Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 29.03.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен съд, четвърти състав,
в публично заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 334 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във
вр. 415 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу Г.Ч.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Твърди се, че ответникът дължи неустойка от 59,97 лева за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16258032001 от дата 08.02.2018 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК като вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК , с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а последното дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Иска се признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 59,57 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер от дата ….. г., както и се претендират направените разноски.
Ответницата Г.Ч.К. не е открита на адреса, посочен в исковата молба – с. Белопопци, общ. Горна Малина. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 28.05.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ няма активен трудов договор. С определение от 06.07.2021 г. е изискано от САК да определи особен представител на ответника. В уведомително писмо с изх. № 752/ 16.07.2021 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат А.Й.Н. от САК. С определение от 27.07.2021 г. адвокат А.Й.Н. от САК е назначен за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника Г.Ч.К..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в които се твърди неоснователност и недоказаност на иска. Твърди, че няма уведомяване на длъжника за извършените договори за цесии по чл. 99 ЗЗД, а приложените потвърждение за прехвърляне на вземане и уведомлението не са адресирани.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представена е молба-становище, която се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен представител адв. Н. от САК оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. В писмени бележки се излагат доводи, че цесията е извършена в противоречие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а уведомяването не би могло да се извърши с исковата молба. Сочи се, че начислените разноски надвишават многократно вземането.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д № 981/2020 г. на Районен съд Елин Пелин, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Г.Ч.К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По реда на чл. 415, ал. 2 ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. В дадения срок ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представеният договор от 29.04.2016 г., че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г.Ч.К. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16258032001 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart М с месечна абонаментна такса 23,99 лева с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца, съответно до 29.04.2018 г. В договора е обективирано и съгласието на страните, че ако договора между страните се прекрати преди изтичане на неговия срок по искане или по вина на абоната, вкючително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК неустойка, равна на оставащите до края на срока абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер.
Общите условия на доставчика са приложени по делото, както и декларация от 29.04.2016 г., според която потребителят е запознат и са му връчени общите условия на оператора. В т. 50.6 б. „в“ от Общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидена възможност оператора да прекрати едностранно договора преди изтичане на срока му, като е предвидено 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок на сметки.
По делото са представени фактури 08.09.2017 г., 08.10.2017 г., 08.11.2017 г. и 09.12.2017 г. за потребените електронни съобщителни услуги за период на потребление от 08.08.2017 г. до 08.12.2017 г., обективиращи вид и размер на електронни съобщителни услуги. След едностранно прекратяване е издадена фактура от 08.02.2018 г. с начислени неустойки в размер на 183,59 лева.
По силата на договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД продало на „С. Г. Груп“ ООД вземането си от ответника. От своя срана на „С. Г. Груп“ ООД прехвърлило вземането си от ответника на ищеца в настоящото производство по силата на договор за покупко–продажба на вземания от 01.10.2019 г. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като пълномощник на „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжника се уведомява за извършените цесии.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителен иск с правно основание чл.
422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е допустими. Срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й
в сила. В случая, с оглед
спецификата на настоящото производство, като такова „ограничено“ от рамката на
задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, ищецът има
задължение да докаже вземането, основано на договорна клауза.
Между „БТК“ ЕАД, като цедент и С. Г. ГРУП“ ООД като цесионер е сключен валиден договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си, произтичащи от договори за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането спрямо ответника посочен в извлечение от приложение № 1. Уговорено е между страните, че от датата на подписването на договора, цесионерът ще се смята изрично за упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът издава изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията при предварителна съгласуваност на съдържанието на всички уведомления с цедента. От договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД се установява, че вземането е прехвърлено на ищеца в настоящото производство. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като пълномощник на „С. Г. Труп“ ООД, с което длъжника се уведомява за извършените цесии от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията, то е налице безпротиворечива и задължителна съдебна практика, съобразно която това действие може да се осъществи и със самата искова молба, когато към нея са приложени съответните уведомителни документи (в тази връзка- Решение № 3 от 16.04.2014. г по т. д. № 1711/ 2013 г., по описа на ВКС, I- во т. о.; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/ 2013 г., по описа на ВКС, II- ро т. о.; Решение № 93 от 28.02.2018 г. по т. д. № 60268/ 2016 г., по описа на ВКС, т. о., преобразувано по описа на ГК ). В случая, към исковата молба са представени потвърждение за извършената цесия и уведомление от цедента към длъжника, че единствен титуляр на вземанията по процесния договор е ищецът „ЮБЦ“ ЕООД. Връчването на исковата молба на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, към която са приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като няма пречка с едно изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Уведомяването на длъжника за извършената цесия, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса. Предвид изложеното, то съдът приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира процесното вземане, съответно възражението на ответника в тази насока е неоснователно. С връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения. В случая, установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. В случая, при липсата на твърдения и доказателства в обратна посока, следва да се приеме, че е налице е неизпълнение на парично задължение за периода на представените фактури - първият елемент от фактическия състав на правото на оператора да получи неустойка. В отговора на исковата молба ответникът прави оспорване на иска по основание, макар и да не навежда изрични възражения относно предсрочното прекратяване на договора, съдът следва да извърши и проверка на това основание за възникване правото на компенсаторна неустойка. В чл. 45 от Общите условия е предвидена възможност при липса на плащане оператора да изключи поста /45.2/. Ако абоната заплати, отново да го включи, а ако абоната не заплати задълженията до края на следващия месец, да закрие поста /45.7/. Според последния раздел на Общите условия изключването на поста означава временно спиране на изходящите повиквания на абоната, а закриване на телефонния пост- прекратяване свързаността към електронната съобщителна мрежа. В случая в исковата молба ищецът сочи, че е извършена деактивация на абоната след изтичане на всички предвидени срокове за плащане. В случая макар този термин да не е пояснен в Общите условия, става дума за закриване на телефонния пост. БTK открива телефонен пост на мястото на закрит в, съгласно т. 45.8 не по-рано от 2 месеца от закриването на поста. Съгласно т. 50.5 от Общите условия договорът се прекратява автоматично при закриването на поста. Няма твърдения за изпълнение от ответника, като следва да се приеме, че договорът е прекратен. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза, като задължението е ограничено до трикратния размер на месечните абонаментни такси. Така формулирани, при общ срок на договора от две години, клаузата за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция. Неустойката се формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси за съответния вид услуга, което не се явява прекомерно в светлината на факта, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, като е налице еквивалентност между реализираното неизпълнение и неустоечното задължение, което цели да компенсира кредитора, без последният да е нужно да доказва настъпването на вреди. В случая е налице валидна, действителна клауза, обвързваща страните по делото.
В случая е представен договора, в който ясно е определена месечната такса в размер на 23,99 лв. Претендираната неустойка е в по-малък от трикратния размер на абонаментната такса, при което искът е основателен за пълния размер на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 300 лв. за особен представител на ответника; 25 лв. за държавна такса в исковото производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Факт е, че разноските надвишават вземането, но същите са последица от уважаване от иска и съдът следва да ги присъди. Освен това същите са близо до минималния размер, като се касае за реално направени разноски.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ч.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от: 59,57 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ……. от дата 08.02.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 04.12.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Ч.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 300 лв. за особен представител на ответника; 25 лв. за държавна такса в исковото производство; 180 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: