Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 557
гр. Пловдив, 24.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от младши съдия И. Бекяров въззивно
гражданско дело № 332 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 69704/07.12.2017 г. на И.Й.Б. и Т.Й.Б. срещу решение № 4008/17.11.2017
г., постановено по гр.д. № 10917/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което е
признат за недействителен по отношение на ЕТ „Люпилня Мартиво
– Р.К.“ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90/24.02.2017 г., том 1,
рег. № 11071, дело № 88/2017 г. по описа на Нотариус Таня Дойчинова с рег. № 72
и район на действие Районен съд Пловдив, вписан в Службата по вписванията на 24.02.2017
г. под акт № 7, том 11, дело № 2111/2017 г., с който ответникът И.Б. е дарил на
майка си Т.Б. притежаваната от него ¼ ид. част
от следните недвижими имоти: триетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда – многофамилна, със застроена площ от 93 кв.м, с № 502.182.1;
едноетажна масивна стоманобетонна постройка за допълващо застрояване – лятна
кухня, със застроена площ от 45 кв.м с № 502.182.3; и едноетажна масивна
стоманобетонна постройка на допълващо застрояване - гараж със застроена площ от 24 кв.м с № 502.182.4,
построени в урегулиран поземлен имот № III в квартал № 47, целият застроен и
незастроен с площ 673 кв.м, включен в поземлен имот № 502.182 по регулационния
план на гр. Раковски, Община Раковски, област Пловдив, ЕКАТТЕ62075, Община
Раковски, одобрен с решение № 88/06.07. г. на ОбС на
гр. Раковски с начин на трайно ползване: територии, заети от населени места,
УПИ № III, отреден за жилищно застрояване.
Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно. Сочи
се, че действително даренията са направени със знанието, че увреждат ищеца, но
тъй като посочените недвижимости са прехвърлени безвъзмездно
на трето за сделката лице, което от своя страна ги е прехвърлило на съпругата
си, то резултатът от делото би бил непротивопоставим на последните.
Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и да се отхвърли изцяло предявения иск. Не се
претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението
за представителство на насрещната страна.
Въззиваемата страна ЕТ „Люпилня Мартиво – Р.К.“ е подал в срок отговор, с които взема
подробно становище по всички възражения от въззивната жалба. Моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски за въззивното производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира
следното от фактическа страна:
Установено
в отношенията между ЕТ „Люпилня Мартиво – Р.К.“ и И.Й.Б. е, че същите са страни по
споразумение от 28.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните.
Според неговото съдържание ответникът И.Б. участва като поръчител на друго
лице, „Б. 93“ ЕООД, последното като длъжник за задължението в размер на 24533,99
лв. - главница за доставки на еднодневни пилета от ищеца на длъжника, и 1100
лв. - лихва за забава. Уговорено е изплащането на главницата на месечни вноски,
а при неплащане на която и да е – правото на кредитора да обяви предсрочно
изискуемостта на цялото задължение. В т. V от споразумението е посочено, че ответника
И.Б. по настоящия иск отговаря като поръчител за заплащането на целия дълг
солидарно с главния длъжник.
За
вземането си настоящият ищец е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 5090/2017
г. на РС Пловдив и издадена заповед № 3333 за изпълнение на парично задължение
от 19.04.2017 г. и издаден изпълнителен лист от 20.04.2017 г.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, т. 1, рег. № 1071, дело № 88
от 2017 г. ответникът е дарил на майка си Т.Й.Б., другата ответница,
притежаваната от него ¼ идеална част от триетажна масивна стоманобетонна
жилищна сграда - многофамилна, със застроена площ от
93 кв.м, с № 502.182.1; едноетажна масивна стоманобетонна постройка на
допълващо застрояване – лятна кухня, със застроена площ от 45 кв.м с №
502.182.3; и едноетажна масивна стоманобетонна постройка на допълващо застрояване
- гараж със застроена площ от 24 кв.м с
№ 502.182.4, построени в урегулиран поземлен имот № III в квартал № 47, целият застроен и
незастроен с площ 673 кв.м, включен в поземлен имот № 502.182 по регулационния
план на гр. Раковски, Община Раковски, област Пловдив, ЕКАТТЕ 62075, Община
Раковски, одобрен с решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС
на гр. Раковски с начин на трайно ползване: територии, заети от населени места,
УПИ № III, отреден за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. Раковски,
Общ. Раковски, Обл. Пловдив, кв. „С.“, ул. ***, ПК
4150, при граници на УПИ № III: УПИ № IV-179 на Йосиф Ангелов Плачков, УПИ № I-181 на А. И. А., УПИ № II-182 на насл.
на Й. Ч. Н. и улица, както и всички подобрения и приращения
в парцела.
Представено
е заверено от процесуалния представител на ищеца копие на удостоверение за
съпруга и родствени връзки изх. № АОУ-1275/05.10.2017 г., в което е посочено,
че между И.Б. и Т.Б. съществува родствена връзка син - майка.
Настоящата
съдебна инстанция споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради
което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е стигнал
до извод за уважаване на предявения иск.
Съгласно
нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. Следователно, основателността на
предявения конститутивен иск за обявяване на извършеното разпореждане със
собствено недвижимо имущество за недействително, се обуславя от възникнало в
правната сфера на ищеца субективно потестативно право да предизвика промяна в
правната сфера на ответниците – страни по сделката за дарение, като по
отношение на ищеца вещно-транслативното ѝ
действие се смята за ненастъпило. Фактическият състав, пораждащ съдебно упражненото потестативно
правото, включва следните елементи: възникнало между ищца и лицето,
прехвърлител по процесната сделка за дарение, предхождащо сключването ѝ
правоотношение, което да включва като съдържание: правото на ищца да получи и
насрещното задължение да му бъде престирано определено материално благо, което
не е погасено, т.е. качеството на кредитор и сключването на сделката за дарение,
което да е извършено от длъжника и третото лице със знанието, че правната сфера
на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и
главно доказване на всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ
претендираното потестативно право, като по отношение на факта непогасено
задължение, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно
релевирано твърдение. Ответниците носят доказателствената тежест да установят
чрез съответни ангажирани доказателства да установят своето незнание за
увреждането или оборване на презумпцията за знание за това.
От
представеното споразумение от 28.12.2016 г., чиито подписи са с нотариална
заверка, се установява съществуването на правоотношение, придаващо на ищеца
качеството му на кредитор с парично вземане по отношение на „Б. 93“ ЕООД.
Задължението по споразумението е обезпечено чрез поръчителство от ответника по
делото, И.Б.. Съгласно чл. 138 от ЗЗД поръчителят се съгласява да отговаря за
задължението на друго лице, т.е. доколкото не е уговорено друго той отговаря за
цялото задължение с цялото си имущество. Договорът за поръчителство трябва да
бъде сключен в писмена форма, какъвто е настоящият – клауза за поръчителството
в т. V от споразумението. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник –
чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Следователно кредиторът може да иска изпълнение на
задължението както от главния длъжник, така и от поръчителя, а от това следва,
че в отношенията си с него и за целите на настоящото производство, поръчителят
има качеството на длъжник, а ищецът – на негов кредитор.
Сключването
на процесния договор за дарение, който по естеството си е безвъзмездна сделка,
тъй като при отчуждаването на материалното право на собственост, прехвърлителят
не получава насрещна престация, съставлява увреждащо действие на длъжника И.Б.
спрямо кредитора. Прехвърлянето на
собствеността върху процесния имот чрез договор за дарение от страна на първия
ответник в полза на възходящ от първа степен, каквато е майка му Т.Б.,
представлява правно действие, с което обективно се намалява имущество на
длъжника, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите
кредитори, от което да могат да се удовлетворят.
В
случай на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на възходящ, законът е презумирал оборимо знанието на
длъжника за увреждането, като последният носи тежестта да проведе обратно
доказване, каквото не е осъществено. Безвъзмездността на сделката обуславя ирелевантност на представите на дарения относно
увреждането, тъй като законът отдава приоритет на защитата на правата на
кредиторите, пред тези на лицето, което е получило материално благо без насрещна,
еквивалентна престация. Доколкото приобретател
по дарението е възходящ на длъжника и не се обори презумпцията за знание, то
правилно е прието, че такова е налице.
В
първоинстанционното производство, така и във въззивното ответниците не твърдят
и не ангажират доказателства пряко свързани с предмета на спора и фактическия
състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, нито твърдят други правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи
или правоотлагащи обстоятелства. Единственото
твърдение е за последващо прехвърляне на веща, предмет на дарението, от страна
на приобреталетя по сделката на трето лице преди
вписването на исковата молба по настоящото дело. Във въззивната жалба се твърди
и това трето лице да е извършило безвъзмездна сделка с имота на друго лице. В
тези твърдения е свързано и единственото възражение във въззивната жалба, че
изброените по-горе последващи разпоредителни действия са съществени за
допустимостта и основателността на предявения иск и наличието им прави
безпредметно делото, тъй като процесния имот не се намира вече в патримониума на ответниците.
Това
възражение настоящата инстанция намира за неоснователно. Конкуренцията между трети лица,
получили имота от длъжника или от лице, на което длъжника е прехвърлил имота, и
кредитора с оглед на вещните права върху недвижими имоти е уредна е чл. 135,
ал.1, изр. 3-то от ЗЗД – недействителността не засяга правата, които трети
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за
обявяване на недействителността. Това означава, че кредиторът може да насочи
принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително
действие, дори и те да са вече в патримониума на
правоприемник на лицето, с което длъжникът е договарял, освен ако третото лице
е придобило правата възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността и то е добросъвестно. При наличие на останалите предпоставки
за упражняване на иска по чл. 135 от ЗЗД следва да се приеме, че е налице
правен интерес за кредитора от предявяването му независимо дали имотът е в патримониума на длъжника, или е прехвърлен с последваща
сделка на майка му, после на трето лице и накрая на съпругата на третото лице
преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличие на
правен интерес от обявяването на сделката между длъжника И.Б. и майка му Т.Б. и
не е основание за недопустимост на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, а дали имотът,
предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума
на длъжника не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното. В
изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иск по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а
третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване действията
на съдебния изпълнител /чл. 435 ал. 5 изр. 2-ро ГПК/, при пропускане на
сроковете за обжалване третото лице може да предяви владелчески
иск /чл. 435 ал. 5 изр. 2-ро ГПК/. Така решение № 129 от 20.07.2017 г. по т. д.
№ 2481/2016 г. на ВКС, I т.о.
Предвид изхода от спора
жалбоподателите И.Б. и Т.Б. следва да заплатят на въззиваемата страна ЕТ
„Люпилня Мартиво – Р.К.“ на основание чл. 78 ал. 3
вр. чл. 8 вр. чл. 273 от ГПК направените пред въззивната инстанция разноски. От
въззиваемия се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., което
е оспорено от насрещната страна като прекомерно. Възражението е основателно.
Цената на иска по настоящото дело съобразно атакуваната сделка с ¼ идеална
част от собствеността върху недвижими имоти на длъжника И.Б. е 6331,05 лв.
Следователно адвокатският хонорар следва да се определи по чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според интереса (посочен по-горе) и се равнява на 650 лв. Именно
в такъв обем следва да се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемия.
Предвид изхода на спора разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, тъй като настоящият спор е с цена на иска по гражданско
дело над 5000 лв., а именно 6331,05 лв. и е относно облигационно
правоотношение.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4008/17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 10917/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА И.Й.Б. с ЕГН ********** и Т.Й.Б. с ЕГН ********** да заплатят на ЕТ
„Люпилня Мартиво – Р.К.“, ЕИК ********* сумата от 650
(шестстотин и петдесет) лева – разноски във въззивното производство.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: