№ 124
гр. А.град, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А.ГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200623 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 09.09.2025г. от „А.“ ЕООД с ЕИК***
представлявано от П. А. А., чрез адв. Б. К. от АК Смолян, против Електронен фиш за
налагане на глоба № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А
„ПИ“/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на „А.“ ЕООД с адрес на управление: гр. Смолян, ***,
ЕИК *** представлявано от П. А. А. е наложена имуществена санкция в размер на
2500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата /ЗП/заплащане на такса в размер на 146.00 лв.
Управителя на дружеството жалбоподател П. А. А. не се явява лично по делото,
като чрез отразеното в подадената от адв. К. жалба, оспорва изцяло вмененото с
обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен и неправилен, както и издаден в противоречие на материално
правните форми, както и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие на закона. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Адв. Б. К. също не се явява в съдебно заседание, като чрез депозираните
допълнителни молби, навежда доводи за отмяна, като изцяло поддържа изразеното
становище в подадената жалба и допълнително сочи, че е изтекъл и предвидения от
1
закона давностен срок.
В хода на съдебното следствие на се явява представител на въззиваемата страна.
От депозираните писмени становища от юрисконсулт С.Л.Г. , в качеството й на проц.
представител на АПИ се установява,че тя оспорва подадената жалба и възраженията
на повереника, като моли за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен.
Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при
отмяна на обжалвания фиш,прави възражение за прекомерност и моли за намаляване
на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 30.08.2022г. в 08.15 часа
в Община А.град на път 86, км. 28+570, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
посока намаляващ километър, чрез автоматизирано устройство №30862,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси -
/ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км. 28+570,
било установено нарушение с ППС- специален автомобил Скания 114, peг. №
СМ8305АН, с обща технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 2, без ремарке, за което не е била заплатена дължимата
държавна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и проверени по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.
В действителност анализа на приложените по делото доказателства установяват, че
при съставяне на обжалвания ЕФ са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които налагат неговата отмяна.
Безспорно по делото се установява, че собственик на заснетото ППС –
специален автомобил Скания 114, peг. № СМ8305АН, с обща технически допустима
максимална маса 18600, брой оси 2, категория N3, е именно „А.“ ЕООД. За същото
ППС се отнася текста на чл. 10, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, съгласно който
„За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: т.2 такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
2
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията
на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и
се определя за всеки отделен път или пътен участък“. В чл.10б, ал.1 от ЗП /в сила към
30.08.2022г./ е посочено, че „Тол таксите се диференцират в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък“.
В чл.10б, ал.4 от ЗП /в сила към 30.08.2022г./ е посочено, че „Размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7,
или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут
като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е
бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал.
7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси“.
В чл.10б, ал.3 от ЗП /в сила към 30.08.2022г./ е посочено, че „Тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането є дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки“.
В чл.10б, ал.5 от ЗП /в сила към 30.08.2022г./ е посочено, че „Когато не е
възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които
не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна
инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или
ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.“
Условията и редът за събиране на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и
чл.10б, ал.5 от ЗП, начините за изчисляването и заплащането им, са регламентирани с
приетата Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние приема с Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018
3
г. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата /в сила към 30.08.2022г./, „ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата могат да ползват платената пътна мрежа след
предварително заплащане на тол такса за деклариран предварително заявен маршрут“.
От текста на чл. 16, ал. 2 от Наредбата се установява, че „При предварителното
заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, която позволява на едно пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата да премине
еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна
точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са
повече от четири“. От приложените по делото писмени доказателства се установява,
че за заснетото на 30.08.2022г. в 08.15 часа ППС- специален автомобил Скания 114,
peг. № СМ8305АН, с обща технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
което е категория N3, е било без платена тол такса и съответно е нямало и издадена
маршрутна карта важаща за пътен /тол/ сегмент № **********, намаляващ километър,
намиращ се път 86, 28+570 в участъка Бачково-А.град-участък 1. Мястото се
установява от съпоставка от номера на сегмента посочен в изготвено експертно
становище от 10.10.2025г. стр.2 но лист 27 от съд.дело, където е посочено и
местонахождението на автоматизираното устройство СКТ №30862 с отразеното в
списъка на тол сегментите разположени на републиканските пътища. Списъка на
видовете, пътища, тол сегменти и техния обхват е посочен приложение към приетото
на основание чл.10, ал.3 от ЗП Решение № 101 от 20.02.2020г. на МС за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние
– тол такса. Предвид това, че за заснетото ППС не е била платена дължимата пътна
такса, то установеното прави нарушението съставомерно по чл. 102, ал.2 от ЗДвП. От
жалбата и допълнението се установява, че дори не се оспорва факта, че заснетото
МПС е било без платена такса и маршрутна карта. Съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП
„Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него“. Доколкото по делото няма данни ППС да е имало ползвател, то
адресат на тази норма се явява именно собственикът „А.“ ЕООД. За нарушение по този
текст, към 30.08.2022г. в действителност е следвало да намери приложение чл. 179,
ал.3б от ЗДвП, съгласно който „Собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът
е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“ Към настоящия
момент, съгласно текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за нарушенията по чл.179, ал.3б от
4
ЗДвП, заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3 може да бъде издаден
електронен фиш, какъвто е бил издаден и е предмет на настоящето дело. В случая
обаче, следва да бъде съобразено и това, че установеното нарушение е на 30.08.2022г.,
като към онзи момент текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и възможността за издаване на
ЕФ е бил приложима само за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, като това не е било
налично за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е следвало тяхното
установяване и санкциониране да стане по общия ред предвиден по ЗАНН, т.е.
съставяне на актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления. Издадения ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се
отмени само на това основание.
Основание за отмяната на ЕФ се явява и обстоятелството, че наложената спрямо
собственика „А.“ ЕООД имуществена санкция противоречи на т. нар. „принцип на
пропорционалност“. За приложението на този принцип, от значение се явява
разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП. Анализа на същата, на практика дава
основание да се направи извод, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламенти на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните
постановки на решение по дело № С-61/2023 г., както и на решението по обединени
дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната
санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3б от ЗДвП не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен
размер от 2500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се
отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин,
гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на
частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.
179, ал. 3б от ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай
би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга
норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.
3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В този смисъл е направеното възражение в жалбата, като тя се
явява основателна и следва да бъде уважена. В изложения контекст, и тъй като
наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ следва да
бъде отменен.
Анализа на обстоятелствата по делото установява, че след издаване на
обжалвания ЕФ, но преди неговото връчване са настъпили нови такива, които се
явяват също основание за неговата отмяна.
5
Същото се съдържа в обстоятелството, че от издаване на обжалвания ЕФ до
неговото връчване е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 80, ал.1, т.5 от
НК, което налага да бъде постановена неговата отмяна. Съгласно задължителните
указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т.д. №
1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната
отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В
диспозитивът на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното
постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по
чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е
обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В случая
по делото, изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила
електронен фиш по арг. от текста на чл. 82, ал. 2 във вр. чл. 64 от ЗАНН. Основания
въпрос на който следва да се даде отговор, е дали е изтекла давността за преследване
по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. чл. 81 от НК по препращане от чл. 11
от ЗАНН. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години. Безспорно е, че нарушението в случая е било извършено на
30.08.2022г. на която дата ППС-то е било и заснето от автоматизираното устройство
СКТ №30862. По делото няма приложени конкретни доказателства, на коя точно дата е
бил съставен обжалвания ЕФ, като следва да се приеме, че той е съставен на
30.08.2022г. Т.е. на датата на която е била установено нарушението за АНО вече е
имало достатъчно информация за вида на нарушението, самия нарушител и неговите
данни. Дори условно да се приеме, че със съставяна на обжалвания ЕФ е бил
прекъснат срока от довършване на нарушението, то приложимите правила визирани в
НК за определяне на изтеклата давност, установяват, че обикновената давност за
преследване е изтекла на 16.08.2025г. Датата на издаване на фиша представлява
действие на надлежен орган /АНО/, предприето за административнонаказателно
преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК. След издаване на фиша, е
започнала да тече 3-годишната давност, която не е била прекъсвана и изтекла до
6
действието по връчване на фиша, което според известието за доставяне е станало на
02.09.2025 г. Поради непрекъсване на този тригодишен срок, в случая няма как да
намерят приложение правилата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно който „Независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден чл.80, ал.1 от НК“.
Съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт. Този
правнозначим за административно-наказателното преследване факт е настъпил преди
връчването на обжалвания ЕФ и следва да бъде отчетен служебно от настоящия съд.
Налице е основание за погасяване на административнонаказателната отговорност за
нарушението, извършено на 30.08.2022г.
От горното следва извода, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла
обикновена давност за наказателното преследване, а административно-наказателното
производство следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява в съответствие със закона, но разгледано по същество то няма как да бъде
уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно и преупълномощаване /листи 11 от съд.дело/ се
установява, че от страна П. А. като представител на жалбоподателя „А.“ ЕООД е било
упълномощено адвокатско дружество „К. и Съдружници“ от гр.Смолян, които са
преупълномощили от своя страна адв. Б. К. да упражнява правата по възложеното
процесуално представителство. В действителност адв. адв. Б. К. е изпълнил поетите
ангажименти, но пък по делото липсват писмени доказателства относно размера на
изплатените от страна на „А.“ ЕООД адвокатски възнаграждения. В този смисъл,
искането за присъждане на направени разноски следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски се явява неоснователно
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба № ********** издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179,
ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „А.“ ЕООД с адрес на
7
управление: гр. Смолян, ***, ЕИК *** представлявано от П. А. А. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал.2
от ЗДвП и по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/заплащане на такса в размер на
146.00 лв.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №623/2025г.
по описа на РС А.град.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – А.град: _______________________
8