№ 1255
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично засЕ.ние на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПредсЕ.тел:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разглЕ. докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по рЕ. на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 525/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 3556/2021 год. по описа
на РС-Варна, с което е отхвърлен предявен от държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, против В. Ж. Ж. с ЕГН **********, И. К. А. с ЕГН
**********, М. И. Г. с ЕГН **********, Г. Е. И. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН
********** и Ж. З. Т. с ЕГН **********, в качеството на наследник на Ц. Ж. Г. с ЕГН
**********, – починала в хода на процеса, иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за
прогласяване нищожността на съдебната делба на недвижими имоти по гр. дело №
7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение № 1917/28.05.2010 год. и
извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение № 2049/04.05.2015 год., с
Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год., постановени по
цитираното гражданско дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
В случая собствеността върху притежваните от съделителя Р. Р. ид. части от съсобствените
1
имоти е прЕ.ала в патримониума на Държавата не въз основа на правна сделка, а по силата
на съдебно решение за отнемането и по рЕ. на ЗОПДИППД -отм. след влизане в сила на
́
решението по допускане на делбата и преди влизане в сила на решението за извършването
и, при което и нормата на чл. 226 ГПК не намира приложение. Счита, че основанието на
́
което държавата е придобила ид. части от правото на собственост върху делбените имоти,
принадлежали на съделителя Р. Р., изключва приложението на нормата на чл. 226 ГПК, тъй
като цитираната норма е приложима само в хипотезите на прехвърляне на спорното право в
хода на процеса чрез правна сделка, но не и в случаите на правоприемство въз основа на
съдебно решение, какъвто е и настоящия случай. Навежда, че разликата между двата
придобивни способа се състои в това, че при прехвърляне на материалното право чрез
сделка, прехвърлителят е получил насрещна престация, поради което и има правен интерес
да действа като процесуален субституент в защита интересите на приобретателя, за да
избегне евентуална евикция. В настоящият случай, отнемането на имуществото от осъдено
лице носи единствено негативни последици за него, поради което и същото няма правен
интерес от извършване на процесуални действия в защита правото на собственост на
държавата върху обема права, които същата е придобила. Поради това счита, че изводите на
първоинстанционния съд, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 226 ГПК
са неправилни, съответно неправилен е и изводът за неоснователност на предявения иск по
чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебната делба на недвижимите имоти по гр. дело №
7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение № 1917/28.05.2010 год. и
извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение № 2049/04.05.2015 год., с
Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год., постановени по
цитираното гражданско дело. Навежда също, че дори и да се приеме, че в случая е
приложима нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно цитираната норма, обстоятелството, че
прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален субституент на
приборетателя и обвързаността на приобретателя със силата на пресъдено нещо на
решението по извършване на делбата, следва да бъде отразено и в диспозитива на
решението. Нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение по извършването на
делбата по гр. дело № 7198/2008 год. на РС-Варна е отразено, че съделителят Р. Р. е
участвал в процеса в качеството си на процесуален субституент на държавата, поради което
и материално-правните последици на решението по извъшването на делбата по цитираното
гражданско дело не са настъпили по отношение на държавата. Ето защо и не може да се
приеме, че поставените в дял на съделителя Р. Р. имоти, автоматично, по силата на закона,
са прЕ.али в собственост на държавата. Счита, че вещно правните последици на
ликвидираната чрез делба съсобственост не настъпват когато в делбата не са конституирани
и не участват всички съсобственици, респ., когато в диспозитива на съдебното решение не е
посочено, че някой от съделителите участва в качеството на процесуален субституент на
действителния съсобственик доколокото в случая изобщо е приложима тази правна
конструкция.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
да нищожност на съдебната делба по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-Варна да
2
бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Ж. З. Т. от гр.
Русе, чрез назначения му от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител,
оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К. С. М. от с.
Поройно, общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага
съображения. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият И. К. А. от гр.
Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира
присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите В. Ж. Ж. и М.
И. Г., двете от гр. Каблешковоо, общ. Поморие, чрез процесуален представител, оспорват
жалбата, считат първоинстанционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Г. Е. И. от с.
Поройно, общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага
съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно засЕ.ние въззивникът – държавата, чрез министъра министъра на
регионалното развитие и благоустройството, не изпраща представител, в писмено
становище от 07.09.2022 год., подадено чрез процесуален представител, поддържа
въззивната жалба.
В съдебно засЕ.ние въззиваемите Ж. Т., К. М., И. А. и Г. И., чрез процесуални
представители оспорват жалбата, като последните двама навеждат още, че
първоинстанционното решение е и процесуално недопустимо. Въззиваемите В. Ж. и М. Г.
не се явяват, не се представляват, с молба от 20.06.2022 год. заявяват, че поддържат
подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
процесуален представител, против В. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. Каблешково, община
Поморие; И. К. А. с ЕГН ********** от гр. Русе; М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.
Каблешково, община Поморие; Г. Е. И. с ЕГН ********** от с. Поройно, община Дулово;
К. С. М. с ЕГН ********** от с. Поройно, община Дулово и Ж. З. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Русе (наследник на Ц. Ж. Г. с ЕГН **********, починала на 18.05.2015
3
год.) иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебната
делба, извършена по гр. дело № 7198/2008г. на РС-Варна.
В исковата и уточняващите я молби ищецът навежда следните твърдения:
С влязло в сила на 25.06.2013г. Решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008 г.
на ОС-Русе (вписано на 05.07.2013г.), на основание чл. 28 от Закон за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДОППД) - отм., от Р. Д. Р. с
ЕГН ********** в полза на държавата са отнети следните недвижими имоти: 1) 1 / 6 ид. част
от нива, шеста категория, цялата с площ от 2, 950 кв. м., находяща се в землището на гр.
Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Триярема", съставляваща парцел № 11 от масив 74
по плана на гр. Бяла, с идентификатор № 07598.74.11 по КККР на гр. Бяла, общ. Бяла; 2) 1 /
6 ид. част от нива, осма категория, цялата с площ от 8, 949 кв.м., находяща се в землището
на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Хруба", съставляваща парцел № 48 от масив
23 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № 07598.23.227 по КККР на гр. Бяла, общ. Бяла; 3)
1 / 6 ид. част от нива, шеста категория, цялата с площ от 14, 407 кв. м., находяща се в
землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Какара", съставляваща парцел № 5
от масив 91 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № 07598.91.5 по КККР на гр. Бяла, общ.
Бяла и 4) 1 / 6 ид. част от гора, шеста категория, цялата с площ от 15, 750 кв. м., находяща се
в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Казаку", съставляваща парцел №
45 от масив 150 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № 07598.150.45 по КККР на гр. Бяла,
общ. Бяла.
В хода на производството по гр. дело № 112/2008г. по описа на ОС-Русе, пред PC-
Варна, по искова молба за делба, вписана на 21.01.2009г., е образувано гр. д. № 7198/2008г. с
предмет съдебна делба на гореописаните четири имота на основание чл. 34 от ЗС. Делбата
между съделителите В. Ж. Ж., Ц. Ж. Г., И. К. А. и Р. Д. Р. е допусната с влязло в сила на
02.07.2010г. Решение № 1917/28.05.2010г. по гр. дело № 7198/2008г. на Районен съд Варна.
Твърди, че без да съобрази решението на ОС-Русе, по силата на което в полза на държавата
е отнет делът на Р. Р., а именно 1 / 6 ид. част от четирите недвижими имота, предмет на
съдебната делба, РС Варна е постановил Решение № 389/24.01.2015г. по гр. дело №
7198/2008г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 29.05.2015г., с което делбените имоти са
поделени между съделителите по рЕ. на чл. 353 ГПК. Въпреки извършените надлежни
вписвания на обезпечението на бъдещ иск, на исковата молба и на решението по гр. дело №
112/2008г. по описа на ОС-Русе, нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по
извършване на делбата, е вписан фактът, че държавата е придобила изцяло правото на
собственост върху притежаваните от Р. Р. 1 / 6 ид. част от собствеността върху
гореописаните четири имота по силата на влязъл в сила съдебен акт за отнемане на
незаконно придобито имущество. Твърди, че след извършена справка в Служба по
вписванията - гр. Варна е установено, че процесните имоти са прехвърлени на ответниците в
настоящото производство, чрез различни договори, обективирани в нотариални актове.
Твърди се, че решенията на РС - Варна по гр. дело № 7198/2008г. не обвързват държавата,
тъй като същата не е участвала в производството. Навежда, че вписването на исковата молба
4
по гр. д. № 112/2008г. по описа на ОС-Русе, има оповестително-защитно действие, като на
основание чл. 114 б."в", изр. второ от ЗС, придобитите от трети лица вещни права след
вписването, не могат да се противопоставят на държавата. Това обстоятелство произтича от
факта, че делбата, която по същността си представлява разпореждане с недвижими имоти, е
непротивопоставима на държавата, придобила правото на собственост върху дела на един от
съделителите – Р. Р. по силата на влязлото в сила решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело №
112/2008г. на ОС-Русе, чиято искова молба е вписана по-рано /19.06.2008г./ от исковата
молба за съдебна делба /21.01.2009г./. Твърди, че собствеността върху дела на Р. Р. е прЕ.ала
в патримониума на държавата по силата на съдебно решение за отнемането по рЕ. на
ЗОПДОППД-отм., а не по силата на прехвърлителна сделка, поради кокето и нормата на чл.
226 от ГПК в случая е неприложима. Дори и да се приеме обратното, счите, че доколкото
делбеният съд не е посочил, нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение по
извършване на делбата, че съделителят Р. Р. участва в процеса в качеството си на
процесуален субституент на държавата, материално-правните последици на решението по
извършване на делбата не са настъпили по отношение на държавата. Поради това и не може
да се приеме, че получените от Р. Р. при извършването на делбата имоти автоматично, по
силата на закона (чл. 226, ал. 3 и чл. 298, ал. 2 от ГПК), се считат за прЕ.али в собственост
на държавата. Излага и доводи, че неконституирането на държавата като съделител в
процеса или като подпомагаща страна е лишило същата от правото на възражение срещу
разделителния протокол във втората фаза на делбеното производство, респективно е
нарушило правото на защита по отношение на придобитото по силата на съдебното решение
право на собственост.
По тези съображения ищецът счита, че съдебната делба по гр. дело № 7198/2008г. по
описа на РС-Варна, е извършена без негово участие, като съсобственик на делбените имоти,
поради което е и нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН и настоява да се прогласи нищожността
и.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Г. Е. И. и К. С. М.,
оспорват иска. Считат, че е недопустим, тъй като искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН следва да се
предяви от лице, което има качеството на наследник на делбеното имущество, а ищецът в
настоящия случай няма такова качество, поради което и не е активно процесуално
легитимиран да води иска по чл. 75, ал. 2 от ЗН. Настояват за прекратяване на
производството поради недопустимост на предявения иск. В евентуалност излагат, че искът
е неоснователен. Липсват доказателства, които да се установи, че е изпълнено изискването
на чл. 115 от ЗС, съгласно което влезлите в законна сила решения, постановени по исковите
молби по член 114 от ЗС се отбелязват в шестмесечен срок по представен препис от
решението, а след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието
си. Навеждат, че след като Решение № 21 от 12.04.2010г. по гр. дело № 112 по описа за
2008г. на Русенски окръжен съд, влязло в сила на 25.06.2013г. не е отбелязано по партидата
на имотите, от 25.12.201Зг. вписването на исковата молба е загубило действието си. Твърдят
също, че държавата е знаела, за влязлото в сила решение на ОС –Русе, поради което е
5
разполагала с възможността да встъпи в делбеното производство, но не е сторила това,
поради което и не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие.
Настояват за отхвърляне на иска. Претендират присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Ж. Ж. и М. И. Г.,
чрез процесуален представител, оспорват иска. Считат, че е недопустим, евентуално –
неоснователен. Излагат, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 226 ГПК и
държавата встъпва автоматично в правата на Р. Д. Р. в размер на 1 / 6 идеална част, въз
основа на влязлото в сила решение на Русенски окръжен съд, на основание чл. 226, ал. 1 от
ГПК. Сочат, че многократно държавата е подавала молби за снабдяване със заверени
преписи от решението по допускане на делбата по гр. д. №7198/2008 г. на ВРС, XIV с, а
впоследствие и от решението по нейното извършване (молби са подавани на 18.02.2015 г.,
на 24.06.2015 г.), а с молба от 03.11.2020 г. е поискано да се издадат заверени преписи от
решението по извършване на делбата и от решенията за поправка на допуснати очевидни
фактически грешки в основното решение. Поради това считат, че държавата е разполагала с
възможността да встъпи в процеса (чл. 226, ал. 2 ГПК), ако е преценила, че има интерес от
това встъпване. Твърдят също, че независимо, че не е встъпила, правата и са гарантирани,
́
защото постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя, съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Навеждат още, че независимо, че в
решението си по извършване на делбата РС-Варна не е отбелязал правоприемството на 1 / 6
ид. част на съделителя Р. Д. Р., което не представлява задължителен коментар в мотивите на
решението, то защитата на правата на правоприемника са налице по силата на закона, без да
е необходимо извършването на каквито и да са други допълнителни действия, или издаване
на други актове. По тези съображения считат, че искът е недопустим и настояват за
прекратяване на производството, евентуално – за неоснователен и настояват за
отхвърлянето му. Претендират присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. К. А., чрез
процесуален представител, оспорва иска, счита, че е недопустим, евентуално –
неоснователен. Навежда, че независимо от неучастието на държавата в делбата, както и
липсата на специални пълномощия за Р. Р. да я представлява, поради факта, че делът, с
който Р. е участвал в делбата му е бил вече отнет в полза на Държавата, поставеният в
негова собственост реален дял той е получил в качеството му не на собственик, а на
процесуален субституент на държавата „ех lege“, респективно полученият от него реален
дял е останал в собственост на държавата по силата на влязлото в сила Решение №
21/12.4.2010 г. по гр.д. № 112/2008 г. на ОС- Русе. Правата на държавата не са отречени с
решението по извършване на делбата, нито са оспорени от Р. Р. или от други лица. Поради
това счита, че влязлото в сила Решение № 21/12.4.2010 г. по гр.д. № 112/2008 г. на ОС- Русе
е било достатъчно основание за съставянето на акт за държавна собственост за 1 / 6 ид. част
от поставените в дял на Р. Р. имоти още тогава, което прави безпредметно искането да бъде
прогласена нищожността на така извършената от РС – Варна делба. Счита, че липсва
фактическо и/или правно основание при евентуална нова делба държавата да получи повече
6
от 1 / 6 ид. част, която Р. Р. е притежавал от имотите преди производството по рЕ. на чл. 28
ЗОПДИППД (отм.), защото точно с тези идеални части той е участвал в делбата по гр. дело
№ 7198/2008 г. на РС Варна и въз основа на тях му е възложен съответния реален дял от
делбените имот. При това положение дори искът по чл. 75, ал .2 ЗН да бъде уважен,
държавата ще получи отново същото – 1 / 6 ид. част от имотите. Намира, че държавата много
по-лесно и бързо би могла да реализира правата си като актува отнетото имущество, като
проведе иск по рЕ. на чл. 124 от ГПК или 108 от ЗС.
По тези съображения счита, че за държавата липсва правен интерес от воденето на
иска по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на извършената съдебна делба с
влязлото в сила Решение № 389/24.01.2015 г. по гр. дело № 7198/2008 г. на РС – Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ж. З. Т., чрез назначен
му съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, оспорва иска, счита, че е
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът разполага с възможността на
общо основание да защити правата си чрез осъдителен или установителен иск за
собственост. В евентуалност счита, че искът е неоснователен. Излага, че в случая е
приложима нормата на чл. 226 ГПК и извършената делба по гр. дело № 7198/2008 г. на РС –
Варна не е нищожна. Настоява за прекратяване на производтвото, а в евентуалност – за
отхвърляне на иска.
В съдебно засЕ.ние ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска и
настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно засЕ.ние ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват
иска, поддържат подадените писмени отговори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвдид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
С влязло в сила на 25.06.2013г. Решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008 г.
на ОС- Русе /вписано на 05.07.2013г./, на основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), от Р. Д. Р. с
ЕГН ********** в полза на държавата са отнети 1 / 6 идеални части от: недвижим имот с
идентификатор № 07598.74.11 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на
изп. директор на АГКК; недвижим имот с идентификатор № 07598.23.227 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК; недвижим имот с
идентификатор № 07598.91.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на
изп. директор на АГКК и от недвижим имот с идентификатор № 07598.150.45 по КККР,
одобрени със Заповед № РД- 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК;
С влязло в сила на 29.05.2015 год. съдебно решение № 389/24.01.2015г. по гр. дело №
7198/2008г. на РС-Варна делбените имоти – недвижим имот с идентификатор № 07598.74.11
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК;
7
недвижим имот с идентификатор № 07598.23.227 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК; недвижим имот с идентификатор № 07598.91.5
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК и от
недвижим имот с идентификатор № 07598.150.45 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-
47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК – са поделени между съделителите В. Ж. Ж., Р. Д.
Р., И. К. А. и Ц. Ж. Г..
От Решението № 389/24.01.2015г. по гр. дело № 7198/2008г. на РС-Варна, поправено с
Решение № 2049/04.05.2015 год., с Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение №
716/22.02.2017 год., е видно, че съделителят Р. Д. Р. е получил в изключителна собственост
дял трети на вариант втори от заключението на вещото лице инж. Й.В. от 12.12.2011 г.,
включващ: делът в южната част на УПИ № XVII-23048, в кв. 330, по плана на ж. к. „Бяла
река", гр. Бяла, обл. Варна, с площ 1338 кв. м., представляващ УПИ № ХХІІ-227 в кв. 330, по
плана на ж. к. „Бяла река", гр. Бяла, обл. Варна, по одобрен ПУП- ПР, одобрен със Заповед
№ РД-0700-518 от 07.10.2014 г. на Кмета на Община Бяла, област Варна, съставляващ имот с
проектен идентификатор 07598.23.301 по скица-проект за делба на Служба по ГКК - Варна,
на стойност 20 000 лева; средната част от имот № 07598.150.45 в местност „Казаку", гр.
Бяла, обл. Варна, с площ 5, 823 дка, с проектен идентификатор № 07598.150.72 по скица-
проект за делба на Служба по ГКК – Варна, на стойност 1183 лева. Общата стойност на дял
трети по втори вариант на заключението на вещото лице е оценен на стойност 21 183 лева
/двадесет и една хиляди сто осемдесет и три лева/.
Решението № 1917/28.05.2010 год. по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-
Варна, с което е допусната делбата на гореописаните имоти между съделителите В. Ж. Ж., Р.
Д. Р., И. К. А. и Ц. Ж. Г., е влязло в сила на 02.07.2010 год.
Видно от съдържащите се в гр .дело № 7198/2008 год. на РС-Варна, след влизането в
сила на Решението № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008 г. на ОС- Русе, с молба от
20.08.2014 год. (т. е., пет месеца преди постановяване на решението по извършването на
делбата), държавата е поискала издаването на заверен препис от решението по допускането
на делбата (л. 326 от гр. дело № 7198/2008 год. на РС-Варна), а с молба от 18.02.2015 год. (л.
411 от гр. дело № 7198/2008 год. на РС-Варна) е поискала заверен препис от решението по
извършването на делбата.
С оглед така установеното от факткическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, а доводите на ответниците за недопустимост на иска
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН (приложим при всяка съсобственост, без оглед на
юридическия факт от който е възникнала, съобразно препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС),
когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло
нищожна. Неучаствал по смисъла на цитираната разпоредба е онзи съсобственик, който има
право но не е бил страна, а не и този, който е взел участие, но е изключен от делбата.
8
В случая ищецът – държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (чл. 31, ал. 2 ГПК), твърди, че е съсобственик на процесните
имоти, придобила е съсобственост върху имотите в хода на делбеното производство, след
проведено производство по ЗОПДИППД /отм./, по което с влязло в сила решение от
съсобственика Р. Д. Р. е отнето в полза на държавата притежаваното от него 1 / 6 ид. част от
правото на собственост върху посочените четири имота и съдебната делба по гр. дело №
7198/2008г. на РС-Варна, е извършена без участието на държавата-съсобственик, поради
което е нищожна в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Това е достатъчно за процесуалната допусимост на иска, а доводите за липса на правен
интерес от иска са неоснователни. В случая правният интерес произтича от наведените
твърдения, че държавата е съсобственик на делбените имоти и делбата им е извършена без
нейно участие. Обстоятелстовото дали държавата е съсобственик, както и кога е придобила
съсобствеността върху делбените имоти (въпроса за приложението на чл. 226 ГПК) имат
отношение към основателността на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН, а не към допустимостта му.
Доводите на ответницата Г. И., наведени в писмената и защита в първата инстанция,
́
поддържани и във въззивното производство, че с Решението № 367/04.06.2014 год. на МС на
РБългария било възложено на НАП да продаде по рЕ. на ДОПК отнетото от Р. Д. Р.
имущество с влязлото в сила Решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008 г. на ОС-
Русе, поради което и липсвала активна процесуална легитимация на министъра на РРБ, не
обуславя извод за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална
легитимация, предвид изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ГПК, уреждаща по
задължителен начин процесуалното представителство на държавата по дела, отнасящи се до
недвижими имоти – държавна собственост, нито обуславя извод за нередовност на исковата
молба поради ненадлежно осъществено представителство на държавата в настоящия
процес.
Доводите за недопустимост на иска, тъй като държавата нямала качеството наследник,
каквото било изискването на чл. 75, ал. 2 ЗН, също са неоснователни.
Както се посочи по-горе нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН е приложима към всяка
съсобственост, без оглед на юридическия факт от който е възникнала, предвид
препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС, а не само към съсобственост, възникнала от наследяване.
По изложените съборажения предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на иска съдът приема следното:
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, приложим при всяка съсобственост, съобразно
препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС, когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Неучаствал по смисъла на цитираната разпоредба е
онзи съсобственик, който има право но не е бил страна, а не и този, който е взел участие, но
е изключен от делбата.
Установено е по делото, че държавата е придобила собствеността върху 1 / 6 ид. част от
делбените имоти в хода на производството по съдебна делба по гр. дело № 7198/2008г. на
9
РС-Варна във втората фаза на делбата - след влизане на решението по допускането на
делбата и преди извършването и, въз основа на влязлото в сила решение на ОС-Русе, с което
́
притежаваното от съделителя Р. Д. Р. 1 / 6 ид. част правото на собственост върху описаните
по – горе имоти е отнето в полза на държавата, на основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.).
Отнемането на имущество в полза на държавата, на основание чл. 28 от ЗОПДИППД
(отм.) по същността си е деривативен придобивен способ, т. е., държавата придобива
собствеността върху имуществото от лицето, от което то се отнема, само и доколкото това
лице е било собственик на това имущество, респ. е било титуляр на правата върху него.
Поради изложеното за този придобивен способ са приложими разпоредбите на чл. 226 ГПК.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от ГПК ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В този
смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, данени в т. 3
от Тълкувателно решение № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС на РБ, според които при
извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго
лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат
разпоредбите на чл. 226 ГПК (чл. 121 ГПК - отм.). Настоящият случай попада в хипотезата,
разглЕ.на в горепосоченото тълкувателно решение, предвид установеното по делото, че с
влязло в сила съдебно решение, в полза на държавата са отнети 1 / 6 ид. ч. от описаните
четири имота от Р. Р., като решението за отнемането е влязло в сила на 25.06.2013г. - след
влизането в сила на решението по допускане на делбата, но в хода на висящо делбено
производство във втората му фаза.
Съгласно т. 3 от ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС на РБ, след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, във фазата по извършването и приобретателят участва
́
чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса
като подпомагаща страна. Приобретателят може да участва като главна страна,ако встъпи в
делбеното производство по рЕ. на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя
процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него,
независимо в чий дял ще се падне имотът.
Предвид установеното по делото и съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 3 от ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС на
РБ, се налага извода, че в случая държавата е участвала в делбеното производство чрез своя
процесуален субституент – съделителя Р. Р., от когото е било отнето, на основание
ЗОПДИППД (отм.), притежаваното от него 1 / 6 ид. част от правото на собственост върху
делбените имоти, същата е обвързана е от решението по извършването на делбата и
съсобствеността върху делбените имоти се счита прекратена и по отношение на нея.
От изложеното се налага извода, че делбата по гр. дело 7198/2008 год. по описа на
РС-Варна, не е извършена без участието на държавата – съсобственик, при което и
предявения от нея против ответниците иск по чл. 75, ал. 2 ЗН е неоснователен и подлежи на
10
отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наведените във въззивната жалба доводи за неприложимост в настоящия случай на
разпоредбите на чл. 226 ГПК, поддържани и в хода на първоинстанционното производство,
са неоснователни.
Както се посочи, придобивният способ, въз основа на който държавата е придобила
права на съсобственост върху делбените имоти в хода на висящото делбено производство, е
деривативен, което обуславя и приложението на разпоредбите на чл. 266 ГПК. Държавата е
разполагала и с възможността да встъпи като подпомагаща страна на съделителя, чиито
права е придолбила в хода на делбеното производство, или като главна страна чрез главно
встъпване, не се е възползвала от тази възможност, поради което и съгласно чл. 226, ал. 3
ГПК е обвързана от решението по извършване на делбата и съсобствеността върху
делбените имоти се счита прекратена и по отношение на нея.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправените искания и представените докзателства в
полза на въззиваемите И. К. А. с ЕГН **********, Г. Е. И. с ЕГН **********, К. С. М. с
ЕГН **********, В. Ж. Ж. с ЕГН ********** и М. И. Г. с ЕГН **********, следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 525/02.03.2022 год., постановено по гр. дело №
3556/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на В. Ж. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Каблешково, ул. „Черно море“ № 30 и М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Каблешково, ул. „Черно море“ № 30, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лева
(петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на Г. Е. И. с ЕГН **********, с адрес село Поройно, общ.
Дулово, ул. „Десета“ № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат;
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на И. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „В.
11
Петлешков“ № 24, вх. 2, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 900 лева
(деветстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на К. С. М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. И. М. с ЕГН **********, с адрес село Поройно, общ. Дулово, ул. „Десета“
№ 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК, пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПредсЕ.тел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12