РЕШЕНИЕ
№134/28.10.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
дванадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 166/2019 г. по
описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М.В.Х., ЕГН: ********** *** против
Наказателно постановление № 23-0000688 издадено на 29.08.2018 г. от Началника
на Областен отдел”АА” в ГД“АИ“, гр. Варна, с което на въззивника за нарушение
по чл. 89 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, издадена от Министъра на
транспорта, на основание чл. 93 ал. 2 Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорва фактическата обстановка отразена в НП и не е
съгласен с констатациите на административно – наказващия орган. На тези
основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
с.з. участва чрез упълномощен процесуален представител – адвокат, който
заявява, че поддържа жалбата и искането направено с нея. В становище по
същество развива доводи за маловажност на нарушението, поради което наказващия
орган не е следвало да налага санкция на въззивника, а да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, не се представлява. Представя писмена защита, в която
излага, че счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна – РП -
Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2018 г. около 09, 45 часа
по автомобилен път гр. Суворово – гр. Девня, след разклона от автомагистрала “**с“
в посока гр. Девня свидетелите Д.Р.Б. и Д.П.К. – инспектори при РД ”АА” – Варна
спрели за проверка товарен автомобил кат. №3, марка „***” с рег. № СТ *** ВВ с
прикачено полуремарке, който бил управляван от въззивника. При проверка на
представените от водача документи било констатирано, че се извършва обществен
превоз на товари от водач, притежаващ съответната на управляваното ППС категория
по маршрут с. Л. – с. Т.и. В момента на проверката товарния автомобил бил натоварен
с фракция. При проверката водачът не представил на контролните органи карта за
квалификация на водача. При извършена справка в електронната система на ГД“АИ“
било установено, че въззивника има редовно издадена и валидна карта за
квалификация №Р098243, издадена на 23.07.2014 г. Предвид горното било прието,
че водачът е извършил нарушение на чл. 89 т. 4 от Наредба №33/03.11.1999 г. на
МТ, поради което на место му бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя
и подписан от него без възражения. Такова не постъпило и в законоустановения 3
дневен срок пред наказващия орган, поради което възприемайки изцяло
фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на
нарушението, той издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на разпитания свидетел – очевидец на
извършеното нарушение, който установява лично възприети от него факти, поради
което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа
на твърденията му са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва и от процесуалния представител на въззивника.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от
ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това
правомощие със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. Възражения за допуснати процесуални нарушения в хода
на административно – наказателното производство не се навеждат от процесуалния
представител на въззивника, като посочените такива твърдения в жалбата са
голословни и необосновани.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Анализът
на така визираната фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че въззивникът
е допуснал твърдяното нарушение на чл. 89 т. 4 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Съгласно тази разпоредба, водачите,
осъществяващи такъв превоз са длъжни при поискване от контролните органи да
представят редица документи, сред които и карта за квалификация на водача,
издадена по реда на наредбата по чл. 7б ал. 5 от
ЗАвтП.
Налице са доказателства, чрез които се установява, че
в случая е налице обществен превоз по смисъла на §1 т.1 т.1 от ДР на
ЗАвтП, каквито са пътния лист и товарителницата за превоза, приложени към АНП.
Не е спорно между страните, че
към момента на проверката въззивникът не е представил при поискване от
контролните органи карта за квалификация, с което е допуснал вмененото му
нарушение. С оглед на това и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност предвидена в нормата на чл. 93 ал. 2 от ЗАвтП.
Не могат да бъдат споделени и доводите за
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения /нарушения на просто извършване/, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние. Случая не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици не е в
състояние да квалифицира случая като маловажен по смисъла на цитираната
разпоредба. Предвиденото в санкционната норма наказание е в абсолютен размер,
който никак не е незначителен и очевидно законодателят е преценил, че нарушения
от съответния вид са с висока степен на обществена опасност. Фактът, че
въззивника е притежавал валидна карта за квалификация не може сам по себе си да
обоснове малозначителност на нарушението по чл. 89 т. 4 от Наредба №33/03.11.1999
г., което е отделно нарушение. На системно неспазване на правилата за движение
по пътищата и законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи
осъществяването на обществен превоз на товари сочи и наличната по делото
справка за нарушител. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с
извършеното нарушение обществени отношения и данните за нарушителя се налага
извод, че правилно наказващия орган е приел, че процесният случай не следва да
бъде квалифициран като маловажен.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000688
издадено на 29.08.2018 г. от Началника на Областен отдел”АА” в ГД“АИ“, гр.
Варна, с което на М.В.Х., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 89 т. 4 от
Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от Министъра на транспорта, на основание чл. 93 ал. 2 Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: