В ИМЕТО НА НАРОДА

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №195 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №19-0938-005670/20.12.2019 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, на З.С.Д. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП;

- на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка /без конкретни съображения/ и моли за отмяна на Наказателното постановление, а алтернативно – за намаляване на размера на наложените административни наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 151351/20.11.2019г. от страна на П.Г.Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля Д.Л.Д., както и на нарушителя – З.С.Д.. Съставен е за това, че на 20.11.2019 г. около 20:50 часа в гр. ***, ул. „***“, , срещу № ***, с посока на движения към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на С.П.Т.ЕГН: **********, извършва следните нарушения: 1. след направена справка с дежурен ОДЧ към О.н.М.П. е изяснено, че посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 24.09.2019 година – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; 2. управляваният автомобил не е преминал годишен технически преглед – нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; 3. управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 05.02.2019 г. – нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; 4. при проверката не представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; 5. не е изпълнила финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок наложена глоба с НП № 18-0938-001994/02.05.2018 г., влязло в сила на 16.01.2019 г. – нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП; отбелязано е, че водачът пътува сам в автомобила. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; в същия е отбелязано единствено „имам възражения“, без обаче да са изложени такива; не е представил възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 17.12.2019г. РП – *** отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК и изпратила преписката на СЕКТОР „***“ при ОДМВР – ***, за реализиране на административнонаказателна отговорност на З.С.Д..

Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на З.С.Д. били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П.Г.Г., Д.Л.Д., както и писмени доказателства /л.29 – 30, л.32 – 39, л.53 – 62 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Г. и Д.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Липсват каквито и да било разумни юридически причини показанията на двамата свидетели да бъдат преценени като необективни или тенденциозни – напротив, същите оставят убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Г. и Д.Д.. Именно от показанията на същите свидетели, както и от събраните писмени доказателства - справка за нарушител от региона, справка за собствеността и регистрацията на л.а. „***“, модел „***“, с рег. № ***, справка за преминати периодични технически прегледи на същия автомобил, справка за съдимост на жалбоподателката Д., изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана по надлежен начин.

Следва да бъде напомнено, че:

- съобразно чл. 140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Налице е изводимо задължение за бездействие в случаите, когато съответното МПС не е регистрирано по надлежния ред, в т.ч. – когато е прекратена неговата регистрация. При положение, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с това задължение за бездействие, а при установените време, място и обстановка е управлявала МПС с прекратена регистрация, следователно е извършила нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата. Тук следва да бъде подчертано, че факта, че управляваното от Д. МПС е собственост и регистрирано на името на трето лице, е ирелевантен, тъй като всеки водач, преди да приведе в управление МПС е длъжен да се увери, че не са налице законови пречки за управлението му, а щом не се е уверил в това – сам се е поставил в невъзможност да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП;

- съобразно чл. 147 ал.1 ЗДвП, „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. Налице е изводимо задължение за бездействие в случаите, когато съответното МПС не е преминало съответен технически преглед. При положение, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с това задължение за бездействие, а при установените време, място и обстановка е управлявала МПС, което към датата на полицейската проверка не е преминало предвидения периодичен технически преглед, следователно е извършила нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата. Тук следва да бъде подчертано, че факта, че управляваното от Д. МПС е собственост и регистрирано на името на трето лице, е ирелевантен, тъй като всеки водач, преди да приведе в управление МПС е длъжен да се увери, че не са налице законови пречки за управлението му, а щом не се е уверил в това – сам се е поставил в невъзможност да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗДвП;

- съобразно чл. 150а ал.1 ЗДвП, „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Налице е изводимо задължение за бездействие в случаите, когато съответното лице не притежава СУМПС, което да е валидно за категорията на управляваното МПС. При положение, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с това задължение за бездействие, а при установените време, място и обстановка е управлявала МПС, със СУМПС с изтекъл срок на валидност, следователно е извършила нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата;

- съобразно чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него…“. Налице е изводимо задължение за действие – всеки водач следва да носи в себе си посочените документи при управление на МПС. При положение, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с това задължение за действие, а при установените време, място и обстановка е управлявала МПС без да носи контролния талон към СУМПС, следователно е извършила нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата;

- съобразно чл. 190 ал.3 ЗДвП, „Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване“. Налице е изводимо задължение за действие – всеки следва да заплаща наложените и влезли в сила административни наказания глоба по ЗДвП. При положение, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с това задължение за действие, а при установените време, място и обстановка е констатирано неизпълнение на задължението по НП № 18-0938-001994/02.05.2018 г., влязло в сила на 16.01.2019 г., следователно е извършила нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на изложените дотук съображения, Съдът приема за доказани по убедителен начин и за правилно квалифицирани нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на З.С.Д.. Също така правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП. От всички посочени административнонаказателни разпоредби, единствено тази на чл.175 ал.3 ЗДвП не предвижда абсолютно определен размер на санкциите, които са правилно преценени от страна на административнонаказващия орган. Що се отнася до административните наказания на основание чл.175 ал.3 ЗДвП – същите са в самия минимум, предвиден в тази административнонаказателна разпоредба. Ето защо, като коректно преценени, наложените размери на горепосочените административни наказания, не следва да бъдат повече обсъждани. Не на последно място, никое от нарушенията не представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на обикновения случай на нарушения, съответно по чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.147 ал.1 ЗДвП, чл.150а ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, чл.190 ал.3 ЗДвП; отделен е въпроса, че от справката за съдимост се установява, че Д. е осъждана за престъпления от общ характер, т.е. налице е определено ниво на обществена опасност на личността на жалбоподателката, а от справката за нарушител – многобройните й влезли в сила административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, т.е. дори от гледна точка на личността на дееца, юридически неаргументирума е позицията за „маловажност“ на случая, по отношение на което и да било от извършените административни нарушения.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-005670/20.12.2019 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ***, с което на З.С.Д. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	444
Дата:	30 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20204430200195
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 януари 2020 г.

Решение по дело №195/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА