№ 466
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110124571 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца С Д. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ****, срещу Софийски градски съд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен исков с правно основание чл. 2
б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1000 лв., предявен като частичен от общо 91656 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от получаването на
трудово възнаграждение за 67 месеца по 1368 лв. на месец, в резултат на нарушаване
правото на разглеждане и решаване на в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“
състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва
от 15.11.2019 г.
Ищецът С Д. К. извежда съдебно предявените субективни права с твърдения, че
в срок обжалвал уволнението си от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по гори, въз основа което било образувано гр.д. № 13661/2018 г. по описа на СРС по
реда на бързото производство, което приключило с Решение № 508491/16.10.2018 г., с
което уволнението било признато за незаконно и ищецът бил възстановен на
длъжността Директор на Дирекция „*****, която е заемал преди уволнението. Въз
основа на подадена от Изпълнителна агенция по горите въззивна жалба било
образувано в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав, по което било
проведено едно открито заседание на дата 22.04.2019 г., в което е даден ход по
същество и делото е обявено за решаване, но до момента на подаване на исковата
молба – повече от 4 години, съдът не е постановил решение по спора. Ищецът
поддържа, че многократно е подавал молби при бавност, които обаче не са дали
резултат. Поддържа, че е подал сигнал пред ИВСС, като след извършена проверка е
констатирано нарушение при спазване на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК, като във
връзка с други нарушения на съдията докладчик е наложено дисциплинарно
наказание. При тези данни счита, че е нарушено правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Поддържа, че в
резултат на това нарушение е претърпял имуществени вреди в общ размер на 91656
лв., изразяващи с пропусната възможност да получава трудово възнаграждение при
1
изпълнение на длъжността, на която е бил възстановен след признаване уволнението
за незаконно, за период от 67 месеца по 1368 лв., от които предявява част, а именно
сумата от 1000 лв. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за
имуществените вреди за периода от датата на увреждането до окончателното плащане.
Поддържа също така, че в резултат на това нарушение е претърпял и неимуществени
вреди, изразяващи в притеснение за развитието и изхода на процесното съдебно
производство, накърнено чувство за справедливост и на доверието в правораздаването,
които оценява на 5000 лв.
След указания на съда в съдебно заседание ищецът е уточнил, че претенцията
му обхваща само претърпените имуществени вреди, а не твърдените неимуществени
вреди.
Ответникът Софийски градски със, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“
състав е обявено за решаване на 22.04.2019 г. и до момента не е постановено решение
от съдебния състав. Въпреки това оспорва иска при възражения, че част от периода на
забавяне е обхванат от обявената световна пандемия и последиците от нея, през който
период е бил ограничен достъпът до сградите на съдилищата, в това число до
работните места с оглед избягване струпването на много хора на едно място и
намаляване вероятността от разпространението на вируса. Това обстоятелство довело
до отлагането на множество съдебни заседания, невъзможност за насрочване на нови
такива, струпване на голямо количество дела в периодите, в които е възможно
насрочването на открито съдебно заседание, съответно струпването им впоследствие в
очакване на постановяване на окончателен съдебен акт. Излага съображения, че
изискването за разглеждане и решаването на делата в разумен срок не е самоцел, като
следва да се съблюдават и принципите на разглеждане на делото от справедлив и
обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните, защитата на всяка от
страните, състезателно начало и постановяване на съдебно решение въз основа на
обективно събран и преценен доказателствен материал. Същевременно се излагат
твърдения, че СГС е един от най-големите и натоварени съдебни органи в страната, и
всеки съдия разглежда голямо количество дела. Доколкото са взети мерки за справяне
с натовареността, счита че този факт следва да се вземе предвид при преценка на
обезщетението. Оспорва претенцията за имуществени вреди като недоказана и
поддържа, че дори това да е месечното възнаграждение, то това е неговият брутен
размер. Същевременно твърди, че ищецът е могъл да започне друга работа през
времето на процеса, поради което не е налице причинна връзка между претендираните
вреди и извършеното нарушение. По отношение на неимуществените вреди, счита че
за ищеца са налице единствено обичайните вреди, изразяващи се в притеснение и
безпокойство от развитие на делото, поради което заявения размер се явява
прекомерен. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове, а при
условията на евентуалност да бъде определено минимално обезщетение. Претендира
разноски.
Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България в проведено
съдебно заседание заявява, че оспорва предявения иск и поддържа отговора на
ответника.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: при оспорване от ищеца на уволнението си от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по гори е образувано гр.д. №
13661/2018 г. по описа на СРС по реда на бързото производство, което приключило с
Решение № 508491/16.10.2018 г., с което уволнението било признато за незаконно и
ищецът бил възстановен на длъжността Директор на Дирекция „*****, която е заемал
2
преди уволнението. Безспорно е и обстоятелството, че въз основа на подадена от
Изпълнителна агенция по горите въззивна жалба било образувано в.гр.д. № 2113/2019
г. по описа на СГС, IV „б“ състав, по което било проведено едно открито заседание на
дата 22.04.2019 г., в което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване, но
до момента на подаване на исковата молба съдът не е постановил решение по спора.
Видно от приложената л. 53-56 от делото **** на председателят на СГС е било
преустановено разглеждането на всички видове граждански и наказателна дела за
периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г.,
включително, с изключение на изрично посочените в заповедта; всички дела следва да
се отсрочат и е ограничен достъпът на магистрати в сградата на Съдебната палата, с
изключение на ангажираните по дежурства. Със същата заповед е указано на съдиите
да работят дистанционно.
Представени са и справки за брой разпределени дела на магистратите, които са
били член на състава, разгледал въззивното производство във връзка с уволнението на
ищеца за периода 2020 – 2024 г.
По делото на л. 107 е приобщена справка от НОИ, от която се установят
регистрираните от ищеца трудови договори, като за процесния период от 23.05.2019 г.
до 19.03.2024 г. същият е имал действащи трудови договори със „*****“ и „*****“,
действащи и към момента.
От представената по делото справка от НАП се потвърждават действащите
трудови договори, като е виден още един трудов договор, сключен с „Кондор“ ЕООД,
като са видни и размерите на възнагражденията.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
По аргумент от разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, според която
предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за
предявяване на иск и след приключване на производството, може да се обоснове извод
за неговата допустимост, макар забавеното производство да не е приключило към
момента на подаване на исковата молба, а този въпрос следва да намери отражение
при произнасянето на съда по същество на спора. Във връзка с допустимостта на
предявения иск следва да се отбележи също така, че при предявен иск чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ преди да е приключило производство, от чието забавяне се търсят вреди,
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е неприложима и искът е винаги допустим без да е
налице изчерпана административната процедура.
За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
наличие на следните предпоставки и предвид отделените като безспорни
обстоятелства в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване настъпването на посочените в исковата молба имуществени и неимущствени
вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с допуснатото нарушение
на правото на разглеждане на делото в разумен срок.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора възражения, в това
число наличието на ограничение на достъпа до сградата на съда, броя на разглеждани
дело от един съдия при СГС, в частност от конкретния състав във връзка с
възражението си за натовареност, както и, че са предприети действия за справяне с
натовареността на съда.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства е
установена по несъмнен начин първата предпоставка, обуславящи възникването на
имуществената отговорност на ответника - СГС, предвид обстоятелството, че по
образуваното в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав, след проведено
едно открито заседание на дата 22.04.2019 г., в което е даден ход по същество и делото
3
е обявено за решаване, до момента на подаване на исковата молба – повече от 4
години, съдът не е постановил решение по спора.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ГПК при определяне на обезщетение съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора,
което обаче в случая е неприложимо, доколкото претендирания период на вредите
обхваща периода от датата на обявяване на делото за решаване до датата на подаване
на исковата молба, в който момент поведението на страните не са от значение за
забавеното произнасяне.
Същевременно съдът следва да съобрази дали забавянето не се дължи на други
обективни факти, които са извън контрола на ответника в лицето а магистратите,
разглеждали делото, каквито твърдения в случая са наведени с отговора на исковата
молба.
На първо място и с оглед диспозитивното начало, при преценка на общото
забавяне на производството, съдът следва да изходи от датата на, която съдът е
приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и обявил, че ще се
произнесе с решение – 22.04.2019 г. Доколкото производството е с предмет отмяна на
незаконно уволнение, то същото има характера на бързо производство и за същото, в
това число процесуалните срокове, приложение намира разпоредбите в Глава XXV от
ГПК. Съгласно чл. 316 ГПК съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен
срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, който срок е
важим и във въззивното производство по арг. от чл. 317 от ГПК. Следователно
законоустановения срок за постановяване на въззивно решение по процесното
въззивно гражданско дело е до 07.05.2019 г. Законноустановените срокове, относими
към процесуалното поведение на съда с инструктивни, като за отговорността по чл. 2б
ЗОДОВ следва да се извърши преценка за разумния срок по смисъла на същата
разпоредба и чл. 6, § 1 от Конвенцията. В този смисъл съдът съобрази, че
възражението за висока натовареност на докладчика по процесното дело, бяха
доказани единствено за периода 2020 г. – 2024 г., като данни за натовеността,
респективно брой дела за разглеждане от конкретния магистрат, ни са предоставени.
Въпреки това, на съдът му е служебно известно, че Софийски градски съд е с
натовареност, много над средната за страната, което неминуемо води до обективна
невъзможност за стриктно спазване на установените в ГПК процесуални срокове.
Съдът съобрази също така от представената по делото заповед на председателя на
СГС, може да се обоснове извод, че за кратък период на забавата – от 16 март 2020 г. –
13 април 2020 г. са били налице обективни пречки за постановяване на акта, доколкото
магистратите не са били допускани до Съдебната палата за период от 1 месец.
Въпреки така съобразените обективни факти, които обуславят невъзможност за
постановяване на краен съдебен акт в законоустановения двуседмичен срок,
непостановяването на решение в период от почти 4 години от датата на обявяването на
делото за решаване, несъмнено превишава разумния срок за приключване на делото и
произнасянето с краен съдебен акт.
Следователно може да се обоснове извод, че е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността на органа по реда на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а именно
нарушено е правото на разглеждане на процесното въззивно производство в разумен
срок.
По отношение на обхвата на вредите, съдът изходи от разпоредбата на чл. 4, ал.
1 от ЗОДОВ, според която държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тази разпоредба възпроизвежда общата норма на чл. 51 от ЗЗД,
предвиждаща обезщетение само за преките и непосредствени вреди от непозволеното
увреждане. Следователно при предявяване на иск с правно основание чл. 2б за
обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок се прилага разрешението на т. 2 от ППВС № 7 от
4
1959 г. Според тази точка отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана
във всеки конкретен случай. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ трябва да се
тълкува в смисъл, че се дължи обезщетение само за вреда, която е пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва
закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато
противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други
фактори на въздействие ( В този смисъл Решение по гр. д. № 3696/2007 г. на IV ГО на
ВКС). Косвени, а не преки, са вредите, които са последица не на неизпълнението, а на
други факти, които прекъсват причинната верига. Ако поведението на кредитора или
пострадалия е изключителна причина за вредата, липсва причинна връзка и за вредата
не се отговаря. (Решение № 50174 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 162/2022 г., III г.
о., ГК).
В случая претендираните имуществени вреди представляват по съществото си
пропусната полза, доколкото ищецът обосновава настъпването им с невъзможността
реално да бъде възстановен на длъжността, която е изпълнявал преди уволнението, в
изпълнение на постановеното първоинстанционно решение. Пропуснатата полза по
съществото си представлява неосъщественото увеличаване на имуществото на
кредитора, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда.
Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г по т. д. № 3/2012 г на ОСГТК на ВКС това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетение пропуснатите
ползи, като претърпени вреди, то същите трябва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия
обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното
увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в
закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва
да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде
доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е
пропусната единствено по причина на противоправно действие или бездействие на
ответника, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснати ползи може да се
приеме за основателна.
Преценени през призмата на горепосоченото, съдът намира, че по делото не са
налице доказателства за възможността за сигурно увеличаване на имуществото на
ищеца в посочения размер, тъй като по процесното въззивно производство не е
постановен краен съдебен акт, който да потвърждава първоинстанционното решение,
въз основа на което ищецът е бил възстановен на работа. Т.е. за доказване на вредите,
респективно за да може да се обоснове несъмнен извод за сигурната възможност
ищецът да получи трудовото си възнаграждение през сочения период, то следва да е
налице влязъл в сила съдебен акт за възстановяването му на мястото, което е заемал
преди уволнението. В този смисъл съдът съобрази, че по въззивното производство и
към момента на постановяване на решението (след извършена служебна справка от
съда в сайта на СГС) липсва постановен краен съдебен акт. В този смисъл не само, че
не е доказано претендираните пропуснати ползи да са реални, но не е доказана и
причинната връзка за настъпването им, от забавянето на разглеждането и решаването
на процесното дело.
Следователно само на това основание предявеният иск следва да се отхвърли,
като неоснователен, като не следва да се обсъжда неговият размер.
В допълнение следва да се посочи, че отхвърлянето на настоящия иск не е
пречка при настъпването на нов факт - постановяването на решение, с което се
потвърждава първоинстанционното решение, респективно първоинстанционното
решение влезе в сила, ищецът да предяви нов иск за претърпените имуществени вреди
по арг. от чл. 2 б, ал. 3 ЗОДОВ.
5
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
само ответникът. Същият е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца С Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
****, срещу Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, осъдителни искове с правно основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ и чл.
86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., предявен
като частичен от общо 91656 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от получаването на трудово
възнаграждение за 67 месеца по 1368 лв. на месец, в резултат на нарушаване правото
на разглеждане и решаване на в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва от
15.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: **** да заплати на
Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6