Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 03.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1531 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.384
ал.2 т.1 от Кодекса за застраховането и
Чл. 405 ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 134 ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че е ползвал при
условията на финансов лизинг товарен автомобил марка Волво ФХ /Volvo FH/ с рег.№******, шаси
YV2RT40C0FA780171, Ремарке за товарен автомобил
марка Кроне 33 /Krone ZZ/ с рег.№********, шаси WKEZZ000000664349,
Надстройка марка /Кроне Krone Mega
Stahlbox/ с №W0664373 към
товарен автомобил и Надстройка марка Кроне /Krone
Mega Stahlbox/ с W0664374 към
ремарке за товарен автомобил.
Твърди, че за периода от
21.10.2017г до 21.10.2018г за двете превозни средства /ПС/, ведно с двете
надстройки към тях, са били сключени договори /Б. Каско Стандарт/, които са били
обективирани в неиндивидуализирани застрахователни полици, идентични по
съдържание с представените по делото с №47041718605000224 и с
№47041718605000222.
Договорите са били сключени от лизингодателя „С.Б.“ ЕООД, чрез клон Хасково.
Сочи, че на 16.09.2017г в Р.Турция е настъпило застрахователно събитие с
двете цитирани по-горе ПС, управлявани от Б.Б.М.. Движейки се към Р.България по
пътя Истанбул-Текирдаг автомобилът и прикаченото ремарке излизат пътя и се
обръщат в канавката на дясната страна, като са нанесени щети както на камиона и
ремаркето, така и на двете монтирани на тях надстройки. Надстройка с марка
Кроне и №W0664373 е била монтирана
на автомобила, а надстройка с марка Кроне и №W0664374 е била монтирана на ремаркето за
товарния автомобил. За ПТП-то е бил съставен надлежен протокол от съответните
органи в Р.Турция.
Застрахователят е бил уведомен на
17.09.2017 г., като са му били представени всички искани от него документи.
На 26.10.2017г е получил от страна на ЗАД Б. отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение за двете увредени ПС. Отказът е бил обективиран в
Писмо от страна на ЗАД с изх. ЛГ №08616/26.10.2017г адресирано до „С.Б.“ ЕООД и
„КС Л.“ АД по повод ликвидационни преписки с №470416171751034
/реф.№50-05050-00979/17/ и №470416171751043 /реф.№50-05050- 00980/17/. Като
основание за отказа е бил посочен чл.1.13 от Общите условия на застраховка „Б.
Каско Стандарт“, Раздел Общи положения, Х.Общи изключения - не представлява
покрит риск, респ. застрахователят не покрива щети в случаи когато водача
напусне мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава
задължително от органите на МВР.
Счита, че са налице предпоставките по чл.405, ал.1 КЗ вр.ч чл.384 ал.2 т.1 за заплащане на застрахователно обезщетение,
като моли да бъде осъден ЗАД „Б. В.И.Г.“
с ЕИК ******** да заплати на ищеца, а в случай на неоснователност на главния
иск, на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК********,
застрахователно обещетение по застрахователни договори „Б. Каско Стандарт“ за
настъпило застрахователно събитие-ПТП на 16.09.2017г в Р.Турция със
застрахованите превозни средства Товарен автомобил Волво ФХ с рег.№ X 15 08 КВ,
шаси YV2RT40C0FA780171 Ремарке за
товарен автомобил Кроне 33 с рег.№********,шаси WKEZZ000000664349. Надстройка Кроне за товарен
автомобил с №W0664373 и надстройка
Кроне за ремарке към товарен автомобил с №W0664374, от което обезщетение: 135 000 лв. за товарния автомобил и надстройката, при
частично предявен иск за 132 912,80
лв.; 65 000 лв. са за ремаркето и надстройката, при частично предявен иск за 23 997,36 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Съищецът по евентуалния иск - „С.Б.“
ЕООД с ЕИК******** не е изразил становище по иска.
Ответникът оспорва иска. Твърди
недопустимост на исковете, тъй като страна по договора е застрахователя, поради
което счита, че лизингополучателя не е активно процесуално правно легитимиран по делото.
Твърди наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на
застрахователя, а именно водачът на застрахованото МПС е напуснал местото на
произшествието, което е осуетило проверката за употреба на алкохол, като съгласно чл.1.13 от ОУ управление на МПС след употреба от страна
на водача на алкохол над определена концентрация, поставяне под въздействие на
упойващо вещество или отказ от алкохолна проба при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), констатирано с протокол от компетентните органи, напускане
на мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава задължително от
органите на МВР.
Излага, че тъй като автомобилът е самокатастрофирал, вина за това има водача -
служител на ищцовото дружество, явяващо се основание за отказ за плащане.
Твърди недоказаност на механизма на ПТП поради това, че единственото доказателство за
настъпилото ПТП е протокола, който не носи подпис на участника в ПТП, а само на
полицейски служители, посетили мястото на инцидента.Оспорва размера на
вземането.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Индивидуален договор за финансов лизинг №
15247514283/04.08.2015 г., въз основа на който било постигнато съгласие между
„С.Б.“ ЕООД и ищцовото дружество, че
лизинговите вещи описани в Нареждане за покупка №1 - товарен автомобил марка Волво ФХ /Volvo FH/ с рег.№******, шаси YV2RT40C0FA780171, Ремарке за товарен автомобил марка Кроне 33 /Krone ZZ/ с рег.№********, шаси WKEZZ000000664349, Надстройка
марка /Кроне Krone Mega Stahlbox/ с №W0664373 към товарен автомобил и Надстройка марка Кроне /Krone Mega Stahlbox/ с W0664374
към ремарке за товарен автомобил, отговарят на изискванията на лизингополучателя.
Определен е срока на правоотношението – 48 м.,
както и лизинговите вноски.
По делото са представени свидетелства за регистрация Част
І за процесните МПС и ремарке, принадлежащи на лизингодателя.
С депозираните застрахователни полици с №47041718605000224 и с №47041718605000222 лизингодателят е сключил с ответното застрахователно
дружество застрахователни договори „КАСКО“ за лизинговите вещи, действащи за
периода 21.10.2017 г. – 21.10.2018 г., като е твърдял, че за предходен период
(21.10.2016 г. – 21.10.2017 г.) е имал застрахователни правоотношения със същото съдържание. Изложил
е, че застрахователното събитие е настъпило на 16.09.2017г., т.е.
преди действието на посочените застрахователни договори, но по време закрилата
на неиндивидуализираните правоотношения (21.10.2016
г. – 21.10.2017 г.) Ответникът изрично е признал наличието на
застрахователните договори сключени с лизингополучателят, което обстоятелство е
било обявено за безспорно, като възраженията му се свеждат до
материално-правната легитимация на
ищеца, доколкото не е страна по материалното правоотношение. Не се спори между
страните, че в представената кореспонденция по повод застрахователното събитие
на която и двете страни се позовават, са отразени точно застрахователните
договори - № 47041618604000266 за автомобил Волво и № 47041618604000269
за ремаркето Кроне(писмо Изх.№ЛГ № 08616/26.10.2017 г., л.32), в сила за периода 21.10.2016 г. – 21.10.2017 г. Във връзка с
безспорността на това обстоятелство съдът приема, че относно индивидуализацията
на застрахователните договори действали към момента на настъпване на
застрахователното събитие е налице имплицитно препращане към преписката
съдържаща индивидуализацията им, а тяхното съдържание, както твърди ищецът, е
идентично с описаните в исковата молба и представени по делото полици с №47041718605000224 и с №47041718605000222.
Съгласно Протокол за щета при ПТП на КАТ – Текирдаг,
придружен с превод, съставен от полицейски служители на Р.Турция, на 16.09.2017г в
Р.Турция е настъпило застрахователно
събитие с двете цитирани по- горе ПС, управлявани от Б.Б.М.. Движейки се по
пътя Истанбул-Текирдаг т.е. към Р.България автомобила и прикаченото ремарке
излизат пътя и се обръщат в канавката на дясната страна, като са нанесени щети,
както на камиона и ремаркето, така и на двете монтирани на тях надстройки. Водачът на
камиона не е бил установен при огледа извършен от органите. Оспорването на
документа заявено в отговора на исковата молба се сведа до това, че носи само
подписа на длъжностните лица, които са го изготвили, но не е бил подписан от участника
в ПТП. Следоватено не се оспорват възприетите от полицаите възприети от тях
обстоятелства, в която част документа е официален и удостоверителен, а изводите
относно механизма на ПТП.
По делото е изслушано заключение на единична САТЕ.
ВЛ, използвайки отразените в протокола възприети от полицаите при огледа факти,
е дало следното заключение: На прав
участък на пътя в тъмната част на денонощието водача на автомобила се отклонява
надясно, преминава през тротоара, тревната площ и попада с автовлака в канал за
водач, където се преобръща на дясната странична част; при преобръщането се
деформират кабината на автомобила, надстройката на платформата и вратите на
фургона; Изкривява се шасито на автомобила; На ремаркето се деформира дясната
част и надстройката и се изкривява шасито на ремаркето. ВЛ е изчислило, че
скоростта преди отклонението на автовлака надясно е 68 км./ч., а скоростта при
удара в канала е 20 км./ч. Причината за ПТП е отклонение на т.а. Волво надясно,
което зависи от субективните действия на водача, при което е загубил контрола
върху управлението на автомобила.
Стойността
на вредите определени от ВЛ са:
за т.а. Волво – 127 295,87 лв., при действителна пазарна цена на застрахования
обект към момента на ПТП – 166 211,50 лв., т.е. стойността на ремонта е
76,58 % от стойността на автомобила. Във връзка с това ВЛ е посочило стойността
на МПС при тотална щета е 96 956,67 лв.
за бордово
ремарке Кроне – 23 997,36 лв., при действителна пазарна цена към момента
на ПТП – 31 362,50 лв., т.е. стойността на ремонта е 76,51% от стойността
на ремаркето. Във връзка с това ВЛ е посочило стойността на МПС при тотална
щета е 18 294,80 лв.
Във връзка с
опорването на заключението в хода на производството е изслушана тройна
експертиза, определила размерите на вредите както следва:
за ремонта
на т.а. Волво – 127 295,87 лв., при
действителна пазарна цена на застрахования обект към момента на ПТП –
166 141 лв., т.е. стойността на ремонта е 76,62 % от стойността на
автомобила. Във връзка с това стойността на МПС при тотална щета е 132 912,80 лв.
за ремонта
на бордово ремарке Кроне – 23 997,36 лв., при действителна пазарна цена
към момента на ПТП – 37 344 лв., т.е. стойността на ремонта е 64,26 % от
стойността на ремаркето.
Съдът кредитира заключението на тройната експертиза,
неоспорена от страните, тъй като ВЛ са взели предвид всички обстоятелства неотносими
към определяне на пазарната стойност на МПС и щетата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Нормата на чл. 384, ал.1 от КЗ урежда специална хипотеза на застрахователно правоотношение
при догорите за лизинг. Тя създава правото на лизингополучателя на обезщетение,
макар да не е страна по застрахованелния договор, възникнал между лизингодателя(собственик
на вещта) и застрахователя.
Следователно
ищецът, при твърдяните фактически обстоятелства, е процесуално и материално правно
легитимиран на предяви иск за защита на претендираното от него право, налагащо извода
за неоснователност на направеното възражение за недопустимост.
Съобразно ал.2 в хипотезата на тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя,
като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от
деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното
плащане. Съгласно ал.3 в случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното
обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг.
Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен
в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя
остатъка.
Застрахователното обезщетение, съгласно нормата на Чл. 386, ал.2 ТЗ е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като е лимитирано от застрахователната
сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ(ал.1).
Съгласно нормата на Чл. 390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност.
Предвид установените от експертизата стойности на
увреждане 76,62 % за товарния автомобил следва извода за тоталност на щетата. Следователно, в съгласие с посоченото правило, вземанетото би възникнало за лизингодателя, а не за лизингополучателя,
правещо безпредметно обсъждането на останалите предпоставки. Горното налага
извода за неоснователност на иска в тази част.
Тъй като е налице сбъдване на вътрешно-процесуалното условие – отхвърляне
на иска за заплащане на застрахователното обезщетение за тежкотоварния автомобил и надстройката му,
следва да се разгледа евентуалния иск по чл.405 КЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл.134 ЗЗД кредиторът може да
упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора.
Ищецът е обосновал правния
си интерес от предявяване на иска по чл.405, ал.1 КД на застрахования лизингодател,
страна по застрахователния договор, с неговото бездействие. Сочи, че за ищеца е налице договорно право на вземане от
лизингодателя за извършени от него ремонти на лизинговата вещ. Това мотивира съда да приеме, че с оглед
фактическите твърдения, е налице обоснован правен интерес от субституцията.
Съгласно
нормата на Чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Ищецът
следва да докаже наличието на посочените законови предпоставки: наличие на
застрахователното правоотношение; настъпването на застрахователното събитие;
наличието на вреда, която да е в причинно следствена връзка с последното.
При
безспорност относно наличието на застрахователните правоотношения съдът намира,
че представеният протокол за ПТП, изходящ от компетентните държавни органи на
Р.Турция, явяващ се официален удостоверителен документ, установява по несъмнен начин наличието на
твърдяното ПТП.
Този
документ, при съвкупна преценка със заключението на СТЕ, установяват механизма
на ПТП и размера на щетата – ведите, които са в причинно следствена връзка с
пътния инцидент.
Във
връзка с горното следва да се разгледат възраженията на ответника за наличие на
предпоставките по Чл. 408 от КЗ за отказ за плащане.
Съгласно разпоредбата на Чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже изплащането на
обезщетение при неизпълнение от страна на застрахования на негово задължение,
когато това задължение е съществено.
Приложението на нормата е обусловено от установяването на пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото(№49/29.03.2013 г. по т.д.№840/2012 г. на І ТО на ВКС).
По делото не е спорно, че водачът е напуснал местопроизшествието,
установяващо се и от протокола за ПТП. В същото време само факта на напускане на ПТП
не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на
алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от застрахователя(Р№
183/22.11.2010 г. по т.д.№30/2010 г. на ІІ ТО на ВКС). Това
налага извода за неоснователност на възражението.
Неоснователно
е и възражението за наличие на виновно поведение на водача, изразяващо се в
неполагане на дължима грижа, довело до самокатастрофиране на на товарния
автомобил.
Гражданското право познава две форми на
вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският
граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк
и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на
вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника( Р№184/24.02.2016 г. по
т.д.№3092/2014 г. на ІІ ТО).
Съгласно правилото на Чл. 408, лн.1, т.1 и т.2 КЗ законът предава правна значимост на умисъла. По делото
не се установи наличие на умисъл на водача за предизвикване на застрахвателното
събитие. Това налага извода за неоснователност на възражението.
Горното мотивира съда да приеме наличие на вземане в посочения.
По иска по чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.384 ал.2 т.1 от Кодекса за
застраховането за ремарке
Кроне.
Във връзка със
заключението на тройната САТЕ, установила, че стойността на ремонта на бордово ремарке Кроне е на стойност 23 997,36 лв., при действителна пазарна
цена към момента на ПТП – 37 344 лв., т.е.
тя е 64,26 % от стойността на
ремаркето, не е изпълнено изискването на Чл. 390, ал.2 от КЗ - стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност, не е налице тотална щета.
Следователно ищецът е материално правно
легитимиран да получи претендираното обезщетение в размер на 23 997,36 лв., в съответсвие с нормата на чл.384 ал.2 т.1 от Кодекса за
застраховането.
В
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – 1600
лв. за ВЛ; 6 296,41 лв. ДТ; 6200 лв. адв. възнаграждение. или общо
14 096,41 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В.И.Г.“ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори /заедно от всеки
двама от тях/ П.А.Ш., И.И.Г., Н.Д.Ч.и К.Р.да заплати на „КС Л.“АД, ЕИК:*******, гр.София, бул.“******, оф.303, чрез адв.В.С.,***, на осн. чл.405 ал.1 от Кодекса за
застраховането, вр. чл.384 ал.2 т.1 от Кодекса за застраховането сумата 23 997,36 лв., по предявен
частичен иск от общо 65 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за Ремарке
за товарен автомобил марка Кроне 33 /Krone ZZ/ с рег.№********, шаси WKEZZ000000664349 и Надстройка марка Кроне /Krone Mega Stahlbox/ с W0664374 към
ремаркето за товарен автомобил, за ПТП осъществено на 16.09.2017г в Р.Турция по пътя
Истанбул-Текирдаг.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КС Л.“АД, ЕИК:*******,
гр.София, бул.“******, оф.303, чрез адв.В.С.,*** срещу „Б. В.И.Г.“ с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори /заедно от всеки двама от тях/ П.А.Ш., И.И.Г., Н.Д.Ч.и К.Р.иск по чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.384 ал.2 т.1 от
Кодекса за застраховането за сумата
132 912,80 лв., частичен иск от 135 000 лв., обезщетение за товарен автомобил марка Волво ФХ /Volvo FH/ с рег.№******, шаси
YV2RT40C0FA780171 и надстройка марка /Кроне Krone Mega Stahlbox/ с №W0664373 към
товарния автомобил, за ПТП осъществено на
16.09.2017г в Р.Турция по пътя Истанбул-Текирдаг, ведно със законна лихва
от 19.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В.И.Г.“ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори /заедно от всеки
двама от тях/ П.А.Ш., И.И.Г., Н.Д.Ч.и К.Р.да заплати на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК********,
седалище и адрес на управление ***.Стамболийски №73 ет.З, представлявано заедно
и поотделно от управителите М.Р.К.и Б.М.П. на осн. чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането по иск предявен от „КС Л.“АД,
ЕИК:******* на осн. чл.134 ЗЗД, сумата 132 912,80 лв. - частичен
иск от 135 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за товарен автомобил марка Волво ФХ /Volvo FH/ с рег.№******, шаси
YV2RT40C0FA780171 и надстройка марка /Кроне Krone Mega Stahlbox/ с №W0664373 към
товарния автомобил, за ПТП осъществено на
16.09.2017г в Р.Турция по пътя Истанбул-Текирдаг, ведно със законна лихва
от 19.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В.И.Г.“ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори /заедно от всеки
двама от тях/ П.А.Ш., И.И.Г., Н.Д.Ч.и К.Р.да заплати на „КС Л.“АД, ЕИК:*******,
гр.София, бул.“******, оф.303, чрез адв.В.С.,***, сумата 14 096,41
лв.- разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: