№ 9401
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110142757 по описа за 2022 година
Производството е по чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от ЗАД “................ АД ЕИК .......
против ........ АД ЕИК ............... с предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.45
ЗЗД за сумата от 1726,04 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по полица №0020190201700104/06.06.2017 г. със срок на
застрахователното покритие от 07.06.2017 г. до 06.06.2018 г., ведно със законна лихва
за периода датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 526 лв. за периода от 04.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” по полица
№0020190201700104 е заплатил на застрахования сума в размер на 3893,48 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, за вреди по л.а. .............. настъпили
вследствие на ПТП от 19.09.2017 г., по вина на водача на л.а......... чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна
покана до ответника за възстановяване на сумата, като чрез прихващане с насрещно
вземане ответното дружество погасило сумата в размер на 2082,44 лв. от общо
предявените 3908,48 лв. С решение от 30.12.2020 г. по гр.д.№16999/2020 г. по описа на
СРС, 34 състав, потвърдено с решение от 12.07.2022 г. по в.гр.д.№2656/2021 г. по описа
на СГС, II В въззивен състав, били уважени заявените като частични от ищеца
претенции за сумата в 100 лв. от 1826,04 лв., представляваща остатък от заплатено
застрахователно обезщетение по полица №0020190201700104, както и мораторна
лихва в размер на 10 лв. от 433,72 лв. за периода 03.01.2018 г. – 06.05.2020 г. Моли
съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена
застраховка. Оспорва размерът на претенцията като завишен. Моли съда да отхвърли
исковите претенции и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД:
Основателността на претенцията се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е сключена при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи положителния
факт на погасяването на дълга, респ. наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования от ищеца автомобил.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с
доклада си по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че водачът, управлявал л.а. .............. е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че по
вина на същия на 19.09.2017 г. в гр.София е настъпило ПТП, вследствие на което по
л.а. .............. валидно застрахован по имуществена застраховка, обективирана в полица
№0020190201700104/06.06.2017 г. при ищеца са настъпили щети, за репарирането на
които ищецът е заплатил на собственика на МПС сумата от 3893,48 лв., от която
ответното дружество е погасило 2082,44 лв.
Между страните не се спори, че с решение №20285073/30.12.2020 г. по гр.д.
№16999/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, потвърдено с решение №262333/12.07.2022
г. по описа на СГС, II В въззивен състав, е осъдено „........ АД, с ЕИК ..............., да
заплати на ЗАД „................ АД, с ЕИК ......., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сума в размер на 100 лева, предявена като частичен иск от сума в общ
размер от 1826,04 лева – представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 08.05.2020 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 10 лева, предявена
като частичен иск от сума в общ размер от 433,72 лева – обезщетение за забава за
периода от 03.01.2018г. до 06.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 ГПК, решението на съда влиза в сила за
предявеното и уважено искане и за същото основание. Предметът на спора се определя
от спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на предявения
иск. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на
2
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право.
Следователно, установените с решението по частичния иск общи правопораждащи
факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо, веднъж установени
съдебно между страните. Съдебното решение по частичния иск формира сила на
пресъдено нещо по отношение на част от съдебно предявеното право. При уважаване
на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
(юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане
на иска за останалата част от вземането.
В случая е безспорно, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№16999/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, с което е уважен частично предявения иск
за сумата от 100 лв., като част от общото вземане от 1826,04 лева, представляваща
остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
като в решаващите мотиви първоинстанционният и въззивният съд са приели, че
размерът на обезщетението следва да се определи по правилото на чл.499 КЗ, а
именно- да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието. В
решаващите си мотиви съдът е приел за установено и че сумата от 3908,48 лв. е
обективираща стойността на действителните разходи за репариране на щетата и
съответстваща на установения принцип на пълна обезвреда.
Приложимо е постановеното в ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
решението по уважения частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право в друг исков
процес за защита на вземането за разликата до пълния му размер. Предвид това съдът
намира, че с решението по гр.д.№16999/2020 г. по описа на СРС, 34 състав е
формирана сила на присъдено нещо по релевираното правонамаляващо възражение на
ответника, че обезщетението следва да се присъди по цени на т.нар. „алтернативни
източници“, а не по цени, определени съгласно метода „възстановяване в доверен
фирмен сервиз“.
Доколкото по делото не се спори, че ответното дружество е заплатило на ищеца
извънсъдебно по процесната щета сумата в размер на 2082,44 лв., то предявената в
настоящето производство претенция в размер на 1726,04 лв. представлява разликата
между платеното от ищеца на застрахования при него по застраховка „Каско“,
присъдената сума с решението по гр.д.№16999/2020 г. по описа на СРС, 34 състав и
извършеното от ответника извънсъдебно плащане. Видно от приетото заключение по
допълнителната САТЕ, неоспорено от страните, вещото лице посочва, че стойността за
възстановяване на щетите по процесния лек автомобил, определена съгласно описа на
уврежданията, възлиза на сумата от 3890,84 лв. На фона на горното съдът приема, че
претенцията за главница е изцяло основателна в предявения размер и следва да се
уважи. Върху присъдената главница ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на иска – 05.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
3
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва
след изтичане на 30 дни от представянето на доказателствата за установяване на
основанието или размера на вредата. Приложим е принципът, регламентиран в
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото когато задължението е без срок за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. Видно от
представената от ищеца покана за доброволно изпълнение и доказателство за
получаването й /л. 21/ се установява, че същата е получена на 04.12.2017 г. от
ответника, поради което искът е основателен за процесния период от 04.08.2019 г. до
04.08.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 526 лева, определена по реда на
чл. 162 ГПК, поради което същият е основателен и доказан изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото разноски съобразно уважения иск, които възлизат на общо 1229,04 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД ЗК ........ АД ЕИК ...............
седалище и адрес на управление гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “................ АД ЕИК
....... съдебен адрес гр............ сумата 1726,04 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№0020190201700104/06.06.2017 г. за щети по л.а. .............. настъпили вследствие на
ПТП от 19.09.2017 г., по вина на водача на л.а......... чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
05.08.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в
размер на 526 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 04.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ........ АД ЕИК ............... ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД “................ АД ЕИК ....... сумата от 1229,04 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4