Присъда по дело №11178/2024 на Софийски районен съд

М О Т И В И:
към Присъда № 98, постановена на 19.02.2025г. по НОХД № 11 178/2024г. по
описа на СРС, НО, 111 – ти наказателен състав.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против А. Т.
С. от ххх, с ЕГН: ********** за това, че на 18.03.2022г. в град София,
бул.,,Ген.Михаил Д.Скобелев" № 23, пред съд - 133 - ти наказателен състав на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, състоящ се от един съдия и
двама съдебни заседатели, с председател на състава съдия Ц. М., като
свидетел по НОХД № 6447 по описа на съда за 2021г. устно съзнателно е
потвърдил неистина - че при възникнало пътно транспортно произшествие
между моторно превозно средство - мотоциклет ххх и пешеходката С. С. Т., на
което С. е бил очевидец, не е видяло кое лице е управлявало мотоциклета,
както и че същото е било с поставена каска - престъпление по чл.290, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства по категоричен и несъмнен начин се доказва
обстоятелството, че подсъдимият А. С. и свидетелят В. И. са се познавали,
срещнали и разговаряли непосредствени преди последният да извърши ПТП с
пострадало лице, като тези обстоятелства са били несъмнено установени и
доказани в хода на предходното наказателно производство. Това е мотивирало
и съдебния състав, постановил осъдителната присъда, да мотивира
частичното некредитиране на показанията на разпитания свидетел А. С.
относно твърденията му, че не е знаел кое е било лицето, управлявало МПС.
Предлага на съда да признае лицето за виновно по така повдигнатото му
обвинение като му наложи наказание ,,лишаване от свобода" за срок от шест
месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по
категоричен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна
страна, а и самото изпълнително деяние не съставлява престъпление. При
собствен разбор на събраните по делото доказателства и направен анализ на
същите възприема позицията, че разпитаните в хода на наказателното
производство свидетели не подкрепят в достатъчна степен обвинителната теза
относно признаците по съставомерността на извършеното от подсъдимия
деяние. Излага подробни съображения в тази насока. Също така навежда
възражение, че с нарочна молба до предходния съдебен състав, разглеждал
делото срещу свидетеля В. И., подсъдимият С. е желаел да промени
показанията си като това негово искане е било игнорирано. В заключение се
предлага на съда да го оправдае по повдигнатото обвинение като го признае
за невинен в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
В своя лична защита и последна дума подсъдимият А. С. се придържа
към казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
1

събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Т. С., с ЕГН: **********, ххх.
Подсъдимият А. Т. С. и свидетелят В. Х. И. били познати. На
19.03.2019г., около 15:10 ч., подсъдимият А. С. се намирал в град София, на
ул.,,Борис Димовски", в района на № 10. Бил с управлявания от него лек
автомобил ххх. На посоченото място срещнал своя познат свидетелят В. Х.
И.. Последният управлявал мотоциклет ххх, движейки се по ул.,,Борис
Димовски" с посока на движение от ул. ,,Богомил Райнов" към ул.,,Ралевица".
Свидетелят И. спрял в района на № 10 където видял, че до посочения
автомобил стои подсъдимият С.. Двамата се поздравили като разговаряли за
кратко. По същото време по ул. ,,Борис Димовски", в лявата част на платното
за движение, недалеч от мястото, на което подсъдимият С. и свидетелят И. се
намирали, вървели свидетелките С. Т. и А. П.. Двете били с гръб към
подсъдимия С. и свидетеля И.. След като последните двама приключили
разговора си, свидетелят И. поставил на главата си предпазната каска и
потеглил с мотоциклета по ул.,,Борис Димовски" с посока на движение от
ул.,,Богомил Райнов" към ул. ,,Ралевица". Няколко секунди по - късно,
преминавайки покрай свидетелите Т. и П., свидетелят И. реализирал пътно
транспортно произшествие, удряйки свидетелката Т., която рязко се отклонила
от движението си по средата на платното за движение, навлизайки в
траекторията на движение на мотоциклетиста. Същият не успял да спре и
настъпи сблъсък между пешеходката и МПС. Вследствие на удара
свидетелката Т. паднала на земята, получавайки средна телесна повреда, а
мотоциклетистът спрял малко след удара. Свидетелят И. слязъл от мотора,
приближил се към пострадалата, след което се качи обратно и напуснал
местопроизшествието, а подсъдимият С. приближил до свидетелката Т. и
свидетелката П. като се опитал да окаже помощ на пострадалата.
По повод настъпилото пътно транспортно произшествие било образувано
досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР.
Разследването било проведено от разследващ полицай като в хода на
провежданите процесуални действия на 29.03.2019г. свидетелят И. И. Г., в
качеството си на разследващ полицай, провела разпит в качеството на
свидетел на подсъдимия А. С.. В показанията си от 29.03.2019г. разпитаното
лице заявило, че на 19.03.2019г. в град София, е станал очевидец на
горепосоченото събитие, възникнало между мотоциклетист, който познавал, а
именно свидетелят В. И.. Подсъдимият също така признал, че преди
възникване на произшествието е разговарял с въпросното лице, който бил
преминал по улицата, управлявайки мотоциклета си, спрял при него и двамата
разговаряли помежду си за кратко. След което свидетелят И. потеглил и
реализирал пътно транспортно произшествие с непозната за него жена, която
вървяла по улицата.
Разследването по досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на
С,,РТП", О ,,Р" СДВР приключило като в Софийски Районен съд, Наказателно
отделение, бил внесен обвинителен акт срещу свидетеля по настоящото дело
В. И.. В тази връзка било образувано НОХД № 6447 по описа на съда за 2021г.
2

Делото било разпределено на 133 - ти наказателен състав, състоящ се от един
съдия - свидетелката Ц. М. и двама съдебни заседатели, с председател на
състава съдия М..
На 18.03.2022г., в хода на проведеното съдебно следствие по НОХД №
6447/ 2021г., били разпитани в качеството на свидетели няколко лица, сред
които бил и подсъдимият А. С.. Съгласно процесуалните правила била снета
самоличността на явилите се в съдебно заседание свидетели, като
свидетелката М. им разяснила правата и задълженията, които имат в
наказателния процес, както и наказателната отговорност, която носят за
лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК. Свидетелите, в т.ч. и подсъдимият
С. заявили, че са разбрали правата си и наказателната отговорност, която
носят и обещали да говорят истината пред съда. Тези обстоятелства били
отразени на стр.2 от нарочно съставения протокол за проведено съдебно
заседание на посочената дата.
В хода на разпита на подсъдимият А. С., в качеството му на свидетел пред
съда заявил, че при възникналото пътно транспортно произшествие, на
19.03.2019г. в град София, на ул.,,Борис Димовски", между моторно превозно
средство - мотоциклет ххх и пешеходката С. С. Т., не е видял кое лице е
управлявало мотоциклета, както и че същото е било с поставена каска. Тези
твърдения от страна на подсъдимия провокирали свидетелката Ц. М. да
приеме, че са налице съществени противоречия между показанията на С.,
депозирани непосредствено пред съда с тези на досъдебно производство №
11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР. Поради тази причина и на
основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК свидетелката М. прочела в
цялост показанията му, находящи се на л.14 - 15 от досъдебното производство.
На поставен от нейна страна въпрос кое в показанията е истина, подсъдимият
С. заявил, че не е бил сигурен кой е управлявал мотоциклета защото не бил
разпознал водача му. Свидетелката М. двукратно предупредила разпитаното
лице за наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 от НК, но той
отново заявил, че не може да каже кое лице е управлявало мотоциклета на
посочената дата. Тъй като по повод възникналото ПТП имало изготвена видео
- техническа експертиза, в съдебно заседание на 16.09.2022г. по НОХД №
6447/2021г., свидетелката Ц. М. извършила оглед на веществени доказателства
- гледане на видеозаписи, използвани при изготвянето на неприетата
комплексна видео - техническа експертиза. При огледа непосредствено
възприела, че подсъдимият И. и свидетеля С. разговаряли помежду си и на
базата на външни белези свидетелката достигнала до извода, че въпросното
лице, което е разговаряло със свидетеля И., причинил ПТП, е било именно А.
С.. По НОХД № 6447/2021г. била допусната повторна комплексна видео и
автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице в т.7 до
т.10 се установява, че мотористът получава от физическо лице вещ,
непосредствено преди настъпването на ПТП, както и че се ръкостиска и
контактува с това лице. Впоследствие това лице е показало съпричастност
към възникналото произшествие, като интервалът от време между тръгването
на мотоциклета и произшествието е много кратък - 2.3 секунди. С Присъда от
10.03.2023г. свидетелят В. И., имащ качеството на подсъдим по НОХД №
3

6447/2021г. по описа на СРС бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.,,а", пр.2, вр. с ал.1,
б.,,б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било
отложено, по реда на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. В
мотивите към присъдата е било посочено, че съдебният състав не кредитира
показанията на подсъдимия А. С., дадени в качеството му на свидетел по
НОХД № 6447/2021г. по описа на СРС в частта, относно обстоятелството, че
същият не е бил разпознал водача на мотоциклета, тъй като бил с поставена
каска. В тях е посочено, че разпитаното лице затаява истината като е дал вяра
на прочетените показания по досъдебно производство № 11088/2019г. по
описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР. Съдът е дал вяра на прочетените показания от
досъдебното производство, както и на останалите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и в частност заключението на
вещото лице по изготвената комплексна видео и автотехническа експертиза.
След постановяване на присъдата с молба от 02.10.2023г., адресирана до
съдебния състав, подсъдимият А. С. е поискал да бъде повторно разпитан като
в нея е посочил, че точно преди възникването на ПТП - от е видял ,,В. И. и се
него бил разговарял за кратко, като и водачът на мотоциклета, с който било
възникнало ПТП - то бил именно В.". Първоинстанционната присъда е била
обжалвана и впоследствие потвърдена с Решение № 827, постановено на
10.12.2024г. по ВНОХД № 5278/2024г. по описа на СГС. В мотивите си
въззивната инстанция, подобно на първоинстанционната такава, също не е
кредитирал показанията на подсъдимия А. С., дадени пред СРС в частта, в
която заявява че не е знаел кой е управлявал мотоциклета по време на
възникването на ПТП, като е намерил същите за ,,опит за изграждане на
защитна версия за подсъдимото лице".
Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена и
доказана от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и в частност обясненията на
подсъдимия А. С., показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият А. С. депозира непосредствени
обяснения, в които не отрича обстоятелството, че е дал противоречиви
показания като свидетел пред разследващ полицай по досъдебно
производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР и по НОХД №
6447/2021г. по описа на СРС в частта, относно обстоятелството, че не е
разпознал водача на мотоциклета, тъй като е бил с поставена каска. Пред
органите по разследването е заявил, че е познавал извършителя на
произшествието като го е посочил по име, а пред съда е изказал неистината, че
не е познавал това лице тъй като същото е било с поставена каска, но е
познавал собственика на мотоциклета. В разпита си по наказателното дело, по
което е бил свидетел, подсъдимият А. С. е заявил, че твърденията и двата му
разпита са били верни, като впоследствие пред настоящото дело навежда
версията за юридическо невежество, незнание на процедури при снемане на
обяснения, беседи и разпити и подвеждането му да изложи твърдения, за
4

които всъщност не е съзнавал че не отговарят на действителността.
Подсъдимият А. С. признава, че е бил ,,подведен" да каже твърденията
относно извършителя на транспортното произшествие от разпитващия го
разследващ полицай и представляващия го защитник в разпита му като
свидетел от 02.10.2023г. по настоящото досъдебно производство.
Поради възникването на друго процесуално качество по отношение на А.
С., съдът не би могъл да приобщава и кредитира показанията му, дадени в
настоящото наказателно производство като свидетел. В тази част, твърденията
на подсъдимия С. се явяват единствено и само негова защитна версия. Това е
така, тъй като той очевидно е познавал извършителя на ПТП в лицето на
свидетеля В. И., за което обстоятелство няма как да е бил подведен или да му е
било внушено от който и да било. Впоследствие и при разглеждане на
наказателното дело пред съд изложеното в разпита му на досъдебното
производство относно самоличността на водача на мотоциклета, е потвърдено
и от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
в частност непосредствените възприятия на разпитаните като свидетели Ц.
М., И. Г. и косвено от тези на свидетелите С. Т.. Съдът приема, че подсъдимият
А. С. е изказал истината на досъдебното производство като хронологично е
посочил самоличността на подсъдимия В. И. и неговото поведение след
настъпилото ПТП като поради незнайно какви причини се е опитал да
промени показанията си пред съда. В самите си обяснения пред настоящия
съдебен състав, признава за изказаните неверни показания, опитвайки се да
мотивира това свое поведение с наведени процесуални пропуски и
,,подвеждащи“ действия от органите по разследването и неговия защитник.
Освен че доказателства в тази насока не са ангажирани, следва да се приеме за
абсурдно собствения защитник на лицето, да го уговаря към извършване на
противоправни твърдения. Поради тази причина и съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия относно мотивите за изложените неверни
обстоятелства пред предходен съдебен състав, а приема същите като опит за
отпадането на неговата наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, която
му е била разяснена още на досъдебното производство. В противовес на
изложеното от подсъдимия са показанията на свидетелките Ц. М. и И. Г., които
заявяват пред съда, че подсъдимият С. е бил със свидетеля В. И.
непосредствено преди реализирането на ПТП. Двамата са разговаряли ,,за
кратко", като впоследствие и след настъпилото произшествие, извършителят
го напуснал, а подсъдимият А. С. се е опитал да окаже помощ на пострадалата
свидетелка С. С. Т.. Въз основа на извършен оглед на веществени
доказателства - запис от видеокамера, свидетелката Ц. М. е могла
непосредствено да възприеме и впоследствие да разпознае подсъдимия и
свидетеля В. И. по техните външни белези и облекло, което е обусловило и
назначаването на повторна видео и автотехническа експертиза. Според
заключението на вещото лице, въз основа на което съдът е формирал своето
вътрешно убеждение, непосредствено преди настъпилото ПТП подсъдимият
А. С. и свидетеля В. И. са разговаряли, като последният е получил от първия
някаква вещ (най - вероятно каска). В случая може да се приеме, че
свидетелката М., освен че е била непосредствен очевидец на констатираното
5

противоречие в показанията на подсъдимия А. С. като свидетел в съдебно
заседание, но е била и очевидец на срещата между двамата преди
настъпването на произшествието. Формираното убеждение относно
авторството на инкриминираното деяние в лицето на свидетеля В. И. е било
обективирано в мотивите към постановената осъдителна присъда и нейното
потвърждаване от СГС. В показанията си пред съда свидетелката М. подробно
и аргументирано посочи въз основа на кои доказателства е стигнала до извода,
относно самоличността на В. И., която подсъдимият ххх се е опитал да
прикрие в показанията си пред нея. Поради тази причина и като
правдоподобни следва да бъдат възприети показанията на подсъдимия А. С.
дадени първоначално в хода на досъдебното производство, каквито мотиви
впоследствие са изложени от двата наказателни състава на СРС и СГС. Със
сходни съображения следва да се преценят и показанията на свидетелката И.
Г., която е провела разпита на подсъдимия. В нейните показания се посочва, че
разпитаният като свидетел А. С. е описал възникналия пътен инцидент като в
показанията си изрично е посочил самоличността на моториста, причинил
произшествието, както и неговите действия по напускането му.
Идентифицираното впоследствие лице В. И. е било осъдено, а в нарочна
молба от 02.10.2023г. до СРС, самият подсъдим е написал, че желае да бъде
повторно разпитан признавайки, че е познавал свидетеля В. И. към момента на
възникване на ПТП. Същевременно от показанията на свидетелките А. Д. - П.
и на С. Т., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, както и от
тези, депозирани по досъдебното производство и приобщени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, се потвърждава обстоятелството и изложените от другите
свидетелки твърдения, че малко преди настъпването на ПТП лица от мъжки
пол, установени от свидетелката М. като подсъдимият А. С. и свидетелят В.
И., са разговаряли помежду си и са били без каски. В останалата част
изложените обстоятелства в показанията им касаят механизма на настъпилото
ПТП, както и поведението на моториста, които са извън предмета на
настоящото дело. Изложените обстоятелства, че лицата са разговаряли не се
опровергава от останалите гласни доказателствени средства, дори и от самия
подсъдим, с изключение на показанията на свидетеля В. И.. Поради тази
причина и съпоставяйки обясненията на подсъдимия А. С. и показанията на
свидетелките Ц. М., И. Г., А. Д. - П. и С. Т. съдът счита, че следва да
кредитира като обективни и безпристрастни свидетелските показания на
посочените лица за сметка на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание на 18.03.2022г. В показанията си от досъдебното производство
разпитаният като свидетел А. С. посочва извършителя на произшествието с
неговото име и детайлно описва цялостната ситуация така, както е възприето
от две съдебни инстанции и описано от част от свидетелите. Поради тази
причина и обосновано и законосъобразно е прието, че е налице лъжливо
твърдение от страна на подсъдимия С. досежно изявлението, че не е познавал
водача на мотоциклета. Дори житейски твърденията му не звучат
правдоподобно, тъй като непознат не би поздравил друг непознат без някаква
основателна причина. Опитът за изопачаване на авторството на деянието чрез
изявлението на подсъдимия, че познава ,,собственика на мотора", но водача
6

му е бил с каска и не го е разпознал, с категоричност не намира опора в
останалия доказателствен материал и в самото изявление на подсъдимия в
разпита му като свидетел по досъдебното производство. Там тези
обстоятелства не са били оповестявани, което обосновано е събудило у
съдебния състав, разглеждащ делото за ПТП, в тяхната правдоподобност.
По отношение на показанията на разпитания свидетел В. И. съдът счита, че
показанията му не следва да бъдат кредитирани като правдоподобни в частта
относно изявлението, че на процесната дата на възникване на ПТП не е бил
управлявал МПС, но същевременно признава, че се познава с подсъдимия А.
С.. Изложеното обстоятелство относно отсъствието на авторството в
извършеното престъпление по чл.343, ал.3, б.,,а", пр.2, вр. с ал.1, б.,,б", пр.2,
вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, с категоричност се опровергават от
постановената осъдителна присъда, както и от нейното потвърждаване от
СГС. Поради тази причина и настоящия съдебен състав счита, че именно
свидетелят В. И. е управлявал мотоциклета по време на извършване на ПТП,
напуснал е местопроизшествието като преди това е разговарял с неговия
познат подсъдимият А. С.. Ето защо и наведените от него твърдения, че не е
управлявал мотоциклета на 19.03.2019г. и че не е участвал в произшествието,
а е разбрал за него след като полицията го е посетила в дома му, се явяват
очевидно неверни.
Що се отнася до показанията на бащата на подсъдимия свидетелят хххх съдът
счита показанията му за достоверни доколкото са изложени обстоятелства,
които свидетелят признава, че е узнал от собствения си син. Свидетелят ххх не
е бил очевидец на извършеното ПТП, нито пък е присъствал при разпитите на
А. С. пред разследващия полицай и пред съда. Неговите показания изразяват
единствено субективни оценки и възприятия, придобити при събеседването
със сина му и се явяват вторични доказателства, които подлежат на
потвърждаване и достоверност от първични такива. Поради наличието на
достатъчно по обем преки доказателства, изложените фактически твърдения
от страна на свидетеля ххх не обуславят оневиняването на подсъдимия и не
могат да заменят първичните такива при постановяването на присъдата.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са
приобщените по реда на чл.283 от НПК като писмени доказателства
протоколи за разпит на подсъдимия А. С. по досъдебно производство №
11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР и по НОХД № 6447/2021г. по
описа на СРС, както и материалите по самото наказателно дело, ведно с
наличните присъда и мотиви и решение на СГС по ВНОХД № 5278/2024г.
Предвид наличната доказателствена съвкупност и анализ на събраните
доказателства съдът намира, че в показанията си в съдебно заседание,
проведено на 18.03.2022г. в град София, на бул.,,Ген.Михаил Д. Скобелев" №
23, пред наказателен съд - 133 - ти състав, подсъдимият А. С. е изказал
неистина като е заявил, че при възникнало пътно транспортно произшествие
между моторно превозно средство - мотоциклет ххх и пешеходката С. С. Т., на
което С. е бил очевидец, не е видяло кое е било лицето, управлявало
мотоциклета, както и че същото е било с поставена каска. В действителност
преди самото произшествие деецът е възприел свидетелят В. И., който е бил
7

без поставена каска, тъй като са се поздравили и разговаряли.
Съдът не споделя възражението на защитата, че е налице
самостоятелна интерпретация на факти от страна на подсъдимия, която
изключва съставомерността на деянието по чл.290, ал.1 от НК както от
обективна, така и от субективна страна. В случая е налице депозиране на
показания пред съд, намиращи се в съществено противоречие относно
авторството на причиненото ПТП с тези, дадени на досъдебното
производство. Макар и косвеното потвърждаване на комуникацията между
подсъдимия ххх и свидетеля И. от страна на свидетелите А. Д. - П. и С. Т., са
налице частични признания от страна както на самия подсъдим и
същевременно от преките възприятия на свидетелката М. и Г.. Последните са
подкрепени и от протоколите за разпит на А. С. и мотивите на две съдебни
инстанции. Поради тази причина се явява несъстоятелно изявлението на
подсъдимия С., че и двата разпита (пред съда и прочетените му от съдебния
състав по досъдебното производство) са верни, тъй като се намират в
диаметрална противоположност по отношение на лицето, управлявало
мотоциклета при възникналото ПТП. Както пред настоящия съдебен състав в
обясненията си, така и пред предходния такъв в показанията си, подсъдимият
А. С. признава, че е изказал неистина с оправданието, че така е бил
посъветван от органите на разследването и неговия защитник. В случая е
налице своеобразно признание от негова страна за депозиране на лъжливи
показания с несъстоятелни и най - важното неоневиняващи го откъм
наказателна отговорност мотиви. Косвено този извод се потвърждава и от
саморъчно написаната молба до СРС, че желае да бъде повторно разпитан
като признае, че свидетелят В. И. е извършител на ПТП. Съдът приема, че
показанията на подсъдимия А. С. касаят съставомерни признаци от
престъплението, за което са били депозирани, в случая това е неговото
авторство, поради което нито е налице стремеж към отричане от дадените
лъжливи твърдения пред съда, тъй като в обясненията си, дадени пред
настоящия съдебен състав подсъдимият изрично ,,признава", че истината за
него и била тази, която е изложил пред предходния съдебен състав,
разглеждащ наказателното дело срещу свидетеля В. И.. Поради тази причина
и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.292, ал.1 т.2 от НК, тъй
като молбата е била подадена от С. едва след постановяване на
първоинстанционната присъда и когато е бил привлечен към наказателна
отговорност по настоящото дело.
Видно от нейното клеймо е, че молбата е била подадена от
подсъдимия до състава, постановил присъдата по НОХД № 6447/2021г. по
описа на СРС на 03.10.2023г., а досъдебното производство, по което лицето е
било привлечено към наказателна отговорност, е била образувано с нарочно
постановление на младши прокурор при СРП на 10.07.2023г. Ето защо не
следва да отпада наказуемостта прямо подсъдимия А. С., тъй като действието
му по подаване на молбата пред СРС не е извършено преди да е било
възбудено наказателно преследване за извършеното лъжесвидетелстване, за
8

което впоследствие е бил привлечен като обвиняем.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си,
подсъдимият А. Т. С. е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, наказуемо по чл.290, ал.1 НК.
В случая е налице годен субект на наказателна отговорност, тъй като
подсъдимият А. С. е бил участник в наказателното производство като още по
досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР е
придобил качеството на ,,свидетел". Това обстоятелство е останало
непроменено и в съдебната фаза по НОХД № 6447/2021г. по описа на СРС,
където преди разпита му е била разяснена наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за
извършено чрез действие. Подсъдимият е променил истината, която е
съществувала в представите му кат очевидец на възникнало ПТП като
твърдял нещо, за което е знаел, че не е истина като пред съд е заявил, че е не е
познавал лицето, извършило пътно транспортно произшествие, а в
действителност и пред органите на досъдебното производство е посочил като
водач на моторно преводно средство, свидетелят В. И.. Както беше посочено -
по - горе в мотивите информацията, възпроизведена от субекта на това
престъпление, трябва да е относима към предмета на доказване, очертан в
наказателното производство, в рамките на което той депозира показанията си.
Само такава информация би могла да доведе до установяване на факти и
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, респективно
само това действие може да доведе до неправилното му решаване и да увреди
непосредствения предмет на престъплението по чл.290, ал.1 от НК (в този
смисъл е и Решение № 123/17.07.2014г. по н.д.№ 300/2014г. по описа на ВКС,
НО, Трето наказателно отделение). Подсъдимият А. С. е депозирал пред съд
показания, свързани с чл.102, т.1 от НПК от предмета на доказване, а именно
извършване на престъпление и участието на обвиняемия в него.
От субективна страна деянието е извършено виновно при формата на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал факта, че е познавал водача на
мотоциклет, с който впоследствие е било реализирано ПТП с пострадало лице,
като пред съда умишлено е заявил, че не е знаел кое е било лицето, което е
управлявало автомобила, тъй като същото било с поставен каска. Събраните
гласни доказателства в тази насока с категоричност доказват умисъла на
дееца, тъй като непосредствено след проведения кратък разговор и поздрави,
свидетелят В. И. е причинил ПТП, което е било възприето и от страна на
подсъдимия С.. На разпитаното лице му е била разяснена наказателната
отговорност в съдебно заседание по чл.290, ал.1 от НК и въпреки това то е
потвърдило изложените си пред съда лъжливи показания относно
извършителя на произшествието.
Предвид изложеното съдът прие, че обвинението спрямо подсъдимия А.
Т. С., е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което и го призна
за виновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. При
9

определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добро
процесуално поведение и стремежът към последващото изясняване на
обективната истина, а като отегчаващи такива - ниското му правно съзнание и
незачитане на установения в страната правов ред. Съблюдавайки
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че
наказанието, което трябва да бъде наложено но подсъдимия А. С., следва да
бъде отмерено при условията на чл.54, ал.1 от НК и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Тъй като правната норма на
чл.290, ал.1 от НК предвижда за извършено престъпление
,,лъжесвидетелстване" наказание лишаване от свобода до пет години. Поради
тази причина и като най - справедливо следва да бъде определено наказание
по чл.39, ал.1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода. В случай
наказанието не следва да бъде редуцирано по реда на чл.55, ал.1, т.2 б.,,б" от
НК на пробация, тъй като не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най -лекото предвидено в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко. При индивидуализацията на
наказанието следва да бъдат отчетени целите на наказанията по чл.36, ал.1 от
НК и в частност поправянето и превъзпитаването на дееца и
предупредителното въздействие върху личността му с оглед отнеме
възможността да извършва други престъпления, отчитайки че е налице
действие против правосъдието.
Съдът намира, че определеното наказание не следва да бъде изпълнявано
ефективно, тъй като от една страна наложеното наказание лишаване от
свобода е до три години за умишлено престъпление, лицето е неосъждано и
целите за постигане на целите на наказанията и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на осъдения, не е наложително да изтърпява наказанието.
Поради тази причина и съдът приложи института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК като изпълнението на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата
на влизане на сила на присъдата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	98
Дата:	19 февруари 2025 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20241110211178
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 август 2024 г.

Присъда по дело №11178/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите