РЕШЕНИЕ
№…………../.......11.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря
Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело 656/2017 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на «КЪЛЕКТОР» ЕООД гр. София, с която предявен осъдителен иск
против «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД за сумата от 26 040 лева, част от неустойка в
размер на 57 600 лева, дължима за периода 31.05.2014 г. – 11.03.2016 г. от
ответника на основание чл. 49 ал.1 от ОУДПЕЕЕМ на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД за
оставане без ток за горепосочения период на В.А.Н., за обект с абонатен №
**********, клиентски № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. «Илю
войвода» № 18А, което вземане е прехвърлено от В.Н.на «Кълектор» ЕООД по
договор за цесия от 29.09.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба „КЪЛЕКТОР” ЕООД твърди, че по силата на договор за
цесия от 29.09.2016 г. е придобил от В.А.Н. вземане за неустойка по чл. 49 от
ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, за периода 30.03.2012 – 11.03.2016 г. в размер
на 57 600 лева, което цедентът има към ответника
за обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, с адрес на потребление гр.
Варна, ул. «Илю войвода» № 18 при възникнали основания по чл. 49 от ОУДППЕ, а
именно след уведомяване на ответника за прекъснато електрозахранване в обекта
на 30.03.2012 г., същото не е възстановено и за периода, за който се претендира
неустойка, а именно 31.05.2014 г. – 11.03.2016 г. имотът е без ток по вина на
електроразпределителното дружество.
Твърди се, че на 30.03.2012 г. В.Н.е
съобщил на «ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ» АД за авария в обекта, а именно прекъснат кабел,
който захранва имота като е отправено искане от потребителя за отстраняване на
аварията в най-кратки срокове. Твърди, че искането съставлява уведомление по
чл. 49 от ОУ на ответника и съгласно разпоредбата при невъзстановяване на
електрозахранването в срок от 24 часа от уведомлението, дружеството дължи
обезщетение /неустойка/, за срока, в който имота на потребителя е без ток. Тъй
като дружеството ответник е бездействало, това е наложило потребителят да живее
на друго място. Заявява, че на 06.03.2013 г. е подадена нова жалба до
«ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД, тъй като докато е в болница абонатът е установил, че
електомера е демонтиран и отново няма ел.захранване. Отправено е идентично на
предходното искане, на което е получил отговор, че следва да монтира помощен
стълб и подаде жалба в полицията. Твърди, че е изразил несъгласие с отговора,
предвид собствеността върху СТИ и мястото на настъпване на аварията – извън
неговата собственост, които изцяло вменяват в отговорност на
електоразпределителното дружество да отстрани аварията. Заявява, че отново
ответникът е бездействал, поради което и клиентът не е пребивавал на адреса.
На 29.02.2016 г. отново е
входирал молба за възстановяване на ел.захранването в обекта като в резултат на
тази молба са предприети действия от ответника и е монтиран нов електромер, за
което е съставен и протокол от 11.03.2016 г. Поради тази причина твърди, че на
08.09.2016 е отправил покана до ответника да заплати доброволно дължимата
неустойка за целия период, в който обектът не е електроснабден, но ответникът
не е престирал.
Правна
квалификация на правата: чл. 99 вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ответникът оспорва
основателността на претенцията. Заявява нищожност на договора за цесия поради
липса на предмет. Сочи, че по сигнал на потребителя на 03.04.2012 г. е извършил
проверка и след като е установил прекъснат рекордоман, го е възстановил като в
периода от тази дата до 06.03.2012 г. в обекта е имало ток. На 06.03.2013 г. по
сигнал на потребителя е извършил проверка на обекта и е констатирал, че същият
не отговаря на изискванията за безопасност, поради което и е преустановил
електрозахранването на основание съответните разпоредби от ОУ. Позовава се и на
чл. 122 ал.4 от ЗЕ като счита, че доставчикът не носи отговорност за вреди,
причинени от преустановяване на електроснабдяването по вина на потребителя.
На следващо място счита, че
потребителят не е спазил процедурата по чл. 56 от ОУ, за да възникне вземането
по чл. 49 от същите разпоредби. Освен това разпордебата на чл. 49 от ОУ според
доставчика е нищожна като противоречаща на добрите нрави, а в условие на
евентуалност се претендира неустойката да се намали поради прекомерност спрямо
претърпените вреди, поради съпричиняване от потребителя и с оглед стойността на
имуществото. Настоява, че абонатът е отговорен за поддържане съоръженията след
границата на собственост и тъй като Наумов е бездействал, респективно не е
изпълнил указания на ответното дружество от 22.03.2013 г. за привеждане в
съответствие с изискванията на Наредба № 6/2014 г. на съоръженията в границите
на собственост, то същият е неизправен в отношенията си и не може да претендира
неустойка.
В допълнителната искова молба се
излагат контрааргументи на тези по отговора и се заявява нищожност на клаузата
по чл. 56 от ОУ на ответника като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди се,
че доколкото клаузата по чл. 49 от ОУ е въведена от самото електоразпределително
дружество, същото не може да се позовава на нищожност.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа, че чл. 49 от ОУ не предвижда неустойка, а обезщетение за
вреди, поради което и последните подлежат на обосноваване по вид от ищеца и на
доказване. Поддържа, че вземането за неустойка като акцесорно не подлежи на
самостоятелно прехвърляне /аргумент за нищожност/, както и останалите твърдения
по отговора.
В съдебно заседание всяка от
страните поддържа собствената си позиция. Заявяват се претенции за присъждане
на разноски.
В писмена защита ищцовата страна
твърди, че по делото е безспорно доказана основателността на претенцията.
Заявява за недоказано твърдението за нищожност на договора за цесия доколкото е
прехвърлено вземане, което по естеството си може да бъде цедирано, клаузата по
чл. 49 от ОУ на ответника е с неустоечен характер, доказано е неизпълнение на
задължения на ответника по осигуряване на електроснабдяване, респективно следва
да се присъди търсената сума.
В писмена защита ответникът моли
за отхвърляне на иска като поддържа, че договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет /прехвърлено е единствено акцесорно вземане без главно
такова, чл. 49 от ОУ визира обезщетение, а не неустойка, характерът на
вземането предопределя непрехвърлимостта му, доколкото претенцията е
неустойката да обезщети претърпени от цедента неимуществени вреди – неудобства
поради отсъствие на ток в дома му/, освен това доказва се, че ищецът, който е
имал задължение не е поддържал в процесния период обекта в състояние, което да
отговаря на изискванията за безопасност. Не се доказва и ел.съоръженията след
границата на собственост да са били технически изправни.
Съдът, като съобрази предметните
предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствата по делото и
по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е
спорно,
че В.А.Н. е потребител на ел.енергия за обект с абонатен № **********,
клиентски № **********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. «Илю войвода» №
18А. За безспорно е прието, че по силата на
договор за цесия от 29.09.2016 г. В.Н.е прехвърлил на ищеца «КЪЛЕКТОР» ЕООД
вземане, което цедентът е посочил че има спрямо «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД в размер
на 57 600 лева, неустойка за периода 30.03.2012 г. – 11.03.2016 г. по чл.
49 от ОУ на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД, произтичащо от виновното, според договора,
поведение на ответника, тъй като В.Н.е бил без електрозахранване в обекта.
Ответникът по делото не оспорва, че е уведомен от цедента за прехвърляне на
вземането на 31.01.2017 г.
Последният безспорен факт по
делото е този, че за периода, за който се заявява претенцията, а именно
31.05.2014 г. – 11.03.2016 г., електрозахранване в обекта, собствен на В.Н.не е
имало.
Съобразно въведеното с отговора,
на ответника е указано да докаже възраженията си за нищожност на договора за
цесия на твърдяното основание, както и тези за нищожност на клаузата по чл. 49
от ОУ.
Заявеното с отговора възражение
за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет има правоизключващ
характер, доколкото е от значение за разрешаването на спора относно вземането,
тъй като е насочено към отричане на възможността ОУ на електроразпределителното
предприятие да бъдат източник на права и задължения, в това число за неустойка
/именно такова вземане е предмет на прехвърляне/. Договорът за цесия от
29.09.2016 г. е валиден и действителен противно на соченото от ответното
дружество. На първо място, без никакво съмнение, тълкуването на текста на разпоредбата
на чл. 49 от ОУДПЕЕ на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД /в сила от 2007 г./ сочи, че
наименованото обезщетение е с неустоечен характер с присъщите му функции –
обезщетителна, обезпечителна и санкционна и при фиксиран размер на неустойката
за съответния период от 24 часа, без да е нужно вредите да се доказват. Освен,
че вземане за неустойка с паричен характер е прехвърляемо, включително отделно
от главна претенция, същото в договора за цесия е посочено от какъв фактически
състав произтича, с период и размер. Ответникът е поканен от цедента още преди
цедиране на вземането да заплати тази сума, а в последствие и уведомен за
прехвърлянето. Доколко правото на претендира заплащане на неустойка е
възникнало – т.е. дали се доказва противоправното поведение на ответника,
респективно изправността на цедента е въпрос по същество.
Що се отнася до твърденията, че
чл. 49 от ОУДПЕЕ била нищожна разпоредба, тъй като е въведена именно от
«ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД в собствените му общи условия, същият не може да се
позовава на нищожност. По въпроса за прекомерността съдът дължи произнасяне ако
приеме претенцията за доказана по основание.
При действителен договор за
цесия на доказване подлежи съобразно разпределението на доказателствената
тежест, от ищеца по иска по чл. 99 вр. чл.92 от ЗЗД, уговорена неустойка по
договора, основания за изплащането й, в това число виновно преустановяване от
ответника на електозахранването на обекта през процесния период. Следва да
докаже, че през процесния период обектът е отговарял на изискванията за безопасност
и че ел.съоръженията след границата на собственост са били технически изправни.
Ответникът от своя страна трябва
да проведе доказване на собствените си твърдения, а именно че през процесния
период обектът е бил електроснабден или че е налице законово или договорно
основание за прекъсване на електрозахранването. Следва да докаже и твърденията
си за прекомерност на неустойката спрямо размера на действително претърпените
вреди както и противоправно поведение на потребителя.
От доказателствата се
установява, че В.Н.е подал искане до «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД, входирано при
ответника под № 975562/30.03.2012 г., в което е посочил, че към него момент е
прекъснат кабела, който захранва имота му на ул. «Ильо Войвода» № 18А в гр.
Варна и същият представлява опастност за обществото, поради наличие на
напрежение по проводника. Заявил е, че желае в най-кратък срок да се отстрани
аварията и възстанови ел.захранването в обекта. От представената към отговора
Заявка за работа с място на потребление от 30.03.2012 г. се установява, че
ответникът е възстановил прекъснатия рекордоман и съответно електрозахранването
в обекта. Това се потвръждава и от гласните доказателства, събрани чрез разпита
на свидетеля на ответника. На 06.03.2013 г. В.Н.е подал ново искане до
ответника, в което е заявил, че електомерът в обекта липсва и е настоял за
незабавно възстановяване подаването на ел.енергия. Абонатът писмено е уведомен
с писмо от м. 03.2013 г. че електромерът в обекта е откраднат, указано му е да
монтира помощен стълб /в имота си/ като предпоставка за възстановяване на
ел.захранването.
На 29.02.2016 г. абонатът отново
е сезирал ответното дружество с жалба, в която е поискал незабавна проверка по
случая при твърдение, че четири години имотът не е електрифициран.
В тази връзка служители на
«ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД са съставили констативен протокол № 11161717 на
11.03.2016 г., в който са отразили поставяне на ново СТИ поради липса на
налично в имота. Видно от приложената към протокола заявка за работа,
констатирано на място е, че няма захранване и електромер, че обектът не
отговаря на изискванията за безопасност. Монтиран е нов електромер на границата
на собственост на обекта. С отговор от 28.03.2016 г. абонатът е информиран от
ответното дружество за извършените действия на служителите като е посочено, че
електрозахранването ще бъде възстановено след въвеждане на сградата в
експлоатация и подготовка на захранващ кабел от абоната.
Представена е справка за
потребление за адреса от дата 22.12.2016 г., видно от която фактури за
потребена енергия за издавани за периода 11.08.2008 г. – 19.01.2009 г. За
останалите отчетни периоди стойностите за потребление на нулеви. Справката
установява и липса на задължения на абоната за консумирана енергия.
На 08.09.2016 г., при ответника
е входирана покана от В.Н.за изплащане на неустойка по чл. 49 от ОУДПЕЕ в
размер на 57 600 лева за период от 30.03.2012 г. до 11.03.2016 г. Не е
спорно, че ответникът не е престирал.
От другите, представени към ИМ
доказателства се установява, че е пролежал в хоспис «Асклепий» за периода
09.01.2013 г. – 09.01.2014 г.
От събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите се установява следното:
свидетелката А.Т.– дъщеря на абоната В.А.З., че баща й се е обадил в м. 03.2012
г. да й каже, че няма ток в къщата и същата е видяла, че на метри от дома виси
кабел, след което са подали сигнал. След известно време отново се е обадил да
каже, че захранването е прекъснато и свидетелката е констатирала,че кабелът,
който би трябвало да е опънат над къщата е отрязан. От м. 12.2012 г.
потребителят е влязъл в болница, а след това е настанен в хоспис, поради това,
че няма кой да се грижи за него и е бил там около година. Твърди, че и след това
са пускани жалби до ответното дружество, но не е имало отговор. След като през
2016 г. абонатът е уведомен, че има ток в обекта, дъщерята и близки са
предприели ремонт на жилището с цел обитаемост.
Според свидетелят Н. С. –
ел.монтьор в ответното дружество, къщата е била в лошо състояние. Посещавал е
обекта през 2012 г. по сигнал и е установил, че са прекъснати проводниците от
захранващия стълб, който е на улицата, до имота. Жиците са въздушно разположени
и стигат до стълб, който е на покрива на къщата на абоната, на който са
закрепени двата проводника – фаза и нула. Според свидетелят монтажът и
поддръжката на тези стълбове в имота са ангажимент на живущите. Свидетелства
също така, че проводникът е възстановен. Свидетелят заявява, че няма спомен за
следващо ходене в имота като според него къщата е изглеждала необитаема.
По делото е допусната и СТЕ,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Установява се, че в имота е монтирано СТИ в табло на стълб на улицата по
констативен протокол от 11.03.2016 г. От огледа на имота вещото лице е
възприело, че обектът представлява едноетажна къща, постройката е необитаема,
липсва входна врата и два прозореца към улицата. До входната врата е видима
нишата, в която е било ел.таблото на сградата, но и то липсва. Вътрешните
ел.инсталации съществуват частично, без кабели и крайни устройства. Посоченият
в протокола от 11.03.2016 г. електромер е монтиран в ТЕПО на стълб на
приблизително 30 метра от къщата на ъгъла на ул.„ «Илю войвода» и ул. «Макгахан».
Електомерът е действащ с нулеви показания, без присъединена кабелна линия за
захранване на абонат. В заключение експертът посочва, че няма данни дали
процесният имот е отговарял на условията за техническа и пожарна безопасност за
периода 2014 – 2016 година. Доколкото за периода по делото няма подавано
ел.захранване, това е предпоставка за липса на пожарна опасност в обекта.
Съществуващата електрическа инсталация след границата на собственост не
позволява присъединяване към електроразпределителната мрежа и съответно
подаване на ел.захранване. Захранването на обекта при наличната за процесния
период електрическа инсталация след границата на собственост не е
представлявало опасност за хора и съоръжения. Експертизата заявява, че в
таблото на стълба, където е монтиран СТИ на абоната и което се намира на 30
метра от къщата има монтирани и СТИ на други абонати /т.е. извън границите на
парцела на имота/ като монтажа на стълб на улицата е вероятно поради техническа
причина. В съдебно заседание допълва, че към момента няма присъединена външна
линия към електромера, защото захранването от електромерното табло се подава
към таблото на абоната, а такова няма.
Въз основа на установената
фактология, съдът дава следното разрешение по
същество:
Според разпоредбата на чл. 16
т.3 и 4 от Общите условия, задължение на абоната е да поддържа в изправност и
техническа безопасност собствените си електрически съоръжения си след границата
на собственост, в случая задължение на цедента /абонат/ е поддръжката на
електрическата инсталация след електромера, монтиран в таблото на стълба /с
оглед даденото определение за граница на собственост в чл. 4 от ОУ/. При
неизправни съоръжения след границата на собственост ответникът няма задължение
и възможност да осигури електрозахранване на обекта. Това се установява и от
СТЕ – въпреки, че СТИ, монтирано в таблото на стълба на ъгъла на ул. «Ильо
войвода» и «Макгахан» е в изправност, действащ, с нулеви показания, липсата на
електрическа инсталация в дома на абоната, осигуряване наличието на каквато е
задължение на последния, прави невъзможно електроподаването.
Ищецът не е провел пълно
доказване на факта, че инсталацията след границата на собственост е била
технически и пожаробезопасна в процесния период. Гласните доказателства, ценени
в съвкупност с останалите такива не сочат на нещо различно. Свидетелката на
ищеца заявява единствено, че до датата на първия подаден сигнал в ответното
дружество е имало електрозахранване. От друга страна рекордоманът е
възстановен, така съгласно заявката за работа - на 02.04.2012 г. В същото време електромерът
е бил обект на престъпно посегателство, установено при проверката към м.
03.2013 г. Няма данни в периода 02.04.2012 – март 2013 г. да няма
електрозахранване в обекта. Указанията в писмото до абоната от 22.03.2013 г. са
и за монтиране на помощния стълб в неговия собствен имот /този, за който говори
и свидетелят на ответника/ като предпоставка за подаване на ел.енергия.
Гласните и писмени доказателства установяват, че в периода на пребиваване в
хосписа през 2013 г. и през 2014 г. и следващи, когато абонатът е изписан от
хосписа, имотът е без надзор, със свободен достъп до вътрешността и с унищожена
електроинсталация. Към момента състоянието също е такова с оглед заключението
по СТЕ. Свидетелката на ищеца сочи, че след изписване на баща й от хосписа е
посещавала обекта, но не е ползвала електричество. Не заявява, че инсталацията
е била в изправност, дори в показанията си сочи, че ел.таблото в къщата е в
предверието, докато съгласно заключението по СТЕ, таблото е на стената на
къщата в ниша. Факт е също така, че в периода 2013 – 2016 г. ищецът не твърди
абонатът да е подавал други сигнали към ответното дружество за прекъснато
ел.захранване по вина на ответника при изправна ел.инсталация в обекта. Няма
данни увреждането на ел.инсталацията в обекта на абоната да е след 11.03.2016
г. Задължението на ответника за електроподаване е в зависимост от изпълнение на
насрещното задължение на абоната да осигури изправна вътрешна инсталация,
отговаряща на изискванията за техническа и пожаробезопасност. СТЕ сочи, че
обекта не е пожаробезопасен, но само поради отсъствие на вътрешна инсталация, а
не поради наличие на такава.
В контекста на казаното и
доколкото не се установява елемент от фактическия състав на неустоечното право,
а именно изправност на търсещата неустойката страна и виновно поведение на
страната, която е задължена за заплащането й, искът като недоказан по основание
ще бъде отхвърлен. Доколкото правото не е възникнало в патримониума на цедента,
цесионерът не се легитимира като носител на същото.
По
разноските:
С оглед изхода от спора разноски
се следват на ответника за СТЕ и адвокатско възнаграждение по представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
«КЪЛЕКТОР» ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна иск с правно основание чл. 99 вр.
чл.92 от ЗЗД за осъждане на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД, ЕИК *********, гр. Варна да
заплати сумата от 26 040 лева, част от неустойка в размер на 57 600
лева, дължима за периода 31.05.2014 г. – 11.03.2016 г. на основание чл. 49 ал.1
от ОУДПЕЕЕМ на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД за оставане без ток за горепосочения
период на В.А.Н., за обект с абонатен № **********, клиентски № **********, с
адрес на потребление гр. Варна, ул. «Илю войвода» № 18А, което вземане е
прехвърлено от В.Н.на «Кълектор» ЕООД по договор за цесия от 29.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА «КЪЛЕКТОР» ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна да заплати на «ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ» АД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 1784 /хиляда седемстотин
осемдесет и четири/ лева разноски в произвоството за експертиза и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: