№ 51
гр. Чирпан, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20225540200019 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на М. Х. Х., ЕГН **********, от
с........., чрез адв. П.К., от АК Ст.Загора, със съдебен адрес: гр....... против НП № 21 – 0375-
000393/ 06. 10. 2021 г., издадено от Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР
Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл.177 ал.1, т.2 от
ЗДвП – глоба в размер на 300лв., по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на
2000.00лв. и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на
акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и се
явява правилно и законосъобразно. В случай, че се претендират разноски за процесуално
представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално
заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли
съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че
1
жалбата е подадена в срок.
Установи се по делото, че с НП № 21 - 0375- 000393/ 06. 10. 2021 г., издадено от
Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на
300лв., по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лв. и по чл. 185 от ЗДвП –
глоба в размер на 20лв.,затова че: " на 02.09.2021 г. в 19:40 часа в ГР.ЧИРПАН на
кръстовището на УЛ.МИХАИЛ КОЧЕВ и УЛ.ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ като Водач на лек
автомобил - БМВ 318 с per ......, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: В гр.Чирпан на
кръстовището образувано от ул. Михаил Кочев и ул. Любен Каравелов в посока запад-изток
управлява лек автомобил марка БМВ модел 318 с per номер ****** собственост на А.Ю. Х.
с ЕГН :********** Като :1 .ВОДАЧЪТ Х. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН
ВОДАЧ. 2.ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ. УПОТР. НА АЛКОХОЛ
В КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИСАНИЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗАТЕЛЕН
АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ.
ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ . НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ, ИЗДАДЕН ТАЛОН
ЗА МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ С НОМЕР 0060372 З.НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС НА
ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД. ИЗДАДЕН ОБРАЗЕЦ 26 НА МВР. е извършил:
1. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ., с което виновно е нарушил
чл.150 от ЗДвП
2. ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ. УПОТР. НА АЛК. В КРЪВТА
И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ. АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД.
ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА
УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ,
с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП
3. ВОДАЧ УПРАВЛЯВА ППС, КОЕТО НЕ Е ПРЕДСТАВЕНО НА ТЕХНИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕД., с което виновно е нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП „
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение Серия GА, № 425418 съставен на 02. 09. 2021 г. с актосъставител ЦВ. К. Д. на
длъжност мл. автоконтрольор и свидетели Т. С. Б. и Ив. Ч. Т., също полицейски служители.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
На 02.09.2021 г. около 19,40ч. св. Т.Б. и И.Ч. служители от РУ Чирпан били на
работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение Тогава те спрели
движещия се по кръстовището на ул. Михаил Кочев и ул. Любен Каравелов в посока запад -
изток лек автомобил БМВ с Рег-. ......, управляван от жалбоподателя. Тогава полицейските
служители извърши справка и установили установили, че водача е неправоспособен. И тъй
като жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние решили да го изпробват с
техническо средство за наличието на алкохол в кръвта. Жалбоподателят отказал на място да
бъде изпробван с техническо средство. Той отказал втори да бъде изпробван с такова
средство и в последствие, малко по- късно когато бил ответен в РУ Чирпан. Бил му издаден
и талон за медицинско изследване
За всичките тези нарушения на жалбоподателят би съставен посочения по- горе
АУАН, който му бил връчен и той подписал без възражение. Въз основа на съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
2
разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви.
По точка 1 от обжалваното НП.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато са налице изрично предвидените в разпоредбата
изключения. Правоспособността се придобива по установения в закона ред и същата се
удостоверява с издаването на свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 157, ал. 1
ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен
талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Законът предвижда една единствена
хипотеза, при която вече придобитата правоспособност се губи, а именно в случаите в който
на водача са му били отнети всички контролни точки. Загубването на правоспособността в
този случай става ex lege и не се обуславя от издаването на изричен санкционен акт.
Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда задължението на водачите, изгубили
правоспособността си вследствие отнемането на контролните им точки, да върнат
свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това
задължение е скрепено с възможността за издаване на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с
която се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за
управление на МПС/ какъвто е и настоящият случай/. Загубата на правоспособността не е
обусловено от влизането в сила на тази заповед, доколкото същото става с влизане в сила на
санкционния акт, с който са отнети последните от общо 39 контролни точки. В този смисъл
обстоятелствата, от значение за преценката налице ли е извършено от водача нарушение по
чл. 150 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да управляват МПС едва след като
са придобили правоспособност, се свеждат до описание на фактите, сочещи, че водачът
никога не е придобивал правоспособност, респ. тези довели до загубата на придобитата от
водача правоспособност. Действително управлението на МПС, когато свидетелството за
управление на МПС е било отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, понастоящем е
предвидено като нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 2 от 2018 г. ).
В този смисъл съдът намира, че както актосъставителя, така и АНО правилно са
квалифицирали нарушението като такова по чл. 150 от ЗДвП, доколкото към момента на
установяване на нарушението жалбоподателят е бил загубил правоспособността си поради
отнемането на всичките му контролни точки, което е станало с влизане в сила на НП № 301/
12.06.2012 г. Считано от тази дата, предвид липсата на доказателства за положен и издържан
нов изпит за придобиване на правоспособност от жалбоподателя, същият се е считал
неправоспособен, респ. управлението на МПС се квалифицира като нарушение на чл. 150 от
ЗДвП. Действително санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда изричната
хипотеза на управление на МПС, след като свидетелството за управление на МПС на водача
е било отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, като различна от тази на управление на МПС
от неправоспособен водач, но това не може да доведе до извод, че в този случай водачът е
правоспособен, доколкото както вече беше посочено, правоспособността е била загубена ex
lege още към момента на отнемане на всички контролни точки.
В посочения смисъл обжалваното НП, по т. 1 от същото, следва да бъде
3
потвърдено,ведно с наложения размер на наказанието глоба в пълния му размер от 300,00
лв. при отчитане на многобройните предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
По точка 2 от обжалваното НП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предполага
извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми
на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната
разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС
след употреба на алкохол в кръвта, което може да бъде установено по два начина - чрез
техническо средство или чрез химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Изпълнението на който и да е от двата способа за
установяване на това обстоятелство -тестване с техническо средство или изпълнение на
талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно
нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта.
От разпитаните по делото свидетели безспорно се установява управлението на
МПС от жалбоподателя на посочената в НП дата и място, както и последвалия отказ да бъде
изпробван с техническо средство.
При извършена проверка съдът констатира, че не е спазена и процедурата по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от
Наредбата установяването концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая безспорно
жалбопдателят е отказал да бъде тестван с техническо средство. При това положение самото
изследване се извършва по реда на чл. 8 – чл. 10 от Наредбата (за избрания от
жалбоподателя метод – чрез доказателствен анализатор) и по реда на чл. 11 – чл. 17 от
Наредбата (при медицинско и химическо лабораторно изследване), като задължителна
предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от
Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от
Наредбата) в съответната структура на МВР за изследване с доказателствен анализатор (по
чл. 8, ал. 4 от Наредбата) или съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата), съответно това което е заявено или отбелязано в Талона. В случая издаденият
талон, не съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата, а именно изискването в ал.4 ,че в
талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
4
На следващо място талонът следва да се връчи на съответното лице по реда на чл.
6, ал. 6 от Наредбата, като в него следва да се впишат: 1. мястото, където да се извърши
установяването и 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи. По смисъла на чл. 6, ал. 8 от Наредбата Отказът на лицето да
попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един
свидетел. Т. е. освен съставянето на талона с реквизитите по чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от Наредбата
е необходимо същият да бъде връчен по надлежен начин на лицето, за да може то в
дадените му срокове да изпълни предписанието по смисъла на чл. 8, ал. 4 или чл. 15, ал. 6 от
Наредбата. Отказът на лицето да получи екземпляр от талона следва да бъде установен с
подпис на свидетел. Следователно за да бъдат изпълнени изискванията за спазване на
сроковете упоменати по- горе е необходимо връчването на Талона на лицето да има
достоверна дата и час. Това е така за да може да се прецени дали лицето е спазило времевото
му предписание за извършване на медицинското изследване. В настоящия случай този ред
не е спазен, тъй скато по никакъв начин не е отразено нито дата на връчване,нито пък
съответния час. Записано е единствено,че лицето следва да се яви до 45 минути в ЦСМП гр.
Чирпан от връчването на Талона, но кога е връчен талона не е ясно.
Предвид горното което съдът приема, че талонът не е връчен надлежно. При
липсата на надлежно връчване на талона е препятствана възможността на жалбоподателя,
дадена му с чл. 3а от Наредбата, да бъде тестван за употреба на алкохол по другите
предвидени методи. Както се посочи ако водачът окаже съдействие за реализирането на
който и да е от методите за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, той на
практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В случая въпреки
изричното изискване на чл. 6, ал.4 и ал. 5 вр. чл. 3а, т. 1 от Наредбата на жалбоподателя не е
дадена възможност да окаже нужното съдействие чрез проба с доказателствен анализатор
или медицинско и химическо лабораторно изследване.
Посочените нарушения в процедурата по връчване на талон за изследване са
препятствали възможността на жалбоподателя да окаже нужното съдействие по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП вр. чл. 3а, т. 1 от Наредбата. Ето защо следва да се приеме, че липсата на
съдействие не се дължи на негово виновно поведение, поради което не е извършено
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.2 от същото е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По точка 3 от обжалваното НП.
Годишният технически преглед на ППС е уреден в ЗДвП и Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, в които нормативни актове не са установени задължения за
контролните органи да следят, респективно да отбелязват в съставените от тях актове и НП
до коя дата е следвало всеки един от автомобилите да премине годишен технически преглед.
5
Достатъчно е контролните органи при извършване на проверка въз основа на представените
от водачите документи да констатират изпълнението или не на задължението, както е
станало в случая.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. И в съставения АУАН и съответно в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е възприета една и съща фактическа обстановка-автомобилът не е представен
на ГТП. Според данните от делото автомобилът е собственост на А.Ю. Х., а жалбоподателя
М. Х. Х., на който е ангажирана отговорността за управление на МПС, непреминало ГТП, е
управлявал същото по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите
и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване
на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не го представи в
законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателят не е
собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го
представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени
документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва
да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно
задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях
ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС,
на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е
недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса
чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното
тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП
навежда на извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е
собственик на МПС.
Поради което съдът намира, че НП в точка 3 следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът намира, че следва да разпредели разноските,както
следва:
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се
присъждат по реда на чл. 143 от АПК, според ал. 1-ва на който, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. По делото е представен договор за правна помощ, по който жалбоподателят
платил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 лева, поради
6
което то подлежи на присъждане. Съдът е длъжен да се произнесе по възражението на
въззиваемата страна за прекомерност.
Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г, препращаща към разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2,
тъй като се взема предвид размера на наложената санкция - в случая сборът от санкциите е
2320. 00 лева, и следователно минималното възнаграждение е 392,40 лева. Тъй като делото
не се отличава с правна и фактическа сложност, то възражението на въззиваемата страна се
явява основателно и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН съдът следва да го намали до
посочения минимум от 392,40 лева. Тъй като се оспорват три наложени администратавни
наказания, две от които съдът отмени, то следва да присъди в полза на жалбоподателя
сумата в размер на 341,66 лв. съобразно уважената претенция.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските в
производството се възстановява от бюджета на органа, издал отменения акт. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат от възложени
върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а в случая
това е ОДМВР Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 21 – 0375-000393/ 06. 10. 2021
г., издадено от Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
частта по точка 1 от същото, с която на М. Х. Х., ЕГН **********, от с........., чрез адв. П.К.,
от АК Ст.Загора, със съдебен адрес: гр....... е наложено административно наказание по чл.177
ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300лв.,като законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 21 – 0375-000393/ 06. 10. 2021 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
частта по точка 2 и точка 3 от същото, с които на М. Х. Х., ЕГН **********, от с........., чрез
адв. П.К., от АК Ст.Загора, със съдебен адрес: гр....... са наложени административни
наказания,както следва : по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лв. и по
чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора, да заплати на М. Х. Х., ЕГН **********, от
с........., чрез адв. П.К., от АК Ст.Загора, със съдебен адрес: гр....... направените по делото
разноски в размер на 341,66 лв. съобразно уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14
дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
7
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8