№ 137
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000510 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260176/07.03.2022год., постановено по т.д.№ 2414/2019год.по описа на
СГС , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260180/08.03.2022год. „ РозенБерг БГ“
ЕООД е осъдено да заплати на В. В. В. на основани чл.79, ал.1 ,пр.1 вр. с чл. 266 от ЗЗД сумата от
16 155.26 лева, представляваща непогасена част от дължимото възнаграждение по договор №
125/18.11.2015год. за консултантски услуги, ведно със законната лихва от 13.11.2019год. до
07.04.2021год. и от 21.09.2021год. до погасяването , сумата от 18 521.58лева на основание чл.92 от
ЗЗД, представляваща неустойка за забава за периода от 21.09.2018год.-12.11.2019год. както и
разноски по делото в размер на 4 439.77лева като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1 пр.1 вр. с чл.266
от ЗЗД до пълния предявен размер от 27 186.31лева и иска по чл.92 от ЗЗД до пълния предявен
размер от 44 310.52лева и за периода от 18.12.2015год.-20.09.2018год.
Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба вх.№
280507/12.04.2022год. от „РозенБерг БГ“ ЕООД с искане за отмяна на решението и постановяване
на ново , с което предявените против него искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се поддържа ,
че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се , че неправилно
първоинстанционният съд бил приел ,че ответникът е изпаднал в забава на 20.09.2018год., тъй като
не било доказано че на тази дата е извършено оповестяване на одобрението на проекта за
финансиране от ДФЗ. Неправилно бил приел също така че ищецът е изправна страна по
сключения между тях договор за консултантски услуги и че с подписване на приемо-
предавателния протокол е преклудирано правото на изпълнителя по договора да прави
последващи възражения за качеството на приетата работа. Не било обсъдено е възражението за
несъразмерност на разхода за консултански услуги предвид изработения бизнес план и проект за
кандидатстване пред ДФЗ.
В подаден писмен отговор В. В. е изложила доводи за неоснователност на въззивната жалба
и е направила искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Поддържала е , че правилно , на база събраните по делото доказателства ,
1
първоинстанционният съд бил приел ,че остатъчното вземане по процесния договор е станало
изискуемо на 21.08.2018год.,както и че изпълнителят по сключения между страните договор- „ Й.
Консулт“ ЕООД е изправна страна по него. Възложената работа била приета без забележки , в
случая неа се касаело за скрити недостатъци,поради което правото на възложителя да прави
възражения за качеството на възложената работа било преклудирано и това било правилно
съобразено от първоинстанционния съд. Признание за изпълнение на работата, нейното приемане
и за дължимостта на възнаграждението било и подписаното между страните по договора
споразумение от 07.04.2021год. и същото било правилно кредитирано от първоинстанционния съд.
Неоснователни били възраженията за процентно уговаряне на възнаграждението за извършените
консултантски услуги ,тъй като тази уговорка била отменена в последствие и дължимото
възнаграждение било договорено в абсолютни числа.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Производството пред СГС е образувано въз основа на искова молба , депозирана от „ Й.
Консулт“ ЕООД против „ Розен Белг БГ“ ЕООД с искане на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.266 и чл.86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22 155.26 лева без
ДДС представляваща остатък от дължащо се по сключен между тях Договор № 125/18.11.2015год.
възнаграждение за извършени консултански услуги,както и на основание чл.92 от ЗЗД сумата от
44 310.52 лева , представляваща неустойка за забавено плащане на възнаграждението за
консултански услуги за периода от 18.12.2015год. до 13.11.2019год., ведно със законната лихва
върху двете суми ,считано от 04.10.2019год. до окончателното им изплащане.
В исковата молба е твърдяно ,че на 18.11.2015год. страните са сключили договор № 125,
съгласно който ищецът- „ Й. Консулт“ ЕООД в качеството си на изпълнител е поел и изпълнил
качествено ,в пълен обем и в срок възложената му от ответника- „ Розенберг БГ“ ЕООД
работа,която била приета без възражения с подписването на двустранен протокол от
17.12.2015год. и въпреки което ,след заплащане на част от уговореното възнаграждение в размер
на 3 000лева възложителят и настъпване на падежа за плащане възложителят не е заплатил и е
останал да дължи остатъка от уговореното възнаграждение ,възлизащо на сумата от 22 155.26 лева
без ДДС. Твърдяно е също така ,че тъй като възложителят не е бил изплатил в уговорения срок
дължимото се по договора възнаграждение то същият е осъществил фактическия състав на чл.29
от договора, съгласно който дължи неустойка за забава на плащането в размер на 0.2% от
неплатената сума за всеки просрочен ден ,но не повече от двукратния размер на неплатената сума
или дължимата неустойка е в размер на 44 465.78лева.
Ответникът е подал писмен отговор , в който е заявил оспорване на исковите претенции по
основание и размер. Поддържал е , че е заплатил на изпълнителя по сключения между тях договор
сума в размер на 3 000лева , а остатъка от него не било дължимо , тъй като не било налице
официално оповестяване на одобрението на инвестиционния проект за безвъзмездна финансова
помощ, а това било условието съгласно чл.18, т.3 от процесния договор за извършване на
остатъчното плащане на възнаграждението . Поддържал е също така , че заплащане на
възнаграждението не се дължи , тъй като изпълнителят не бил извършил възложената му работа в
пълен обем , качествено и в срок. Изпълнителят не бил изпълнил задълженията си по чл.3 от
договора ,не бил изготвил и предоставил на възложителя списък на изискуемите документи,
справки и информация, които последният следвало да представи на етап кандидатстване и
подаване на проекта, не бил изпълнил и задълженията си по чл.8 от договора , не бил оказал и
съдействие и не бил изпълнил задълженията си по договора, описани в чл.3 и 8 ,изр. последно,
поради което не било одобрено от разплащателната агенция и не били възстановени на
възложителя направените от него разходи.
В допълнителна искова молба ищецът е признал получаването на сума по договора в
размер на 3 000 лева ,но отново е поддържал ,че неизплатената част от възнаграждението по т.3 от
чл.19 от договора е в размер на исковата претенция от 22 155.26 лева без ДДС или 27 186.31лева с
ДДС. Изискуемостта на тази част от възнаграждението била настъпила , тъй като проектът бил
одобрен и оповестен на интернет страницата на Държавен фонд земеделие с одобрени проекти,
сред които и този на „ РозенБерг БГ „ ЕООД. Поддържал е ,че одобряването на плащането от
финансиращата институция към „ РозенБерг БГ „ ЕООД било ирелевантно за настоящия спор ,
като единствено одобряването на проекта имало отношение към дължимостта на
възнаграждението. Между страните бил подписан приемо-предавателен протокол, който доказвал
2
надлежното и точно изпълнение от страна на изпълнителя на възложената му работа. Поради
неплащане на дължимия остатък от възнаграждението ,в тежест на възложителя било възникнало
задължението за заплащане на уговорената неустойка,чийто размер е определен в чл.29 от
договора.
Допълнителен писмен отговор не е подаден от ответника „ РозенБерг БГ“ ЕООД.
В хода на производството по делото пред СГС е представен Договор за цесия от
28.01.2022год., сключен между „ Й. Консулт“ ЕООД и В. В. В. , по силата на който вземането
,предмет на делото , ведно с всички дължими лихви и разноски е цедирано на цесионера В. В. В..
По направено от нея искане и изразено съгласие от ответника , на основание чл.222 от ГПК е
допуснато заместване на ищеца „ Й. Консулт“ ЕООД с цесионера В. В. В., а производството по
делото е прекратено по отношение на първоначалния ищец- „ Й. Консулт“ ЕООД.
При съобразяване на горното и по така предявения иск СГС се е произнесъл с решение , като
в обжалваната му в настоящото производство част, е осъдил „ РозенБерг БГ“ ЕООД да заплати на
В. В. В. на основани чл.79, ал.1 , пр.1 вр. с чл. 266 от ЗЗД сумата от 16 155.26лева, представляваща
непогасена част от дължимото възнаграждение по договор № 125/18.11.2015год. за консултантски
услуги, ведно със законната лихва от 13.11.2019год. до 07.04.2021год. и от 21.09.2021год. до
погасяването, както и на основание чл.92 от ЗЗД да заплати сумата от 18 521.58 лева,
представляваща неустойка за забава за периода от 21.09.2018год.- 12.11.2019год. , ведно с
разноски по делото в размер на 4 439.77 лева. За да уважи иска по чл.79, ал.1 ,пр.1 вр. с чл.266, ал.1
от ЗЗД първоинстанционният съд е приел ,че между страните по делото е бил сключен договор за
извършване на консултантски услуги ,че изпълнителят е изправна страна по него , тъй като е
извършил възложената му работа и същата е била приета от възложителя без забележки ,поради
което възраженията за качеството на възложената му работа са преклудирани. Приел е също така ,
че изпълнението на договора и приемането на работата , съответно дължимостта на
възнаграждението са факти , признати в хода на производството по делото , което признание било
обективирано в сключените на 07.04.2021год. и 28.05.2021год. споразумения между страните , е
отчетено от съда по реда на чл.235 ,ал.3 от ГПК. При определяне на размера на остатъка от
възнаграждението се е позовал на подписаното между страните на 17.12.2015год. Приложение №
1 , считайки че начина на изчисляване е променен от процентно съотношение в абсолютни числа.
За да уважи иска по чл.92 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел ,че клауза на чл.29 от
сключения между страните договор е действителна ,същата не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и при констатирана забава в плащането на възнаграждението за извършената
работа , считано от 20.09.2018год. и за периода до 12.11.2019год. възложителят дължи на
изпълнителя уговорената неустойка за забава, възлизаща на сумата от 18 521.58лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира първоинстанционно решение , в обжалваната му част, за валидно и
допустимо. Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От представения по делото Договор № 125 от 18.11.2015год. е видно , че между „
РозенБерг БГ“ ООД , в качеството на възложител и „ Й. Консулт“ ЕООД в качеството на
изпълнител е сключен Договор за консултантски услуги , по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да предостави на възложителя
консултантски услуги , свързани с изготвяне на бизнес план и заявление за подпомагане по проект
на възложителя мярка 4.2 „ Инвестиции и преработка–маркетинг на селскостопански продукти“ –
Проект по програма за развитие на селските райони 2014-2020-Програмата с финансираща
институция Държавен фонд „ Земеделие“- Разплащателна агенция. В чл.2 от договора
изпълнителят се е задължил да изготви бизнес план и заявление за подпомагане за проект по чл.1 в
сроковете съгласно глава 4, а в чл.3-да изготви и предостави на възложителя списък с изискуемите
документи , справки и информация ,които възложителят трябва да подготви и предостави в срок
на етап кандидатстване и подаване на Проекта по чл.1.
В чл.9 от договора е предвидено ,че изпълнителят има право на възнаграждение за
извършената работа, съобразно условията и сроковете по договора и че в случая че след
официалното уведомление за одобрение на финансиране на проекта по чл.1 от финансиращата
3
институция възложителят вземе решение за неизпълнение на същия, изпълнителят следва да
получи в пълен размер възнаграждението по чл.18.
Съгласно уговореното в чл.15 изпълнителят се е задължил да изготви бизнес план и
заявление за подпомагане съгласно крайния срок на съответната Програма, но не по-рано от 5
работни дни след получаване от възложителя на цялата необхоД. информация и документация
съгласно чл.3 и 4 и не по-рано от 7 работни дни след получаване на информация за окончателния
размер,вид и обхват на инвестиционните разходи,за които кандидатства финансиране, а съгласно
чл.17 от договора- изготвянето на бизнес-план и заявление за подпомагане/формуляр за
кандидатстване и бюджет/се удостоверява с приемо-предавателен протокол , подписан от двете
страни,който протокол удостоверява ,че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора.
В чл.18 от договора страните са уговорили ,че за извършване на консултантските услуги
възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 5 % от стойността на
инвестиционните разходи, предвидени в проекта като посоченото възнаграждение е без ДДС в
размер на 20%, а в чл.19 , че възнаграждението е дължимо както следва : 1 500 лева без ДДС при
подписване на договора, 1500 лева без ДДС до три дни преди входиране на Проекта в съответното
подразделение на финансиращата институция- ДФ „ Земеделие“-Разплащателна агенция и
разликата до 5 % от инвестиционните разходи-в срок от 30 дни след официалното оповестяване на
одобрението на инвестиционния Проект за безвъзмездна финансова помощ от съответната
финансираща организация.
В чл. 20 от договора страните са постигнали съгласие ,че след уточняване от страна на
възложителя на точния размер на инвестиционните разходи, предвидени по Проекта сумата по
чл.18 от договора се уточнява в абсолютни числа с подписването на Приложение № 1 от страните,
което става неразделна част от договора.
С подписано на 17.12.2015год. Приложение № 1 към договор за консултантски услуги № 125
, страните са променили клаузата на чл.18 от договора като съгласно новата й редакция
възнаграждението по процесния договор възлиза на обща стойност 25 155.26 лева без ДДС,
дължим ДДС в размер на 5 031.05лева или общо с ДДС- 30 186.31лева.
С подписан на 17.12.2015год. приемо-предавателен протокол към Договор № 125, страните са
обективирали предаване от изпълнителя на възложителя на заявление за подпомагане, бизнес
план, съпътстващи документи и електронен носител, както и волеизявлението на възложителя , че
приема резултата от изпълнението на възложената с договор № 125 работа „ без забележки“ .
По делото са представени копия от документите , възложени за изготвяне с процесния
договор. Представена е и административната преписка , съдържаща документи представени от „
РозенБерг БГ“ ЕООД във връзка с кандидатстването му по Програма за развитие на селските
райони 2014-2020г по марка 4.2 „ Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти“.
От съставен на 18.08.2020год. констативен протокол от Нотариус З. Т. е видно ,че при
направена в 10.39 часа чрез интернет връзка справка в уеб страница на Държавен фонд „
Земеделие“,“ Програма за развитие на селски райони 2014-2020г-Публичност по подмерки от
ПРСР 2014-2020“ са констатирани данни със следното съдържание : „ ********** РозенБерг ООД
М4.2 372 500.00лева 186 250.00лева-Създаване на предприятие за преработка на етерични масла в
РозенБерг БГ ООД.„
От съставен на 19.08.2020год. аналогичен протокол е видно ,че при направена в 16.14часа
чрез интернет връзка справка в уеб страница на Държавен фонд „ Земеделие“ се появява списък
от имена на дружества в това число и „ РозенБерг БГ“ ООД. Удостоверено е разпечатването на
списък с данни, приложен към протокола като приложение № 1
По делото са представени документи от Държавен фонд „ Земеделие“, а именно Заповед за
одобрение на проект с бенефициент „ БозенБерг БГ“ ООД и договор за изплащане на финансови
средства с „ РозенБерг БГ“ ООД. С цитираната заповед № 03-РД/3149/09.08.2018год. , получена от
„ РозенБерг БГ“ ООД на 21.08.2018год. е наредено одобряване финансирането по подадено от „
РозенБерг БГ“ ООЗ заявление за подпомагане по Проект 16/04/2/0/00380 на стойност 372 500лева
и субсидия в размер на 186 250лева .В същата са посочени одобрени за финансиране разходи по
проектното предложение в размер на 350 000лева –разходи да дестилация за етерични масла,
разходи за бизнес план в размер на 17 500лева и разходи за енергийно обследване в размер на
4
5 000лева
От представения договор № 16/04/2/0/00380/23.08.2018год. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.2 инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. съфинансирана от
европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е видно ,че договорът е подписан от
представител на „ РозенБерг БГ“ ООД на 20.08.2018год.
На 07.04.2021год. между „ Й. консулт“ ЕООД и „ РозенБерг БГ“ ЕООД /след
преобразуването му от ООД в ЕООД / е сключено споразумение , с което „ РозенБерг БГ“ ЕООД
се е задължило да заплати разсрочено на „ Й. консулт „ ЕООД сумата от 22 155.26 лева без ДДС,
които представляват дължимо възнаграждение по Договор за консултантски услуги №
125/18.11.2015год.
В изпълнение на така постигната договореност „ Розенберг БГ“ ЕООД е заплатило на „ Й.
Консулт“ ЕООД обща сума в размер на 6 000 лева и това се установява от приложените по делото
преводни нареждания от 07.04.2021год., 31.05.2021год. , 05.07.2021год. и 16.11.2021год.
На 28.05.2021год. между „ Й. Консулт“ ЕООД и „ РозенБерг БГ“ ЕООД е сключено ново
споразумение, с което са уговорили плащане на сумите по предходното споразумение без
начисляване на ДДС.Налице е договорка,че платеното сума от 400лева като начислено ДДС по
първата вноска по предходното споразумение следва да бъде прихваната от следващата вноска в
размер на 1000лева с падеж 31.05.2021год.,предвид на което „ РозенБерг БГ“ ЕООД следва да
преведе сумата от 6000лева на „ Й. консулт“ ЕООД до 31.5.2021год.
С договор за цесия от 28.01.2022год., „ Й. консулт“ ЕООД е прехвърлил вземането си ,
предмет на т.д.№ 2414/2019год. по описа на СГС , ведно с всички лихви и разноски на В. В. В..
При така установената релевантна за спора фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира предявения от ищеца „ Й. Консулт „ ЕООД /заменен в хода на делото на основание
чл.222 от ГПК от В. В. В. иск по чл.79, ал.,пр.1 от ЗЗД вр. с чл.266 от ЗЗД за основателен в
размера, уважен с обжалваната част на първоинстанционното решение. За основателността на
исковата претенция в посочения в решението размер, първоинстанционният съд е изложил
мотиви, които настоящата въззивна инстанция напълно споделя и към които препраща на
основание чл.272 от ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба намира следното :
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че изработеното по процесния договор
има скрити недостатъци, открити след приемането му с приемо-предавателния протокол от
17.12.2015год. , поради което не се дължи на изпълнителя остатъка от договореното
възнаграждение по договора. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за
заплащане на уговореното възнаграждение. Наличието на недостатъци на изработеното поражда
право за поръчващия да иска: 1 / поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, 2 /заплащане на разходите, необходими за поправката или 3/ намаляване на
възнаграждението- чл.265, ал.1 от ЗЗД , както и право 4 /да развали договора , в случай ,че
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
- чл. 265, ал.2 от ЗЗД. Правата по чл.265, ал.1 и 2 от ЗЗД поръчващият може да упражни както в
случай на наличие на явни , така и при констатиране/ откриване / на скрити недостатъци на
изработеното в предвидения в чл. 265, ал.3 от ЗЗД преклузивен 6-месечен срок. В случай на
скрити недостатъци този срок започва да тече от тяхното откриване /констатиране/ и от този
момент за възложителя възниква правото да потърси отговорност на изпълнителя за
некачественото изпълнение, след като го извести за появилите се недостатъци.
В случая възложителят е получил на 17.12.2015год. от изпълнителя изготвените по
поръчката поръчаните документи , след което и с оглед целта на тяхното изготвяне ги е
депозирал в Държавен фонд „ Земеделие“ , където са входирани под № 16/04/2/0/00380 от
18.12.2015год. На 08.05.2018год. възложителят е бил уведомен от Държавен фонд „ Земеделие“
за открити липси/нередовности , непълноти и неясноти в подаденото за разглеждане на заявление
за подпомагане с идентификационен номер 16/04/2/0/00380, поради което са му дадени конкретни
указания за тяхното отстраняване. Моментът на получаване на уведомлението съставлява и
момента на откриване на недостатъците на поръчваните документи, които имат характер на скрити
5
такива, тъй като при получаването на документите от възложителя на 17.12.2015год. би могло да
се съобрази единствено дали те отговарят по вид на възложените / заявление за подпомагане,
проект и т.н./ , но не и дали същите са коректно и съобразно изискванията на ДФЗ подпълнени и
дали съдържат изискуемите се данни и се придружават всички необходими приложения, за да се
стартира административната процедура пред ДФЗ.
От момента на откриване на недостатъците за възложителя е възникнало правото да
потърси отговорност на изпълнителя за некачественото изпълнение след като го извести за
тяхното появяване. Това право е упражнено от под формата на възражение за неточно изпълнение
в производството по предявения от „ Й. консулт“ ЕООД иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД , обективирано
в подадения на 03.02.2020год. писмен отговор вх.№ 3114 и това е сторено извън преклузивния
срок по чл. 265, ал.3 от ЗЗД , изтичащ на 09.11.2018год .
С оглед на изложеното , дори и при наличие на скрити недостатъци на извършената в
изпълнение на договор № 125/18.11.2015год. работа , възможността за реализация на
отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение е преклудирана за възложителя ,
поради което той дължи заплащане остатъка на уговореното възнаграждение на изпълнителя .
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба във връзка с приетия от
първоинстанционния съд момент на изискуемостта на вземането за остатъчното възнаграждение
по процесния договор за изработка. В жалбата се сочи , че неправилно първоинстанционният съд
бил приел ,че последната вноска по договора била изискуема на 21.08.2018год.,тъй като липсвали
доказателства за датата за оповестяване на одобрението на проекта. Видно от мотивната част на
обжалвания съдебен акт , подобна на твърдяната от жалбоподателя констатация във връзка с
момента на забава липсва, но определеният момент на забава е съобразен с договореностите на
страните , обективирани в сключеното между тях споразумение от 07.04.2021год. В същото е
предоговорен падежа на вземането за възнаграждение по процесния договор , поради което
обсъждането на доказателства и възражения във връзка първоначално уговорения момент на
изискуемост, свързан с оповестяване на одобрения проект от финансиращата институция , се явява
ирелевантно за спора.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба свързано с размера на дължащото се
по процесния договор възнаграждение, основано на несъответствието между размера на
законоустановения разход , изчислен съобразно стойността на проекта, финансиран от ДФЗ и
размера на възнаграждението по договора за консултански услуги , сключен между страните.
Такава обусловеност /обвързаност/ между законоустановения разход по проекта и
възнаграждението за консултантски услуги действително е съществувала ,но в първоначалната
редакция на чл.18 от процесния договор. В новата му редакция ,съгласно подписаното в
последствие от страните Приложение № 1 размерът на възнаграждението е определен в
абсолютни числа и това е действащата и обвързващата страните уговорка относно неговия размер.
По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемата
следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски, които се доказват в
размер на 1952лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260176/07.03.2022год.,поправено по реда на чл.247 от ГПК
с Решение № 260180/08.03.2022год., постановени по т.д.№ 2414/2019год. по описа на СГС .
ОСЪЖДА „РозенБерг БГ “ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София , район“ Витоша“, ж.к.“ Манастирски ливади“, ул.“ Мур“, № 40, ет.5, ап. А601 да заплати
на В. В. В. с ЕГН ********** от гр.*** , ул.“ ***“ № ** с,мата от 1 952лева , представляваща
направени разноски във въззивното производство.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7