СО към СГП, пр. пр. № М-18/2012 г., за престъпление
по чл.206, ал.1 НК, върху психичното състояние на същата. Експертното
заключение е компетентно дадено, като вещите лица са съобразили всички
доказателства по делото, както и на ищцата е извършен психиатричен преглед на
08.05.2020 г. Експертното заключение не е оспорено от страните, както и липсват
доказателства, които да разколебаят доказателствената му стойност. Ето защо
съдът изцяло възприема изводите на вещите лица. Вещите лица са обосновали
извода, че стресогенен фактор за ищцата е повдигнатото й обвинение и воденото
срещу нея наказателно производство, посочено по – горе. Негативният стресор е
довел до периоди на негативни емоционални състояния – тревожност, чувство за
безизходица, подтиснато настроение, нежелание за контакти, както и
психосоматична проблематика – понижена енергия, проблеми със съня, прилошаване,
световъртежи. Тези страдания на ищцата протичат на фона установеното при нея афективно
разстройство – циклотимия, чието начало датира от 2009 г., преди началото на
наказателното производство срещу ищцата. Установи се също така, че в хода на
наказателното производство се е повишило напрежението на ищцата, която
получавала паник атака, провеждано е амбулаторно лечение, поставена й е
диагноза биполярно афективно разстройство, с назначена медикаментозна терапия и
редовно посещение на психиатър. Засиленото състояние на тревожност и напрегнатост са довели до прием на
предписаните й медикаменти в завишени дози, довели до натравянето й с
медикаменти на 28.01.2015 г., в хода на висящото наказателно производство срещу
нея. Вещите лица са достигнали до обоснования извод, че актуалните преживявания
на ищцата се намират в пряка връзка с продължителното стресогенно въздействие
на факторите върху личността на ищцата, която преди повдигане на обвинението е
била в състояние на постигната медикаментозна ремисия. Негативните преживявания
на ищцата са довели до нарушена комуникация с околните, ограничени контакти,
цялостна промяна на начина й на живот.
За
установяването на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред СРС е
разпитана и свидетелката Д.К.. Същата е разпитана за обстоятелства, които лично
е възприела, тъй като е съквартирантка на ищцата и има преки впечатления
относно отражението на наказателното производство, водено срещу ищцата, върху
емоционалното й състояние, върху начина й на живот. Изпитвала чувство на срам,
не можела да погледне съседите си в жилищния блок, страхувала се при всяко
позвъняване на вратата. Показанията й са логични и последователни, както и
изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Не са
ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената им стойност.
Ето защо съдът изцяло възприема показанията на свидетелката Д.К..
По изложените
съображения въззивният съд счита, че ищцата е изпълнила доказателствената си
тежест да установи претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка
последица от воденото срещу нея наказателно производство. Ето защо доводите на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Жалбоподателят
поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по
размер, като решаващият съд не е изложил съображения относно приложимостта на
чл.5 ЗОДОВ.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие (решение №
298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и др.).
При определяне
обема на отговорността на жалбоподателя следва да се съобрази обстоятелството,
че съгласно нормата на чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. На основание чл.5 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
В случая се
установи, че ищцата е осъждана с одобрено от съда споразумение от 12.10.2011
г., поради което повдигнатото й обвинение не е първият й сблъсък с
правоохранителните органи. От значение за отговорността на ответника е обаче
обстоятелството, че към момента на образуване на наказателното производство
ищцата е била в състояние на постигната медикаментозна ремисия. Влошаването на
здравословното й състояние е пряко свързано с воденото срещу нея наказателно
производство във връзка с повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.206,
ал.1 НК и няма връзка с одобреното от наказателния съд споразумение.
В
доказателствена тежест на жалбоподателя – ответник е да докаже ралевираните с
писмения отговор на исковата молба възражения за изключване, респ. намаляване
отговорността му на основание чл.5 ЗОДОВ. В хода на съдебното производство същият
не е установил, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са резултат на
нейна изключителна вина, респ. че е допринесла за увреждането. Наличието на
данни за възникнал гражданско - правен спор във връзка с постигнати взаимни
уговорки за продажба на лек автомобил не може да бъде отнесена към някоя от
регламентиранитев чл.5 ЗОДОВ хипотези. Още повече гражданско – правните спорове
подлежат на разрешаване по друг процесуален ред. Ето защо въззивният съд счита,
че не са налице основания за изключване или ограничаване отговорността на
жалбоподателя, а възраженията му в тази насока са недоказани.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено по размер.
Решаващият съд
е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на
отговорността на ответника. Наказателното производство, водено срещу ищцата, определено
от момента на разпита й във връзка с процесното инкриминирано деяние – от 27.02.2012
г., до прекратяване на наказателното производство на 05.10.2017 г., обхваща
период над 5 г. и 7 месеца. Повдигнатото обвинение е за тежко престъпление. От
съществено значение е изключително тежкото неблагоприятно отражение върху ищеца
на воденото спрямо нея наказателно
производство. Интензивните неимуществени вреди, описани по - горе, се проявяват
на фона на установено афективно разстройство, като негативните емоционални
състояния са съпроводени и с психосоматична проблематика, налагащи прием на
лекарства, редовно посещение на психиатър. Продължителното въздействие на
стресогенни фактори във връзка с наказателното производство за причинили на
ищцата затегнат ход на смесено тревожно депресивно разстройство с невротични и
депресивни симптоми на фона на висока тревожност. Нужно е да се отбележи, че след
края на наказателното производство ищцата се чувства по – добре, приема
поддържаща терапия, извършва периодични контролни прегледи. Ето защо и
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на
10 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищцата интензивни емоционални неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу нея, както и силно влошеното й здравословно
състояние.
Ищцата претендира заплащането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата й в
наказателното производство. Жалбоподателят поддържа, че заплатеното адвокатско
възнаграждение надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират
като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то
има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие,
обсъден по – горе, се установи, че уговореното адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на ищцата в наказателното
производство е реално заплатено, като неговият размер възлиза на 1 000 лв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по -нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява
правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения
иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение.
Предвид фактическата и правна сложност на
наказателното дело, следва да се приеме, че ищцата е положила дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение, с оглед вида и тежестта на
обвинението и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата, извършените процесуално - следствени действия,
следва да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Ето защо
изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и доколкото адв. Г.Т. е оказал на ответницата
по жалбата безплатна правна помощ във въззивното производство, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.08.2020 г.,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъди
сумата от 830 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150605 от 15.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 68***/2018 г. по описа
на СРС, I ГО, 127
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*******да
заплати на адв. Г.П.Т., САК, с адрес ***,
сумата от 830 (осемстотин и
тридесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2020
г.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.