Разпореждане по дело №1/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 429
Дата: 22 януари 2016 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20161200100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Определение

Номер

180

Година

18.6.2010 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

06.18

Година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

РАДКА СВИРКОВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Радка Свиркова

дело

номер

20105400500293

по описа за

2010

година

Постъпила е частна жалба от „. К.Б." Г. чрез А.Х. срещу разпореждане от 12.04.2010 год. по ч.Г.дело № 358/2010 год. по описа на Смолянски районен съд, като неправилно. Развиват се съображения, че действително приложения запис на заповед не е предявен на длъжника, но в него е посочено, че предявяването е трябвало да се извърши до изтичане на посочения в заповедта срок. Този срок отдавна е изтекъл и записът на заповед не е предявен на длъжника в срок, тъй като не е намерен. По същата причина не е предявен и след изтичане на срока на предявяване. Не може да се връчи и нотариална покана на длъжника съгласно т.3 от ТР № 1/2005 год. на ОСГК. Записът на заповед е достатъчно основание за наличието на установеното с него парично задължение, тъй като е редовен от външна страна и е издаден съобразно изискванията на чл.535 от ТЗ. Непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането.

Не е постъпил отговор в срок от противната страна.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С разпореждане № 850 от 20.10.2010 год. по Г.дело № 358/2010 год. на Смолянски районен съд се отхвърля заявлението с вх.№ *** от 31.03.2010 год. подадено от „. К.Б." Г. чрез А.Х. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.М.С. с ЕГН * за сумата в размер на 750 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2010 год., съдебни разноски в размер на 29.33 лева и 230 лева адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът приема, че не се установява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В случая длъжникът М.С. безусловно се е задължил при предявяването на записа на заповед в срок до 31.01.2009 год. да плати на заявителя сумата от 750 евро. При това моментът от който задължението за изпълнение става изискуемо и съответно кредиторът може да иска плащане на предяваването му, а липсват доказателства за извършеното предявяване и не може да се направи извода, че вземането е станало изискуемо.

Действително в по-старата си практика съдилищата и ВКС приемаха, че предявяването на записа на заповед е абсолютно условия и задължителен елемент от фактическия състав в производството по издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора. Впоследствие се отстъпи от това схващане, като напр.решение № 1 от 1.03.2010 год. на ВКС, търговска колегия 2 отделение по т.д.№ 520/2009 год., което е последователно и с ТР № 1/2005 год. на ОСГК. Надделява схващането, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на задължението. Не съществува като правно задължение изискването за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Последиците от непредявяването на менителничния ефект не са свързани пряко с неговото проявление, а с освобождаването на длъжника от последиците на забавата и поставяне на кредитора в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Предявяване на ефекта за плащане е предвидено като предпоставка за валидно изпълнение на престацията дотолкова, доколкото то охранява интересите на кредитора предвид прехвърлимостта на задължението с джиро на друг кредитор, длъжникът следва да знае на кого да изпълни. Непредявяването обаче не влияе върху наличието на задължението и възможността за неговото принудително изпълнение. Достатъчно е в случая да се констатира, че крайният срок за предявяване 31.01.2009 год. е настъпил, следователно вземането е ликвидно и изискуемо.

Поради изложените съображения ще следва да се отмени разпореждането на районния съд и делото бъде върнато за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Затова съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 850 от 12.04.2010 год. по Г.дело № 358/2010 год. по описа на Срайонен съд, с което се отхвърля заявление с вх.№ *****/31.03.2010 год. подадено от „. К.Б." С., с ЕИК ******* представлявано от А.С.А. чрез А.Х. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.М.С., с ЕГН * от Г. за сумата в размер на 750 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 31.03.2010 год. до окончателното й изплащане, както и съдебните разноски в размер на 29.33 лева заплатена от заявителя ДТ и 230 лева адвокатско възнаграждение..

ВРЪЩА делото на Районен съд Г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по представеното заявление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.