РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. ХАСКОВО, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. В. Г., чрез адв. Н.П., с
която се обжалва Решение № 133/21.02.2025 г., постановено по гр. д. №
2746/2022 г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която искът на
жалбоподателя срещу „Д. и И.“ ЕООД е отхвърлен за разликата над 1 500 лева
до пълния предявен размер от 6 000 лева, а исковете срещу И. Е. Б. и Д. С. Т.,
да бъдат осъдени да й заплатят солидарно с ответника „Д. и И.“ ЕООД сумата
от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ -
http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „ С. Д. - М. В., наета
да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „***“ и
„***“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2022 г. до окончателното й изплащане са отхвърлени изцяло.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и
1
необосновано в обжалваната част. Изложени са съображения, че по делото
била установена солидарната отговорност на И. Б., в качеството му на *** на
ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД и като ** на сайта „Хасковска Афера“.
Твърди се, че същият носи отговорност за редакционната политика на
дружеството и на посочения интернет сайт и поради това също носил
отговорност за публикацията на процесната статия. Изложени са и
съображения, че солидарната отговорност на другия ответник – Д. Т. също
била установена по делото. Твърди се, че тя като ** на фейсбук страницата на
сайта „Хасковска афера“ била съпричастна към увреждащата публикация.
Поради това жалбоподателя счита, че исковете срещу тези двама ответници
също е следвало да бъдат уважени. Жалбоподателя твърди също, че искът
срещу Д. и И.“ ЕООД следвало да бъде уважен изцяло за сумата от 6 000 лева,
а не частично до сумата от 1 500 лева, като за това излага съображения във
връзка с размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт в тези части и
вместо това да постанови друг, с който да уважи предявените срещу тримата
ответници искове изцяло
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. К. Н., в
качеството й на особен представител на И. Е. Б., с който се изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на мотивите, изложени в
първоинстанционното решение и се иска същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи
и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова
молба от М. В. Г., с която са предявени пасивно субективно съединение искове
с правно основание чл. 49 и чл. 45, във вр. с чл. 53 от ЗЗД против „Д. и И.“
ЕООД, представлявано от И. Е. Б. - ***; И. Е. Б. и Д. С. Т. за за солидарното им
осъждане да заплатят на ищцата сумата в размер на 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
публикуването в интернет сайта „Хасковска афера“ на материал със заглавие
2
„*** С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“,
съдържащ невярна и клеветническа информация с употребени обидни епитети
„***“ и „**“, като материалът бил публикуван и във фейсбук-страницата на
сайта „Хасковска афера“; ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на увреждането - 28.09.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че на
28.09.2022 г. на интернет страницата на „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/,
в раздел „Скандално“, бил публикуван материал със заглавие „ С. Д. - М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“. Същият този
материал бил разпространен и чрез публикуването на линк към публикацията
на интернет страницата на „Хасковска афера“ във фейсбук страницата на
сайта „Хасковска афера“. В текста се съобщавало на четящите, че ищцата
подала сигнал срещу електронната медия „Хасковска афера“ в РИК.
Публикацията съдържала невярна и клеветническа информация, като по адрес
на ищцата били употребени обидни епитети „***“ и „***“. Посочвало се още
като безспорен факт, че ** й *** за разпространение и „подбуда“ към **.
Вменявало се, че ищцата била човек, на когото не може да се вярва и гласува
доверие, а така се засягали и професионалните й качества като ***.
Организирана била и подписка „Да изхвърлим *** на ГЕРБ от Би Ти Ви“,
защото екипът на медията се чувствали „отговорни да съблюдават и участват
в процесите по изкореняване на *** от хоризонтите ни...“. Посочено като
всеизвестно било също, че като собственик на сайт, ищцата била финансирана
и издържана от представител на партия ГЕРБ, поради което била задължена
към тях. Най-накрая, също в лично послание, тя била насърчена да намери
рецепта за хапчета за сън. Материалът бил подписан с псевдонима „***“.
Всичко изложено накърнило репутацията на ищцата, която имала като
публична личност, тъй като професионалният й път бил изцяло свързан с ** и
предполагал доверие, отговорност и безпристрастност. С материала се целяло
да се въздейства върху обществената оценка за личността на ищцата. Твърди
се, че публичното разгласяване на неверни факти се отразило отрицателно
върху доброто й име и честта и наложило отрицателна обществена оценка.
Всичко това накърнило и репутацията, която имала като обществена личност
и я поставило в неприятна ситуация. Ищцата изпитвала чувство на срам и
унижение, както и непрекъснато безпокойство, че каквото и да направи не
3
може да защити ефективно авторитета си. Пораждало се и неудобство и имало
отрицателен ефект върху психиката й. За да бъдела в кондиция и да изпълнява
служебните си задължения ежедневно се изисквали невероятни усилия, за да
преодолее създадения стрес. Освен това, използваните в статията обидни
изрази били засегнали личното й достойнство и оценка. При тези
обстоятелства М. Г. счита, че бил налице фактическия състав на непозволено
увреждане, което било основание за реализиране гражданската отговорност на
виновния чрез обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че електронната медия „Хасковска афера“, била
собственост на дружеството „Д. и И.“ ЕООД, с едноличен собственик и **
ответникът И. Е. Б.. Твърди се също така, че ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т.
били *** на фейсбук страницата сайта „Хасковска афера“. Тъй като липсвала
информация за автора на публикацията, ищцата твърди, че собственикът на
сайта „Хасковска афера“ - ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД следвало да
носи отговорността по смисъла на чл.49 ЗЗД към увредения. Ответникът И. Е.
Б. бил едноличен собственик и *** на дружеството, освен това бил и *** и **
на фейсбук страницата на „Хасковска афера“. Като такъв се явявал не само
възложител на работата, но и отговарял за своето собствено противоправно
поведение, като допуснал публикуването на материала не само в интернет
сайта на „Хасковска афера“, но последствие мултиплицирал неговото
съдържание и довел до знание на потребителите на социалната мрежа чрез
публикацията и във фейсбук страницата на медията. Това допринесло за
негативната оценка от четящите и се формирало мнение за личността на
ищцата пред неограничен кръг от хора. Същите доводи важали и за
ответницата Д. С. Т., която била *** на фейсбук страницата на сайта
„Хасковска афера“.
Тримата ответници оспорват исковете, като развиват подробни
съображения за неоснователност и недоказаност на всяка едно от
претенциите. Ответниците И. Б. и Д. Т. отричат да имат каквото и да е общо с
написването и публикуването на процесния материал на интернет страницата
на „Хасковска афера“. Твърдят, че споделянето във фейсбук на връзка към
публикуван на публично достъпен интернет сайт материал не е
противоправно.
В срока за отговор на исковата молба, от ответницата Д. С. Т. бил
4
предявен по реда на чл. 211 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.45
от ЗЗД против М. В. Г.. В насрещната искова молба се твърди, че с
първоначалната искова молба ищцата по нея и ответник по насрещния иск се
опитвала да ограничи свободата на словото /в случая споделяне във фейсбук/,
срещано и като свобода на изразяване, което било сред най-важните
граждански свободи. Д. Т. уточнява, че завеждането на дело срещу нея я
поставило в неприятна ситуация. От момента на получаване на призовката за
делото постоянно страдала от притеснение и безсъние, изпитвала тревожни
мисли. Непрекъснато трябвало да обяснява на близки, роднини и приятели за
какво точно било делото и защо било заведено точно срещу нея. Изпитвала
чувство на срам и унижение, както и непрекъснато безпокойство какво
можела да направи, за да се защити ефективно. Всичко това пораждало
неудобство и имало отрицателен ефект върху здравето и психиката й. Освен
това блокирането на сметките й било направено с цел да я сломи и ако
евентуално делото се забавело, да не може да разполага с финансите си, което
можело да я доведе до фактически фалит. При тези условия бил налице
фактическият състав на непозволено увреждане, което било основание за
реализиране гражданската отговорност на виновния чрез обезщетяване на
причинените й неимуществени вреди. Предвид изложеното, ищцата по
насрещния иск молила първоинстанционния съд да постанови решение, с
което ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния М. В. Г. бъде
осъдена да й заплати сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
М. Г. оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Развила
е подробни съображения в тази насока, като твърди, че търсенето на права по
исков ред не можело да се разглежда като деяние, противоречащо на закона,
поради което липсвал един от основните елементи на деликта.
С Решение № 133/21.02.2025 г. Районен съд Хасково е осъдил „Д. и И.“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. В. Г., ЕГН: **********сумата от 1
500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ -
http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „** С. Д. – М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „**“ и
5
„***“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 6 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен; е
отхвърлил изцяло исковете с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.53 ЗЗД
против И. Е. Б., ЕГН ********** и Д. С. Т., ЕГН ********** да бъдат осъдени
да заплатят на М. В. Г., ЕГН: ********** солидарно с ответника „Д. и И.“
ЕООД сумата от 6 000 лева; е отхвърлил изцяло предявения от Д. С. Т., ЕГН
********** против М. В. Г., ЕГН: ********** насрещен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД; и е осъдил Д. и И.“ ЕООД да заплати съразмерно с
уважената част на иска, понесените от ищцата М. Г. разноски в съдебното
производство.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема така
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно в
обжалваните му части. Това е така по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 28.09.2022 г. на електронния
сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/ е публикуван материал със
заглавие: „** С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска
АФЕРА“, в който се съдържа невярна и клеветническа информация за ищцата
– М. В. Г. и са употребени обидни епитети „**“ и „**“ по неин адрес. Страните
не спорят относно обстоятелствата, че ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД е
собственик на интернет страницата „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/; че
И. Е. Б. е едноличен собственик и управител на „Д. и И.“ ЕООД; както и че И.
Е. Б. и Д. С. Т. са *** на фейсбук групата „Хасковска афера“.
За да възникне спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да
докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а
именно – 1. противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; 2. вреди
и 3. причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищцата следва да
проведе пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната
вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо
да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от
ищцата при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от
ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до
неоснователност на претенцията.
6
В конкретния случай ищцата твърди, че деликтната отговорност на
ответника И. Б. възниква от това, че същият е едноличен собственик и ** на
дружеството „Д. и И.“ ЕООД, което е собственик на електронната страница
„Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, където е публикуван процесният
материал и поради това, същият носи лична отговорност за редакционната
политика на електронната медия „Хасковска афера“. Освен това същият бил
** на фейсбук групата „Хасковска афера“, където същата публикация била
споделена и отново в качеството на *** носел лична отговорност за
редакционната политика в тази интернет група.
На първо място съдът следва да отбележи, че управителя на
дружеството, което носи особената отговорност по чл. 49 ЗЗД за чужди
виновни противноправни действия, не носи лична отговорност в това си свое
качество. Това е така, защото изготвянето на процесната вредоносна
публикация и нейното разпространение на електронния сайт „Хасковска
афера“ е възложено от собственика на електронната медия, а именно „Д. и И.“
ЕООД. И. Б. не е собственик на процесната електронна страница и не се
установи да е участвал в никакво качество във връзка с изготвянето и
публикуването на материалът със заглавие: „** С. Д. - М. В., наета да пуска
сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“.
За да носи солидарна отговорност, заедно с „Д. и И.“ ЕООД И. Б.
следва със собствени, лични действия да е допринесъл причинената на ищцата
вреда с описаната публикация. Такива обаче по делото не са установени. Това,
че ответникът е едноличен собственик на юридическото лице, възложило
работата по процесната публикация, не води до ангажирането и на неговата
лична отговорност за така извършения деликт. Макар негов собственик и ***
И. Б. е отделен, самостоятелен субект на правото от ответното дружество „Д.
и И.“ ЕООД и не могат да му бъдат вменени във вина действия или
бездействия, извършени от това юридическо лице.
На следващо място нито качеството му на едноличен собственик на „Д.
и И.“ ЕООД, нито това, че е негов ** водят до извода, че същият носи
отговорност за редакционната политика на електронната медия „Хасковска
афера“ или е автор на публикуваните на нейният сайт материали. По делото е
установено, че не е възможно да бъде определено лицето, което стои зад
реалният IP адрес на интернет страницата www.aferas.com - 167.99.134.11,
7
доколкото не е установен *** на посочения сайт. Съответно твърдението, че И.
Б. да изпълнява функцията на редактор на електронната страница „Хасковска
афера“ е останало недоказано. Не се установи по безспорен начин, че същият е
автор на процесната публикация. Поради това не се установява същият в
лично качество, чрез свое собствено противоправно деяние да е допринесъл за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В тази връзка следва да бъде обсъдено и качеството му на *** на
фейсбук групата „Хасковска афера“. Като ** на фейсбук групата, ответникът
има възможността да контролира съдържанието й - да качва съдържание, да
споделя връзки към други сайтове, да приема или премахва приятели, да трият
коментари и др. Съответно може да се приеме, че в някаква степен същият би
могъл да носи отговорност за съдържанието на фейсбук групата. В конкретния
случай става дума за споделена връзка към публикацията на електронната
страница „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/. Споделянето във фейсбук
група на връзка към статия, публикувана на друг електронен сайт само по
себе си не е противоправно действие. То е техническо действие, предоставящо
достъп до вече публично съдържание. Разгласяване на позорно обстоятелство,
за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД има само
когато лицето съзнателно препредава позорното твърдение като свое или
изразява съгласие с него. Както вече бе посочено, в настоящият случай не
може да се придаде съпричастност на И. Б. към съдържанието на процесната
публикация. Поради което не може да се приеме, че същият съзнателно е
позволил като *** във фейсбук групата „Хасковска афера“ да бъде споделена
връзка към публикация съдържаща обидни и клеветнически изявления към
ищцата.
В тази връзка изложеното до тук важи и за другият ответник по иск по
чл. 45 ЗЗД – Д. С. Т.. По делото е останало недоказано нейното участие в
създаването и разпространението на публикацията в електронната страница на
„Хасковска афера“. В тази връзка споделянето на връзка към публикуван на
тази електронна страница материал също само по себе си не представлява
противоправно деяние.
Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45
от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
8
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. Както бе посочено по делото не е установено И. Б. и Д.
Т. да са извършили противоправно деяние, което да е довело до настъпилите
за М. Г. неимуществени вреди, поради което е неоснователно да се търси
личната им отговорност, солидарно с ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД.
Поради това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
претенциите по чл. 45, във вр. чл. 53 ЗЗД на ищцата срещу тези ответници.
Безспорно по делото е установена деликтната отговорност по чл. 49
ЗЗД на ответника „Д. и И.“ ЕООД, заради публикуваната на електронната
страница на „Хасковска афера“, собственост на ответното дружество,
публикация „** С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска
АФЕРА“, съдържаща невярна и клеветническа информация за ищцата М. В. Г.
и употребени обидни епитети „***“ и „**“ по неин адрес, като това
обстоятелство не е предмет на настоящото производство доколкото липсва
въззивна жалба в тази част. Предмет на проверката от въззивната инстанция
остава единствено размерът на присъденото от Районен съд Хасково
обезщетение за така причинените на ищцата неимуществени вреди.
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто
име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това
е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 39 от Конституцията на
Република България, макар и всеки да има право да изразява мнение и да го
разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура (чл. 40, ал. 1
от Конституцията на Република България), това право не може да се използва
за накърняване на доброто име на гражданите.
Конституционно прогласеното право на гражданите да изказват мнение
и да разпространяват информация не е абсолютно и неограничено.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на
словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на
гражданите - е уредена в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България, в които изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на
другите граждани. Това ограничително основание е визирано и в чл.10, т. 2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изискващо
9
пропорционалност между двата правозащитни интереса – правото на
обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за
ненакърнимост на честта и достойнството му. Трябва да се отбележи и, че
прокламираната в чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България
свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се
включва предоставена възможност за разпространение на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на
негативен подтекст.
С оглед изложеното в процесната публикация е налице разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за ищцата чрез отразените в статията
твърдения, че „..М. В. е *** на сайта „haskovo.live“- за който е всеизвестно че е
финансиран и издържан от Д. Д. и ГЕРБ. Същият сайт е финансиран и от
Община Хасково, както и от всички гербаджийски общини в околността“, „..
партията, която я финансира - именно партия ГЕРБ“, „**“, както и „Известна е
с това, че **- Г. Г. **, за разпространение и подбуда към **“. Ответното
дружество, върху което лежи тежестта на доказване, съгласно чл. 154 от ГПК,
не успя да докаже истинността на тези твърдения.
В допълнение публикувания на електронната страница, собственост на
ответното дружество, материал съдържа и следните обидни и подигравателни
изявления по адрес на ищцата: „***“, „**“.
Не се спори по делото, че тези неверни твърдения и обиди са
достигнали до широк кръг от хора, посредством разпространяването на
процесната публикация на електронната страница на „Хасковска афера“. Тази
публикация, макар премахната към настоящият момент, е била публично
достъпна до всички посетители на тази интернет страница, като по този начин
е могла да достигне до неограничен кръг от лица.
В следствие на така разпространената с процесната публикация
невярна и позоряща информация, и обиди по адрес на ищцата, М. Г. е
претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в това, че същата се е
затворила в себе си, започнала да отказва да работи, чувствала се зле от това,
че била изкарана като престъпник. Тази публикация се отразила отрицателно
върху доброто й име, честта и личното достойнство на увреденото лице. От
10
така разпространените неверни твърдения и обиди ищцата започнала да
изпитва чувство на срам и унижение.
Начинът за обезвреда на тези неимуществени вреди е с парично
обезщетение. Размерът му следва да се определи от съда по справедливост
съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. При определянето размера на
обезщетението съдът взема предвид вида и характера на причинените на
ищцата вреди, изразяващи се в емоционални притеснения, безпокойство при
изпълнение на професионалните й ангажименти, накърняване на чувството й
за чест и достойнство и засягане на авторитета и доброто й име в обществото.
Съдът следва да отчете и начина на причиняването на вредите от страна на
ответното дружество - чрез публикуването на обидни и позорящи изрази,
включително приписващи на съпругът на ищцата извършване на
престъпление, разпространени чрез публикация на електронна страница, което
го прави достъпно за широк кръг субекти и за по-продължителен период от
време.
В същото време обаче следва да се вземе предвид продължителността и
интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка
следва да се отбележи, че твърдените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване репутацията й като публична личност и
непрекъснато безпокойство, че каквото и да направи не можела да защити
ефективно авторитета си останаха недоказани. Не се установи ищцата да е
използвала правото си на отговор, като да е поискала от електронната медия
да публикува неин отговор на изнесените в процесния материал неверни
твърдения. Не се установи същата да е претърпяла каквито и да е последици в
професионален план във връзка с тази публикация. Не се установи
разпространението на процесните неверни твърдения и обиди да са довели до
по-малко професионални възможности или до намален интерес към
публикациите на ищцата. Установи се единствено, че ищцата за кратък период
от време е отказвала да поема ***, но това е друг вид вреда, различен от
накърняване на професионалната й репутация и авторитет.
Следва да се отбележи също, че разпространението на процесната
публикация е било преустановено към датата на заключението на назначената
пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Това по никакъв
начин не отменя деликтната отговорност на ответното дружество, но е довело
11
до ограничаване в някаква степен на кръга лица, до които е могла да достигне
тази публикация.
Предвид изложеното настоящият състав на Окръжен съд Хасково
приема, че първоинстанционният съд правилно е оценил само безспорно
доказаните по делото отрицателни последици в емоционално и психическо
отношение на ищцата в размер на 1 500 лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, вследствие на процесната публикация.
Върху тази сума правилно е присъдена и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В този смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни и
обосновани съображения, които се споделят напълно от настоящата
инстанция, която освен гореизложеното, на основание чл. 272 ГПК
препращане към мотивите на Районен съд Хасково.
Предвид изложеното, Окръжен съд Хасково счита, че обжалваното
решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и затова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133/21.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 2746/2022 г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която искът с
правно основание чл. 49 ЗЗД на М. В. Г. срещу „Д. и И.“ ЕООД за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ -
http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „*** С. Д. - М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „**“ и
„**“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2022 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен за разликата над 1
500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева, а исковете с правно
основание чл. 45 ЗЗД, предявени срещу И. Е. Б. и Д. С. Т., да бъдат осъдени да
на заплатят на М. В. Г. солидарно с ответника „Д. и И.“ ЕООД сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
12
претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ -
http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „*** С. Д. - М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „**“ и
„**“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2022 г. до окончателното й изплащане са отхвърлени изцяло.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13