№ 358
гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500168 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№2077/14.03.2022г. подадена от
„********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В чрез пълн-к юрк ГЛ.П., редовно упълномощен с пълномощно с
рег.№1712/23.02.2022г. на Нотариус с рег.№271 на НК срещу определение №251 от 07.03.2022г.
постановено по гр.д.№2327/2021г. по описа на Районен съд – Дупница.
С посоченото определение е прекратено производството, образувано по искова молба,
подадена от „********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр******** срещу Г. ХР. Н., ЕГН
********** , с адрес гр.***********************************, съдържаща искане за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, съществуване на вземане в
полза на „********“Е ООД срещу длъжника Г.Н., за сумата, както следва: 4252.32 лв. – главница и
договорно възнаграждение в размер на 1620.77 лв., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата 1724.59 лв.- неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и деловодни разноски.
Съдът е приел, че в отношенията между страните по делото, ответницата е действала, като
поръчител, а не като солидарен длъжни – не било доказано, че ИВ.П. и Г.Н. са действали, като
солидарни длъжници, че сумата по кредита е преведена на посочена от тях банкова сметка.В
договорните клаузи според първоинстанционния съд било проведено ясно разграничение между
кредитополучателя и ответницата:ИВ.П., навсякъде е посочен, като клиент, а не като съдлъжник,
именно той е получил сумата по кредита, на него е предоставен пакет от допълнителни услуги, той
е поел задължение за връщане на кредита, на него е предоставен пакет от допълнителин услуги,
договорната лихва и цената на пакета отот допълнителни услуги при уговорен с него погасителен
план.Съдът се е позовал на чл.10 от ОУ/ озаглавен „Обезпечение по договора за потребителски
1
кредит“ – според който задълженията на ответницата ,като съдлъжник са да отговаря за
задълженията на клиента за погасяване на кредита и цената на пакета от допълнителни
услуги.Посочената договореност е определена като изпълваща съдържанието на текста на чл.138,
ал.1 изр.1 ЗЗД – с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.Намеренията на страните и преследваната
от тях цел, била ответницата да обезпечи дълга на ИВ.П..Задължението е акцесорно и е уговорено,
като поръчителство.При така дадената оценка за качеството, в което е договаряла ответницата с
оглед разпоредбата на чл.147, ал.1 изр.1 от ЗЗД, съдът е преценил искът за недопустим - решение
№213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д.№5864/2015г., ІV г.о , ТК.Съдът изрично е отбелязъл, че
падежът на вземането е настъпил на 10.10.2019г., заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
28.07.2021г.- след срока по чл.147, ал.1 изр.1 ЗЗД.С изтичането му е погасено самото
поръчителство, което обосновава недопустимост на иска и прекратяване на
производството.Посочена и съдебна практика – решение №213/06.01.2017г. на ВКС по гр.д.
№5864/2015г., ІV г.о ГК.
В подадената частна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт.Изложени са доводи за обосноваване на тезата, че в конкретната сделка, Н. е
действала, като съдлъжник, при условията на чл.121 – чл.127 ЗЗД, а не поръчител, с оглед Общите
условия към Договор за потребителски кредит №**********, предадени на кредитополучателя и
съдлъжника, които при подписването са декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги
приемат без забележки към тях и се задължават да ги спазват.Позовава се на употребения в
договора термин за определяне качеството на Н. – „съдлъжник“, а не „поръчител“, както и на
установената в чл.304 ТЗ презумпция, според която – лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва
друго.Счита, че по този начин е учредено вид лично обезпечение, тъй като кредиторът може да
иска от всеки един от длъжниците осъществяване на една и съща по предмет престация, за която
отговаря с цялото си имущество – арг.чл.133 ЗЗД - акт осигуряващ защита при
неплатежоспособност на някой от тях.Аргумент в подкрепа на този извод извлича и от сравнение
между солидарни длъжници и поръчители – задължението на поръчителя предполага
съществуване на главно задължение, но винаги е акцесорно на главното задължение, за разлика от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост, при което поръчителят отговаря на свое
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг респ. солидарен длъжник по чл.121 ЗЗД
дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник,
солидарно с него.Съдържанието на ДПК, общите условия – при тълкуването им по реда на чл.20
ЗЗД сочат, че отговорността в случая е поета именно, при условията на солидарно съзъдължаване,
а не при условията на поръчителство- решение №903658 от 20.08.2020г. постановено по възз.гр.д.
№341/2020г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.Сочи се като аналогичен казус за който е
налице произнасяне с решение №654/08.01.2008г. на ВКС по т.д.№320/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, в
което е прието, че за „разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг,
при уговорена солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо
основание и отговорността няма акцесорен характер“.При задълженост при условията на
солидарна отговорност ограничението по чл.147 ЗЗД според изложеното в жалбата не намира
основание.В жалбата са изложени доводи и за необоснованост, прекалено висок размер на
присъдените деловодни разноски, за сумата 705.00 лв.Относно размера на дължимото
възнаграждение счита за приложима нормата на чл.6, т.5 от Наредба №1, за минималните размери
2
на адвокатските възнаграждения – при подадено възражение в заповедното производство ,
възнаграждение за изготвяне на книжа, молби – 50.00 лв.Този начин за определяне на разноските
намира за приложим – доколкото осъществената защита в случая се е изразила единствено в
подаване на възражение, което не е връчено на връчителя- решение №4247/07.11.2019г. на ПлРС,
по гр.д.№9941/2019г., определение №537/13.10.2017г. на ПзОкр.съд по в.ч.г.д.№679/2017г.,
определение №611 от 13.09.2018г. на ПнОкрС , ГК по в.ч.гр.д.№00499/ 2018г.Разноските за
исковото производство също счита за прекомерни, доколкото надхвърлят определения в Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер – делото не се
характеризира със значителна фактическа и правна сложност, а изготвянето на становища, участия
в съдебно заседание, преупълномощаване и други действия, не следва да бъдат взимани
предвид.Жалбоподателят сочи установена съдебна практика според която фактическа сложност е
налица – когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на
твърдени от страните правно релевантни факти, а правна сложнст е свързана с точното спазване и
правилното прилагане на материалния и процесуалния закон.От значение според въззивника във
връзка с преценка на правната сложност на делото – извършените от защитата на ответната страна
процесуални действия, в хода на заповедното производство, които се свеждат до подаване на
възражение, в което не се изисква излагане на каквито и да било мотиви, а в конкретния случай
изложените във възражението мотиви се съдържат и в писмения отговор на исковата
молба.Логиката в намаляване размера на адвокатското възнаграждение според изложеното в
жалбата произтича от обстоятелството, че отговорността за разноски не трябва да е средство за
обогатяване, в отношенията между доверителя и упълномощения, насрещната страна по спора е
трето лице, в отношенията между страните по упълномощителната сделка, определения размер
остава валиден.Редуцирането е насочено към постигане на заложения от законодателя ефект на
справедливо определяне размера на хонорара, който следва да бъде възложен в тежест на другата
страна.В съответствие с изложеното в жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт, вкл. в частта относно присъдените разноски на Г.Н..
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – Г. ХР. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.***********************************, със съд.адрес гр.Дупница,
ул.“Солун“№1.В срока определен в чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор на жалбата.В отговора е
изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Жалбата е
определена, като бланкетна в отсъствие на конкретни факти и обстоятелства, обуславящи
незаконосъобразност на определението с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.260, т.3 и т.4
ГПК, при превес на изложените съображения, досежно присъдените разноски, а не по съществото
на спора.Въззиваемата страна в процеса, поддържа, че изложените в жалбата доводи,
представляват преповтаряне на твърденията от исковата молба, по които първоинстанционния съд
е изразил становище.С оглед обстоятелствто, че в разглеждания договор ИВ.П., навсякъде бил
посочен, като клиент, а не съдлъжник , той е получил по посочената банкова сметка, сумата по
кредита, на него е предоставен пакет от допълнителни услуги, той е поел задължение за връщане
на кредита, договорната лихва и цената по пакета от допълнителни услуги изводът на районния
съд, за недоказаност на твърдението, че в отношенията между страните Н. е действала, като
солидарен длъжник се споделя, като обоснован и законосъобразен.Сочи разпоредбата на чл.10 ОУ
и чл.138, ал.1 ЗЗД според които – с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лица де отговаря за изпълнение на неговото задължения с които обосновава
извода, че разглеждания казус ответницата е действала именно, като поръчител, а не солидарен
3
длъжник.Искът е предявен извън срока по чл.147, ал.1 ЗЗД ,срок за който съдът следи служебно и
пропускането на който е основание за прекратяване на производството по делото – при настъпил
по процесното вземане падеж на 10.10.2019г. и подадено едва на 28.07.2021г. заявление по чл.410
ГПК.Относно възраженията във връзка с размера на присъдените разноски се изтъква, че разноски
по подаденото възражение по чл.415 ГПК пред Районен съд – Ихтиман не са
претендирани.Направени са разноски в исковата производство пред ДнРС в размер, на основание
чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Стойността на
адвокатския хонорар и определянето му съгласно цитираната Наредба, според ответника не
зависят от фактическата и правна сложността, а от цената на иска.Посоченият размер на
адвокатския хонорар е изчислен в минимален размер – в съответствие с предвиденото в чл.7, ал.2
от Наредбата, изплатен за подаване на отговор на исковата молба, явяване в съдебно заседание по
г.дV№2327/2021г. по описа на ДнРС и защита по делото.В съответствие с изложеното в отговора е
формулирано искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 ,
чл. 260 , 261, 262 и 273 ГПК - чл.275, ал.2 ГПК.
Според Чл. 262, ал.1 ГПК -ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Жалбата се връща, когато:1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и2. не се отстранят
в срок допуснатите нередовности – ал.2.Според ал.3 - разпореждането за връщане може да се
обжалва с частна жалба.
Според чл.6, ал.2 ГПК -предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, а според чл.7, ал.1 съдът служебно извършва необходимите процесуални
действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на
делото от фактическа и правна страна.
Според чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.Според ал.2 -съдът съобщава на
насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок, а според ал.3 - определението за разноските се постановява в закрито
заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението.
Възможност за самостоятелно обжалване на решението – само в частта за разноските, според
действиящия ГПК няма.
От цитирания законов текст следва, че дори и при невлязъл в сила съдебен акт - страната,
която не е доволна от начина на определяне на разноските респ. от техния размер следва да подаде
молба до първоинстанционния съд постановил акта, който да измени решението в тази част респ.
да отхвърли подадената молба, като неоснователна.
Съдържащите се в жалбата доводи за прекомерност на присъдените разноски сочат на
интерес от подаване на молба за изменение на първоинстанционния акт в частта за разноските,
въззивният съд не може да намали размера на присъдените в първоинстанционното производство
разноски т.е би могъл да се произнесе във връзка с намаляване размера само на присъдените във
възззивното производство разноски.Искането ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОТ СЪДА НА РАЗНОСКИ В ПО-
4
НИСЪК РАЗМЕР, съдът тълкува, като искане за изменение на определението в посочената част.
По аргумент от чл.81 ГПК според който във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски и установената съдебна
практика, процедурата по чл.248 ГПК е допустима по отношение на определение за прекратяване
на производството по делото с произнасяне по разноски.
Поради липса на компетентност у окръжния съд за произнасяне, за първи път, по искането за
изменение на определението в частта за разноските, настоящото производство следва да бъде
прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съда, за произнасяне по искането
съдържащо се на стр.3 от подадената частна жалба и изложените доводи за прекомерност на
присъдени разноски, при условие, че бъдат преценени за допустими.
След произнасянето на съда по посоченото искане, делото следва да бъде изпратено отново
на КнОС за произнасяне по законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч. гр.д.№168/2022г. по описа на КнОС и ВРЪЩА
делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне в съответствие със съдържащото се на
стр.3 от частна жалба вх.№2077/14.03.2022г. искане за определяне на разноски в по – нисък
размер и изложените във връзка с това доводи.
След при ключване на производството по чл.248, ал.1 ГПК делото да се изпрати
отново на КнОС за произнасяне по същество по подадената жалба, относно
законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5