№ 764
гр. Варна, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба вх.№ 689/07.01.2022 г., подадена от
„Изи Финанс“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Александър Гюров,
срещу определение № 8713/16.12.2021 г., постановено по гр.д. № 15034/2021
г., по описа на ВРС, 50-ти с-в, с коeто е оставено без уважение възражението
на ответника за местна неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3, вр.
чл. 105 ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят твърди, че предявеният иск за обявяване на нищожност на
клаузата за неустойка от сключения между страните договор за предоставяне
на кредит с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД не е предявен от
потребител, поради което и не може да намери приложение специалната
подсъдност по искове на потребители, уредена в чл. 113 ГПК. Изложените
съображения касаят позоваването от ищцата само на общия Закон за
задълженията и договорите, а не и на специалните основания за
недействителност, уредени в ЗПК, като жалбоподателят счита, че
1
евентуалното позоваване на ЗЗП също не е достатъчно, за да се приеме, че
ищцата действа в качеството на потребител. Поради горното, моли за отмяна
на обжалваното определение и изпращане делото на местно компетентния
съд по седалището на ответника – Софийски районен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Д.М.З., чрез процесуален
представител, е депозирала отговор на частната жалба, с който оспорва
доводите за неправилност на обжалвания акт. Сочи, че в качеството си на
физическо лице, ползвател на финансова услуга по смисъла на § 13, т.1. вр.
т.12, от ДР на ЗЗП е получила кредит от ответното дружеството, като именно
в това си качество е оспорила действителността на клаузата за неустойка в
сключения между страните договор.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът, като съобрази аргументите по жалбата и отговора, както и очертания с
исковата молба предмет на спора пред районния съд, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д.М.З. срещу
„Изи Финанс“ ЕООД с искане за обявяване недействителността на клаузата
на чл. 3, ал. 2 от сключения между страните Договор за предоставяне на
кредит № 317620, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 350
лева, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави,
както и поради нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал.1 ЗЗП. В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени конкретни оплаквания
за нищожността на оспорената клауза, както поради противоречието й с
добрите нрави, така и като неравноправна по смисъла на ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, с който е релевирала и възражение за местна неподсъдност на спора с
2
оглед твърденията за липса на потребителско качество на ищцата.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение отвода за местна
подсъдност. Обжалваното определение е правилно по следните съображения:
Възражението за местна неподсъдност е направено в преклузивния срок
по чл. 119, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустимо и подлежащо на
разглеждане по същество. Действително, общото правило на чл. 108, ал. 1
ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред
съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В случая,
обаче, са налице основания за приложението на специалната местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК, съгласно която иск на потребител следва да
бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. Като страна по
сключен с кредитна институция договор за кредит ищцaта има качеството
„потребител на финансова услуга: по смисъла на § 13, т.1, във вр. с т.12 от ДР
на ЗЗП.
Искът е основан на твърдения, че при сключване на процесния договор
равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя е било
значително нарушено във вреда на потребителя с уговаряне на необосновано
висок размер на неустойката, което накърнява принципа на „добрите нрави“
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и съгласно чл. 143, ал. 2, т.5 ЗЗП
обуславя неравноправност на оспорената клауза. При това позоваването на
основанията за недействителност по общия и специалния закон е извършено
едновременно, макар петитумът на исковата молба да съдържа и искане за
произнасяне в условията на евентуалност по иска за нищожност конкретно на
основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК.
Следва да се отбележи, че дори позоваването да беше само на общите
основания за недействителност по ЗЗД, потребителската защита и в частност
благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК
е на разположение на ищеца, тъй като нейното приложно поле не е
ограничено единствено, когато е предявен иск, произтичащ директно от
разпоредбите на ЗЗП. Настоящият състав приема, че потребител по договор за
финансова услуга, какъвто е очевидно настоящия ищец, претендиращ защита
срещу изпълнението основано на този договор, независимо от избрания
способ /чрез отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената
3
местна подсъдност. В този смисъл е и предвидената съгласно общите
принципи на ЗЗП и общностните актове засилена защита на правата на
потребителите, вкл. по съдебен ред, израз на която е и нормата на пар. 1 от
ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите/. При липса на изрично
посочени в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за
всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия
между тях договор /в този смисъл Определение № 607/23.11.2015 г.,
постановено по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. /.
Оплакванията на жалбоподателя досежно цитирането на съдебна практика
преди изменението на разпоредбата на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018
г.) са неотносими, доколкото изменението касае въпроса дали подсъдността
по потребителски спорове е изборна или задължителна, а не потребителския
характер на споровете.
По тези съображения съдът намира, че общата местна подсъдност по чл.
108, ал. 1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски
районен съд като съд по седалище на ответника, в конкретния случай е
дерогирана, и делото следва да бъде разгледано от Варненски районен съд
като местно компетентен съд, с оглед вписания настоящ адрес на ищцата
(удостоверение за настоящ адрес на л. 37 от гр.д. № 15034/2021 г.), по иск на
потребители – чл. 113 ГПК. Като е изложил сходни съображения и като краен
резултат е оставил без уважение направения от ответника отвод за местна
подсъдност на делото, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Подадената от ответника частна жалба се преценява като неоснователна и се
оставя без уважение.
Разноски не се претендират от страните, а и съдът не дължи произнасяне
по евентуална претенция за разноски в рамките на настоящото производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8713/16.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 15034/2021 г., по описа на Варненски районен съд, 50-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5