Р Е Ш Е Н И Е
Номер 541
/19.04.2023 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар:
Добринка Долчинкова
прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 496 по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от
„Тием бийч” ООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Й., против Решение № 135/25.01.2023г по АНД № 4814/2022г. на
ВРС, ІІІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП НП
№654830-F668718/12.08.2022г и наложените на дружеството шест Имуществени санкции
в размер на по 500лв. – всички на осн.чл.355 ал.1 от КСО.
Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по изричното препращане
на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на
обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е анализирал събраните
доказателства, респ. установените факти, вместо което безкритично е възприел
описаното в НП, което е резултирало в липса на мотиви в подкрепа на окончателния
извод за законосъобразност на постановлението; че съдът не е изложил мотиви по
голяма част от възраженията им срещу НП, както и по доводите им за
незаконосъобразността му; оспорва се и извода на ВРС за неприложимост на чл.28
от ЗАНН в конкретния случай, като са изложени доводите на касаторите, че този
пропуск е довел до незаконосъобразност на обжалваното въззивно съдебно решение.
С тези аргументи са настоява за отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с
него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание дружеството-касатор не се
представлява.
Процесуалният
представител на касационния ответник – ст.ю.к. Тодорка Алекснадрова е депозирала писмени бележки със становище за
неоснователност на касационната жалба, като претендира за отхвърлянето й и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни иписмени доказателства, с проверяваното си
решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 06.07.2022г
служители на ЦУ на НАП, сред които и св.П.Д.– Б., извършили проверка на ресторант
„Жар“ на ***в гр.Варна, стопанисван от „Тием Бийч“ ООД. В хода на последващата
документална проверка било установено, че дружеството е осигурител по см.чл.5
ал.1 от КСО на наетите от него по трудов договор лица, и в това си качество е адресат на
задължението да подава декларации обр.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г с данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд гарантирани вземания на работниците, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, за всеки от
своите работници. Св.Б. установила, че декларации обр.1 за м.април 2022г,
дължими до 25.05.2022г, били подадени със закъснение на 16.06.2022г. за
следните работници: М.Ст.Й., ЕГН **********, Н.Е.В., ЕГН **********, Р.Д.И.,
ЕГН **********, Св.Е.П.ЕГН **********, Я.Д.Я., ЕГН **********, и Я.Г.Е., ЕГН **********
– факти, потвърдени и при личния й разпит в хода на съдебното следствие пред
ВРС. За така установените шест отделни нарушения, всяко от които квалифицирано
по чл.4 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г на министъра на финансите
вр.чл.5 ал.4 от КСО компетентното длъжностно лице съставила АУАН от 21.07.2022г
против дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения
с аргументи, че от нарушението не са настъпили каквито и да било вредни
последици, че дължимата декларация е подадена доброволно, че са настъпили
извънредни обстоятелства (кражба на технически устройства от офис на
дружеството, възникнал пожар и технически и софтуерни проблеми), за които били
приложени писмени доказателства. Отправено било искане случаят да бъде приет за
маловажен и на дружеството да бъде отправено предупреждение, а в евентуалност –
да им бъде наложено минимално наказание. Въз основа на акта било издадено и НП,
с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушенията, и след като преценил възражението против
акта като неоснователно, на осн.чл.355 ал.1 от КСО наложил на дружеството шест
отделни имуществени санкции от по 500лв.
При така установената
фактология въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН; АУАН и НП са съобразени със
съдържателните изисквания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН; вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво се организира защитата; посочени са нарушените материално-правни
норми и наложената санкция е индивидуализирана, т.е. че в хода на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на
защита на санкционираното дружество като самостоятелни основания за отмяна на
НП.
По приложението на
материалния закон съдът приел, че нарушението е обективно съставомерно предвид
доказаните факти – качеството „осигурител“ на дружеството по отношение на
шестте работници, т.е. адресат на задължението по чл.5 ал.1 от КСО да подаде
декларации обр.1 за м. април 2022г за всяко от тези лица в срок до 25.05.2022г,
както и закъснялото им подаване чак на 16.06.2022г. Предходният съдебен състав
приел, че обективно съставомерното нарушение правилно е квалифицирано по чл.5
ал.4 т.1 от КСО вр.чл.2 ал.1 вр.чл.4 ал.1 т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г, а
наложените санкции – всяка от които в специалния минимум по приложимия чл.355
ал.1 от КСО, е справедлива.
Въззивният съд
обсъдил и отхвърлил релевантните възражения на настоящите касатори. Така на
първо място посочил, че не споделя възраженията им за несъставомерност на
нарушенията поради макар и по-късното, но изплащане на задълженията на
работодателя за осигуровки на всяко от шестте лица – поради причина, че законът
не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в
срок, а осигурителят е следвало да организира дейността си по начин, който да
му позволи да изпълни задълженията си в срок, вкл. и като осъществи подбор на
лицата, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си, както и да
ги контролира в този процес. Въззивният съд е отказал да квалифицира случая
като маловажен, като е посочил, че доколкото се осъществява чрез бездействие,
продължителността на същото е без значение за обществената опасност на
деянието; липсата на вредни последици за фиска не може да обоснове маловажност,
понеже нарушението е формално и вредните последици не са елемент от обективния
му състав, т.е. тяхното наличие или липса не влияе върху съставомерността на
деянието; а и конкретният случай не разкрива признаците на маловажност, поради
което и не е налице това основание за отмяна на НП съобразно константната
съдебна практика. С тези съображения съдът потвърдил изцяло НП, като присъдил в
полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата касационна
инстанция преценява достигнатите от предходната крайни правни изводи като
доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се
позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.1 от АПК.
Наведените касационни
основания са неоснователни.
На първо място
твърденията, че въззивният съд не бил анализирал събраните доказателства,
респективно – установените факти, се опровергава от съдържанието на
проверяваното решение. В него са изложени приетите за установени факти от съда,
цитирани са доказателствата – гласни и писмени, въз основа на които е извършена
преценката за доказаност на административното нарушение, изложени са
съображения кои от тях и по какви причини се кредитират. Поради това като
несъответно на действителността се преценява възражението за липса на мотиви на
решението, напротив – от съдържанието му се установява еднозначно и конкретно
какви релевантни факти е приел за установени съдът, въз основа на какви
доказателства, и какви са мотивите му по приложението на процесуалния и на
материалния закон. Несподеляемо е и възражението, че въззивният съд не бил
изложил мотивите си относно „множеството“ възражения за незаконосъобразност на
НП. От една страна възраженията не са многобройни, от друга страна не всички от
тях са релевантни към казуса, а съдът дължи обсъждане само на последните. Така
въз основа на преценката, направена от ВРС в конкретния случай, в проверяваното
решение се съдържат мотиви и аргументи относно наличието на всички елементи от
обективния състав на нарушенията, относно спазването на процесуалните правила и
правилното приложение на материалния закон при издаване на НП. В случая се
касае за формални административни нарушения, осъществени чрез бездействие –
закъсняло подаване на общо шест декларации обр.1, които при това в нито един
момент в хода на административнонаказателното и на съдебното производство не са
били оспорени от дружеството-касатор, нито са били опровергани с надлежни
доказателства. Фактическата обстановка по осъществяване на тези нарушения не е
сложна и не предполага излагане на пространни мотиви, а наличните такива в
случая съдържат отговори и обсъждане на всички релевантни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност въпроси. Отделно от това – съществени
процесуални нарушения в хода на АНП и на съдебното производство са само онези,
които са ограничили или осуетили правото на защита на санкционираното дружество
– конкретни твърдения за такива обаче в кориците на делото липсват, вместо
което се поддържа общо и неконкретизирано основание „допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила“, но такива – противно на поддържаното от
касаторите – не бяха констатирани от настоящия съдебен състав. Напротив – в
случая дружеството е реализирало адекватно и в пълен обем правото си на защита
и пред двете съдебни инстанции. Не на последно място – въпреки че поддържат
твърденията си за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и
в касационната жалба касаторите не излагат многобройните смекчаващи
отговорността им обстоятелства, които според тях отличават конкретното им
нарушение от останалите такива от същия вид, и които могат да мотивират извод
за приложението на претендирания институт, а поддържането на тезата, че случаят
е точно такъв само по себе си не е достатъчно за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Наложените имуществени санкции са в специалния минимум от по 500лв по
санкционния чл.355 ал.1 от КСО, и настоящата инстанция счита, че същите са
изцяло съответни на тежестта на нарушението, което има за предмет закъсняло с
повече от 3 седмици подаване на декларации обр.1 за 6 (шест) осигурявани от
дружеството-касатор лица, и че не е единственото установено в хода на
проверката нарушение от този вид, при все че е първо по ред.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с проверяваното си решение. То
не е обременено с релевираните касационни пороци, а в хода на задължителната
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания
за отмяна или ревизия, поради което същото следва да бъде оставено в сила,
респ. жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на
осн.чл. 143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 изр.1
от
АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
135/25.01.2023г по АНД № 4814/2022г. на ВРС, ХХІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Наказателно постановление № 654830-F668718/12.08.2022г и наложените на „Тием Бийч” ЕООД – Варна, ЕИК *********, шест Имуществени санкции в размер
на по 500лв. – всички на осн.чл.355 ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА „Тием
Бийч” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Й., да
заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.