№ 91
гр. Враца, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20221400500076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв.
С. М., срещу решение № 260063 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 545/2019 г. по
описа на Районен съд – Оряхово, с което по иска на "ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. М. - Т. е признато за
установено, че жалбоподателят Ц.Г. му дължи сумата от 2000,00 лева, представляваща част
от изискуема и непогасена главница в общ размер на 2448,41 лева, по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 10.07.2012 г., сключен между
"Обединена Българска Банка" АД и Ц.Г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019 г. /видно от датата на
пощенското клеймо/, до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/08.07.2019 г. по ч. гр. д. №
417/2019 г. на Районен съд – Оряхово. С решението в тежест на жалбоподателя са
възложени направените по делото разноски в общ размер на 80,00 лева, от които 40,00 лева
разноски за държавна такса в заповедното производство, и 40,00 лева разноски за държавна
такса в съдебното производство.
Посоченото решение е допълнено по искане на "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр. София, и на
1
основание чл. 248 ГПК с определение № 260184 от 13.12.2021 г. постановено по гр. д. №
545/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово съдът е осъдил Ц. Й. Г. да заплати на "ЕОС
Матрикс" ЕООД, гр. София, допълнително сума в размер на 200,00 лева, представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Определението е връчено на страните и в законния срок частна жалба против него не е
постъпила.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е недопустимо,
незаконосъобразно, очевидно необосновано, постановено в противоречие на материалния
закон, при нарушение на процесуалните правила и на съюзното право за защита правата на
потребителите /в частност Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО/. Порочността на
решението се оспорва с доводи, че съдът не се е произнесъл по направените пред него
възражения за неоснователност и недоказаност на иска, по възражението за действителност
на договора за кредит с оглед липсата на доказателства за връчени общи условия и
погасителен план, както и по възражението за наличието в договора на неравноправни
клаузи.
Порочността на решението се оспорва на първо място и с възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит на различни основания, по които твърди, че районният
съд не се е произнесъл. По-конкретно се твърди, че по делото не са представени
доказателства за връчен на длъжника погасителен план и общи условия, който порок влече
нищожност на договора за потребителски кредит. Наведено е оспорване, че съдът не е
извършил проверка как се формира ГПР и БЛП, както изисква съюзното законодателство и
практика /дело С-44/ и в който случай банката се лишава от възнаградителна лихва и
разходи при липсата на точно, ясно и вярно определяне на ГПК. Посочва се, че
невъзможността да се установи методиката и формулата за определяне размера на БЛП и
неяснотата за определяне на ГПР води до нищожност на договора за потребителски кредит.
Жалбоподателят счита, че съдът е нарушил задължението си да извърши служебна проверка
за наличието на неравноправни клаузи в договора и нелоялна търговска практика, както и не
се е съобразил с практиката на ВКС и СЕС, касаеща извършването на такава проверка.
Излагат се съображения, че нелоялната търговска практика се изразява в заобикаляне на
забраната за антоцизъм, като вземането за изтекли лихви е било променено на главница,
върху която се начисляват лихви. Твърди се, че подобна практика е несъвместима с
разрешенията, дадени от ВКС, като районният съд въпреки констатацията си, че вземането
произтича от друго старо задължение, не се е съобразил с тази практика. Счита се, че такава
практика води до нищожност, а насоките за прилагане на директивата за защита на
потребителите определя при това положение банката да бъде лишена от възнаградителна
лихва и разходи. Твърди се, че тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен, то
като такъв е придобит и от цесионера "ЕОС Матрикс" АД гр. София, поради което и
доколкото този договор е нищожен, то той не е породил права за цесионера, а уважавайки
иска при това положение, районният съд е постановил незаконосъобразно решение.
Другата група оплаквания във въззивната жалба според жалбоподателя касаят
2
порочност на решението, тъй като е постановено при липса на безспорни доказателства за
съществуване на вземането с неясен размер. Обръща се внимание, че съдът в диспозитива на
своето решение е изписал цифром, че дължимата сума е 2000,00 лева, а словом е изписал
2030,00 лева. Въпреки това се твърди, че нито една от двете суми не е дължима, защото
няма погасителен план, от който да се установи твърдяното преустановяване на плащанията
и промяната на лихвения процент, за да се установи промяната на главницата. В тази връзка
се твърди, че изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвена само на
база информация, съдържаща се в общата справка за цесия по дължими суми при рамков
договор за цесия, без да се изследва извлечение от счетоводните книги на банката и да се
посочат по пера и дати извършените плащания. Посочва се, че липсата на извлечение за
движението на банковата сметка на длъжника е нарушение, което поставя под съмнение
дължимостта на сумата и така искът остава недоказан. Релевират се доводи, че съдът не е
обсъдил невъзможността на ищеца да представи основни банкови документи за движението
по сметките за заплащане на суми; че не са представени от ответника по делото
доказателства за действителното усвояване на заемната сума по кредита от длъжника и как
са протичали разплащанията. Заявява се, че фактическият извод на съда, че е бил отпуснат и
усвоен кредит за 3650,00 лева през 2012 г. по "повод стари просрочени задължения на Ц.Г."
не почива на доказателствата по делото, тъй като банката не е представила никакви
счетоводни документи, от които може да се направи извод за отпускане и усвояване на
заемната сума. В продължение на това твърдение се заявява, че кредитът не е усвоен, а
банката е използвала нелоялна търговска практика при договарянето си с потребител,
следствие на която е натоварила потребителя чрез този договор за стари задължения да
плаща лихва върху лихва, защото задълженията като лихви и неустойки се капитализират
към останалата главница, поради което формално се "отпуска" кредит, който потребителят
не усвоява физически, а служебно му се осчетоводява. Твърди се, че усвояване на заемната
сума не е доказано и от съдебно-счетоводната експертиза, защото при изслушването си
вещото лице е заявило, че банката не е могла да представи доказателства за това. Посочва се,
че щом съдът е приел за доказана извършената цесия, то цесионерът-ищец е следвало да
представи всички доказателства за съществуването на вземането, в това число погасителен
план, движение по сметка, данни за усвояване на сумата, за извършени плащания, а след
като такива не са били представени, то искът е бил неоснователен.
Оспорва се, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, като се твърди, че в
делото не се съдържат доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
изпращане на писмо до длъжника от банката или от цесионера. При това положение
жалбоподателят счита, че е изтекла три годишна погасителна давност на периодичните
плащания и лихви, по което възражение твърди, че районният съд не се е произнесъл.
По отношение на оплакването, че съдът не е извършил служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, се твърди, че
такива са налични и се съдържат в договора съответно в чл. 4 по причина, че липсва
методика и компоненти на определяне на БЛП; чл. 5, ал. 1 по причина, че не е ясно как е
3
формиран и какви компоненти са заложени във формулата на определяне на ГПР; чл. 6, ал.
1, г-2 по причина, че такса за усвояване на потребителски кредит не се дължи; чл. 6, ал. 2, ал.
3 и ал. 4; чл. 7, ал. 1 поради това, че предвижда олихвяване на предсрочно изискуема
главница с наказателна лихва в размер по-висок от законната лихва, и чл. 7, ал. 2, защото
позволява да бъде начислена и наказателна лихва, въпреки че е дължима лихва, която
изпълва предназначението си на обезщетение. Посочва се, че тези клаузи са индивидуално
уговорени, като не са представени доказателства от ищеца за противното.
Във въззивната жалба по повод на оплакването, че съдът не е извършил служебна
проверка на договора за наличие в него на неравноправни клаузи и с това е нарушил
европейското законодателство, са изложени постановки и е цитирана съдебна практика на
СЕС относно прилагането на правото на Европейския съюз при наличие на хармонизираща
уредба в дадена област, прилагането на националното законодателство в светлината на тази
уредба, установяването на процесуални правила за прилагането на тази уредба с оглед
принципа на процесуална автономия, но при съобразяване с принципите на еквивалентност
и ефективност.
Недопустимостта на обжалваното решение се обосновава с доводи за нарушаване на
изискваната съгласно националното и европейско законодателство и съдебната практика за
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит и указване на нужната защита на потребителите. Според жалбоподателя недопустимо
е и заповедното производство, както защото такава проверка там също не е извършена, така
и защото пред заповедния съд също не са били представени достатъчно доказателства за
дължимост и изискуемост на вземането, в това число липсвало извлечение от счетоводните
книги.
При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат
присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемото дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.
София, от процесуалният представител на който – адв. А. К., в срок е постъпил писмен
отговор. С отговора се изразява становище за правилност, законосъобразност и
мотивираност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Посочва се, че решението почива на доказателствата по делото, от които се
установявало валидно възникнало облигационно правоотношение между въззивника и
"Обединена Българска банка" АД по договор за потребителски кредит от 10.07.2012 г., по
силата на който на въззивника Г. бил отпуснат потребителски кредит в размер на 3650,00
лева, която сума била усвоена чрез банкова сметка, открита при кредитора на името на
кредитополучателя, което обстоятелство се установявало от изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза. Твърди се, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при
събирането и проверката на доказателствата, нито че е нарушил принципите на
независимост и безпристрастност, тъй като е събрал всички допустими, относими и
необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото. Посочва се, че
ако въззивникът не е бил съгласен с експертното заключение е следвало да възрази и да
4
поиска извършването на допълнително такова, а не едва с въззивната си жалба да сочи
неустановени според него факти, които е следвало да бъдат изяснени. Релевира се, че по
делото са представени всички необходими доказателства, а експертното заключение е
изготвено при запознаване с тях. Излагат се доводи, че в тежест на въззивника е било да
установи погасяване на задължението, както е била разпределена доказателствената тежест,
каквото погасяване той не бил установил. Посочва се по повод на оплакването, че липсва
произнасяне на съда за съдържащи се в договора неравноправни клаузи и неяснота относно
формирането на БЛП и ГПР, че то е следвало да намери разрешение с поставяне от страна
на въззивника на задачи към вещото лице, доколкото съдът не разполага със специални
знания в тази област, каквото не било направено. Изложените доводи според въззиваемото
дружество дават основание да се приеме, че решението е постановено при съобразяване на
всички доказателства по делото, които водят до извод за основателност на иска.
При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание по делото въззивникът Ц.Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемото дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр. София, също редовно призовано,
не се представлява. От пълномощника му адв. А. К., е постъпила писмена молба, с която не
се възразява по хода на делото в нейно отсъствие, не се правят доказателствени искания и
възражения, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна. По същество се иска въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд - Оряхово е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София срещу Ц. Й. Г. в качеството
му на длъжник по договор за потребителски кредит от 10.07.2012 г. за парично вземане в
размер на 2000,00 лева частично дължима главница от общо дължима главница в размер на
2448,41 лева и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича
вземането, а именно от сключен на 10.07.2012 г. договор за предоставяне на потребителски
кредит между „Обединена българска банка“ АД и Ц. Й. Г.а, по силата на който банката
предоставила на длъжника кредит в размер на 3650,00 лева, със задължение за погасяване на
60 месечни анюитетни вноски в размер на 91,54 лева, с краен срок на издължаване
05.07.2017 г. и при лихвен процент, уговорен в договора. След усвояване на кредита
погасени били част от дължимите месечни вноски, след което плащанията били
преустановени, а непогасеният остатък бил в размер на 4051,23 лева, от които 2448,41 лева
главница, 1602,82 лева лихва. На 31.01.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на
парични вземания между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по
5
силата на който задължението на Ц. Й. Г., произтичащо от договор за предоставяне на
потребителски кредит от 10.07.2012 г., било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За
извършеното прехвърляне длъжникът бил уведомен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 03.04.2018
г. и му бил даден срок за доброволно изпълнение, в който задължението не било платено.
Със заявлението е поискано присъждането на разноски в размер на 40,00 лева.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 417/2019 г. спрямо длъжника за претендираната със
заявлението сума от 2000,00 лева, представляваща частично дължима главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит от 10.07.2012 г., сключен между „Обединена
българска банка“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване за заявлението в съда – 28.06.2019 г., до изплащане на вземането, както и
за сумата от 40,00 лева разноски за държавна такса.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Ц.Г. на 23.07.2019 г., който в
указания му срок е подал писмено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съобразно текста на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си чрез
предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки му и
последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на
съда.
В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба
срещу длъжника Ц.Г. с искане да бъде признато за установено по отношение на последния,
че дължи в качеството му длъжник по договор за предоставяне на потребителски кредит от
10.07.2012 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и длъжника, сума от 2000,00
лева, представляваща частично дължима главница по този договор от общо непогасена и
изискуема главница в размер на 2448,41 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване за заявлението в съда – 28.06.2019 г., до изплащане на
вземането, както и за направените в заповедното и исковото производство разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес
от предявяване на иска с подаденото от длъжника възражение. Описал е, че вземането
произтича от посочения по-горе договор за кредит, по силата на който на Ц.Г. е отпуснат
потребителски заем в размер на 3650,00 лева, със задължение за погасяване на 60 месечни
анюитетни вноски в размер на 91,54 лева, с краен срок на издължаване 05.07.2017 г. и при
лихвен процент, уговорен в договора. Посочено е, че кредитът е бил усвоен еднократно на
11.07.2012 г. по изписана в исковата молба банкова сметка. След усвояване на кредита
погасени били част от дължимите месечни вноски, след което плащанията били
преустановени, а непогасеният остатък бил в размер на 4051,23 лева, от които 2448,41 лева
главница, 688,66 лева договорна лихва, 914,16 лева наказателна лихва. Изложено е, че на
31.01.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена
българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на Ц. Й. Г.,
произтичащо от договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.07.2012 г., било
изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За извършеното прехвърляне длъжникът бил уведомен
6
на 03.04.2018 г. чрез изпращане на уведомление до посочения в договора постоянен адрес в
гр. Мизия, но съобщението било върнато в цялост с отбелязване „заминал“. Релевирано е, че
длъжникът не е изпълнил задължението си да плати претендираната сума.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок, чрез своя
пълномощник, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим,
неоснователен и недоказан. Недопустимостта на иска е обоснована с липсата на
процесуална легитимация на ищеца да предяви такъв иск поради нередовното уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Основателността на иска е оспорена с липсата на
доказателства за усвояване на кредита; че банката е предоставила погасителен план,
преддговорна информация по европейски формуляр за вземане на информирано решение от
потребителя, извлечение от движението по банковата сметка за погасени суми по пера.
Посочено е, че ищецът, позовавайки се на претенцията на предходния кредитор, не е
представил доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита. Направено е оспорване, че ищецът не е посочил от кой момент се дължи
претендираната главница, респ. е станала изискуема. Заявено е възражение за изтекла три
годишна погасителна давност на лихви и периодични вземания по чл. 111 б.“В“ ЗЗД.
Оспорена е дължимостта на посочената главница и поради наличие на неравноправни
клаузи, които не пораждали действия с обвързваща сила и следвало да бъдат обявени за
нищожни. Направено е искане съдът служебно да извърши проверка за наличие на
неравноправни клаузи, освен изложените. Като такива клаузи са посочени чл. 4 от договора
като противоречащ на добрите нрави и закона поради определената с него прекомерно
висока лихва 14,75% при неясни условия; неяснота за компонентите и липса на методика
при определяне на БЛП от 7%. Посочено е, че клаузите са в противоречие с чл. 11, ал. 1 и чл.
9а ЗПК. Изложени са твърдения, че банката не е изпълнила задължението си да предостави
преддоговорна информация на потребителя, за да може той да вземе информирано решение,
както и не е изпълнила задължението си да провери кредитоспособността на
кредитополучателя. Оспорени са също следните клаузи от договора чл. 5, ал. 1 с довода, че
не е разяснено как е формиран и какви компоненти са заложени при определяне на ГПР; чл.
6, ал. 1 предвиждаща дължимост на такси за усвояване на кредита, каквито не следвало да се
дължат от потребители; чл. 6, ал. 2, 3 и 4, уреждащи едностранното изменение на лихвения
процент с довода, че няма ясни и обективно изложени компоненти, налагащи това, поради
което уврежда интересите на потребителя и води до неблагоприятни последици; чл. 7, ал. 1,
предвиждаща наказателна лихва, заради това, че заради неизпълнението банката начислява
наказателна лихва и неустойка. При тези доводи е поискано предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендирани са разноски.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че Ц.Г. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума от 2000,00 лева,
представляваща частично дължима главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 10.07.2012 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и длъжника от
общо непогасена и изискуема главница в размер на 2448,41 лева, ведно със законната лихва
7
върху главницата, считано от датата на подаване за заявлението в съда – 28.06.2019 г., до
изплащане на вземането. Доклад по делото е изготвен и обявен за окончателен, а
доказателствената тежест по исковете е разпределена между страните, които не са възразили
нито пред районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.
По основателността на исковете районният съд се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска в настоящото производство, признавайки за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, че ответникът Ц.Г. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума от 2000,00 лева,
представляваща частично дължима главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 10.07.2012 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и длъжника от
общо непогасена и изискуема главница в размер на 2448,41 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване за заявлението в съда – 28.06.2019 г., до
изплащане на вземането. С решението в тежест на Ц.Г. са възложени и направените от
дружеството-ищец разноски в заповедното и исковото производство.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че между
„Обединена българска банка“ АД и длъжника Ц.Г. е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит от 10.07.2012 г., по силата на който на последния бил отпуснат
кредит за потребителски нужди в размер на 3650,00 лева, усвоен по негова банкова сметка и
при задължение да го върне за срок от 60 месеца, с краен срок 05.07.2017 г. Приел е, че след
усвояване на кредита длъжникът е погасил част от месечните си вноски съгласно договора и
погасителния план, а именно за периода 08.08.2012 г. - 23.01.2015 г., е погасил главница в
размер на 1 201,29 лева и лихви в размер на 1 078,41 лева, след което е преустановил
плащанията. След преустановяване на плащанията, останала непогасена сума по кредита в
общ размер на 4 051,23 лева, от които главница в размер на 2 448,41 лева, договорна лихва
в размер на 688,66 лева и наказателна лихва в размер на 914,16 лева. Решаващият състав е
приел, че на 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен
между „Обединена Българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, последното дружество е
придобило процесното вземане на „Обединена Българска банка“ АД срещу
кредитополучателя Ц.Г., като след тази дата нямало постъпили плащания за погасяване на
задължението. Прието е, че за прехвърлянето на вземането до длъжника от „Обединена
Българска банка“ АД било изпратено уведомително писмо с обратна разписка, че кредитор
спрямо него е „ЕОС Матрикс” ЕООД, което било върнато в цялост с отбелязване, че лицето
отсъства. При установената фактическа обстановка, районният съд е заключил от правна
страна, че е налице валиден договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила
задължението си да предаде заемната сума. Приел е, че сключения договор за цесия също е
действителен и кредитор на длъжника е „ЕОС Матрикс” ЕООД. По направеното възражение
за неуведомяването на длъжника за сключената цесия, съдът е дал отговор, че това е
релевантно за момента от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането
си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник, а не касае действителността
на договора. Позовавайки се, че длъжникът не твърди да е извършвал плащания след датата
на цесията и липсата на доказателства за такива, решаващият състав е приел възражението
8
за неоснователно. С тези мотиви, съобразно разпределението на доказателствената тежест и
недоказването от ответника, че е изпълнил задължението си, районният съд е уважил иска в
цялост.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от доказателствата, че на 10.07.2012 г. е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит между „Обединена българска банка“ АД и Ц. Й. Г.а,
по силата на който банката е предоставила на длъжника кредит в размер на 3650,00 лева за
покриване на потребителски нужди, със задължение за погасяване на 60 месечни анюитетни
вноски в размер на 91,54 лева /с включена в тази вноска месечна застрахователна премия, а
без нея вноска в размер на 87,09 лева/, с начален срок на погасяване 05.08.2012 г. и падеж на
всяко 5то число на месеца, с краен срок на издължаване 05.07.2017 г. В договора е
уговорено връщане на кредита, ведно с предвидените в него лихви. Олихвяването е
предвидено в чл. 4, според който редовната главница по кредита се олихвява с годишен
лихвен процент в размер на БЛП на „ОББ“ АД за потребителски кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 7,75 пункта.
Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на „ОББ“ АД за потребителски
кредити в лева е в размер на 7 пункта, а лихвеният процент към датата на сключване на
договора е в размер на 14,75 % годишно /т.е. сбора между БЛП и посочената надбавка/. В
ал. 4 на чл. 4 е уговорено, че банката има право да променя БЛП след съответно решение на
Комитета за управление на активите и пасивите на „ОББ“ АД /АЛКО/, който преразглежда
веднъж на три месеца нивото на БЛП, като данни за размера на БЛС се публикуват на
интернет страницата на „ОББ“ АД, заедно с използваната методология за определянето му.
Преди датата на промяната е предвидено банката да уведоми длъжника /чл. 6, ал. 2/, който,
при несъгласие с новите лихвени условя, има право с писмено изявление до банката в
двуседмичен срок от датата на промяната да прекрати договора, като издължи всички суми
по него /чл. 6, ал. 4/. Годишният процент на разходите /ГПР/ е определен в чл. 5 от договора,
като е посочено, че към датата на отпускане на кредита ГПК, определен в съответствие с
ЗЗП, е в размер на 16.36. В ал. 2 на чл. 5 е указано, че общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, при
параметрите, залегнали в договора, е в размер на 5492,75 лева. Алинея 3 на чл. 5 от договора
изяснява как е изчислен размера на ГПР по ал. 1, а именно при следните допускания:
договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който е сключен, и банката и
кредитополучателят изпълняват своите задължения в съответствие с параметрите по
договора; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се
прилагат до изтичането на срока на договора. В договора - чл. 6, е уредена дължимост на
определени такси и комисионни – такса за разглеждане на молба за отпускане на кредит в
размер на 0 лева; еднократна такса за усвояване на кредита в размер, посочен в договора;
9
такса за предоговаряне на условията в размер на 35,00 лева; годишна такса за покриване на
разходите по управлението и обслужването на кредита в размер на 0,5% върху остатъка от
главницата, събирана ежемесечно след усвояване на кредита. Уговорено е право на банката
едностранно да променя размера на таксите /чл. 6, ал. 3/ в зависимост от инфлацията,
основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия. В чл. 7 от договора е уредена
наказателната лихва, която се начислява върху предсрочно изискуемата главница и включва
действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4 за редовната главница, и
наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва.
Посочено е, че към момента на сключване на договора лихвения процент, който се прилага
при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 19,75%. В
ал. 2 е посочено, че при неизпълнение на други клаузи от договора, банката може да
начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4
за редовната главница, и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Относно таксата за
усвояване на кредита по чл. 6, ал. 1, т. 2 е указано в чл. 8, че при разрешаване на кредита
тази такса е в размер на 0% върху размера на разрешения кредит за покриване на разходите
по отпускането и усвояването му, която се изплаща преди усвояването му. В чл. 10 от
договора е посочен размера на месечната погасителна вноска – 87,09 лева, включваща
главница, лихва и съответната част от годишната такса управление, а в ал. 2 е уговорено, че
при сключване на застраховка „живот“ по раздел 4 от договора, дължимите застрахователни
премии в размер на 4,45 лева месечно се издължават заедно с дължимите месечни вноски,
при което общият размер на месечната погасителна вноска е 91,54 лева.
От представения по делото договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018
г. и приложението към него е видно, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило вземането на
„ОББ“ АД към Ц. Г., което е в общ размер на 4051, 23 лева, от които главница в размер на
2 448,41 лева, договорна лихва в размер на 688,66 лева и наказателна лихва в размер на
914,16 лева. По силата на точка 5.4. от договора цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. До длъжника са изпратени уведомления
за извършената цесия от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „ОББ“ АД, които обаче са върнати в
цялост на 17.05.2019 г. с отбелязване „заминал“.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза дава отговор, че кредитът е
усвоен по посочената в договора банкова сметка и е отпуснат с цел предоговаряне на стари
просрочия. Даден е отговор, че длъжникът Ц.Г. в периода 08.08.2012 г. - 23.01.2015 г. е
извършил плащания в общ размер на 2280,00 лева, с която сума е погасена главница в
размер на 1 201,29 лева и лихви в размер на 1 078,41 лева. Вещото лице е посочило, че към
31.01.2018 г. /датата на цесията/ задължението е в общ размер на 4051, 23 лева, от които
главница в размер на 2 448,41 лева, договорна лихва в размер на 688,66 лева и наказателна
лихва в размер на 914,16 лева /както е посочено в приложението/. Даден е отговор, че след
тази дата не са постъпвали плащания по кредита, както и че той е бил обявен за предсрочно
изискуем на 05.03.2015 г.
Представен по делото е и друг договор за кредит, от който е видно, че Ц.Г. е имал по-
10
старо от това задължение съгласно този договор от 02.05.2007 г. отново към „ОББ“ АД.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е неправилно, а
въззивната жалба - основателна, по следните съображения:
Правната квалификация на предявения установителни искове е чл. 422 ГПК вр. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно:
сключването на валиден договор за кредит между "ОББ“ АД и Ц.Г. чрез реално
предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството му на
кредитополучател; поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума
в претендиранитя размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на който
кредиторът е прехвърлил на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД вземанията си по сключения с
ответника договор за потребителски кредит.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Преди да бъдат разгледани възраженията за наличието на нищожни клаузи в договора,
от значение е да бъде даден отговор на оплакванията, касаещи липсата на изпратени
съобщения за обявена предсрочна изискуемост, за извършена цесия, за погасяване по
давност на периодичните плащания и лихви.
Както твърди самият въззивник в отговора си на исковата молба, обявяването на
длъжника на предсрочната изискуемост в случая не е от значение по две причини. Първо
защото е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, след който вземането е цедирано
на въззиваемото дружество. Предсрочната изискуемост би имала значение в настоящото
производство, ако бяха претендирани възнаградителна и наказателна лихва, в който случай
този факт би бил релевантен, защото от надлежното уведомяване на длъжника ще се дължи
наказателна лихва върху цялата главница, по вид и размер, уговорен в договора.
Ирелевантно е и направеното възражение за липсата на уведомяване за извършената
цесия, тъй като не се навеждат основания за плащане след датата на сключване на договора
11
между стария и новия кредитор. Извършването на плащания не се установяват и от
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е отговорил
на зададен му такъв въпрос след проверка както на документите по делото, така и на
документите, намиращи се в счетоводството на въззиваемото дружество, нужни към
съответната задача. Освен това за прехвърлянето длъжникът може да се счита уведомен с
получаване на исковата молба и приложенията към нея /в това число уведомлението/.
Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-
7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр.
д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване
на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника. В този смисъл решение №
114/07.09.2016 г. по гр.д. № 362/2015 г. на ВКС.
За неотносимо и неоснователно следва да се приеме и направеното възражение за
погасяване по давност на периодични вземания. В настоящото производство не се
претендира заплащането на лихви, а се иска връщане само на непогасена главница.
Възражението е неоснователно, защото договора за кредит не може да се разглежда като
периодично вземане. В множество решения на Върховен касационен съд, сред които
решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС, е прието, че уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в”
ЗЗД, цитирано от въззивника. Връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение
е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски. В този смисъл могат да се разбират и
постановките на тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС.
12
В настоящия случай крайната дата на издължаване е 05.07.2017 г., от който момент до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.06.2019 г., не е изтекъл
законовия период от 5-години за погасяване на вземането по давност.
За неоснователни се приемат и възраженията за недоказано усвояване на кредита и за
използвана от страна на банката нелоялна търговска практика при договарянето си с
потребител, следствие на която е натоварила потребителя чрез този договор за стари
задължения да плаща лихва върху лихва, защото задълженията като лихви и неустойки се
капитализират към останалата главница, поради което формално се "отпуска" кредит, който
потребителят не усвоява физически, а служебно му се осчетоводява, че е използвана
нелоялна практика. От изготвеното по делото заключение, което не е оспорено от страните,
и което съдът намира за обективно и компетентно дадено от лице, имащо нужните познания
и след проучване на необходимите материали, изрично е даден положителен отговор, че
сумата по кредита е усвоена. В подкрепа на отговора към заключението е приложена
справка в табличен вид, от която е виден превода на сумата. В самият договор за кредит е
посочено, че заемната сума се предоставя за задоволяване на потребителски нужди. Никъде
в договора не е указано, че тази сума ще служи за погасяване на стари задължения.
Обстоятелството, че длъжникът е решил да ползва сумата за други цели не опорочава
поведението на банката, щом като по делото не са налице доказателства за използването на
нелоялна търговска практика от вида на посочената. Необходимо е да се посочи по повод на
това оплакване, че с договора е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК. За
приложението му е нужно изясняване на понятието "свързан договор" съгласно
определението в чл. 3, б. "н" от Директива 2008/48, транспонирана в § 1, т. 11 от ДР на ЗПК,
легално дефиниран като договор за потребителски кредит, при който са налице кумулативно
следните предпоставки: а) кредитът се използва изключително за финансиране на договор за
доставка на стоки или за предоставяне на услуги и б) от търговска гледна точка двата
договора представляват едно цяло, което означава, че продавачът на стоката или
доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в случай, че кредитът се
финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на продавача на стоката или на
доставчика на услугата за сключването, или за подготовката на договора за кредит, или че
договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се
финансира чрез потребителския кредит. Въззивният съд счита, че процесният договор не е
свързан по смисъла на така цитираните разпоредби с предходния, сключен между страните
договор за потребителски кредит от 2007 г., т. к. двата договора не са взаимозависими,
нямат общ предмет и не представляват едно цяло, включително досежно условията на
сключването, изпълнението и прекратяването им, както и на размера на заема. Договорите
имат различен предмет, а връзката помежду им е в това, че касаят едни и същи страни и
процесният договор е целеви - т. е. кредитът по него е отпуснат само с предназначението за
задоволяване на потребителски нужди.
По отношение на оплакванията, касаещи нищожност на договора и договорни клаузи,
настоящият съдебен състав намира при установената фактическа обстановка, че ищецът, в
13
качеството си на цесионер /в който смисъл има изразено съгласие в договора за паричен
заем - съдържа се уговорка, даваща право на банката да цедира вземането, както изисква чл.
26, ал. 1 ЗПК/, претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор за
потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни
изисквания по Закона за потребителския кредит /в редакция към датата на сключване на
договора за креди - бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ и Закона за защита на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от
процесуалния представител на ответника, въззивният съд констатира следното:
Договорът за кредит съдържа реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 1-7 ЗПК, а именно
изготвен е на разбираем език и в него е посочена датата и мястото на сключването му; вида
на предоставения кредит; името, единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес
на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ
или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на
кредита и условията за усвояването му.
В договора за банков кредит, страните по него са постигнали съгласие по установените
в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК нормативни изисквания - лихвения процент по кредита (14,75%),
условията за прилагането му - той се формира от БЛП на ОББ за потребителски кредити в
лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и възлизащ към момента на
сключване на 7%, и договорна надбавка в размер на 7,75 пункта; и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит – 5492,75 лева.
Обстоятелството, че в процесния договор не се съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК, също не е основание за отказ за
заплащане на възнаградителната лихва, формирана с участието на тази величина, т. к.
14
поставящата това императивно изискване разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК е в сила от
2014 г., т. е. не е съществувала към момента на сключване на обсъждания по делото
кредитен договор на страните. Напротив, клаузата в договорът за кредит е в синхрон с
относимата редакция на чл. 33а ЗПК, според който кредиторът публикува на интернет
страницата си текущия размер на използваните от него референтни лихвени проценти, и
използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент.
Действително уговорената лихва не е постоянна, а променлива величина, и условията
за нейната промяна, визирани в чл. 4, ал. 4 и 5 и чл. 6, ал. 4 от договора, даващи само на
банката възможност за едностранна корекция на базовия лихвен процент и лихвената
надбавка, представляват неравноправни клаузи, които не могат да намерят приложение в
отношенията на страните, но това не се отразява на валидността на първоначалния договор,
тъй като по делото не е установено дали банката се е възползвала от това си право. Освен
това „произтичащата от чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза
от ДБК, даваща право на банката – кредитор да промени едностранно лихвата по кредита
при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане
от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно
определен към датата на подписването на договора размер в проценти и договорна
надбавка“ /в този смисъл Решение № 92/09.09.19 г. по д. № 2481/17 г. - ІІт. о. на ТК/. По
делото се претендира само главница, поради което клаузата за едностранна промяна на
лихвата не влече нищожност на целия договор, а само на самата нея, и това не би променило
извода за дължимост на главница. Предвидено е изпълнение на задължението по чл. 14 ЗПК
чрез уведомяване на длъжника за промяна в лихвения процент.
Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и в договора се съдържа клауза, която дава
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания.
Договорът отговаря и на изискването на чл. 10, ал. 2 ЗПК в относимата редакция. Към
този момент разпоредбата забранява на кредитора да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. В настоящият случай в договора за кредит е предвидено да се дължи
само една такса и са разписани ясно условията за това – по чл. 6, ал. 1, т. 4 – годишна такса
за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита в размер на 0,5%
върху остатъка от главницата, събирана ежемесечно след усвояване на кредита. Останалите
предвидени в договора такси изрично е посочено, че са в размер на 0 лева.
Спазено е изискването и за предоставяне на договорна информация - въззивникът е
удостоверил чрез подписа си и съгласно чл. 26 от договора, че е получил от кредитора
необходимата преддоговорна информация за вземане на информирано решение за
сключване на договора и е запознат с последиците при просрочие на вноските.
15
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в договора да бъде отразено наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено и др. условия за упражняването му, вкл. информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, също е
спазено. В чл. 16 от договора е уговорено правото на отказ /в 30 дневен срок, при лихва,
начислена на базата на уговорения в договора лихвен процент/, като е посочен и размера на
лихвения процент на ден. Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к.
правото на отказ на въззивника от договора е изрично уредено в чл. 16 от договора.
Уговорената възможност за отказ е удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща
правния му интерес във връзка с отпускането на заема, предвид обстоятелството, че
първоначално уговорените условия на кредитиране не са променени до края на действието
на договора, а преценката за икономическата тежест на поетите с него задължения е
обективно обусловена от ясното цифрово изразяване на всички договорени лихви -
възнаградителни и наказателни.
Въпреки изложеното, според настоящият съдебен състав, договорът не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Към представения договор и по делото не се съдържа
погасителен план. В съдържанието на договора са описани условията за издължаване на
кредита от потребителя - информация за общия размер, броя, и датите на плащане на
погасителните вноски, но информацията не е достатъчна, защото в самия договор е
предвидено месечните вноски да са анюитетни, а лихвата - референтна, поради което е
нужно да бъде известно при плащането на всяка вноска как тя се отнася към всеки един от
компонентите, които я формират, и каква част от тези компоненти остава непогасена. Освен
това разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК /в относимата редакция, а и към момента/
изрично изисква към договора да бъде представен погасителен план, какъвто в настоящия
случай не се съдържа.
Представеният договор не отговаря в пълна степен на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, защото макар в себе си да съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, с посочване на взетите предвид допускания, в него не се съдържа
посочване кои разходи влизат в процентното изражение на ГПР, както изисква чл. 19 ЗПК. В
процесния договор е посочен ГПР 16,36 %, но не е установен механизма, по който е
изчислен този процент и конкретно какви други разходи освен възнаградителните лихви са
включени в него, тъй като при просто математическо изчисление /събиране процента на
възнаградителната лихва и процента на предвидената такса, ГПР е в друга, по-малка
стойност/. Тези записвания не са достатъчни, за да се приеме, че са изпълнени изискванията
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това е така, защото следва в договора да бъдат изброени всички общи
разходи /настоящи или бъдещи/, които се включват по кредита за потребителя. Едва тогава
ще може да се извърши преценката какъв реално е размерът на ГПР. С подобна клауза за
потребителя липсва изчерпателна информация по какъв начин е формирано неговото
задължение и няма яснота с каква сума е оскъпен кредита му, както изисква чл. 11, ал. 1, т.
16
10 във връзка с пар. 1, т. 2 ДР на ЗПК.
С тези мотиви въззивният съд счита, че договорът е недействителен на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. При недействителен договор се дължи
връщане само на чистата получена сума, без уговорените лихви. Чистата получена сума е в
размер на 3650,00 лева. Длъжникът е извършвал погашения, които според изслушаната по
делото експертиза възлизат в общ размер на 2280,00 лева, с която сума следва да се намали
претендиратана главница. От претендираната главница следва да се намали и предвидената
в договора застрахователна премия в размер на 4,45 лева месечно, дължима към всяка
месечна погасителна вноска, или сума в размер на 267,00 лева, след като по делото не са
налице доказателства за сключването на договор за застраховка, а изрично се посочва в
заявлението, че месечната погасителна вноска е в размер на 91,54 лева /т.е. с включена
застрахователна премия/. След посочените приспадания като доказана дължима и
непогасена главница остава сума в размер на 1103,00 лева, за която сума предявеният иск
следва да се уважи, а в останалата част искът да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Като е достигнал до различни изводи, районният съд е постановил решение, което
следва да бъде отменено само в частта, с която е признато за установено, че Ц. Й. Г. дължи
на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумата над 1103,00 лева до пълния претендиран размер от 2000,00
лева, като искът за тази разлика бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на въззивника, който своевременно е
поискал присъждането им, но по делото се съдържат доказателства само за заплатена
държавна такса в размер на 40,00 лева, поради което и тази сума следва да се присъди. В
представения по делото пред районния съд договор за поръчка от 14.02.2020 г. е уговорено,
че посоченото там възнаграждение е релевантно и за пред въззивния съд, но няма данни по
делото това възнаграждение да е заплатено, включително не е уговорено начина по който то
ще се изплати.
Изходът на делото налага преразглеждане на разноските, присъдени пред
първоинстанционния съд. Въззивникът Ц.Г. пред първоинстанционния съд е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение по сключен договор за поръчка от 14.02.2020 г. в
размер на 850,00 лева. В договора е уговорено, че 200,00 лева от предвиденото адвокатско
възнаграждение са платени при подписване на договора, а останалата част от 650,00 лева
следва да се заплати до първото съдебно заседание по делото. Предвидени са разноски за
транспортни и технически разходи в размер на 400,00 лева, които следва да се заплатят
преди първото съдебно заседание. По делото е представен списък на разноските по чл. 80
ГПК пред районния съд, в който са изчислени в общ размер на 1250,00 лева. Въззивният
съд, след като съобрази уговореното в договора и липсата на доказателства за реално
заплащане на част от уговореното адвокатско възнаграждение, намира, че доказателства за
17
реалното му заплащане са налице, но само за сумата от 200,00 лева, защото в договора
изрично е указано, че тази сума е платена при подписването му, ерго в тази част договорът
има характер на разписка. За останалите суми, предвидени като част от адвокатското
възнаграждение не са представени доказателства за реалното им заплащане, доколкото в
договора е предвиден срок, различен от датата на подписване на договора. Нещо повече, в
договора не е указано как ще бъдат платени тези суми. При съобразяване на отхвърлената
част от иска и общия материален интерес по делото разноските, направени пред
първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на
въззивника, възлизат в размер на 89,70 лева.
С оглед изхода на делото и съобразно уважената част от иска следва да бъдат
преразгледани и присъдените с решението и определението по чл. 248 ГПК разноски на
въззиваемото дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД. Общият размер на претендираните
разноски е 280,00 лева, от които 200,00 лева възнаграждение за вещо лице и по 40,00 лева
държавна такса за заповедното и исковото производство. Съобразно уважената част от иска
дължимите разноски са в размер на 44,12 лева държавна такса за исковото и заповедното
производство /т.е. по 22,06 лева за всяко/ и на 110,30 лева за депозит за вещото лице.
Преразглеждането на разноските, дължими пред първоинстанционният съд налага
атакуваното решение да бъде отменено в частта му на присъдените разноски над сумите от
по 22,06 лева за държавна такса в заповедното и исковото производство до присъдения
размер от по 40,00 лева, както и да бъде отменено определение № 260184 от 13.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 545/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово за сумата над 110,30
лева – депозит за вещо лице до пълния присъден размер от 200,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271 ГПК Окръжен съд - Враца, в
настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260063 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 545/2019 г. по
описа на Районен съд – Оряхово, В ЧАСТТА , с която е признато за установено по
отношение на Ц. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, че дължи на "ЕОС
Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя Р. М. - Т., сумата над 1103,00 лева до пълния претендиран и присъден размер
от 2000,00 лева, представляваща част от изискуема и непогасена главница в общ размер на
2448,41 лева, по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
10.07.2012 г., сключен между "Обединена Българска Банка" АД и Ц.Г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019 г.
/видно от датата на пощенското клеймо/, до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/08.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 417/2019 г. на Районен съд – Оряхово и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на
18
управление гр. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. М. - Т., срещу Ц. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, за признаване за установено, че последният дължи на
дружеството сумата над 1103,00 лева до пълния претендиран и присъден размер от
2000,00 лева, представляваща част от изискуема и непогасена главница в общ размер на
2448,41 лева, по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
10.07.2012 г., сключен между "Обединена Българска Банка" АД и Ц.Г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019 г.
/видно от датата на пощенското клеймо/, до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/08.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 417/2019 г. на Районен съд – Оряхово.
ОТМЕНЯ решение № 260063 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 545/2019 г. по
описа на Районен съд – Оряхово В ЧАСТТА, с която Ц. Й. Г. е осъден да заплати на "ЕОС
Матрикс" ЕООД направените по делото разноски за сумите над 22,06 лева за държавна такса
в заповедното и исковото производство до присъдения размер от по 40,00 лева държавна
такса за заповедното и исковото производство.
ОТМЕНЯ определение № 260184 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 545/2019 г.
по описа на Районен съд – Оряхово за сумата над 110,30 лева – депозит за вещо лице до
пълния присъден размер от 200,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260063 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. №
545/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово в останалата му част.
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК
***, представлявано от управителя Р. М. - Т., да заплати на Ц. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, сумата от 89,70 лева представляваща направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК
***, представлявано от управителя Р. М. - Т., да заплати на Ц. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, сумата от 40,00 лева представляваща направени от него разноски за
държавна такса пред въззивният съд съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19