Определение по дело №481/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 372
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20213001000481
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. Варна, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20213001000481 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила частна жалба от П. З. П.,
чрез упълномощения адв.Е.Р. срещу определение № 34/19.05.2021год.
постановено по т.д. №60/2021год. на ДОС, с което:
Съдът е оставил без разглеждане предявените от П. З. П., против „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, искове за
установяване, че не дължи на ответника сумата от 263597,27 лв., от които
195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. - договорна лихва; 18320,32 лв. -
наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна такса и 3004,78 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземане по издадени
изпълнителен лист заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№4320 по описа на ДРС за 2011г.; за обезсилване на издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4320 по
описа на ДРС за 2011г.; и в условията на евентуалност за установяване по
отношение на ответника, че ищецът отговаря за задължението си по
посочените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение единствено
с имуществото си, придобито по време на брака му с Е.Г.Т. – П.а: Оставил е
без уважение молбата на ищеца за допускане на обезпечение на предявените
искове: Прекратил е производството по т.д.№60 по описа на ДОС за 2021г.
Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради
незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения.
1
Конкретно сочи, че предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК е допустим, понеже е
основан на факти, настъпили след приключване на съдебното производство,
по което е издадено изпълнителното основание. Новото обстоятелство според
жалбоподателя е, че след приключване на заповедното производство, е
постановено определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ОС Добрич, по което
изпълнителния лист срещу главния длъжник Еленка Т. е обезсилен. Счита
също, че съдът не се е произнесъл /понеже се е произнесъл бланкетно /, по
евентуалния иск по чл.32 ал.2 СК, като твърди, че е задължен и следва да
отговаря само за имуществото, което е за нуждите на семейството.
Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител,
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок.
При разглеждането и съдътсъобрази следното:
В исковата и в уточнителна молба П. З. П. е сезирал ДОС с искова
претенция като в уточнителната молба изрично сочи, че е по чл.439 ГПК,
против „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, за установяване, че не дължи на ответника сумата от
263597,27 лв., от които 195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. - договорна
лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна такса и
3004,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземане по
издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№4320 по описа на ДРС за 2011г.; за обезсилване на
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№4320 по описа на ДРС за 2011г.; и в условията на евентуалност за
установяване по отношение на ответника, че ищецът отговаря за
задължението си по посочените изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение единствено с имуществото си, придобито по време на брака му с
Еленка Григорова Т емелкова - П.а. В исковата молба се излага, че по жалба на
съпругата на ищеца Е.Г. Т. - П.а издадената заповед за изпълнение е
обезсилена спрямо същата. Твърди, че основанията за обезсилване на
заповедта за изпълнение важат и за ищеца, поради което се прави искане за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение. С обжалваното
определение, съдът е прекратил производството, поради недопустимост на
исковете. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Видно от
представеното копие на Заповед № 405/17.09.2011год. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК /стр.8/ и ИЛ /л.9/, същите са издадени по
2
ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС срещу длъжниците Е.Г. Т. и П. З. П. при
условията на солидарност, за сумите: 195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. -
договорна лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна
такса и 3004,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 ал.2 ГПК-извлечение
от счетоводните книги по договор за кредит № 17/14583881 от 02.10.2007год.
Съобразно изричното уточнение на ищеца, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, следва да се направи извод, че съдът е сезиран с искова молба
по чл.439 ГПК.
Следва да се отбележи, че след влизане на заповедта за изпълнение в
сила, чрез същата се стабилизират вида и изискуемостта на присъдените
вземания-т.е. същата представлява изпълнително основание. Искът по чл.
439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице
нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
като същият би имал правен интерес от иска, ако тези факти и обстоятелства
погасяват изпълняемото право срещу него. Новите факти следва да са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са
съществували към този момент. В случая ишецът твърди като нови факти
постановено определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС, с което е
обезсилен изпълнителния лист издаден въз основа на заповед №
405/17.09.2011год. по ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС срещу съдлъжника Е.Г.
Т.-П.а. Съдът счита, че постановеното определение по ч.гр.д. № 176/2012год.
на ДОС не представлява ново обстоятелство по см. на чл.43 ГПК, по
отношение на приключилото заповедно производство. При извършена
служебна справка се установи, че по предявен от Банка „ДСК“ЕАД иск с
правно основание чл.422 ГПК, с решение № 56/07.03.2013год. по т.д. №
146/2013год. на ДОС, е признато за установено, по отношение на П. З. П., че
същият дължи на ищеца сумите, по заповед № 405/17.09.2011год., а именно:-
195 396,17 лв. – по договор за кредит № 17/14583881 от 02.10.2007год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2011год.; 41761,44 лв.
- договорна лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; Решението не е
обжалвано и е влязло в сила. Следователно решение № 56/07.03.2013год. по
т.д. № 146/2013год. на ДОС, с което е признато за установено, по отношение
на П. З. П. П. З. П. че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената
Заповед за изпълнение, е последващ спрямо Определение ч.гр.д. №
176/2012год. на ДОС, с което е обезсилен изпълнителния лист издаден въз
основа на заповед № 405/17.09.2011год. по ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС
срещу съдлъжника Е.Г. Т.-П.а и за което се твърди, че представлява новото
3
обстоятелство по см. на чл.439 ГПК. Няма данни, не са наведени и
твърдения, сумите да са заплатени, или задължението да е погасено чрез друг
способ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за
недължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№4320 по описа на ДРС за 2011г., позовавайки се на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание- определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС. Понеже наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
на иска, правилно предявения иск е оставен без разглеждане и
производството -прекратено.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34/19.05.2021год. постановено по
т.д. №60/2021год. по описа на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4