РЕШЕНИЕ
№
1720
гр.
Пловдив, 18.10.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI
състав,
в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1723/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Кръчмарова, против Решение № 909
от 26.05.2023г., постановено по АНД № 2213/2023г. по описа на Районен съд
Пловдив, Х наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 690766-F689295/10.02.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което
на „ПТК КАР М“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС). Претендира юрисконсултско
възнаграждение за всяка съдебна инстанция, съгласно представен списък. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско
възнаграждение.
Касационният
ответник оспорва касационната жалба и моли решението на ПРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в
депозиран по делото отговор на касационната жалба чрез пълномощник адв. Л..
Претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се остави в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните за това съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство е започнало по жалба на „ПТК КАР М“ ЕООД против наказателното
постановление от 10.02.2023г., издадено въз основа на АУАН № F689295 от 14.12.2022г.,
съставен от Н.И.Г. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, за
това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 15.09.2022г.
е установено, че дружеството - регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.08.2022г. – 31.08.2022г.
до 14.09.2022г. вкл. Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС е
констатирано, че са подадени на 14.10.2022г. в ТД на НАП – Пловдив по
електронен път с вх. № 16005224933/14.10.2022г., с което е прието, че са
нарушени разпоредбите на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС. Последвало е издаването на процесното НП, с което на дружеството на
основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
За да отмени
атакуваното пред него НП, районният съд е приел, че при издаване на АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с прилагане на
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и с определяне и налагане на санкцията. По
отношение на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС съдебният състав е
приел, че се касае за съставно нарушение, съдържащо две форми на едно
изпълнително деяние - задължение да подаде справка - декларация и отчетни
регистри, при което няма кумулативни деяния, наказуеми поотделно, а е налице
състав на едно и също изпълнително деяние, изразено чрез две форми на едно и
също противоправно бездействие. По тези съображение е приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, който не предвижда възможност за
едно и също нарушение да се налагат две отделни административни наказания. В
съдебното решение е посочено, че при извършена проверка е установено, че е образувано
друго административнонаказателно производство, касаещо единствено неподаването
на справка – декларация за този данъчен период, по което срещу дружеството е
издадено НП № 690768-F689294 от 10.02.2023г. и с което същият субект е наказан
за неподаването им за същия данъчен период м.08.2022г. В тази връзка е направен
извод, че административнонаказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции,
в две отделни производства. Прието е съществено нарушение на материалния закон
и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно
нарушение се налага едно наказание. Допълнително са изложени съображения за
самостоятелно основание за отмяна, касаещо наложената и определена санкция в
размер на 500 лева, като подробно в мотивите е посочено, че тя не съответства
на тежестта, вида и конкретните обстоятелства по извършване на
административното нарушение и с нея не биха се постигнали целите на
наказанието. Подробно е посочена съдебна практика.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С
оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно
постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При
анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се
направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така
и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС.
В
случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава
ясно три отделни изпълнителни деяния: 1) неподаването на справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС; 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС;
3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове.
Изискването
СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава заедно с отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия
характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради това са предвидени и две отделни
хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа,
респ. неподаването им в срок.
Впрочем,
доколкото, както вече се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези,
неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме
тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато
данъчнозадължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и
по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата
на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за
всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на
нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Отделно,
не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“,
като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е.
дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на
формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното
в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 2212/2023г. по описа на ПРС, не
касае неподаване на отчетни-регистри, а на следващо - от извършена служебно
справка се установява, че към настоящия момент е постановено съдебно решение, с
което НП е било отменено и няма данни да е предприето оспорването му.
Следва
да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване
на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е
задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на
нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо
„елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така
Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41,
Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т.
43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001,
С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и
С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява
именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е
относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или
бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при
които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е един месец. Следва също
да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като
осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при
нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на
деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания
към отчетността на дейността.
Размерът
на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница,
при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в
който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за
последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да
бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се потвърди.
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл.
143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във
връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 909 от 26.05.2023г., постановено по АНД № 2213/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив, Х наказателен състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 690766-F689295/10.02.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което
на „ПТК КАР М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 61, ет. 1, ап. 1, представлявано от
управителя Е.А. К., на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във
връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ПТК КАР М“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 61,
ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Е.А. К., да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52
сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.