О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №570
гр.
Бургас, 09.05.2019
г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на девети май, две хиляди деветнадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Диляна Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията Йорданова търговско дело N 578 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на Глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Образувано е по исковата молба от Обединена Българска
Банка АД, ЕИК000694959, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.
„Света София“№5, представлявано от Теодор Валентинов Маринов и Светла Атанасова
Георгиева-изпълнителни директори, с която
са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за
приемане за установено по отношение на ответниците 1./ „Скът“ ЕООД, ЕИК119592759,
със седалище с. Межда, област Ямбол, ул. Стара планина №3, представлявано от
управителя Пламен Иванов Димитров, 2./ М.Е.С., ЕГН **********, с адрес *** и 3./
С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, с постоянен адрес ***, че в полза на ищеца
съществува вземане по ч.гр.д.№603/2018г. на РС-Бургас, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№ 354 от 24.01.2017г. на БРС за
сумата от 725 030 лева главница по договор за кредит овърдрафт по
разплащателна сметка от 25.02.2008г. и сключените към него последващи анекси и допълнителни споразумения за поръчителство
от 04.03.2009г. и от 27.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от
20.09.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 125 376,66 лева -
договорна лихва за периода 20.03.2014г.- 20.05.2016г., сумата от 11 501,80
лева-неплатени такси за управление с падежи 25.02.2015г. и 25.02.2016г. и
сумата от 88 272,48 лева-обезщетение за забава за просрочени плащания по
главница и договорна лихва съгласно чл.11, раздел III от общите условия на договора за
кредит, дължима за периода 20.03.2014г.-19.09.20196г., при условията на
солидарна отговорност на ответниците.
Ищецът твърди,
че е предоставил на „Скът“ ЕООД в качеството му на кредитополучател ползването
на кредит „овърдрафт“ по разплащателна сметка с разрешен лимит в размер на
150 000 лева, със срок за погасяване на сумите до 24.02.2009г. и с опция
за двукратно удължаване за едногодишен период. Поддържа, че според чл.4, ал.1,
раздел I от ОУ дългът
по кредита се олихвява с базисен лихвен процент на ОББ АД за лева плюс надбавка
от 2,5 пункта годишно, равняващ се на 9,32 процента годишно. Посочва, че при забава
на плащането на главницата и договорната лихва просрочената сума се олихвява с
наказателна лихва /неустойка/, включваща договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер от 5 процента годишно съгласно чл.11, раздел III от ОУ. Според
изнесеното в исковата молба в чл.1 от раздел II от ОУ е предвидено правото на
банката едностранно да увеличи лихвата с 0,5 процента при неизпълнение от
страна на длъжника на някое от задълженията
му за реализация на 100 процента от банковите обороти пред ОББ АД,
изплащане на работните заплати на служителите му чрез дебитни карти от ОББ АД и
застраховане на обезпечението по договора. Ищецът излага, че на 04.03.2009г.
страните са сключили допълнително споразумение №1 към договора за кредит, в
което са постигнали съгласие за промени и трансформиране на режима на кредита в
кредитна линия с оборотни средства, със срок на действие 24.02.2010г., с
възможност за револвиране за още три едногодишни периода, както и да бъде
увеличен размера на кредита на
800 000 лева. Позовава се на сключени допълнителни споразумения №№ 2 и 3
от 20.11.2009г. и от 23.12.2010г., с които кредитът е револвиран за нов общо
двугодишен период до 24.02.2012г. включително, както и на допълнително
споразумение №4 от 02.08.2011г., по силата на което са променени таксите по
кредита. Според ищеца с ново допълнително споразумение № 5 от 03.02.2012г.
кредитополучателят е направил признание на дълга, променен е погасителният план
с краен падеж на кредита до 31.05.2012г., приети са допълнителни обезпечения и
договорени други търговски условия. Твърди, че с допълнително споразумение №6
от 27.06.2013г., влязло в сила с обратно действие, считано от 10.06.2012г.,
кредитополучателят е направил признание на дълга, променен е погасителният план
с падеж до 20.05.2016г. Основава пасивната материална легитимация на
ответницата М.Е.С. на сключен договор за поръчителство от 04.03.2009г., както и
на подписване от нея на допълнителното споразумение №6 от 27.06.2013г, с което
същата е дала съгласие за промяна на срока за погасяване на кредита. По
отношение на третия ответник С.М.С. се посочва, че последният има качеството
поръчител по процесния договор за кредит, изменен с последващите анекси
съгласно договор за поръчителство от 27.06.2013г. Ангажират се доказателства. Претендират се съдебно-деловодни
разноски, в това число възнаграждение за юрисконсулт, както и направените
разноски в заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
„Скът“ ЕООД,
редовно уведомен.
Ответниците-поръчители
са депозирали писмени отговори в преклузивния срок по чл. 367, ал.1 от ГПК чрез
адв. И.И. ***. Същите възразяват, че спорът не следва да се разглежда по реда
на производството по търговски спорове, тъй като договорът за поръчителство има
акцесорен характер и не е търговска сделка. Развиват съображения, че не са
пасивно материално отговорни по предявените спрямо тях искове, тъй като поръчителството
е прекратено на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Посочват, че липсва идентичност
между предмета на поръчителството и подписаните споразумения, които утежняват
поетите задължения, като последващите уговорки на банката с главния длъжник
утежняват положението им и нямат действия спрямо тях. Оспорват исковете по
размер, като намират, че същите не са доказани.
Оспорват посочените размери на процесните вземания в приложеното извлечение
от сметки в заповедното производство. Правят възражение за нищожност на
клаузите на основание чл.143 от ЗЗП по отношение на увеличението на лихвения
процент, наказателните неустойки за
неизпълнение на договора за кредит и последващите ги изменения във вид
на споразумения. Развиват доводи, че те противоречат на морала и добрите нрави,
както и са свръх неустойки, неотговарящи на реално претърпените вреди. Считат,
че не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и поръчителите. Молят да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират разноски.
Не
е постъпила допълнителна искова мол
ба
в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК.
Съдът счете
неоснователно възражението на ответниците М.С. и С.С., че спорът не подлежи на
разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК
„Производство по търговски спорове“, като същото следва да се остави без уважение
по следните съображения: Предявените искове спрямо първия ответник са с предмет
права, породени от търговска сделка – сключен договор за банков кредит с
кредитополучателя. Договорът за потребителски кредит
е абсолютна търговска сделка по аргумент от разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ТЗ
вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Това, че част от предявените искове се основават на
договорно правоотношение, възникнало от търговска сделка е достатъчно условие делото
да се разглежда по реда на търговските спорове, в това число съединените спрямо
ответниците – поръчители искове. В допълнение съдът намира, че въпреки,
че договорът за поръчителство е акцесорен и няма характер на търговска сделка,
когато той е сключен като обезпечение на изпълнението на една търговска сделка,
вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка,
поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 365, т.1 от ГПК / в този
смисъл решение №143 от 16.10.2015г. на ВКС
по т.д.№937/2015г. на ВКС, I ТО/ .
Съдът
е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД вр.
чл. 288 от ТЗ и чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.141 от ЗЗД вр. чл.138, ал.1от ЗЗД,
които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по чл.415,
ал.4 от ГПК.
Ищецът
при пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно договорно
правоотношение по договор за кредит и договори за поръчителство, както и
изпълнението на задълженията си по договора за кредит. По иска за договорни и
наказателни лихви следва да докаже, че същите са били предварително писмено уговорени между
страните, както и размера на претенцията си. По исковете за наказателна лихва
ищецът следва да установи поставянето на ответниците в забава по отношение на
задължението да заплатят главницата и договорните лихви по кредита за процесния
период, както и вземането си по размер. Ищецът следва да докаже, че поръчителят
М.Е.С. е
дала изрично съгласие за продължаването на срока, дадено от кредитора на
кредитополучателя. По
възражението на ответника С.М.С., за който липсват въведени твърдения по делото
да има тесни професионални връзки с ответното дружество „Скът“ ЕООД, като участие
в неговото управлението или мажоритарно участие, съдът обявява на страните, че служебно следи за наличие на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит и последващите споразумения
към него.
По делото липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Приложените
към исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.
По
искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе след конкретизиране на задачите съобразно предмета на делото и отделяне
спорното от безспорното в първото по делото съдебно заседание и изслушване
становището на ответниците.
Мотивиран
от горното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА
представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА
страните към постигане на съдебна
спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.06.2019г. от 9,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :