Р E Ш Е Н И Е
№ 472
гр. Плевен24.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 615 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 312 от 2.05.2019 г., постановено по анд № 126/2019 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 18-0938-004186 от 15.08.2018 г. на Началник сектор
към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с което на В.Б.А. ***, на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100.00 лева и са отнети 8 к.т. за това, че на 5.08.2018 г. в 21.40 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Дойран“ и ул. „Ал.
Стамболийски“ посока към СИЦ като водач на л.а. „СААБ 93“ с рег. № ХХХХХХХ
навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, монтирана на кръстовището.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от В.Б.А., чрез адв. Е.Й., в която излага доводи, че постановеното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при
нарушение на процесуалните правила и е
необосновано, като моли съда да го
отмени и да реши спора по същество, като
отмени процесното НП .Твърди, че за да
потвърди решението, съдът се е позовал единствено на разпита на актосъставителя
и свидетеля по акта, като е приел, че с тях изцяло се потвърждава извършеното
нарушение. Съдът не е обсъдил наведения довод, че при извършената проверка
същият е оспорил извършеното нарушение, че е изискал видеозаписът на патрулния
автомобил, който му е отказан, че в тридневния законоустановен срок е подал
писмено възражение, като изрично е поискал от административния орган
представяне и запазване на аудио-видео записа. Твърди, че съдът не е обсъдил и
обстоятелството, че искането за събиране на това доказателство в съдебно
заседание е било осуетено от административно наказващия орган с мотива, че
същото се пази по закон само един месец. Според касатора съдът не е обсъдил оплакването,
че АУАН няма обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в него в
декларативен стил не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на
чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият /в случая нарушителят/ се счита за невиновен
до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно-наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред
съда с всички допустими доказателства, че има извършено административно
нарушение, и че то е извършено виновно от него. Твърди, че по делото от една
страна са показанията на актосъставителя, че А. е преминал на червен светофар,
а от друга страна са неговите твърдения, че е преминал на зелен светофар. По
делото не са събрани други доказателства, които да отхвърлят или да потвърдят
една от двете взаимно изключващи се тези. Нещо повече - единственото
доказателство, което би могло в случая да бъде представено-изисканият
аудио-видео запис, не е представен по вина на административно-наказващия орган,
който не е съхранил същия въпреки направеното своевременно искане за това.
Умишленото препятстване на събиране на това доказателство освен, че не е
санкционирано от съда, дори и не е обсъдено, което е довело до постановяване на
необосновано решение при допуснато нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
доказателствената тежест за установяване на административното нарушение лежи
изцяло върху наказващия орган, а в случая това не е установено по безспорен
начин.
В съдебно заседание касаторът В.Б.А. се представлява
от адв.Й. с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
НП.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество жалбата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че на 5.08.2018 година, около 21:00 часа, Л. Ц. и Д. Х.
изпълнявали служебните си задължения в град Плевен. Патрулният автомобил бил
разположен непосредствено след кръстовището, образувано между
улиците „Александър Стамболийски“ и „Дойран“ в същия град в уширението, разположено вдясно по посоката на движение към
Спортно информационен център. Около 21:40 часа на същата дата Х. и Ц.
забелязали лек автомобил СААБ 9-3 с
рег.№ ХХХХХХ да навлиза в
кръстовището между улиците „Александър Стамболийски“ и „Дойран“ при
подаван червен сигнал от светофарната уредба. Автомобилът продължил движението
си по улица „Дойран“ в посока към Спортно информационния център в град. Пред
сградата на ДНА същият бил спрян за извършване на проверка, провокирана именно
от преминаването му на забранен сигнал на светофара малко преди това. В хода на
проверката била установена самоличността на водача , на когото бил съставен акт
за установено нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, връчен му лично срещу подпис.
Жалбоподателят го подписал без възражения. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира А. с глоба в размер на 100 лева и е
постановено отнемането на 8 контролни точки за извършено административно
нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП.
Горната фактическа обстановка съдът установил по
несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Ц. и Х., непосредствени
очевидци на извършеното нарушение и чиито показания съдът приел за
кореспондентни, еднопосочни, последователни и непротиворечиви относно времето и
мястото на извършването му, неговият автор и моторното превозно средство, с
което е осъществен състава на нарушението.
Така установеното от фактическа страна мотивирало съда
да приеме, че Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, което установил от
Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи . Съдът приел за установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в
разпоредбата на чл.6 т. от ЗДП нарушение. Съдът дал вяра на
показанията на свидетелите и ги възприел
като достоверни и установяващи категорично, че и двамата са възприели
поведението на водача от място с абсолютно добра видимост, от близко разстояние
и преминаването през кръстовището на червен, забранителен сигнал.На тези
основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира постановеното решение за
неправилно, тъй като не е отчело допуснатото от АНО съществено процесуално
нарушение, опорочило издаденото НП. АУАН е съставен затова, че А., на
процесните дата и място, навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, монтирана на кръстовището. В 3/три/
дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, А. чрез упълномощен адвокат е оспорил
констатираното нарушение с твърдения, че не е извършил същото, че не е преминал
на забранителен сигнал на светофарната уредба, като за доказване на твърденията
си е изискал да бъде представена на упълномощения адвокат разпечатка от видеорегистратора на патрулния
автомобил, с който дежурните полицаи са носили службата, както и да бъде
заявено „пред централата аудио-видео
записът да бъде съхранен за представяне в съда с оглед на евентуално оспорване
на наказателното постановление, ако такова бъде издадено“. Към касационната
жалба е приложено писмо рег.№316000-30931/14.09.2018 год. от Началник сектор ПП
при ОД на МВР-Плевен до упълномощения от касатора адвокат, че съгласно Заповед
№8121з-1154/1.09.2017 год. на Министъра на МВР, файловете с аудио и видео
информация от системата се предоставят след постъпило писмено мотивирано искане
само от разследващи органи и от органи на съдебната власт, поради което
видеоинформация от АИС „ВПК“, монтирана в патрулните автомобили, не може да
бъде предоставена на молителя. С жалбата до РС против НП А. отново е направил
същото искане и съдът с разпореждане е изискал от ОД на МВР-КАТ разпечатка от видеорегистратора на патрулния
автомобил за процесния случай. По делото н РС е постъпило писмо
рег.№316000-5478/13.02.2019 год. на л.25, в което е посочено, че записите от
система „ВПК“ се съхраняват в Дирекция
„ВС“-София, като съгласно чл.10, ал.1 от раздел първи на глава трета от
Организационно-технологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен
контрол“, утвърдени със Заповед №8121з-1154/1.09.2017 год. на Министъра на МВР,
записите се съхраняват за срок от тридесет дни.
При тези фактически данни се налага извод, че А. е
оспорил своевременно констатациите на контролните органи, и съвсем
навременно е поискал събирането на писмени доказателства, с които да докаже
заявеното от него оспорване на констатациите на полицейските органи за
преминаването на червен светофар. А. не само е поискал да му бъдат предоставени
разпечатки от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, но е направил и второ
искане-същите да бъдат съхранени при органа за представяне пред съда във връзка
с оспорване на НП. АНО не е предоставил разпечатки от видеосистемата на
молителя, като се е позовал на своите вътрешни правила. Последното обаче не е
било причина органът да не съхрани същите видеозаписи за по-дълъг период във
връзка с изричното позоваване на молителя на тези разпечатки и искане в тази
насока с оглед оборване на констатациите във връзка с вмененото нарушение,
което не е сторил- не е съхранил процесните видеозаписи. Не е имало пречка и органът
сам да извърши оглед на видеозаписите и да обективира видяното в писмен
протокол или друг документ, или да го обсъди в НП във връзка с направеното в
АУАН възражение. Нищо от това органът не е сторил, с което е препятствал А. да
докаже дали неговите твърдения са
основателни или не и по този начин органът е нарушил разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН.
Така проведеното административнонаказателно
производство не само че не е гарантирало правата на жалбоподателя, напротив – нарушило
ги е, защото на всяко от предвидените в ЗАНН права на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице кореспондира задължение на
административния орган, което в случая не е било изпълнено. Това означава, че
след като за жалбоподателя е възникнало
право да направи възражения в хода на проверката преди издаване на НП, е
възникнало задължението на органите на административнонаказателния процес не
само да отговорят на направените доводи , но да съберат исканите доказателства,
да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да преценят променят ли те по някакъв
начин вписаните в акта констатации или не. Допуснатите процесуални нарушения са
съществени, защото накърняват субективни права и компрометират резултатите от
производството.Функциите на АУАН са констатираща, обвинителна и сезираща,
поради което към момента на съставянето му не може да се очаква да са станали
известни и събрани всички доказателства, които имат значение за правилното
изясняване на случая. Действия за установяване на фактите, относими към
предмета на доказване, могат и следва да се извършват и по-късно както от
актосъставителя (до момента на изпращане на административнонаказателната
преписка на наказващия орган по реда на чл. 44, ал.2 от ЗАНН), така и от самия орган при упражняване правомощията
му по чл. 52, ал.4 от ЗАНН до окончателното му произнасяне. Като не е събрал,
обсъдил и/или поне съхранил изисканите от А. доказателства и не е обсъдил
възраженията и наведените в тяхна подкрепа доводи по съществените елементи на
състава на нарушението, наказващият орган е компрометирал процедурата по
издаването на НП, тъй като я е лишил от пълнота и обективност.
Посочените процесуални нарушения са съществени и
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото в съвкупността
си опорочават целия административнонаказателен процес. Критерият за определяне
на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата
процесуална теория и практика – нарушението на процедурните правила е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните в
която и да е фаза на процеса. Видно от разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, този критерий е възприет и в
административнонаказателното производство, като е посочено кои нередовности на
акта са непреодолими – само тези, които не позволяват по безспорен начин да се
установи нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Нарушаването на
правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да докаже своята теза чрез несъбиране на относими и
допустими доказателства, които изрично са поискани и оставянето без отговор на
съществените му възражения, създава винаги основателно предположение, че
издаденото наказателно постановление е неправилно, тъй като ако процесуалното
нарушение не беше извършено, релевантните за делото въпроси щяха да бъдат
изяснени по различен начин.
На това основание оспореното решение и потвърденото с
него НП следва да се отменят.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 312 от 02.05.2019 г., постановено по анд № 126/2019 г., с което Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004186
от 15.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с
което на В.Б.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са отнети 8 к.т. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-004186
от 15.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с
което на В.Б.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са отнети 8 к.т.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/