Р Е Ш Е Н И Е №2769
02.07.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен
състав в открито съдебно заседание на 28.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15159 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2,
предл. 3 вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД,
чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН и чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец П.И. М.твърди, че с нейната покойна м.М. Г. Н. и
с покойния си б.Н. И.Н. придобили в съсобственост по силата на нотариален акт
за дарение от 15.02.1975г. и нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 56784.512.184 по действащата КК и КР на гр. П. с площ от 1062
кв.м., находящ се в гр. П., кв. „П.“, ул. „П.“ № ..
На 19.09.2002г. М.Н.,
Н.Н. и П.Н. сключили договор за доброволна делба на така описания поземлен имот
– дворно място като:
1.Н.И.Н. придобил 814/1062 ид.части от имота ведно с
целия първи етаж /над приземния/ от едноетажна с приземен етаж жилищната сграда
със застроена площ от 72 кв.м., намираща се в описаното дворно място, който
етаж е със отделен вход от изток и се състои от две спални, трапезария и бокс,
вестибюл, баня с тоалетна, ведно с магазин долепен до жилищната сграда с площ от 44 кв.м. и стопанска постройка в
същото място;
2. П.И. М.придобила 248/1062 ид.части от дворното
място ведно с приземния етаж от жилищната сграда, намираща се в описаното
дворно място , който етаж е с отделен вход от юг и се състои от две спални,
трапезария и бокс, вестибюл, баня и тоалетна;
3. М.Н. получила в дял правото на ползване и живеене в
една от стаите на приземния етаж – западната спалня и общо ползване на
сервизните помещения в същия етаж. Като за уравнение на дела й Н. И.Н. предал
на М.Н. сумата от 3000 лева и на П. М.сумата от 2000 лева, която от своя страна
ги предала на М.Н..
Твърди се, че с
договора за доброволна делба от 19.09.2002г. не е било постигнато поделяне в
реални дялове за всеки от съделите на поземления имот, който бил останал в
съсобственост при което била нарушена разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН, според
която при делбата всеки сънаследник може да иска и следва да получи своя дял в
натура, а неравенството на дяловете се уравнява с пари или имот. С доброволната
делба не били оформени дялове в реална собственост, а реално са променени
дяловете в съсобствеността по отношение на поземления имот, като делът на Н.Н.
е уголемен за сметка дела на М.Н., с което се прикривал договор за дарение или
продажба, поради което и тази делба била нищожна. Твърди се още, че Н.Н. бил
заплатил на М.Н. сумата от 3000 лв., а на ищцата сумата от 2000 лв. с което
реално бил сключен не договор за делба, а на договор за продажба на ид.части.
По изложените
съображения се иска от съда да се прогласи за нищожен договора за доброволна
делба на процесното дворно място по отношение на наследниците на Н.Н. - о.Х.Г.Н. - с., И.Н.Н.
и Г.Н.Н. – с.поради нарушаване императивното изискване на закона за форма –
чл.26, ал.2, предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД евентуално да се прогласи договора за нищожен
на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН поради това,
че с делбата не са оформени реални дялове.Иска се още и на основание чл. 124 ГПК ищцата да бъде призната за собственик по отношение на ответниците на
½ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място, тъй
като след прогласяване нищожността на доброволната делба П. М.и наследниците на
покойния й б.Н.Н. получават по ½ ид.част по наследяване. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на
исковата молба от Х.Г.Н., с която предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че с договора за доброволна делба е
прекратена съсобствеността като ищцата е получила в реален дял самостоятелен
етаж от 72 кв.м., а на покойния съпруг Н.Н. се дава първият етаж над сутерена и
магазин, като паричните суми между страните са уравнение . П.И. М.е получила
приземен етаж масивна жилищна сграда от 72 кв.м и сумата от 3000 лв. В дял на
М.Н. се предоставя ограничено вещно право на ползване на приземния етаж и
същата е получила 2000 лв. от покойния си син. Твърди се, че с договора за
делба е ликвидирана съсобствеността. Оспорва се както твърдението за нищожност
поради липса на форма на договора, така и нарушаването на императива на чл. 69,
ал.2 ЗН. Твърди се, че дворното място не може да бъде разпределено реално, тъй
като представлява обща част поради което и ищцата нямало как да придобие
½ ид.част в съсобствеността. Заявява се възражение за придобиване по
давност на притежаваните от М.½ ид.части от дворното място в случай на
прогласяване нищожността на договора за делба Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на
исковата молба от Г.Н.Н., с който същата се оспорва като неоснователна и
недоказана. Прави се възражение за нередовност на исковата молба, тъй като към
делбата ищцата била в брак с Г. М., който починал и оставил за наследници освен
преживялата с. и две деца – К. Г. М. и М.М.а, които били задължителни
необходими другари. Релевират се идентични възражения с възраженията на отв.
Х.Н.. Заявява се възражение за придобиване по давност на притежаваните от
М.½ ид.части от дворното място в случай на прогласяване нищожността на
договора за делба.Ангажират се доказателства.Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на
исковата молба от И.Н.Н. с който се оспорва исковата молба. Застъпва се идентична теза с тази на първите
двама ответника за наличието на възникнала хоризонтална етажна собственост,
която обхваща дворното място, поради което и същото е неподеляемо по естеството
си, а описаните ид.части представляват общи части от това дворно място. Заявява
се възражение за придобиване по давност на притежаваните от М.½ ид.части
от дворното място в случай на прогласяване нищожността на договора за делба. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
По делото не се спори,
а и се установява, че преди сключването на договора за делба от 19.09.2002г. М.
Г. Н. е притежавала 566/4248 ид.части от процесния поземления имот, а децата й
ищцата П. М.и покойния й б.Н.Н. – всеки по 1841/4248 ид.части – нот. акт № ..г.
и нот.акт № ... Първоначално имот пл.номер 684 от кв.38 с площ от 496 кв.м. е
бил собственост на по ½ ид.част за Н.Н. и П. М.– за всеки, а
впоследствие този имот е включен в поземлен имот пл.№ 184 от кв.38 /стар/, 13 –
ти нов по регулационния план от 1982г. с площ от 1062 кв.м. като за разликата
над 496 кв.м до 1062 кв.м е съставен констативния нотариален акт от
11.09.2002г. и съгласно който са отразени притежаваните от М.Н. въз основа на
давностно владение ид.части от правото на собственост.
По делото няма данни
затова как е възникнала съсобствеността между страните по отношение на
жилищните постройки върху дворното място, до колкото ищецът не оспорва правата
на ответниците в тях. Следователно към момента на извършването на делбата
изградената жилищна сграда и магазин са били в съсобственост съобразно правата
на страните в дворното място по силата на материалното приращение съгласно чл.
92 ЗС. Вещото лице В.К. в заключението си, прието и неоспорено от страните
заявява, че площта на процесния поземлен имот е 1062 кв.м. жилищната сграда е
двуетажна, като ищцата ползва приземен етаж, а ответниците първи етаж и
магазин. Вещото лице посочва, че предназначнието на незастроената част е дворно
място. Вещото лице посочва още, че предназначението на дворното място е да
обслужва постройките като има техническа възможност за обособяването на
дворното място в два самостоятелни обекта. Вещото лице посочва и че от
техническа гледна точка е невъзжможно за всеки самостоятелен обект да се
обособи и самостоятелна част от дворното място,
Следователно, щом жилищна сграда е една с долепен до
нея магазин и не се спори затова че страните са собственици на самостоятелни
обекти от нея – приземен етаж, първи етаж и магазин, а дворното място обслужва
тази постройките, то е налице хоризонтална етажна собственост, при което
дворното място е неделимо относно частта му която обслужва постройките – така
т.1 буква „г“, „д“ и „е“ от Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС
съгласно, което парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно
свързана с отделните сгради. Не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3
ЗС и делбата на общи части. Построените жилищни и други сгради във
всеки от имотите, от които е образуван общият парцел, може да не покриват
напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план. И в този
случай делбата на парцела е недопустима.
Извършването на делбата на поземления имот от
19.02.2002г. е било допустимо само ако дворното място е така поделено, при
което единия съделител да получи в реален дял съответната част от процесния
поземлен имот, която е била незастроена, при което тази част да се обособи в
самостоятелен обект на правото на собственост, а другите съделители да получат
в изключителна собственост магазин, първия етаж и приземния етаж ведно с
ид.части от общи части върху земята съобразно притежаваната от тях застроена
площ, при което ако е нужно да се извърши уравняване на деловете на
съделителите – така решение №504 от 24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та ВС, І
ГО и др., респ. общата част да им се постави в общ дял, при което земята
придобива статут на обща част и прилежаща площ към отделните сгради.
До колкото обаче по делото не е предявен иск с
основанието по чл. 38, ал.3 ЗС съдът не се произнася относно факта допустима ли
е делбата на имота по начина, който е извършен с договора за доброволна делба
от 19.09.2002г.
Относно иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.
3 вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД – твърдяната липса на форма поради прикрито
действително съглашение за извършено дарение или покупко-продажба съдът намира,
че този иск е недоказан, тъй като от една страна няма начало на писмено
доказателство и съгласно чл. 165, ал.2 ГПК свидетелските показания за
действителното съдържание на волеизялвнието на страните са недопустими – така
Решение № 464 от 16.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1069 по описа за 2009
г. на ВКС, I г.о.. По делото няма т.нар обратното писмо (contre lettre),
разкриващо съдържанието на прикрития договор, което съдът да приеме като
извънсъдебно признание на неизгоден за страна факта, респ. което да установи
действителното съдържание на волеизявлението на всички страни по прикрития
договор и да послужи за пълно разкриване на симулацията. Дори последното да не
се приеме, нито един от свидетелите, които са били разпитани по делото Н. Й.Н.,
А. Х. и Н. Т.не заявява с категоричност действителното съдържание на
волеизявлението на страните, а именно, че М.Н. е имала за цел да наради сина си
или да му продаде притежаваните от нея ид.части от правото на собственост.
Следователно, за да се приеме, че има опорочаване на
формата за действителност на сделката е необходимо първо да се установи
наличието на привидност на сделката като твърденито на ищцата, че щом земята е
останала в идеални части, а не в реални дялове индицира на това, че целта била
да се сключи прехвърлителен договор на идеални части, а не на делба остава
изцяло недоказано и в сферата на предположенията. На базата на тези
предположения на ищеца с оглед крайния резултат на делбата и евентуалното му
несъгласие с него впоследствие процесният договор не може да бъде обявен за
недействителен.
Вън от горното и процесния договор за делба не
разкрива хипотезите някой от съделителите да не получава нито имот, нито
парично уравнение на дела си в който случай безспорно явно би било дарственото
намерение.
По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.1, предл.
първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН
Договорът за доброволна делба е нищожен, ако не
предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура, поради
липса на основание – така Решение № 196 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. №
145/2003 г., 5-членен с-в, докладчик зам.-председателят на ВКС Б. П.. В случая
това което е получила М.Н. не е право на собственост върху самостоятелно
обособен обект, а право на ползване върху една от стаите на призмения етаж,
което е ненаследимо и ограничено вещно право, но е форма на възмездяване, тъй
като това право на ползване има паричен еквивалент, освен това и М.Н. е
получила и парична сума, за която страните не спорят, че й е била изплатена
напълно приживе.
По отношение на дела, получен от ищцата досежно
поземления имот съдът отново подчертава, че този имот има специфична правна
характеристика, тъй като е резултат от обединяването на два самостоятелни
парцела единият с площ от 496 кв.м., а другият с площ от 566 кв.м., при което,
от една страна, за част от имота, която
обслужва жилищните постройки е налице хоризонтална етажна собственост, която е
неделима, а за друга част е възможна реалната й подялба. Делът, който е
получила ищцата е приземен етаж, при което тя е следвало да получи и % ид.части
от общите части върху обслужващата постройката дворно място съобразно
застроената площ, която й се пада в изключителен дял. При това положение ищцата
не би могла да получи реален дял от поземления имот тъй като към момента на
извършването на делбата в договора от 19.09.2002г. не е било отразено каква е
свободната площ на дворното място, която не е необходима за обслужването на
жилищната постройка. Това което получава ищцата са правата който произтичат в
общите части от това че е собственик на приземния етаж, които общи част не
фигурират в договора, тъй като не са изчислени ид.части от правото на
собственост върху незастроената площ. В случая обаче както вещото лице В.К.
посочи процесният имот не може да бъде поделен на 3, а на 2 поради което и
реално е невъзможно поделянето му между съделителите, без включването на общите
части, които съставляват хоризонталната етажна собственост за общо ползване от
собствениците на самостоятелните обекти..
По изложените съображения предявения иск е
неоснователен и следва се отхвърли, тъй като реалното разпределение е възможно
едва след изясняване въпроса затова в чий общ дял се поставят общите части.
Предявеният иск по чл. 124 ГПК също е неоснователен,
тъй като обуславящите го инцидентни установителни искове са неоснователни
поради което и договорът за делба има легитимиращо страните действие по
отношение на собствеността върху процения поземлен имот. До изясняването на
въпроса затова кои са общите части от хоризонталната етажна собственост.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците следва
да се присъдят сторените от тях разноски както следва: за И.Н. – сума в размер
на 800 лева, за Г.Н. и Х.Н. – сума в размер на 600 лева за всеки.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И. М.с ЕГН ********** с
адрес: *** против Х.Г.Н. с ЕГН **********, И.Н.Н. с ЕГН **********, Г.Н.Н. с
ЕГН ********** искове с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. 3 вр. с предл.
5 вр. с чл. 18 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за доброволна
делба от 19.09.2002г. поради това, че е привиден и прикрива друго съглашение
между страните – дарение или покупко-продажба, което не е сключено в
изискуемата от закона форма за действителност като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И. М.с ЕГН ********** с
адрес: *** против Х.Г.Н. с ЕГН **********, И.Н.Н. с ЕГН **********, Г.Н.Н. с
ЕГН ********** всичките с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 26, ал.1,
предл. 1 вр. с чл. 69 ЗН недействителността на договор за доброволна делба от
19.09.2002г. поради това, че съделителите не са получили реален дял;
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правна
квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че П.И. М.с ЕГН ********** с адрес: *** е
собственик на ½ ид.части поземлен имот с идентификатор № 56784.512.184
по действащата КК и КР на гр. П. с площ от 1062 кв.м., находящ се в гр. П., кв.
„П.“, ул. „П.“ № .. по отношение на Х.Г.Н. с ЕГН **********, И.Н.Н. с ЕГН **********,
Г.Н.Н. с ЕГН ********** всичките с адрес: *** като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.И. М.с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на Х.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** от 600 лева разноски за
настоящата инстанция;
ОСЪЖДА П.И. М.с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на И.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 800 лева
разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА П.И. М.с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Г.Н.Н. с ЕГН
********** *** сумата от 600 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
Е.Л.