№ 151
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. КА.манова
Я. Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500233 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 334 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1700/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено ЗД “Б. и.” АД да заплати:
(1) на А. М. И. сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 11.09.2019 и сумата 5538 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва върху двете суми за времето
от 11.11.2020 г. до пълното изплащане;
(2) на З. А. Х. сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 11.09.2019 г. и сумата 732 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва за времето от 11.11.2020 г. до
пълното изплащане,
като са отхвърлени исковете за неимуществени вреди над присъдените
размери.
Присъдени са разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от претенциите.
С определение № 1135 от 29.04.2024 г. решението е изменено в частта за
разноските по искане на застрахователя-ответник.
Недоволни от решението са останА. двамата ищци.
Ищците А. М. И. и З. А. Х. са обжалвА. решението в частта му, с която
са отхвърлени исковете им за обезщетяване на търпените от тях
неимуществени вреди до пълните предявени размери: 60 000 лв. за А. М. и 80
1
000 лв. за З. Х..
Въззивниците поддържат, че в обжалваната част решението е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Определените размери на
обезщетения за неимуществени вреди били занижени спрямо действително
претърпените от ищците болки и страдания. При съобразяване на
установените по делото физически увреждания на двамата ищци, проведеното
лечение, степента и интензитета на понесените болки, страдания и
неудобства, последиците за здравето им и перспективите за състоянието им в
бъдеще ищците считат, претенциите за обезщетения за неимуществени вреди
следва да се уважат в предявените размери – 60 000 лв. за А. И. и 80 000 лв. за
З. Х..
Отправят искане обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните
отхвърлителни части, след което исковете за неимуществени вреди да бъдат
уважени изцяло. Претендират определяте и присъждане на възнаграждение на
представлявА.я ги при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокат.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЗД “Б. и.” АД. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Излагат се аргументи за това, че присъдените от първата инстанция
обезщетения били съобразени с установените критерии за справедливост и
съразмерност, както и с установените по делото факти и обстоятелства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП,
станало на 11.09.2019 г., предизвикано от водача на МПС Н. И. М., която
управлявала автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, ищците, като пътници в автомобила,
получили физически увреждания, а в резултат на тях претърпели
неимуществени. Ищците поискА. извънсъдебно от застрахователя
обезщетение за тези вреди и след като застрахователят отказал да плати,
отправили искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за
ищцата А. М. И. и 80 000 лв. за ищеца З. А. Х., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5538 лв. за А. И. и 732 лв. за З. Х., заедно със
законната лихва.
2
Ответникът-застраховател не оспорил нА.чието на застрахователно
правоотношение, настъпването на ПТП и факта на отправени от ищците
застрахователни претенции. Възразил, че не е установена вината на водача на
автомобила. ПострадА.те допринесли за настъпването на вредите, тъй като са
пътувА. в автомобила без поставени обезопасителни колани. Оспорили
претендираните размери на обезщетения за неимуществени вреди, които били
прекомерно завишени и не били справедливи. Оспорил настъпването на
имуществени вреди.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са нА.це
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, и присъдил в
полза на ищцата А. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лв. и за имуществени вреди в размер на 5538 лв., а в полза на ищеца З. Х. –
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени
вреди в размер на 732 лв. Присъдена била законна лихва върху обезщетенията,
считано от 11.11.2020 г. до пълното изплащане на сумите. До претендираните
размери на обезщетенията за неимуществени вреди исковете били отхвърлени
като неоснователни. Присъдени са разноски съразмерно с
уважената/отхвърлената част от исковете.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е вА.дно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно нА.чието на
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник
по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача на
автомобила, в който са пътувА. ищците; нанесени на ищците физически
травми, довели до неимуществени вреди от търпените болки и страдания и
причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищцата
има право на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 30 000 лв., а
ищецът – до размер от 40 000 лв. До тези размери на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, както и по отношение на присъдените
обезщетения за имуществени вреди, вкл. за законната лихва върху главниците,
първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила.
С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция остава само въпросът за
размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
3
За да определи паричния еквивалент на понесените от пострадА.те А. И.
и З. Х. страдания от получените физически увреждания, съдът съобрази
техния брой, вид, характер, проведеното лечение, настъпилите усложнения и
степента на възстановяване.
Ищцата А. И., която е пътувала на предната дясна седалка в автомобила
с поставен обезопасителен колан вследствие на катастрофата е получила
билатерална фрактура на тялото на долна челюст с дислокация на костните
фрагменти; импресионна фрактура на дъгата на лява зигоматична кост;
контузия на главата, комоцио церебри; оток и кръвонА.дания на лицето и
очите. Извършена е оперативна интервенция и фиксация на костните
фрагменти с два броя реконструктивни плаки с 6 отвора, фиксирани с по 4
винта, по време на която е извършена и елевация на компресионната фрактура
на зигоматичната кост. Постоперативният период е преминал без усложнения.
Въпреки проведеното лечение е била затруднено дъвченето и говоренето. При
този тип фрактури възстановяването продължава между 45 дни и 2 месеца.
Мозъчното сътресение отзвучава за 20-25 дни, а останА.те наранявания за
около 7-15 дни. Към момента на прегледа от вещото лице металните импланти
не са отстранени. Почти пет години след увреждането няма пълно
възстановяване и не се очаква такова – ищцата трудно се храни, приема течна
храна, спи на гръб, периодично се запушва слюнчената жлеза. Няколко пъти
са правени зъбни протези, но продължава да се храни трудно. Тези
обстоятелства се установяват от заключението на в.л. д-р Хр. и показанията на
свид. С. А..
Ищецът З. Х., който е пътувал на задната дясна седалка в автомобила с
поставен обезопасителен колан, е получил фрактура на горна челюст вляво и
стената на горночелюстен синус с излив на кръв; фрактура на долна челюст
вляво – двуфрагментна; контузия на главата, комоцио церебри; разкъсно-
контузни рани и охлузвания. Опериран е, като са били поставени 2 бр. плаки с
по 4 отвора – 8 винта. Извършена е стабилизация на максилата с 2 бр. плаки с
по 4 отвора – 8 винта и стабилизация на орбитата с плака с 6 отвора – 6 винта.
Затруднено е било дъвченето и говоренето близо 6 месеца. При прегледа от
вещото лице се установява липса на чувствителност в лявата инфраорбитална
и лява субментална област на лицето, намален слух в лявото ухо, отслабено
зрение в лявото око, загуба на образ за секунди при рязко навеждане и
изправяне. Имплантите не са отстранени. Не е настъпило пълно
възстановяване и промените са трайни. Тези обстоятелства се установяват от
заключението на в.л. д-р Хр. и показанията на свид. Н..
Съобразявайки тези обстоятелства (вида и тежестта на нараняванията,
проведеното лечение, степента на възстановяване, трайните последици за
здравето на ищците) ведно с лимита на застрахователното покритие,
индициращ икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че
справедливи са обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за
ищцата А. И. и 60 000 лв. за ищеца З. Х., които се дължат заедно със законното
лихва от 11.11.2020 г..
4
Поради частично несъвпадане на изводите на инстанциите обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете на
ищците за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над присъдената
сума от 30 000 лв. до 50 000 лв. за А. И. и за разликата над присъдената сума
от 40 000 лв. до 60 000 лв. за З. Х..
При този изход на делото първоинстанционното решение, както и
определението, с което то е изменено на осн. чл. 248 ГПК, следва да се отмени
и в частта за разноските, след което те да се преизчислят за първата инстанция.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищците дължат на
застрахователя разноски за първата инстанция, както следва: А. И. – сумата
2780 лв. с вкл. ДДС; З. Х. – сумата 4170 лв. с вкл. ДДС.
На адв. К., който е представлявал двамата ищци безплатно на осн. чл. 38
от Закона за адвокатурата, ще се определи възнаграждение в размер на 4000
лв.
В тежест на ответника ще се възложи на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата
за производството в първата инстанция държавна такса – 4000 лв.
На осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. ще се
присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2000
лв.
Въззиваемият застраховател има право на разноски съразмерно с
неоснователната част на въззивната жалба. Сторил е разноски за платен
адвокатски хонорар в размер на 8400 лв. с вкл. ДДС. Възражението за
прекомерност на хонорара е основателно. Съобразявайки характера на спора,
обема на извършената работа по защитата на ответника, ниската фактическа и
правна сложност на делото и размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, служещи
за необвързващ съда ориентир, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на пълномощника на застрахователя за въззивното
производство следва да се намА. до 5400 лв. Съразмерно с успешната защита
срещу жалбата на ищците на застрахователя следва да се присъдят разноски в
размер на 2250 лв.
В тежест на ответника ще се възложи на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
дължимата за въззивното производството държавна такса върху допълнително
присъдените суми – 800 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 334 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1700/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частите, с които е отхвърлен
искът на А. М. И. против ЗД “Б. и.” АД за обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер от 30 000 лв. до размера от 50 000 лв. заедно със
законната лихва; е отхвърлен искът на З. А. Х. против ЗД “Б. и.” АД за
5
обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 40 000 лв. до
размера от 60 000 лв. заедно със законната лихва, както и в частта за
разноските, както и определение № 1135 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1700/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на А. М. И.,
ЕГН **********, от гр. А., ул. З. № 3, допълнително сумата 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на ПТП, станало на 11.09.2019 г., при управление на МПС с рег. № ******,
заедно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до пълното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на З. А. Х.,
ЕГН **********, от с. С., община С., ул. Ч. № 2, допълнително сумата 20 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, станало на 11.09.2019 г., при управление на МПС с рег. №
******, заедно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до пълното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на адвокат
Я. Г. К. от АК – Бургас с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. А. Д. № 4, партер,
сумата 4000 лв. – възнаграждение за оказаната на А. М. И. и З. А. Х. безплатна
правна защита в производството по гр.д. № 1700/2023 г. на Окръжен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, от гр. А., ул. З. № 3, да заплати на
ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, сумата 2780 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска
.
ОСЪЖДА З. А. Х., ЕГН **********, от с. С., община С., ул. Ч. № 2, да
заплати на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, сумата 4170 лв. –
разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената
част от иска му.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1700/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на бюджета
6
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса за
въззивното производство в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Д. Б. № 76, да заплати на адвокат
Я. Г. К. от АК – Бургас с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. А. Д. № 4, партер,
сумата 2000 лв. – възнаграждение за оказаната на А. М. И. и З. А. Х. безплатна
правна защита в производството по в.гр.д. № 233/2024 г. на Апелативен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, от гр. А., ул. З. № 3, и З. А. Х.,
ЕГН **********, от с. С., община С., ул. Ч. № 2, да заплатят на ЗД “Б. и.” АД,
ЕИК **********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Д. Б. № 76, сумата 2250 лв. с вкл. ДДС – разноски за въззивното
производство, от които 1000 лв. за защитата срещу жалбата на А. И. и 1250 лв.
за защитата срещу жалбата на З. Х..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7