Определение по дело №2202/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.27 ал.1 от Закона за закрила на детето и е образувано по жалба от Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв.Б. Г. при АК – Варна против Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Т. за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Д., общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.

С молба с.д. №13390/26.09.2024г по електронен път, както и в проведеното на 27.09.2024г открито съдебно заседание жалб.Р. Т. лично моли съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед в хипотезата на чл.166 от АПК.

Ответния административен орган не изразява становище по това искане.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената заповед като предварителна административна мярка с оглед предстоящо производство по чл.27 ал.2 от ЗЗД, малолетното дете на жалбоподателката Д. Л. Т., [ЕГН], е настанено спешно в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Й. Л. Д. и Д. Т. Д., на настоящия им адрес в обл.Д., общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето. Посоченото в заповедта правно основание за това произнасяне е чл.26 ал.1 вр.чл.4 ал.1 т.2, чл.25 ал.1 т.4, чл.27 ал.1 от ЗЗДетето, и чл.33 ал.1 от ППЗЗДетето. В заповедта е включено и разпореждане на осн.чл.60 от АПК и чл.27 ал.1 от специалния Закон за предварително изпълнение на заповедта с оглед охраняване интересите на детето.

От обстоятелствената част на оспорената заповед се установява, че от м.юли 2022г, в нарушение на уредените с влязло в сила решение 4202/19.10.2017г по гр.д. №5295/2017г по описа на РС – Варна, 14-ти с-в, в з.с. от 01.10.2020г, упражняване на родителските права от майката Р. Т. и режим на лични отношения с бащата Л. Т., малолетното им дете Д. живее в разширеното семейство на баща си Л. Д. и съпругата му Т. С., и прародителите си по бащина линия Й. и Д. Д., в [населено място], общ.Т., вместо с майка си Р. Т. в [населено място]. Посочено е, че още през м.юли 2023г бащата и синът му са посетили ОЗД при ДСП – Тервел, където детето е заявило, че отказва да се върне при майка си в [населено място]; че за времето от м.август 2022г, когато ДСП – Тервел е започнала работа по случая, до издаване на заповедта прз м. септември 2024г, са осъществени общо 16 опита за предаване на Д. на майка му чрез съдебни изпълнения, като всички те са били неуспешни и травматични за детето; описани е предприетия през м. май 2024г опит за настаняване на малолетния в Кризисен център и поисканата полицейска закрила предвид действащи към онзи момент заповеди по ЗЗДН, ограничаващи контактите между детето и баща му и неговите родители, което не е осъществено; цитирано е съдебното решение по гр.д. №413/2023г на РС – Варна, с което на осн.чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН родителите и малолетното дете са задължени да посещават и ползват специализирана социална услуга, предоставена от ЦОП към Фондация „Владиславово“, КСУ „Аспарухово“, която не е изпълнявана от бащата дори и след принудително сключения от него договор с услугата. В заповедта е описано търсеното от ДСП – Тервел съдействие от различни образователни институции във връзка с необходимостта детето да продължи образованието си, прекъснато след завършен втори клас в ОУ „Св.Патриарх Евтимий“ в [населено място] през учебната 2021/2022г – единственото учебно заведение, в което майката, упражнявайки предоставените й родителски права, е изявила желание детето да посещава учебни занимания, съотв. невъзможността бащата да запише малолетното дете в учебно заведение на територията на Община Тервел. Посочено е, че непосещаването на училище две поредни години и изолирането от училищната среда и общуването с връстници поставя малолетния в много висок риск и застрашава неговото интелектуално, духовно, психическо и емоционално израстване. Прието е, че изложеното налага да бъде предприета мярката по чл.5 от ЗЗДетето, като се изберат други лица, които да заместват биологичните родители до разрешаване на конфликта между тях. Изложени са съображения, че от средата на 2022г до м.септември 2024г детето е живяло основно с баба си и дядо си по бащина линия в [населено място], които са участвали непрекъснато в обгрижването му и задоволяване на основните му материални и емоционални потребности; че къщата, която обитават, е в дорбо техническо състояние и хигиенно-битови условия, а детето има самостоятелна стая, обзаведена с вещи за обичайна употреба; че двамата прародители са в добро здравословно състояние и имат постоянни доходи от пенсии и аренда на земеделска земя; че те са от кръга на роднините, с които към момента детето има изградена най-силна емоционална връзка, доверие и чувство за сигурност; че прародителите са подписали декларация за съгласие по чл.24 ал.3 от ППЗЗДетето в тяхното семейство, че спрямо тях няма действащи заповеди по ЗЗДН, а ДСП – Тервел е оценила положително годността им да поемат грижите за Д..

От доказателствата по делото се установява, че на жалб.Т. е съобщено за издаването на оспорената заповед на 19.09.2024г, като до момента на о.с.з. на 27.09.2024г заповедта не й е връчена. Жалбата против същата е входирана в АС – Варна на 20.09.2024г, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК.

От своя страна депозирането на искане по реда на чл.166 от АПК не е ограничено със срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта на директора на ДСП – Т., и това условие е изпълнено в настоящия казус. От друга страна от приобщеното като доказателство по делото решение №4202/19.10.2017г по гр.д. №5295/2017г по описа на РС – Варна, 14-ти с-в, в з.с. от 01.10.2020г, е видно, че упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. е предоставено на майка му – жалб.Р. Т., с оглед на което тя е адресат на заповедта по чл.27 ал.1 от ЗЗДетето, т.е. тя е активно легитимирана да оспорва заповедта от 19.09.2024г на директора на ДСП – Т. като засягаща законните й права и интереси, респективно – и да поиска спиране на изпълнението й по реда на чл.166 от АПК в хода на висящото съдебно производство по оспорването й. Поради изложените съображения съдът приема, че искането е отправено своевременно и от легитимиран субект при наличие на правен интерес, т.е. същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество обаче, искането се преценява като неоснователно.

Процесната заповед се обжалва по реда на чл.27а от ЗЗДетето, като съгласно изричната ал.1 на текста жалбата няма суспензивен ефект, т.е. тя не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът постанови друго. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за спешно настаняване на детето по реда на чл.27 от ЗЗДетето е допуснато еx lege, т.е. че в тези случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния Закон.

Горното от една страна означава, че административният орган не дължи мотивиране на допуснатото предварително изпълнение, понеже това става по силата на закона, т.е. той не дължи нито да посочи кои предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК счита, че са налице в този случай, нито да доказва наличието им. От друга страна изложеното означава, че в този случай е допуснато разместване на определената с чл.170 ал.1 от АПК доказателствена тежест, и жалбоподателката (в случая и молителка по отношение на молбата за спиране на предварителното изпълнение) следва да докаже наличието на такъв свой правен интерес, който е достатъчно важен, равен и противопоставим на интересите по чл.60 ал.1 от АПК. Формулирано по различен начин – допуснатото по силата на специалния Закон предварителното изпълнение може по изключение да бъде спряно от съда при установяване на нормативно регламентирани условия. Доколкото такива не са регламентирани в ЗЗДетето, приложение следва да намери общата норма на чл.166 ал.2 от АПК, приложима по препращането на ал.4 на текста, съдържаща основанията, при които може да се допусне предварително изпълнение на актовете. Т.е. за да постанови поисканото спиране по реда на чл.27а ал.1 от ЗЗДетето на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по чл.27 ал.1 от същия Закон, съдът следва да установи наличието на някое от основанията по чл.60 ал.1 от АПК за жалбоподателката. Нещо повече – освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта от 19.09.2024г на директора на ДСП – Тервел.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Н. първо място в настоящия случай въпреки дадените с определение №9592/26.09.2024г изрични указания, жалбоподателката нито твърди, нито представя доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорената заповед засяга нейни особено важни лични интереси, или би довело до причиняване на особено съществени неблагоприятни последици конкретно за самата нея, т.е. наличието на тази първа предпоставка от една страна е недоказано към настоящия момент; от друга – в конкретния случай интересът на детето от мярката за закрила по чл.4 ал.1 т.2 от Закона, предприета с оспорената Заповед, е защитен с оборима законова презумпция с чл.27а ал.1 от ЗЗДетето по преценка на законодателя. Такъв свой нарушен или застрашен интерес – равен и противопоставим на интереса на малолетното дете по см.чл.166 ал.2 вр.чл.60 ал.1 от АПК – жалбоподателката не сочи и не доказва в случая.

Н. второ място в случая не е посочено и никакво ново обстоятелство по см.чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК, т.е. такова, което не е било налице при постановяване на оспорената Заповед, а е възникнало или настъпило в периода 19.09.2024г до 27.09.2024г, което би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество на оспорената му заповед, поради което съдът в този си състав приема за недоказана и втората изискуема с чл.166 ал.2 от АПК предпоставка за поисканото спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА.

В обобщение на изложеното съдът намира, че в конкретния казус жалбоподателката не е оборила установената с чл.27а ал.1 от ЗЗДетето законова презумпция, т.е. не е доказала свой личен интерес, равен или противопоставим на интереса на малолетното й дете да пребивава в емоционално стабилна и комфортна за психичното му здраве среда, сред роднини, към които е привързано и с които желае да съжителства до момента на постановяване на решение по чл.28 от ЗЗДетето, което квалифицира молбата й по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗЗДетето, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващата би могла да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението – при възникване на нови релевантни обстоятелства или опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за нея.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И.:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], за спиране на допуснатото по силата на чл.27а ал.1 от ЗЗДетето предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Тервел за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Д., общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителката чрез адв.Г..