Решение по дело №615/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 472
Дата: 24 септември 2019 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20197170700615
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

  472

гр. Плевен24.09.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                            Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова,  като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 615 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение № 312 от 2.05.2019 г., постановено по анд № 126/2019 г., Районен съд – Плевен  е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004186 от 15.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с което на В.Б.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са отнети 8 к.т. за това, че на 5.08.2018 г. в 21.40 часа в гр. Плевен   на кръстовището на ул. „Дойран“ и ул. „Ал. Стамболийски“ посока към СИЦ като водач на л.а. „СААБ 93“ с рег. № ХХХХХХХ навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, монтирана на кръстовището.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Б.А., чрез адв. Е.Й., в която излага доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при нарушение  на процесуалните правила и е необосновано,  като моли съда да го отмени и да реши спора по същество,  като отмени  процесното НП .Твърди, че за да потвърди решението, съдът се е позовал единствено на разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като е приел, че с тях изцяло се потвърждава извършеното нарушение. Съдът не е обсъдил наведения довод, че при извършената проверка същият е оспорил извършеното нарушение, че е изискал видеозаписът на патрулния автомобил, който му е отказан, че в тридневния законоустановен срок е подал писмено възражение, като изрично е поискал от административния орган представяне и запазване на аудио-видео записа. Твърди, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че искането за събиране на това доказателство в съдебно заседание е било осуетено от административно наказващия орган с мотива, че същото се пази по закон само един месец. Според касатора съдът не е обсъдил оплакването, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в него в декларативен стил не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият  /в случая нарушителят/ се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно-наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение, и че то е извършено виновно от него. Твърди, че по делото от една страна са показанията на актосъставителя, че А. е преминал на червен светофар, а от друга страна са неговите твърдения, че е преминал на зелен светофар. По делото не са събрани други доказателства, които да отхвърлят или да потвърдят една от двете взаимно изключващи се тези. Нещо повече - единственото доказателство, което би могло в случая да бъде представено-изисканият аудио-видео запис, не е представен по вина на административно-наказващия орган, който не е съхранил същия въпреки направеното своевременно искане за това. Умишленото препятстване на събиране на това доказателство освен, че не е санкционирано от съда, дори и не е обсъдено, което е довело до постановяване на необосновано решение при допуснато нарушение на процесуалните правила. Сочи, че доказателствената тежест за установяване на административното нарушение лежи изцяло върху наказващия орган, а в случая това не е установено по безспорен начин.

В съдебно заседание касаторът В.Б.А. се представлява от адв.Й. с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

            В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР-Плевен   не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 5.08.2018 година, около 21:00 часа, Л. Ц. и Д. Х. изпълнявали служебните си задължения в град Плевен. Патрулният автомобил бил разположен  непосредствено след кръстовището, образувано между улиците „Александър Стамболийски“ и „Дойран“ в същия град в уширението,  разположено вдясно по посоката на движение към Спортно информационен център. Около 21:40 часа на същата дата Х. и Ц. забелязали лек автомобил  СААБ 9-3 с рег.№ ХХХХХХ  да навлиза в кръстовището  между улиците „Александър Стамболийски“ и „Дойран“  при подаван червен сигнал от светофарната уредба. Автомобилът продължил движението си по улица „Дойран“ в посока към Спортно информационния център в град. Пред сградата на ДНА същият бил спрян за извършване на проверка, провокирана именно от преминаването му на забранен сигнал на светофара малко преди това. В хода на проверката била установена самоличността на водача , на когото бил съставен акт за установено нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, връчен му лично срещу подпис. Жалбоподателят го подписал без възражения. Впоследствие било  издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира А. с глоба в размер на 100 лева и е постановено отнемането на 8 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и  показанията на разпитаните свидетели Ц. и Х., непосредствени очевидци на извършеното нарушение и чиито показания съдът приел за кореспондентни, еднопосочни, последователни и непротиворечиви относно времето и мястото на извършването му, неговият автор и моторното превозно средство, с което е осъществен състава на нарушението.  

Така установеното от фактическа страна мотивирало съда да приеме, че Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, което установил от  Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи . Съдът приел за  установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.6 т. от  ЗДП нарушение. Съдът дал вяра на показанията на свидетелите  и ги възприел като достоверни и установяващи категорично, че и двамата са възприели поведението на водача от място с абсолютно добра видимост, от близко разстояние и преминаването през кръстовището на червен, забранителен сигнал.На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за неправилно, тъй като не е отчело допуснатото от АНО съществено процесуално нарушение, опорочило издаденото НП. АУАН е съставен затова, че А., на процесните дата и място, навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, монтирана на кръстовището. В 3/три/ дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, А. чрез упълномощен адвокат е оспорил констатираното нарушение с твърдения, че не е извършил същото, че не е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, като за доказване на твърденията си е изискал да бъде представена на упълномощения адвокат  разпечатка от видеорегистратора на патрулния автомобил, с който дежурните полицаи са носили службата, както и да бъде заявено „пред централата  аудио-видео записът да бъде съхранен за представяне в съда с оглед на евентуално оспорване на наказателното постановление, ако такова бъде издадено“. Към касационната жалба е приложено писмо рег.№316000-30931/14.09.2018 год. от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен до упълномощения от касатора адвокат, че съгласно Заповед №8121з-1154/1.09.2017 год. на Министъра на МВР, файловете с аудио и видео информация от системата се предоставят след постъпило писмено мотивирано искане само от разследващи органи и от органи на съдебната власт, поради което видеоинформация от АИС „ВПК“, монтирана в патрулните автомобили, не може да бъде предоставена на молителя. С жалбата до РС против НП А. отново е направил същото искане и съдът с разпореждане е изискал от ОД на МВР-КАТ  разпечатка от видеорегистратора на патрулния автомобил за процесния случай. По делото н РС е постъпило писмо рег.№316000-5478/13.02.2019 год. на л.25, в което е посочено, че записите от система „ВПК“  се съхраняват в Дирекция „ВС“-София, като съгласно чл.10, ал.1 от раздел първи на глава трета от Организационно-технологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, утвърдени със Заповед №8121з-1154/1.09.2017 год. на Министъра на МВР, записите се съхраняват за срок от тридесет дни.

При тези фактически данни се налага извод, че А. е оспорил своевременно констатациите на контролните органи, и съвсем навременно  е поискал събирането  на писмени доказателства, с които да докаже заявеното от него оспорване на констатациите на полицейските органи за преминаването на червен светофар. А. не само е поискал да му бъдат предоставени разпечатки от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, но е направил и второ искане-същите да бъдат съхранени при органа за представяне пред съда във връзка с оспорване на НП. АНО не е предоставил разпечатки от видеосистемата на молителя, като се е позовал на своите вътрешни правила. Последното обаче не е било причина органът да не съхрани същите видеозаписи за по-дълъг период във връзка с изричното позоваване на молителя на тези разпечатки и искане в тази насока с оглед оборване на констатациите във връзка с вмененото нарушение, което не е сторил- не е съхранил процесните видеозаписи. Не е имало пречка и органът сам да извърши оглед на видеозаписите и да обективира видяното в писмен протокол или друг документ, или да го обсъди в НП във връзка с направеното в АУАН възражение. Нищо от това органът не е сторил, с което е препятствал А. да докаже дали неговите  твърдения са основателни или не и по този начин органът е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Така проведеното административнонаказателно производство не само че не е гарантирало  правата на жалбоподателя, напротив – нарушило ги е, защото на всяко от предвидените в ЗАНН права на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице кореспондира задължение на административния орган, което в случая не е било изпълнено. Това означава, че след като за жалбоподателя  е възникнало право да направи възражения в хода на проверката преди издаване на НП, е възникнало задължението на органите на административнонаказателния процес не само да отговорят на направените доводи , но да съберат исканите доказателства, да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да преценят променят ли те по някакъв начин вписаните в акта констатации или не. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото накърняват субективни права и компрометират резултатите от производството.Функциите на АУАН са констатираща, обвинителна и сезираща, поради което към момента на съставянето му не може да се очаква да са станали известни и събрани всички доказателства, които имат значение за правилното изясняване на случая. Действия за установяване на фактите, относими към предмета на доказване, могат и следва да се извършват и по-късно както от актосъставителя (до момента на изпращане на административнонаказателната преписка на наказващия орган по реда на чл. 44, ал.2 от ЗАНН), така и от самия орган при упражняване правомощията му по чл. 52, ал.4 от ЗАНН до окончателното му произнасяне. Като не е събрал, обсъдил и/или поне съхранил изисканите от А. доказателства и не е обсъдил възраженията и наведените в тяхна подкрепа доводи по съществените елементи на състава на нарушението, наказващият орган е компрометирал процедурата по издаването на НП, тъй като я е лишил от пълнота и обективност.

Посочените процесуални нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото в съвкупността си опорочават целия административнонаказателен процес. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика – нарушението на процедурните правила е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Видно от разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, този критерий е възприет и в административнонаказателното производство, като е посочено кои нередовности на акта са непреодолими – само тези, които не позволяват по безспорен начин да се установи нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Нарушаването на правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да  докаже  своята теза чрез несъбиране на относими и допустими доказателства, които изрично са поискани и оставянето без отговор на съществените му възражения, създава винаги основателно предположение, че издаденото наказателно постановление е неправилно, тъй като ако процесуалното нарушение не беше извършено, релевантните за делото въпроси щяха да бъдат изяснени по различен начин.

На това основание оспореното решение и потвърденото с него НП следва да се отменят.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 312 от 02.05.2019 г., постановено по анд № 126/2019 г., с което Районен съд – Плевен  е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004186 от 15.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с което на В.Б.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са отнети 8  к.т. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-004186 от 15.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ - Плевен, с което на В.Б.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева и са отнети 8  к.т.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                          ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

 

 

           2. /П/