№ 181
гр. Разград, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20233330200350 по описа за 2023 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. М. П. от гр.Разград, против Електронен фиш сер. К №
7511382 на МВР ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 600.00 лева. Жалбоподателят
моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и представител. В
писмена молба жалбата се поддържа.
За наказващия орган ОДМВР-гр.Разград не се явява представител.
За РП – Разград не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателят е издаден Електронен фиш сер. К № 7511382 на МВР
ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 600.00 лева. От фактическа страна във
фиша се сочи, че на 22.05.2023г. в 10,31 часа на Път I-2 до бензиностанция Пътконсулт в
посока гр. Разград, при управление на товарен автомобил Пежо Бипер рег. №****
жалбоподателят е извършил нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 120с50f, като при разрешена скорост 70км./ч. е установена скорост
106 км./ч. и превишаване на разрешената скорост с 36 км.ч. Сочи се, че ограничението на
1
скоростта е въведено с пътен знак В-26. Отчетен е толеранс от - 3км/ч. Сочи се, че
нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ К/6832707. Посочено е, че собственик срещу когото се издава фиша е П. М. П..
Посочено е, че е нарушен чл.21,ал.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4, във
вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 600.00 лева.
Към ЕФ са приложени снимка /клип/ от техническо средство, снимка за позиция на
техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
извършена проверка на технически средства, справка относно собствеността на МПС,
протокол за използване на техническо средство. От удостоверение за регистрация се
установява, че действително собственик на автомобила е жалбоподателя. Последното
обстоятелство не е спорно.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт. Разгледана по същество е неоснователна.
При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
спазен процесуалният и материалният закон. Електронният фиш е издаден от надлежен
орган и при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание и съдът
приема, че същият отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна.
Относимите факти са ясно посочени в ЕФ – посочено е какво е било ограничението на
скоростта, посочено е и превишението, посочени са и обстоятелствата обуславящи
„повторност“ на нарушението. Доколкото се изтъква, че от текста на фиша било неясно дали
се визира нарушение в населено място или извън такова, то съдът намира същия довод за
неоснователен. Очевидно в текста на фиша се визира движение на автомобила извън
населено място – посочено е че автомобила се движи по „Път I-2 до бензиностанция
Пътконсулт в посока гр. Разград“, т.е. ясно е, че макар и непосредствено преди гр. Разград
то движението на автомобила е извън населеното място и действително посочения участък
фактически попада извън границите на населеното място. С оглед на тези именно факти е
приложена и относимата в случая санкционна норма - чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2,
т.4 от ЗДвП. В този смисъл правата на санкционираното лице да разбере какво му се вменява
от фактическа страна и въз основа на кой текст подлежи на санкция са спазени. Визира се
нарушение на скорост извън населено място. Ограничението е било установено с пътен
знак. Посочен е видът на техническото средство, а колкото до доводите, че не бил посочен
регистрационния номер на същото, то този номер не е елемент на състава, за да се изисква
обезателното му посочване, а и същият е виден от приложената документация. В случая
няма данни, които да поставят под съмнение точността на работа на техническото средство
и оттук коректността на отразените координати. От приложените по делото писмени
доказателства – разпечатка /клип/ от техническо средство се установява, че нарушението е
извършено на посоченото във фиша място. Установено е превишението на скоростта. Не е
2
необходимо по-конкретно уточнение. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство без човешка намеса. Нарушението е извършено в
условията на повторност по смисъла на §6.т.33 от ДР на ЗДвП, която се обуславя от това, че
е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно наказание /ЕФ К 6832707
в сила от 06.02.2023г./, за същото по вид нарушение . Жалбоподателят не е упражнил
правото си по чл.189, ал.5 ЗДвП да посочи в декларация обстоятелства, които биха
установили друго лице като нарушител. Ето защо остава изводът, че именно
жалбоподателят, като собственик /чл.188, ал.1/ е субект на административнонаказателната
отговорност в случая. Издател на ЕФ е ОДМВР – Разград, на територията на която е
извършено нарушението и е компетентна да го издаде.
От изложеното до тук, съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа всички
реквизити подробно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство/
ползвателя, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Няма и съмнение, че е засечен именно
автомобилът на жалбоподателя. Засечената от системата за контрол скорост е коригирана в
ЕФ с допустимата техн. грешка, което е видно от приложената разпечатка и отразеното в
самия фиш. Затова съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин.
Правилно и законосъобразно адм. наказващият орган е определил и наложил адм. наказание,
като е изходил от установените принципи за определяне на наказанието в чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП и увеличавайки го двойно поради квалификацията „повторност“, съобразно
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4. Поради всичко изложено фишът се явява
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
В случая от страна на наказващия орган се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР
Разград сумата от 100 лв за съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер. К № 7511382 на МВР ОДМВР - Разград, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във
вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на П. М. П. от гр.Разград, му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА П. М. П. от гр.Разград ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 100 лв за
3
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4