№ 419
гр. Плевен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201216 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по жалба на В. ЦВ. АНГ. от гр. *** против
Наказателно постановление №21-0940-000488 от 12.11.2021г. на *** Плевен,
с което на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 119 ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. На основание Наредба Iз-2539
на МВР са отнети 8 к.т. Жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Подържа изцяло така депозираната жалба. Счита, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно на разпоредбите на чл. 43 ал. 4 ЗАНН и чл.
52 ал. 2 ЗАНН, които налагат цялостната отмяна на обжалваният акт.
Освен това, счита че събраните в хода на производството
доказателства не установяват факта на извършено нарушение .
Ответникът по жалбата *** ПЛЕВЕН не изпраща представител и не
заема становище.
Съдът като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: НП е
издадено за това, че на 21.10.2021г. около 11.45 часа в гр. *** В.А. ,като
водач на л.а. *** , не пропуска преминаващ пешеходец на пешеходна пътека.
1
В хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 59 ЗАНН
са приети и приложени редица писмени доказателства. Като част от
административно наказателната преписка са представените и приети към
доказателствата по делото: наказателно постановление; акт за установяване
на административно нарушение .
В хода на въззивното производство са събрани и гласни доказателства,
обективирани в показанията на свидетелите М.П. и *** П.-полицейски
служители.
В показанията си пред съда свидетелите на нарушението-М.П. и *** П.
заявяват, че А. е извършил нарушението, което те са възприели лично и
непосредствено, а именно, че на 21.10.2021г. около 11.45 часа в гр.*** В.А.
,като водач на л.а. *** не пропуснал преминаващ пешеходец на пешеходна
пътека.
Свидетелите твърдят също, че водачът отказал да подпише акта, което
удостоверили с подписа на ***.Както и отказал да получи АУАН,като отказа
му стой и върху разписката за връчване на АУАН.
Това не се оспорва от жалбоподателя и е видно от представеният по
преписката АУАН. Освен това, жалбоподателя твърди, а се потвърждава и от
свидетелите ,че екземпляр от акта не бил връчен на нарушителя ,тъй като той
отказал. Но се установява че актосъставителят **** П. преди да покани
жалбоподателят да подпише АУАН го запознал с неговото съдържание като
му го прочел, за което той не пожелал да се подпише.
Неизменна част от посочените по горе процесуални правила, визирани
в разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите съставлява установяването на
административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за
установяване на административно нарушение.
В конкретният случай АУАН е бил съставен в присъствието на
нарушителят.Т.е полицейските органи не са имали законово основание да
приложат разпоредбата нае чл. 40 ал2 от ЗАНН.
Налице е отказ на нарушителят да се запознае и със съдържанието на
АУАН и да получи препис от него. И двата отказа са удостоверени с
подписна св. *** ,които още един път потвърдиха този факт в разпита им в
хода на съдебното следствие и при настоящето разглеждане на делото.
Отказа на нарушител да се запознае с акта и да получи препис от него
е негово законово право и полицейските органи не могат да му го връчат на
сила. В разпоредбата на чл 43,ал5 от ЗАНН, изрично се посочва че при
подписване на АУАН ,на нарушителят се връчва препис от него срещу
разписка,а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
Съдът счита,че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателят.Не нарушен чл43 ал4 и
чл52 ал2 от ЗАНН,поради това че актът не е връчен на жалбоподателят
2
,въпреки изричният негов отказ.
Обстоятелството че не притежава екземпляр от него не го лишава от
правото му да се снабди със такъв и на другият ден сред съставянето му, както
и ако желае да се възползва от правото си да подаде възражение в три дневен
срок срещу АУАНН, като и да обжалва НП,което той е сторил. Още повече
че актосъставителя му е прочел акта и отразеното в него нарушение още в
момента на съставянето на АУАН и същият е съставен в присъствието на
жалбоподателят.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие,
че жалбоподателят В.А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДВП.
За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на
свидетелите – по делото неопровергани от останалите доказателства, АУАН
и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв начин не
си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на
нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично и безспорно
доказано. Свидетелят М.П. заяви категорично при разпита си в съдебно
заседание, че всичко бил видял с колегата си, който бил свидетел по акта, че
непропускането на пешеходци се отнася за непропускане спрямо такова лице,
които е било стъпило на пешеходната пътека и едвам нарушителят не минал
през пръстите на краката му..
По отношение на АУАН 226342 / 21.10.21. съставен от св. П., съдът
счита същия за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП,
въпреки несъгласието на нарушителят и отказът да го подпише и
получи.Нито при предявяване на АУАН които бил прочетен на нарушителят ,
нито с подадената жалба срещу НП, нито пък впоследствие до приключване
на производството пред настоящата съдебна инстанция от страната
жалбоподател са ангажирани каквито и да било доказателства – било то
писмени, било то гласни, които да опровергават отразеното в АУАН, или да
внесат съмнение в констатациите по акта, а и в другите налични по делото
доказателства, уличаващи жалбоподателят като извършител на нарушение по
чл.119 ал.1 от ЗДВП.
Според съда в излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.119
ал.1 от ЗДВП както в АУАН, така и в НП няма разминавания, а и същите са
по такъв начин изложени, за да е наясно лицето нарушител за какво е
подведена под административната отговорност – по начин неограничаващ я в
правото й на защита, въпреки твърденията в жалбата в обратна насока.
Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна
норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички
такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на
деянието като административно нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
3
на правомощията му.
Правилно според съда административно – наказващият орган е
приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.183
ал.5 т.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДВП
административно наказание глоба в размер на 100 лева. Тази санкционна
норма на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДВП предвижда конкретно по вид и размер
наказание – глоба в размер на 100 лв., какъвто е и наложен на А. , като съдът
и не би и могъл да ревизира това наказание евентуално в насока на
намаляване на размера му.
В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, е било постановено от
административно – наказващият орган в наказателното постановление
отнемането на 8 контролни точки за нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДВП.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 100лв се наказва
водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека. Оттук необходимите фактически обстоятелства по смисъла на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН са онези, които задължават водача да осигури предимство и
при чието съществуване неговото поведение се явява съставомерно и
наказуемо деяние тоест налице е основание за правната му квалификация като
административно нарушение. В АУАН и в НП се дължи описание и на
деянието – действие или бездействие, предприети при съзнаване или
задължение и възможност за съзнаване на онези факти / фактическите
обстоятелства по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, при съществуването на които е
забранено осъщественото човешко поведение или причинения от него
резултат, съответно тези обстоятелства ще бъдат от значение за прилагане на
квалифициран или привилегирован състав, или ще се преценяват като не
съставомерни, относими към тежестта на извършеното по
основния. Административно наказващия орган сочи разпоредбата на чл. 119
ал.1 от ЗДвП като вменяваща задължение да водача да осигури предимство на
пешеходците при преминаването му през пешеходната пътека.
Съгласно ТР №2/22.12.2016г на ВКС предимството на пешеходците е
абсолютно, когато пресичат пътното платно на специално сигнализирана
пешеходна пътека. Деецът не сочи и доказателства, че не е възприел
пешеходеца по обективни причини, което да потвърди, че в съзнанието му не
4
са допуснати съществуващите фактически обстоятелства, които го
задължават да спази предписанието на чл.119 ал.1 от ЗДвП и да спре. Когато
деецът няма други представи за реалността, той допуска съществуващите
съставомерни, при които поведението му е забранено, а оттук умисъл към
деянието е формиран, при това отношението към него е от вида- пряк.
По разноските:
Предвид изхода на делото, искането на ответника по касационната
жалба в касационното дело пред административен Съд-гр.Плевен,което е
върнато за ново разглеждане на РС-гр.Плевен и е указано , съда при новото
разглеждане на делото да се произнесе за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗАНН, В. ЦВ.
АНГ. следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР –
Плевен сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено в
минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения съдът счита че следва да потвърди
атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно
постановление №21-0940-000488 от 12.11.2021г. на *** Плевен, с което на В.
ЦВ. АНГ. от гр. *** на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.
119 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева,както и е постановено
да се отнемат 8 /осем/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012
г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение.
ОСЪЖДА В. ЦВ. АНГ. от гр.*** да заплати на Областна дирекция на
МВР – Плевен сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено в минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
5
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Плевен по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6