№ 434
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Г.Н.
при участието на секретаря Н.С.Н.
като разгледа докладваното от В.Г.Н. Гражданско дело № *** по описа за
2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В., против М. Б. Р. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“Д.***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане
към ответника за следните суми: ***. – за отопление с ИРУ; сумата от ***. за
отопление без ИРУ, сумата от ***. за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за периода ***г., сумата от ***. – услуга дялово
разпределение; корекция от ***. Сочи се, че задълженията на ответника
произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна
енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер *** на името на
ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ИИЗ ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против М. Б. Р. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ж.к.“Д.*** съществуват вземания за следните суми:
сумата от *** лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от ***г., сумата от *** лв.- лихва за периода
***., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(***) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
С определение № ***г. на основание чл.47, ал.6 ГПК ответника е назначен
особен представител - адв. К.Х. К. – АК-П..
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор с вх.№ ***г., в който
особеният представител взема становище по исковата молба и направените
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С.С., която моли съда да постанови неприсъствено решение и да
уважи изцяло предявените искове, като депозира списък по чл.80 ГПК.
Особения тпредставител на ответника, редовно призован не се явява.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-П., че на *** „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. Б. Р., както
и че в хода на производството била издадена Заповед №***г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от *** лв.-главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на
***.-държавна такса и ***.-юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №***г. заявителят
бил уведомен за възможността по чл.415, ал.1 т.2 ГПК в едномесечен срок да
2
предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на
***г. С искова молба вх.№***. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №***. по описа на ПлРС.
Безспорно е по делото, че имот с административен адрес гр.П., ж.к.“Д.***, е
част от сграда, етажна собственост, до която ищецът доставя топлинна
енергия, както и че М. Б. Р. има качеството потребител на топлинна енергия
на основание договор за покупко-продажба на топлинна енергия №***г. В
тази насока са и представеното заверено копие на списък на етажните
собственици, живущи в ж.к.*** както и заверено копие на договор №***г.
Не се спори, че през периода ***. етажната собственост на сградата е избрала
за топлинен счетоводител „Т.С.“ ЕООД, с когото е сключила договор за
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно системата * )
включително издаване на индивидуални сметки. В тази насока е заверено
копие на договор ***. на „Т.С.“ ЕООД с Етажната собственост на адрес гр.П.,
ж.к.“*** протокол от ***, протокол от ***. и др.
Служебно е известно на съда от гр.д.№ ***г. по описа на РС П., по което е
съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен
(„Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от
2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. В тази насока са и приложените
заверени копия на Общи условия на дружеството по ч.гр.д.***. по описа на
РС П..
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника
и последният дължи сумата от *** лв.-главница, представляваща доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г., сумата от *** лв.-
лихва за периода ***., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
3
правни изводи:
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са
потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен
акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.Съгласно чл. 133,
ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост. Чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт
регламентира, че сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост.През процесния период е
действала Наредба №***. за топлоснабдяването, а от ***г. последната е
отменена с действащата понастоящем Наредба № ***. за топлоснабдяването (
обн.Д.В бр.25 от ***г.) Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №***. за
топлоснабдяването, количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в
сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди
за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се
разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към
наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия за отопление
включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти.
Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект.
Съгласно чл. 66 от Наредба № ***. за топлоснабдяването, количеството
топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните
видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление,
вентилация и климатизация. Чл. 70, ал.1 от наредбата предвижда, че
количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението.
4
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване, че ответницата има качеството потребител на топлинна
енергия в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана
сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен
адрес в гр.П., ж.к.“Д.***. В този смисъл са и писмените доказателства –
заверено копие на списък на етажните собственици, живущи в ж.к.***;
заверено копие на договор ***. на „Т.С.“ ЕООД с Етажната собственост на
адрес гр.П., ж.к.“*** заверено копие на протокол от ***, заверено копие на
протокол от ***., заверено копие на споразумителен протокол и протокол
***.
Общоизвестен факт е, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен
(„Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от
2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства
ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което
съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват
валидни облигационни правотношения, които се уреждат от Общите условия
на „Т.П.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови
нужди в град П., в сила от 2007г. Ето защо съдът приема, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета,
Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество
съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба
на топлинна енергия, което се регламентира от действащите в тази област
нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него
Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №***г. по
описа на РС-П..
Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се
извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия
( чл.133, ал.2 ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е различен.
Чл.133, ал. 2 от ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа,
каквото е налице и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
5
потребител на услугата "доставка на централно отопление". Действително
Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката на централно
отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62, ар.2
ЗПП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата
на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде
доставяна такава, за да възникне за него задължение за плащането й.
Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно
отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите
на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в
такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която
се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е
да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
6
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Същевременно по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ. отменено. Именно въз основа
на предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал
отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за
процесния период. Затова не е било необходимо подписването на
индивидуален договор между всеки от етажните собственици и ищцовото
дружество.
Видно от представените фактури, неоспорени от ответницата, са начислени и
суми за сградна инсталация, за отопление и горещо битово водоснабдяване
през процесния период. Сумите за сградна инсталация се начисляват през
месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от Закона за
енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от „Т.С.„ ЕООД
съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за
топлоснабдяването.
По делото не се възразява относно обстоятелството, че в процесния период
ответницата не е потребявала топлинна енергия и не е искала предоставяната
от ищеца топлинна енергия. Същевременно лицето не е загубило и
понастоящем качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла и
на Директива ***. Ето защо съдът приема за доказано, че дължи сумите
претендирани от ищцовото дружество. В тази насока са и решенията по дело
***г. на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на основание
чл.267 ДФЕС от РС Асеновград, в които съдът постановява, че не е в
нарушение чл.27 от Директива ***/ЕС националната правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да
7
не я използват в своя апартамент.
От изложеното дотук се налага извода, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото
валидно облигационно правоотношение с „Т.П.“ ЕАД относно жилищния
имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия.
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника.За
потребената топлинна енергия дружеството доставчик е издавало фактури и
подавало информация за забавените плащания. Самите суми по фактурите не
са оспорени. Представените доказателства по делото, макар и да изхождат от
ищцовата страна, не са оспорени и нейното съдържание не е надлежно
опровергано, поради което представляват годно писмено доказателство. В
тази насока е и Решение от ***г. по в.гр.д.№ ***г. по описа на ОС-П..
Ето защо исковете на „Т.П.“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани сумата от *** лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г., сумата от
*** лв.- лихва за периода ***., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство -
сумата от ***. платена държавна такса, сумата от ***. юрисконсултско
възнаграждение и ***. за възнаграждение на особен представител, както и
деловодни разноски в заповедното производство – сумата от ***. платена
държавна такса и ***. юрисконсултско възнаграждение или общо ***в. По
отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на
настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в
мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от
страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са
8
явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното
производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето
производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по
ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№
461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г.,
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК
на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В., съществуват вземания против М. Б. Р. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“Д.***, и последната дължи сумата от *** лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г., сумата от
*** лв.- лихва за периода ***., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М. Б. Р. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“Д.*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В., сумата от ***. общо направени деловодни разноски производството
по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред О.С.- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9