РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в закрито заседание на шести април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Майя Йончева
при секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4238 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.247 и по чл.248 ГПК.
С решение №260171/19.01.2021г. по
делото съдът е признал за установено по отношение на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, че Н.В.В. не му дължи сумата 836 лв по идентификатор за
кредит №454028, съгласно справка на БНБ-Централен кредитен регистър с изх.
№БНБ-32359/15.06.2020г.
Ищецът Н.В.В., чрез пълном. адв. Л.Д. иска
съдът да допълни и/или измени
постановеното решение в частта за разноските, като постанови диспозитив по
искането му за разноски, респ. да отстрани очевидна фактическа грешка.
Насрещната
страна по искането - ответникът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
процесуалния си представител не възразява срещу направеното искане за допълване
на решението в частта за разноските.
Молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето
защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното
материално право. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК въвежда изключение от този
принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. Посочените две
предпоставки в чл.78, ал.2 ГПК следва да са кумулативно
осъществени, за да е осъществен фактическия състав на чл.78, ал.2 ГПК.
По въпроса за отговорността за разноските по делото съдът
е изложил подробни фактически и правни съображения, като е аргументирал
становището си, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване
на иска, поради което той не дължи на ищеца направените от него разноски,
съгласно правилото на чл.78, ал.2 ГПК. Изложените мотиви по този въпрос не е
необходимо да бъдат повтаряни в настоящото производство и не са налице
основания съдът да промени разбирането си относно отговорността за разноските
по делото.
В подадения
отговор на исковата молба ответникът също е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като е поискал възлагането им в тежест на ищеца,
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
В случая становището
от 26.03.2021г. на ответника
е
подадено след определения в чл.248, ал.1 ГПК
срок, поради което искането не може да бъде
съобразено.
При това положение съдът намира, че молбата
на ищеца за присъждане на разноски следва да се отхвърли.
По молбата по чл.247 ГПК:
Молбата е неоснователна.
Явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формирана истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. В случая, не е налице очевидна
фактическа грешка, тъй като формираната истинска воля на съда, личаща от
мотивите, съответства на обявяването й в диспозитива на решението.
Съдът не е допуснал очевидна
фактическа грешка, поради което не следва да се допусне исканата поправка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.В.В. ***, ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител за допълване и/или изменение на решение №260171/19.01.2021г.
по гр. дело №4238/2020г. на Русенски районен съд в частта за разноските, респ.
за поправка на очевидна фактическа грешка.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия: