Р Е Ш Е Н И Е
№ 779
гр. Кюстендил, 01.10.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ
РАДЕВ
като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№
2117/2018 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
"ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския
регистър към
Агенция по описванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 ,е предявило против Б.Ц.А.,ЕГН ********** ***
,настоящ адрес-***, иск да бъде
осъден да му заплати суми,произтичащи от договор за стоков кредит № 31849 от
07.06.2014 год.,сключен между последния и „Банка ДСК“ЕАД,включващи 1016.17/
хиляда и шестнадесет и седемнадесет/ лв. главница,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 23.10.2018 год. до изплащане на вземането,182.70 /сто
осемдесет и два и седемдесет/лв. договорна лихва за периода от 07.01.2015 год.
до 10.12.2015 год.;29.05 /двадесет и девет нула пет/ лв. надбавка за забава
периода от 15.01.2015 год. до 10.12.2015 год.и 120.00 /сто и двадесет/лв.
заемни такси.
С отговора на ИМ особеният
представител на ответника оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове,като се развиват съображения в насока оспорванията
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
От Договор за стоков кредит № 31849 от 07.06.2014
год.,ведно с декларация за гражданско и имуществено състояние,погасителен
план,Общи условия ,Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия") от 07.12.2016 г.,сключен между Банка ДСК и ищцовото дружество,Извадка от Приемо-предавателен протокол от
15.12.2016 год.към Договора за цесия ,Писмено
потвърждение за извършената цесия,Пълномощно, издадено от цедента
"Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕООД относно
уведомяването на длъжниците
за цесията,Уведомително писмо от 23.12.2016 год. до ответникът за
прехвърляне на вземането и обратна разписка за получаването му ,уведомлене по
изп.дело № 20187430400025 по описа на ЧСИ Елица Христова,рег.№ 743 с район на
действие КОС с изх.№ 04351/13.04.2018 год. до ответникът,уведомително писмо /приложение№ 3/,дубликат на
фактура № **********,нотариална покана с изх.№ на Банка „ДСК“ЕАД №
11-20-01925/27.08.2015 год. до ответникът,с рег.№ 5487,том 4,акт 4 по описа на
Мария Михова-Рашкова-Нотариус с район на действие –Районен съд-София,извлечение
от счетоводните книги на банка „ДСК“ЕАД за сметка № 21802462/11.11.2015 год. и
приложеното в цялост ч.гр.д.№ 364/2019 г.КРС,се установява това,че : 1.Между
„банка ДСК“ЕАД и ответникът е бил сключен договор за стоков кредит, по силата
на който банката като кредитор е отпуснала на ответникът като длъжник в заем
сумата от 1299.00 лв.,която последният се задължил да върне при условията на
кредита и погасителният план на 24 равни месечни вноски,всяка в размер на 64.78
лв.,изключая последната която е в размер на 64.67 лв.;2.Банката е изпълнила
договорното си задължение да предаде реално в заем уговорената сума;3.С нотариална
покана банката известила ответникът,че поради неизпълнение на договорните му
задължения обявава цялото си вземане за предсрочно изискуемо.Поканата е връчена
при усл.на чл.47,ал.5 ГПК;4.Въз основа на извлечение от сметка към дата
11.12.2015 год. банката депозирала пред СРС заявление по чл.417 ГПК,което било
уважено с издаването на заповед № 195/10.03.2016 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
405/2016 год. КРС и изпълнителен лист на 10.03.2016 год.;5.С договор за
покупко-продажба на вземания от 07.12.2016 год.банката цедирала вземането си по
изп.лист на ищецът.Няма доказателства преди предяването на исковете на
ответникът да е съобщено за извършената цесия.Според експ.з-ние вх.№ 10611/07.05.2019
год./л.86-94/изп.от в.л. Р.Й. се установява,че към датата на предявяване на
исковете ответникът е дължал сумите по
ИМ.
На основание на установеното съдът счита,че исковете
са процесуално допустими,по същество неоснователни,поради което ще се
отхвърлят.Мотивите са следните.
Доказателствата по делото установиха възникването на валидно облигационно
отношение между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и ответникът,като длъжник, по
силата на сключения между тях Договор за
стоков кредит № 31849 от 07.06.2014 год., които има характера на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 и 3 ЗПК Договора и
погасителният план,неразделна част от него,съдържат съществени уговорки за
дадената в заем сума,размера на договорената лихва, ГПР, начина на връщане на
даденото в заем-кредитора е приел сумата,ведно с договорената лихва
/възнаградителна по характера си/ да
бъде върната на равни месечни/анюитети/ вноски, всяка съдържаща в себе си част
от главницата и договорената лихва, начален и краен срок на връщане.Не се спори
между страните, а това се установи и от експ.з-ние на в.л.Й. и представената
фактура,че кредитора е изпълнил задължението си по реално предаване на сумата в
заем и това,че ответникът не е изпълнил точно задължението си по същия, като е
сторил последно плащане на 11.12.2014 г. Доколкото легалната дефиниция на
договора за потребителски кредит съдържа само задължението на кредитора, но не
и на потребителя, последното би трябвало да се извлече от характеристиката на
предмета на договора - в случая паричен заем - посредством общата разпоредба на
чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по терминологията на
ЗПК) се задължава да върне заетата сума. Горното и обсъдените доказателства
обуславят извода,че длъжника по договора за стоков кредит е бил неизправна
страна и спирайки плащането на погасителните вноски е нарушил същия.Длъжника по
този договор е бил в забава,тъй като датите на плащане на погасителните
/анюитетни вноски/ вноски са били изначално определени, при което срока
кани.Неизпълнението на задължението на длъжника е основание за ангажиране на
отговорността му.
В договора
за заем за текущо потребление е изрично уговорено,че неразделна част от същия
са и Общите условия на кредитора и в същите се съдържат предпоставки,при които
цялото вземане на кредитора става предсрочно изискуемо-чл.12.1
от ОУ.Посочената
норма от ОУ обаче е нищожна,като противоречаща на закона.Трайноустановената
съдебна практика приема,че автоматична предсрочна изискуемост не настъпва , а кредиторът трябва да обяви това
обстоятелство на длъжника.Доказателства в тази насока са представени и това е
нотариалната покана от кредиторът до ответника, оформена за получена при усл.на
чл.47,ал.5 ГПК.Въпреки това няма доказателства ответникът,а негово бе
задължението да представи такива,да е платил договорните си задължения,поради и
което вземането за главница, договорни лихви и надбавка за забава са били
безспорни и изискуеми.
В договора няма уговорка за
конкретен вид такси,които длъжникът следва да заплаща, като чл.11 предвижда,че
такива се дължат съгласно тарифа за лихви,такси и комисионни,а такава като
доказателство по делото не се представя.Претенцията е за заемни такси,за която
бе посочено че няма доказателство дали е предвидена да се събира,при какви
обстоятелства и начина на формирането и.Да се разсъждава по въпросът дали
такава клауза е евентуално нищожна ,като противоречаща на ЗПК е безпредметно
.Поради изложеното сумата от 120.00 лв.,претендирана като заемни такси не се
дължи от ответникът.
Ищцовото ТД основава претенцията си освен на договорът за потребителски
кредит и на сключен между него и
кредиторът договор за цесия,по силата на който е придобил възмездно вземането му
по договора против ответникът.Договорът е в писмена форма,представен е като
доказателство по делото,вземането което се прехвърля е надлежно
индивидуализирано в изготвеният приемо-предавателен протокол,неразделна част от
същият.Както бе отбелязано вземане на цедента към 07.12.2016 год. за заемни
такси не е съществувало,но въпреки това
предявените обективно съединени осъдителни искове за цялото вземане са
неоснователни,защото договора за цесия няма транслативен ефект по отношение на
длъжника,поради нарушаване на императивната разпоредба на чл.26,ал.1 от Закон
за потребителския кредит,съгласно която кредитора може да прехвърли вземането
си на трето лице, ако това е изрично упоменато в договора,а в процесния за
стоков кредит такава уговорка липсва.
За яснота и пълнота на изложението.Практически ищцовото ТД основава
претенцията си на основание договора за прехвърляне на вземане/цесия/,намиращ
основанието си в нормата на чл.99 ЗЗД,сключен между кредитора по вземането като
прехвърлител и приобретателя-цесионер.Този договор,представен като
доказателство по делото е нищожен.Това е така защото противоречи на горната
законова забрана,която не допуска прехвърлянето му по смисъла на чл.99,ал.1 ЗЗД,ако не е изрично уговорено в договора,а такава уговорка липсва.Наличието на
такава клауза в ОУ на цедента не може да заобиколи законовата
разпоредба,вкл. и да замести липсата на изрично волеизявление в договора.Следва
да се приеме и че самата клауза в този смисъл в
ОУ е нищожна, тъй като е неравноспоставена. След като договора за цесия,
с който такова вземане е цедирано от "БАНКА ДСК“ЕАД на ищцовото дружество е нищожен, той не е
произвел присъщите му правни последици и поради това не го е прехвърлил на
ищцовото ТД и последното не е негов
титуляр на това основание. Дали цесията е надлежно
съобщена на ответникът ,с оглед горното, е въпрос без значение за изхода на
спора,но въпреки това съдът приема,че отговорът е положителен,доколкото с ИМ се
прилагат съответните изявления,които са получени от особеният представител на
ответникът. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. В практиката на ВКС / Решение № 148/02.12.2016 г.
по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г.
по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./ се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото си вземане на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и
той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК -
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.Предвид изложеното и по аналогия се налага изводът,че изявлението
по чл.99,ал.3 ЗЗД,когато е част от съдържащите се доказателства към исковата
молба има действие по отношение на ответникът,без значение че е получено от
особеният му представител.Поради отхвърляне на основният осъдителен иск съдът
не дължи произнасяне по предявеният при условията на евентуалност втори такъв
,защото и по двата ищецът основава вземането си на едно и също основание.В
изпълнение указанията на КОС по в.ч.гр.д.№ 364/2019 год.съдът ще обезсили
издадените по ч.гр.д.№ 405/2016 год.КРС заповед № 195/10.03.2016 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изп.лист от
10.03.20167 год.,тъй като съгласно определение № 681/21.05.2019 год. по делото
иск от заявителят в заповедното производство не е предявен,а ищецът не е
легитимиран да предяви установителен иск за установяване дължимост на
вземанията на действителният заявител „Банка ДСК“ЕАД.
Водим от горното и на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от "ОТП
Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по описванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 ,е предявило против Б.Ц.А.,ЕГН ********** ***
,настоящ адрес-***, иск да бъде
осъден да му заплати суми,произтичащи от договор за стоков кредит № 31849 от
07.06.2014 год.,сключен между последния и „Банка ДСК“ЕАД,включващи 1016.17/
хиляда и шестнадесет и седемнадесет/ лв. главница,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 23.10.2018 год. до изплащане на вземането,182.70 /сто
осемдесет и два и седемдесет/лв. договорна лихва за периода от 07.01.2015 год.
до 10.12.2015 год.;29.05 /двадесет и девет нула пет/ лв. надбавка за забава периода
от 15.01.2015 год. до 10.12.2015 год.и 120.00 /сто и двадесет/лв. заемни такси.
ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д.№ 405/2016 год.КРС
заповед № 195/10.03.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изп.лист от 10.03.20167 год.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: