Решение по дело №155/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.07.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                 Председател: Кремена Борисова

                                                                        Членове: Христинка Димитрова

                                                                                         Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 155 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, депозирана чрез директора П.Ц., срещу Решение № 260130/22.03.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 181/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0001087/30.11.2020год. на началник на Отдел „контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.91в, т.2, предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на „С.Л.“ ЕООД, ***  е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са налице коментираните от районния съд процесуални пороци, които да налагат отмяна на издадения правораздавателен акт. Поради това и с оглед категоричната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски и отправя молба за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна при отхвърляне на касационното оспорване. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „С.Л.“ ЕООД, ***, депозира писмен отговор чрез адвокат И.Г., в който обективира становище за неоснователност на оспорването. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 23-0001087/30.11.2020г. на началник на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, на „С.Л.“ ЕООД, ***, на основание чл.91в, т.2, предл.1 от ЗАвП е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за това, че на 06.08.2020г. в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, в административната сграда на РД „АА“ гр.Варна, като превозвач, притежаващ лиценз но Общността за извършване на превоз на товари с №18608, валиден до 01.01.2028г., не е спазил законоустановения срок, изтичащ на 05.08.2020г. да предостави на служителите на ИА „АА“ – РД „АА“ - гр. Варна, изисканата с покана с изх. №50-00-554/2/17.07.2020г. информация на магнитен носител, извлечена от дигитален тахограф, монтиран в МПС марка „Даф“ с рег.№*********. Фактическата обстановка е възприета изцяло въз основа на съставения от З.Ю.АУАН №277038/18.09.2020г.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че НП е издадено при допуснат съществен процесуален порок, свеждащ се до несъответствието му с изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължаващ наказващия орган прецизно да посочи датата и мястото на извършване на простъпката, което в случая според съда не е изпълнено. По тези съображения съдебният състав отменил оспорения пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд. Постановеният съдебен акт е съобразен с приобщените доказателства и съответства напълно и на материалния закон.

Касационната инстанция споделя напълно и крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Срещу решаващото становище на съда за наличие на реализирано съществено процесуално опущение от страна на АНО, изразяващо се в некоректно посочено място на извършване на нарушението, касаторът възразява с твърдението, че в структурата на ИА „АА“ са настъпили организационни промени, като след изменението 27-те областни отдела се трансформират в 8 регионални дирекции и с посочването на който и да е адрес в поканата за представяне на документи, било на РД в гр.Варна или на ОО „АА“ в гр.Шумен, те биха постъпвали в идентична деловодна система, без това да създава затруднение на задълженото лице. Настоящата инстанция намира, че това твърдение не е в състояние да санира допуснатото процесуално нарушение и в унисон с мотивите на районния съд, счита, че некоректно в обстоятелствената част на НП за място на извършване на простъпката е определена административната сграда на РД „АА“ – гр. Варна, доколкото задължението за представяне на съответните документи е следвало да бъде изпълнено в ОО „АА“ – гр. Шумен, видно от приложената по делото покана и това би могло да бъде местоизвършването на соченото нарушение. Контролните органи са били длъжни да съобразят това обстоятелство и да отразят коректно задължителния реквизит на акта и на издаденото впоследствие НП, което обаче не е сторено – от показанията на актосъставителя се установява също, че документалната проверка е извършена в гр. Варна, а актът е съставен в ОО „АА“ – Шумен, където е следвало да бъдат представени документите, но с него е констатирано неизпълнение в гр. Варна. В тази връзка, съдът счита, че допуснатият пропуск разкрива белезите на съществено процесуално опущение и се явява достатъчно основание за отмяна на наложената на дружеството имуществена санкция, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и районният съд.

Воден от тези съображения решаващият състав на Административен съд - Шумен достига до аналогичен на обективирания от районния съд извод за незаконосъобразност на коментираното наказателно постановление, поради което претенцията на касатора не следва да бъде уважена, а решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция от страна на ответника, и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „С.Л.“ ЕООД, *** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, определено в неговия минимум, регламентиран съобразно изискванията на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, неоснователна е претенцията на касатора за редуциране на отсъденото възнаграждение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260130/22.03.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 181/2021г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна да заплати на „С.Л.“ ЕООД, *** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, явяваща се заплатено адвокатско възнаграждение, определено въз основа на изискванията на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                              2..........................

 

 

            ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.07.2021 г.